Приятелство между мъж и жена

Божке, за сефте чувам някой да вика на туй - в-онуй "ликвидност"!

Хванахте ме, тийнейджъри сме - наистина сте проницателни. Момичето е от съседен клас, но сме много близки и в междучасията се виждаме. Даже сме в приятелски кръг - с нейни съученици и мои. Бих казал, че се познаваме вече от някъде 5 години, но започнах да я харесвам отпреди 1 година. Не ми липсва смелост да действам, просто за времето заедно съм я опознал в някаква степен, познавам вкуса ѝ за момчета и смятам, че по-скоро ще претърпя неуспех. И то не защото не съм уверен в себе си - тя ме познава също така добре, знае какъв човек съм и двамата имаме добро мнение един за друг. Обаче съм сигурен, че провалът ще е стопроцентов и държа най-вече на това да си запазим отношенията. Затова се старая да притаявам чувствата си и да забравя за тях, лошото е, че в тази насока се провалям ударно. Просто понякога близкото държание помежду ни може би прекалено много ме заблуждава и ми дава напразни надежди - както тук прочетох от някого, по-скоро стигам до там, че прахосвам ценна енергия, която мога да вложа другаде. Исках най-вече да чуя различни мнения по въпроса, разговарял съм и с мои приятели. Едни са на мнение, че няма смисъл, други твърдят, че наистина не е лошо да имаш приятел момиче (впрочем и тук прочетох подобно мнение, донякъде съм съгласен, но по-добре е това, когато не си имал чувства към момичето, а в моя случай е обратното). Аз съм на мнението, че е най-добре да се спази дистанция - наричана от мен хигиена на отношенията. Поне за определен период от време. Проблемът е, че шансът по-късно да се възродят чувствата винаги го има.

Не виждам защо се мъчиш. Признавай си и каквото стане.
Така само се залъгваш.

Малиии, колко сложно! Пиете две бири и я целуваш. Това е. Честна дума, не боли! Даже е хубаво.

Поддържам мнението на мъжете горе.
Моята дъщеря с години си държи един кръг "приятели" и не знам кога някой ще се престраши. Пък то не е страшно.

Щом сте тийнейджъри, всичко е още по-лесно, но каквото и да правиш, направи го сега - или й дай недвусмислени сигнали какво искаш от нея, или я забрави като за нещо повече. Но не й давай повече и по-специално внимание само защото излиза с теб приятелски. Голяма грешка би била да даваш повече от себе си, без да получаваш това, което искаш. 

На тази възраст най-важното е да се развиваш - важно е да учиш, за да имаш основа за добра кариера после, да спортуваш активно и т.н. Грижи се за себе си и се развивай. Няма лошо да имаш момичета, но не е ок да са ти приоритетни. След години, ако си се развил добре, ще имаш голям избор от жени.

Непопулярно мнение ще изкажа, но, щом сте тийнс, няма лошо да й покажеш по деликатен, но ясен начин, че имаш интерес към нея. Нищо не губиш. Ако не се вживяваш много и не го правиш голямата работа, че някое момиче те е отхвърлило (даже и да те отхвърли), не е задължително да се чувствате неудобно след това и да прекъснете отношения.

Непопулярната част от мнението ми е да си бъдете приятели, щом ви е приятно да прекарвате време заедно. Не само, че можеш да се запознаеш с други момичета около нея, както добре предложиха по-нагоре, но и няма да ти навреди да опознаеш момичетата, как мислят, какво искат. Още повече типа момиче, което на теб ти харесва

А и на 16 какви толкова чувства, по-вероятно е да се появи някоя "нова звезда" и тотално да забравиш за приятелката

Момче, много философски разсъждаваш на тази млада възраст..
Действай, като наблюдаваш внимателно реакцията на момичето и какво желае, уважиш чувствата й, времето, от което (евентуално) се нуждае..
Бихте могли да станете по-добри и уверени чрез любовта в това, което искате да постигнете в живота - в ученето, изпити, следване.. И може да не е загубена енергия, а спечелена.
Дай си смелост, не мисли за провал. В живота ако не е смел човек, закъде е..

Сега му е моментът и да развива социални умения с жените и да се забавлява, а не на 40 дествен да се надява, да ги привлича с портфейл. Това не само няма да го спре да се развива, а даже спортът/различните курсове ще му отворят нови познанства. Нещата трябва да се движат паралелно.

На мен момчето ми звучи адекватно. Да излезе някъде с момата, да се поотпуснат, да се пробва. Ако го отреже - ще знае и край. Винаги е добре да знаеш, после да не съжаляваш, че каквото и да си мисли, не й е в главата. Ако не стане, по-добре дистанция, жени много.

Той може да общува с момичета, приятелски или не съвсем, и без да е във връзка. Иначе и аз подкрепям мнението, че е по-добре да не инвестира прекалено много в тези отношения, а да развива себе си, но нищо не пречи да са си приятелчета, ако той не е много хлътнал и тя го отреже.

Усеща се една девойка ,жена ,кога е  готова за повече,  ама нали тийнове, още нямат усет. И аз съм за приятелство ,пък като потръгне , ура. Като не стане е опит .
 Случва се и  двамата да искат повече, но не се разчитат чувствата и така  се разминават.
 

Признаваш. Ако не ти включи, преценяваш можеш ли да бъдеш само другар. Ако не можеш, казваш чао и спираш да досаждаш.

Френдзоната е просто едно учтиво "не", което момичето не иска да каже директно
Най-често си там, защото не си привлекателен и това няма да се промени

Не знам мъжете защо изобщо имат въпроси когато са френдзоннати, след като непрекъснато правят същото. Мъжете, особено младите, правят всичко за едно кукленско лице, за едната външност. Като безмозъчни маймуни понякога

Така е,  просто казвам да не са му приоритет за сметка на другото. Да не говорим, че на тази възраст едва ли е много привлекателен за момичетата на неговата възраст, а за по-големите още по-малко. Ако той е на 16-17 г. доколко може да се сравни с някой "батко" на 21 със собствена кола и някакви доходи (т.е. възможност да я води насан-натам)?

Защо безмозъчни маймуни? Това е основното, което ни привлича. Природа.

Е, аз го казвам само в контекста на учудването, с което разглеждат френдзонването

Имам деца на възраст точно под и над пълнолетието, и ще ти кажа това, което винаги съм казвала и на тях. Човек трябва да бъде смел, да се заявява и отстоява без страх от отхвърляне или провал. Няма такава опция никога да не те отхвърлят и никога да не се провалиш. Но падаш, ставаш, и продължаваш. Това е животът, така се трупа опит, а успехът обича смелите. Клиширано, но вярно.
Ако момичето не те вижда като мъж и не я привличаш физически, какво има да се гърчиш, да се усукваш, да и се правиш на "приятелка" и да я гледаш как се сваля и е щастлива с други момчета? Това винаги ми е било много жалкарско - да стоиш и да чакаш някой да я зареже, та да поплаче малко на рамото ти, и това мимолетно усещане за близост да храни фантазиите ти до следващия път, когато ще те помоли да закопчаеш роклята и, например. 
Трябва малко самоуважение, никой мъж не заслужава такова изживяване. Отделно не уважавам и жени, които се обграждат с такива "резервни" мъже. Отношенията трябва да бъдат честни и открити. Като не става, не става - запазвате възпитани отношения, но не се правите излишно на "приятелки".
Много е вредна, и напълно невярна тезата, че момичетата харесват само по-големи и вече поустроени мъже. Винаги е имало малък процент такива момичета, но той далеч не е толкова голям колкото се опитват да го представят.
Умните и забавни момчета с добри социални умения много добре се пласират сред връстничките си, особено ако се занимават със спорт, с изкуство или имат някакво изразено хоби.