Проблем с доверието

Стандартно петък и събота вечер се водят за срещи с половинката и излизания.Но не всеки може тогава.Мъжа ми е лекар и при тях няма съботи и недели,нито празници.Тази година на 1 януари беше дежурен…Не всяка събота и неделя можем да излезем семейно с детето.За сметка на това пък през останалото време сме заедно.Важното в случая е,че изкарваме време заедно ,няма значение дали е през почивните дни или през седмицата.

Ма, естествено, че хората работещи на график, тия неща не ги вълнуват.
Така ще ме търпят, всяка събота да си освобождавам, щото някой благоверен така решил.
Че аз, ако се падна на Коледа и Верикден вкъщи, то си е направо празник.

Е, ако вече е благоверен, вероятно сте се разбрали да се виждате други вечери от седмицата. 😁

Ох, събота. Моят човек от известно време насам разви особена привързаност към петъците. Петък вечер си е петък вечер и трябва да се отбелязва специално. Да седнем, да пийнем, да гледаме телевизия или да излезем, абе да правим нещо почти като празнично. И като откараме до сто часА да работим, пак изтървал. И му криво. И събота вечер въобще не я отразява. Понеже нали, вече не е петък.

Е то не пречи да си сипете по едно пред тв в събота, ей така, без повод.

Всичко е точно, аз коктейлчета мога и в сряда да правя. Почувствах се длъжна да отбележа, че някои хора изобщо не забелязват съботата. Аз също не държа на нея като нещо по-специално. Случва се единият да хукне да пътува, за да свърши нещо, другият остава, пак за да свърши нещо, и сме разделени за уикенда. Просто не е мерило за това дали някой те цени или не, около това ми се върти мисълта. Харесва ми като сентенция, но реално може да ти изневеряват всеки вторник, пу-пу.

В неделя се къпем.

Аз пък не харесвам петък и събота за излизане, защото всичко е гмеж. Далеч по-готино е да излезеш в неделя примерно или през седмицата. Естествено не ходя по разни дискотеки и т.н.

РЕзко взех да харесвам понеделници.

На мен лично понеделникът дълго време ми беше любимият ден. Нагласях си нещата така, че да не работя в понеделник или да работя следобед -вечер. Съответно сутринта изпращам всички на работа и училище и аз поне два часа пия кафе и "мисля".

Аз пък въобще не отделям толкова време да мисля дали е петък, или събота. С моите приятелки се виждахме и през седмицата на вечеря, бар преди да, сега са бременни и се прибират. 😁
С приятелите на мм е по-весело, че не са толкова ангажирани още. Напоследък бяхме толкова заети, че социалния живот много пострада. Но и мм беше на смени 3 години и не сме гледали петък, събота. Поне работим от вкъщи и сме заедно през деня.

Според мен ревността е провокирана от това, че не се чувстваш обичана от този човек, ако си сигурна, че ще го зарежеш ако разбереш - действай, хвани го. Дали ще е като го проследиш, или като го подслушаш.. има начини, но искат време и нерви и пари. Недей да стоиш в това състояние повече, защото все по-трудно ще ти става да вземеш решение, такава връзка от 4 години е много уморителна.

Полигамен мъж, само нощува при една от приятелките си.

Мъжете по природа са полигамни, но повечето се въздържат, защото така е прието в обществото ни и за да не наранят приятелката/жена си.

В предишната си връзка бях толкова напрегната и аз. Имах съмнения, а след като видях и едни чатове, още повече. Реших тогава да дам шанс, обаче мен си ме глождеше и не ставаха работите. Всеки път, когато не бяхме заедно бях на тръни. Ако не ми вдигне - започвах да се притеснявам и да не мога да си движа живота нормално. А той беше много самостоятелна единица - можеше да излезе и да не знам изобщо тая вечер ще се прибере ли, няма ли и какво е правил. Или просто спира да вдига тел и да влиза в соц.мрежи и така до другия ден. Обяснение - заспал съм, кво си звъняла така, ти си луда. Едно, че на първо време се притеснявам, за него, което е нормално. И второ вече съмнения  относно кръшканици. И си казах, че не е моето. Въпреки, че той се раздели с мен де, не издържа на напъна 😃 ама и съм много доволна. Не си представям да съм бременна или с малко дете и аз да седя вкъщи и да не знам дали моя мъж ще се прибере и изобщо къде е. Искам си спокойствието. От нерви нищо хубаво не се получава. Бях спряла да се храня нормално, отслабнах драстично, бях в тежка депресия.
Настоящият ми партньор е коренно различен - когато свърши работа ми звъни докато се прибира, ако ще излиза ми казва, звъни ми например докато си чака таксито или приятеля да го вземе, по време на излизането също ми пише, а като се прибира или вече като си е вкъщи също ми казва. Не сме го коментирали като нещо задължително. А е бил сам, не е бил в някакви много дълги и сериозни връзки, живял е сам, на никого не се е обяснявал. Случвало се е и докато е навън с приятели просто да ми звънне, за да ме чуе.
Даже в началото ми беше малко съмнително, понеже не бях свикнала на това. Няма търпение да ме запознава с приятели, да излизаме с негови приятелски двойки. Макар, че не живеем заедно все още и сме в различни градове и по-голямата част от времето, което прекарваме сме насаме. Бях свикнала дори да не звъня на бившия си, защото ако звъннех просто да го чуя,,автоматично ме нападаше, че го следя и проверявам (което не е било така, ама с тези реакции си го просеше, просто не ми се занимаваше така 😃). Пък сегашния ми приятел няма против, когато и да му звънна ако е свободен ще вдигне, ако не ще ми звънне, когато може. И въпреки това ми отне може би месец и нещо да му звънна аз първа, от страх да не го притесня.
Не, че ако иска да направи нещо не може и докато ми пише например. То каквото и да правиш и да го следиш и да ровиш телефони и да го ограничаваш, ако реши - ще го направи. Авторката може и да има реални съмнения, може и да са плод на нейното въображение. Дори не знам ако го хване в крачка дали ще си тръгне тя или пак ще си остане с него, просто защото е свикнала така. Да е под напрежение.