Приятелство между мъж и жена

Ами всъщност и при жените доста често се случва да поискат повече от приятелство, не е само запазено за мъжете. Ясно е, че има много ползи и за двете страни особено в по ранна възраст когато се учат на взаимоотношения с другия пол, но страничния ефект е, че при сближаване почти винаги се появяват чувства у единия, а и у двамата. Взаимните симпатии лесно минават и на следващото ниво, както някой беше казал това си е природа. Естествено има изключения, но поне на мен не ми се е случвало дълготрайно приятелство с жена да не се намесят и други чувства поне у едната страна.

Край, хвана ме на тясно. Точно това исках да кажа!

Синока направо го наказвам в стаята му и му мятам учебник по свалки и гаджета и го пускам едва като навърши 50 години и е научил всичко. Никакви контакти и допири с другия пол докато не е назубрил всичко! Определено това исках да кажа и определено се вижда че това казвам от другите ми коментари!

Авторе, не ме слушай какво ти пиша аз, слушай колегата. Вади куклите Барби, купувай слънчогледовите семки и хуквай веднага към беседката да се научиш ти как се става мъж!

Аз не знам дали съм базова, но ето ,общувам повече с мъже, отколкото с жени.

И ако един мъж не ме привлича физически, само приятел.
Имам сега примерно един приятел, много добре се разбираме, ама е и хубавец... Ако нямах гадже съм 100% сигурна че можеше да стане и повече.

Просто така се случва, приятел + физически привлекателен е доста тънка линия с повече от приятелство.

Може би другите хора не са така, но при мен това е положението.

При мъжете линията на привличането е много тънка, и затова рядко нещата могат да се изчерпат с просто приятелство.

Това с “приема те за приятел” има 2 доста различни измерения: 1) наистина те приема за приятел; 2) играе игричката с “приемам те за приятел”, но всъщност търси внимание/валидация от всеки срещнат и показва толкова интерес, колкото да ти държи вниманието ангажирано. Двете не са едно и също.

Което и от двете да е - съветът ми е да се дистанцираш. Ако е първото, колкото повече общувате, толкова повече ще храниш (вероятно напразни) надежди да се получи нещо повече. Ако си комуникирал ясно намеренията си и другата страна няма интерес, шансът да излезеш от френдзоната е малък до никакъв. Ако е второто, трябва да имаш особена липса на себеуважение, за да позволиш на друг човек да те използва като банка за собственото си самочувствие. И в двете хипотези - най-вероятно губиш времето си (хранейки илюзии), а по тази начин пропускаш шансове да се получи нещо с точния човек.

Относно по-общата тема, дали има приятелство между мъже и жени - да, има. Казвам го като мъж. Има 2 жени, с които съм приятел от съответно 16 и 10 години. На втората даже съм ѝ кум, защото си станахме много близки приятели с настоящия ѝ мъж. Никога през годините не ми е хрумвало да се случи нещо повече. Свързват ни много общи теми, включително работа, живот тук и зад граница, общи интереси, а и семействата ни се сближиха през годините покрай нас. Били сме си полезни и със съвети относно връзки - хубаво е да чуеш гледната точка на срещуположния пол, като се чудиш къде си сгафил/какво не си доразбрал правилно…или пък като мислиш изненада. Важи двупосочно.

И не, поне аз като мъж не си мисля как да преспя с всяка. Доста глупости съм правил (а те двете са ми набивали канчето), но определено не всяка жена ме привлича сексуално.

Да, имаш приятелки, защото или не те привличат теб, или те не те харесват. То е ясно, че не всяка жена ни привлича, но ако дадена жена е красива, женствена и с готин характер....никакво приятелство не може да има. Както каза Лъвица, тънка е границата на привличането за нас. Ние като мъже имаме по-малко критерии, за да поискаме нещо повече.

Да де, ама привличането не е някаква константа, то се появява или изчезва при различни обстоятелства. Имах такава приятелка, много интелигентно и забавно момиче, но грам не ме привличаше физически. Движехме заедно и в нейната компания няколко години, и накрая тя започна да ме харесва. И то до степен да очаквам всеки един момент да ме награби, което се и случи накрая. Доста време след тази случка не се виждахме, после малко по малко си възстановихме приятелството, но гледах да спазвам дистанция да не я провокирам излишно. В по зряла възраст не знам как стоят нещата, но в началото на 20-те такива случки са се случвали  доста често.

Красота == привличане поне при мен.
Излизала съм дори на среща с красиви, интелигентни мъже и никаква искра , нула.

Но ако един човек ти е приятел има нещо , което ви сближава и по-лесно се преминава границата.

За мен лично приятел, с който бих спала си е точно влюбване , въпреки че някои мои приятелки твърдят че пак може да е само приятел.

Затова не се съгласявам например да ходя на кино насаме с приятел, някак не ми се струва уместно.Все едно даваш смесени сигнали.

Да и аз не го споделям това мнение за красотата и привличането. Около нас може да е пълно с красиви и сексапилни хора, това не означава че с всеки един от тях ще искаме да имаме нещо повече, дори и да сме близки.

Иначе съм ходил на кино с жени които сме само приятели, и като аз съм канил, и като те мен, не мисля че е имало смесени сигнали или объркване при никой. То ако не може сами да излизате и да се забавлявате не сте приятели според мен, по-скоро познати от обща среда.

Естествено, че не за всички красотата е равнозначна на привлекателност и привличане. И мен по женски красивите, изписани мъже не ме кефят - един мъж трябва най-вече да има излъчване, присъствие и качества.

Съгласна съм, че с приятел по-лесно се преминава границата към друг вид отношения, било сексуални или романтични, защото, както написах, човек има доста общо с приятелите и добрата комуникация е половината от други отношения. Също съм съгласна и с мнението по-горе, че привличането не е константа, може да го има, пък да изчезне, или да се появи от платоничност - личен опит. С един приятел/ познат сме се загаджвали, но там и от двете страни имаше и друг интерес и преди това. С друг по едно време очичките ми много шареха към развитите му гърди (той спортува усилено), като eye candy ми беше и само ако знаеше какви мисли са ми се въртяли в главата 😄! Но беше моментно. След това привличането изчезна тотално, джогвали сме заедно, ходили сме на гръцки гюрос през уикенда заедно - е, нищо и до ден днешен!

Но, като цяло, приятелите са приятели, защото ги възприемаме платонично и привличането не е достатъчно, за да бъдем нещо повече. Ценим ги заради другите им качества, дават ни различни неща. Затова и за мен ревността към приятелките на гаджетата е необоснована - те, ако искаха да са нещо повече, щяха да бъдат, освен ако не са типът мазохист(к)и, да са тайно влюбени, или пък (това повече за мъжете се отнася) да се надяват да се отвори някакъв прозорец, да се напият безпаметно и приятелката да им пусне, което е също толкова глупаво за мен, но има и подобно мислещи мъже.

Привличането и красотата не са едно и също за мъжете, да. Ако обаче един мъж срещне красива (за него, но и по принцип) жена, той вътрешно ще иска нещо повече или би имал... при други обстоятелства, дори и да не си го признае.  

Много малко са мъжете (да не кажа, че няма такива), които, ако срещнат хубава жена, не биха правили секс с нея при възможност и при липса на негативни последици.

А понякога и въпреки негативните последствия

Красотата е в очите на гледащия и е разтегливо понятие. За един красива е фолк-певицата Андреа, за друг - жена, която не носи капка грим. Вярно, че прагът ви е по-нисък и не сте толкова избирателни колкото жените (макар и да има мнооого избирателни), но чак на всяка хубава жена да се пробвате.. Ами, ако сте обвързани, какво правим?

Това, че някой не се пробва не значи, че не иска или че не би го направил при определени обстоятелства. А иначе има избирателни и те са тези, които са свикнали на много женско внимание. Но пък са малцина. 

Авторе, според мен ако използваш думички като "ликвидност" за да описваш човешки взаимоотношения, то имаш много по-дълбоко проблеми от това дали момичето те харесва или не