И аз съм на мнението на Бизи, че свеждането на женските компании до клюкарници, показва в най-добрия случай пълно неразбиране и липса на опит с жените и тяхната комуникация. Показателно колко е полезно да се общува с жени - за да бъдат видяни като личности, а не да бъдат рамкирани като стереотипи.
- Публикувана: 29 ян. 2024, 00:59 ч.
- Последно мнение: 21 май 2024, 16:47 ч.
Приятелство между мъж и жена
Просто едното е свързано с другото, няма как баща ти да те научи на свалки, ако ти не можеш две думи да обелиш или да се държиш достатъчно освободено в компанията на другия пол.
Приятел, а на кой се пада отговорността да научи момчето да МОЖЕ да обели две думи и да се държи достатъчно свободно в компанията на другия пол че не разбрах? На синът? На училището? На папата? На Господ? На Майка Тереза? Не. На бащата се пада отговорността. И ако синът му срича и го е страх от жените, това означава че той се е провалил като баща. Това е.
Кое е по-добре, да запиша сина си на плуване и да се научи след някакво време да плува или да го хвърля директно в Атлантическия Океан и да му кажа: „ай плувай ся!“?
Ся остава да кажеш и как точно става тва учене от бащата, и най вече как се прилага на практика. Щото малко на теоретик ми звучиш и ти самият, иначе работата на родителите, не само на бащата е да карат момчето още от ранна възраст да комуникира и да си играе с момиченца доста преди възрастта за свалките. Ако мислиш, че нещо се постига със заучени фрази и някакви наизустени опити за свалки, да ти кажа тва изглежда мега жалко от страни и има точно обрания ефект върху младежа. А комуникацията с другия пол и като цяло с връстници не се учи на теория, а с практика, като за всяка една възраст си има съответните изисквания.
На мен също това твърдение че мъжете и жените не могат да бъдат приятели винаги ми е било нелепо и смехотворно, но с годините се замислям дали няма опреден тип хора, които са по-базови и първични във всяко отношение, за които наистина да е невъзможно.
Дали е по-добре или не що се отнася до качество на живот обаче не съм сигурен. Определено по-първичните като цяло сякаш имат повече успех с противоположния пол, и може би донякъде и с приятелствата/комуникацията като цяло.
Дали е по-добре или не що се отнася до качество на живот обаче не съм сигурен. Определено по-първичните като цяло сякаш имат повече успех с противоположния пол, и може би донякъде и с приятелствата/комуникацията като цяло.
Хората, които се ограничават да контактуват приятелски само със собствения си пол, изпускат много в живота! Лично мнение.
Жените нямаме проблем, но при мъжете е трудно да имат жени приятелки, нагонът си казва думата. Ако не го привлича, просто няма да общува с нея, няма да задълбае в платонични отношения. Това не значи, че човекът е тъп и т.н., просто няма нужда от такъв тип контакт.
От тези случаи изключвам отношенията - семейни приятели, съученици, хора от обща компания, защото там нещата имат друга плоскост. Ние с мъжа ми и до днес се виждаме с такива хора от другия пол, но отношенията ни са дългогодишни, установени, тези хора имат свои връзки и семейства, т.е. сексуален подтекст отдавна е изключен.
Жасмин, уважавам мнението ти, но не съм съгласна. И на мен някои изказвания за приятелството мъже-жени са ми неразбираеми. Имам приятели мъже и от университета, и отвсякъде, не сме best friends forever да си споделяме всичко, но се виждаме на кафе, насам-натам понякога и без друга компания, говорим открито. И, какво? Да заключа, че само чакат възможност "да се набутат в гащичките ми"? Би означавало да редуцирам себе си само до единия гол външен вид, без да мога да предложа нищо друго, както и да редуцирам тях до секс-мотивирани примати, които само от това се интересуват. Ами, не, имаме общи интереси, виждания, цели даже, приятно ни е да общуваме, забавляваме се, понякога мъжката гледна точка и мнение на приятел са ми били много точни и ценни, помагали сме си. На приятеля ми също му пишат жени-приятелки от училище, излизаме с тях заедно. Странно ми е човек да се ограничава само до собствения си пол.
Ами то не е до самоограничаване, честно казано. Просто така са им се стекли нещата.
Жените нямаме проблем, но при мъжете е трудно да имат жени приятелки, нагонът си казва думата. Ако не го привлича, просто няма да общува с нея, няма да задълбае в платонични отношения. Това не значи, че човекът е тъп и т.н., просто няма нужда от такъв тип контакт.
От тези случаи изключвам отношенията - семейни приятели, съученици, хора от обща компания, защото там нещата имат друга плоскост. Ние с мъжа ми и до днес се виждаме с такива хора от другия пол, но отношенията ни са дългогодишни, установени, тези хора имат свои връзки и семейства, т.е. сексуален подтекст отдавна е изключен.
Жените нямаме проблем, но при мъжете е трудно да имат жени приятелки, нагонът си казва думата. Ако не го привлича, просто няма да общува с нея, няма да задълбае в платонични отношения. Това не значи, че човекът е тъп и т.н., просто няма нужда от такъв тип контакт.
От тези случаи изключвам отношенията - семейни приятели, съученици, хора от обща компания, защото там нещата имат друга плоскост. Ние с мъжа ми и до днес се виждаме с такива хора от другия пол, но отношенията ни са дългогодишни, установени, тези хора имат свои връзки и семейства, т.е. сексуален подтекст отдавна е изключен.
Защо да изключваме тия отношения?
Изобщо мъжът може да е приятел със съученички, колежки, преподавателки, продавачки, семейни приятелки, жени от обща компания, баби, лели, стринки, майка, съседка, семейна лекарка, братовчедки, шефки, племеннички, дъщери, бивши любови и прочее.
То не остават жени извън описаното.
А именно във вашите "изключения" със семейни приятелки, съученички и жени от обща компания най-често се зараждат паралелните отношения и се случват качествените изневери.
За тая тенденция повечето жени с опит във форума ще се съгласим.
Жасмин, уважавам мнението ти, но не съм съгласна. И на мен някои изказвания за приятелството мъже-жени са ми неразбираеми. Имам приятели мъже и от университета, и отвсякъде, не сме best friends forever да си споделяме всичко, но се виждаме на кафе, насам-натам понякога и без друга компания, говорим открито. И, какво? Да заключа, че само чакат възможност "да се набутат в гащичките ми"? Би означавало да редуцирам себе си само до единия гол външен вид, без да мога да предложа нищо друго, както и да редуцирам тях до секс-мотивирани примати, които само от това се интересуват. Ами, не, имаме общи интереси, виждания, цели даже, приятно ни е да общуваме, забавляваме се, понякога мъжката гледна точка и мнение на приятел са ми били много точни и ценни, помагали сме си. На приятеля ми също му пишат жени-приятелки от училище, излизаме с тях заедно. Странно ми е човек да се ограничава само до собствения си пол.
Ами нали това казвам, че това са стари, установени отношения, които изключвам от горната хипотеза. Съученици, състуденти, обща компания, хора с обща младост и спомени. Там има друг контекст, аз такива приятели мъже имам много. Ама отдавна сме си изградили животите и сексът не стои между нас като въпросителна.
При младите хора е друго, при студентите бъка от хормони и приятелството момче-момиче рядко е възможно, или стават гаджета или движат общо като двойки, такива работи.
Не ангажирам никого с мнението си, просто житейски коментар, пречупен през опит.
Аз не мисля бащите да учат синовете да свалят мацки. Наистина, мъже, вас татко ли ви учи? Това ми звучи странно.
Не това съм видяла с брат ми, сина ми, не е било така и с мъжа ми. Малко като "Лорд Джон, разкажи за птичките и пчеличките на детето" ли? Хайде стига.
Бащата и майката са по-скоро личен пример, както и всякакви роднини и семейни приятели. А дете, което е много стеснително, ако ще баща му да е Джакомо Казанова, ще трябва само да се хвърли в басейна, хайде не в океана. Все пак има детска градина, училище, седят на един чин с момичета, общуват - какво, бащата на публичен дом ли да ги води да се отварят? Имало го е и това в някои среди, не вярвам да съществува в днешно време.
Не това съм видяла с брат ми, сина ми, не е било така и с мъжа ми. Малко като "Лорд Джон, разкажи за птичките и пчеличките на детето" ли? Хайде стига.
Бащата и майката са по-скоро личен пример, както и всякакви роднини и семейни приятели. А дете, което е много стеснително, ако ще баща му да е Джакомо Казанова, ще трябва само да се хвърли в басейна, хайде не в океана. Все пак има детска градина, училище, седят на един чин с момичета, общуват - какво, бащата на публичен дом ли да ги води да се отварят? Имало го е и това в някои среди, не вярвам да съществува в днешно време.
Бащата, ако беше добър в свалките и уверен с жените, синът щеше да наследи тези качества или да ги попие с времето, нямаше да се налага да му дава Наръчник. А ако не е сваляч и се е оженил за единствената жена, която го е харесала, не знам на какво ще научи сина си.
На мен майка ми също не ми е казвала как да се държа с мъжете, не сме имали разговор, пък се справям.
На мен майка ми също не ми е казвала как да се държа с мъжете, не сме имали разговор, пък се справям.
Препоръчани теми