Да каже ли, че има дете?

Ами не губете време. Людмил Стефанов има група тук за взаимопомощ. Изпитан спихолог е, аз го рекламирам, защото с онлайн терапия ми помогна много.

Това пък как ти хрумна, че в селата като се върне някой от чужбина го почвали с въпросите?! Тук хората са прави, че сте обременени психически и имате мания от не знам и аз какво.....

 Поне в нашите села е така.

Дори не мога да си представя как работи това. Виждат непозната кола на улицата, и идват, гледат през прозорците, за да видят кой е, влизат с взлом в дневната и започват да задават въпроси?
Как ще стигнат изобщо до вас, ако вие не ги допуснете?

Ама какво е това село, какви са тия хора? У наше село ако не се обадя и не преседя с часове на някоя открита маса в кафенето, никой няма и да разбере къде съм, камо ли да се предава и да се разпитва кой си дошъл и кой кого ще гони.

Каквато и да е здравната система, намерете си семейно психолог, онлайн, на живо, спешно ви трябва. С тия бръмбари в главите и паника ще започнете и на децата си да вредите. Кой ви кара да ходите където и да е? И да се обяснявате? Ще се похвали бабата как имате малко дете, а ненормалното семейство на бившия любовник ще направи нова магия?

Слезте на земята, нито магия ви е виновна, нито ще ви навредят с това. Психологът ще ви обясни как страхът и очакването нещо да се случи наистина могат да го предизвикат. Като са толкова луди да копаят пръст по гробищата и да дават пари за магии, да се оправят, техен проблем.

И ви съветвам сестрата да си завърши образованието. Поне средно и нещо отгоре, да си има някаква квалификация, да мисли за учене и реални проблеми, а не за откачалки.

Живеем на центъра и по пп, баба ми си живее сама. Ако има кола предн нас то ще някой от семейството.
И точно къщите до нас са клюкарски къщи.
Никой не влиза с взлом, но като се качваме в колата минават по пътя и ни заговарят. Една ме беше питала колко пари сме събрали преди години. 😁
Не сме виновни ние, че има 150 човека в селото и като дойде някой комшиите го питат какво става?
А какео остава за бивша любовница, за която нищо не са чували и изведнъж се появява.

Като ви заговорят на пътя, казвате добър ден, много бързаме, качвате се в колата и заминавате. Ако още товарите багаж, може да вмъкнете някой Ковид в разговора. Веднага ще избягат.
Защо толкова елементарни неща ви се струват сложни и трябва да им търсим решение тук?

От написаното виждам, че сте грамотно момиче, но силно притеснена. При положение, че майка Ви е също с Вас, забравете го това село. Лоши спомени, роднини, на които нямате доверие, и не са Ви помогнали в труден момент. Какво би Ви върнало там? Започнали сте нов живот, с нови хора. Продължавайте! Не се връщате назад! Кураж, момичета!

Съветвам те да започнете терапия с психолог възможно най-скоро. Вече всички работят и онлайн, не е нужно да се прибирате до България. Аз посещавам психолог, който не е в моя град дори. Това  няма значение, защото си правим видеовръзка и така работим.

Благодаря! Мисля че с професионална помощ, ще можем да отворим нова страница. А защо не и нова книга? ☺️

Не разбирам неистовите напъни, които ви теглят към това загубено село, на всичко отгоре яко обезлюдено. Устроили сте си живота в чужбина, гледайте напред, не назад. Ставате като онези гастарбайтери, които два пъти годишно минават с натъпкани коли през България до една съседна страна. Никога не съм го разбирала. Искали сте да се махнете, успели сте. Вместо да се интегрирате в новия си дом вие копаете яко в миналото, че и му позволявате да ви влияе на живота. Айде сложете кръст на връщането обратно и влагайте мисли и усилия в изграждане на добър живот, който децата ви да продължат.

Освен ако не искате да копаете в миналото, да създавате драми и да получавате внимание. Тогава е съвсем друга бира.

Минали са пет години от историята с тоя мухъл, вие поне от две, ако не и от повече сте на хиляди км, а чак сега ви идва на ум, че един психолог може да помогне? Не сте се сетили сами, а трябваше тук да ви го напишат в прав текст?

И ти и сестра ни на психолог. Какви са тези глупости, този в чужбина ще дойде и ще пили губи или какво ще ви направи. Далече сте, този проблем е само в главите ви.

Вие страницата сте я отворили. Не я затваряйте! Отговорете си на въпроса защо това е важно за Вас в момента. Нямате ли някакви ежедневни дейности, които да Ви ангажират мисълта? Не мислите ли за бъдещето на детето? И защо Ви е толкова важно да се върнете в село? Защото всички така правят, за да задоволят любопитството на шепа клюкари ли? Познавам хора, които са се устроили в чужбина /работа, семейство/ и с години не се връщат. Или, ако се върнат, обикалят из България, за да видят красотите ѝ. Никой не се вълнува от личния им живот.

Става въпрос за това, защо да не може да се върне в родното си мвсто, колкото и зле да е живяла там, заради един негодник?
Той и те ще правят каквото си искат, а тя дете ще крие, училище ще загърбва и нямала да се връща в мястото където е отрасла!
Казах, че баба ми живее там, защо трябва да я викам на друго място за да я видя?!
Може да е пусто село, клюкарско, но е роден дом, пак казвам макар за нас преди там да е било ад.
Всеки иска да види родният си дом, а тя от 6г.не е.
Аз мисля, че написанато не се чете.
Няколко пъти написах, че сме в чужбина от 8г.
И няма как тя да пренощува там, особено с бебе. Ще отиде примерно сутринта и вечерта ще се върне.
Освен 1 баба имаме и 3 братовчедки в селото.
Малко е смешно всяка година да ходят в родното място на мъжа и а тя защото било еди какво си, станало това онова, да не се ходи.


Защото мисля, че всеки от време на време трябва да посети мястото, където е отрасъл. Защо да не може, заради някакъв тъпанар?


100 пъти написах, че в чужбина сме защитени, нищо не може да направи тука. Слава богу не навсякъде законите са като в Бг.
Може тази година да реши да се прибере примерно, и тогава глупакът ако чуе че татуираното момиче на ръката му е на 8 км от него, не мисля че няма да му е интересно да я види.
Става въпрос, че заради някакъв гадняр е преживяла сумати неща и сега защо бабата да не види пра внучето си, защо да я вика на далече за да се видят, пък и на нея и става лошо не може да пътува.
Ако някой ден жената е на легло, какво да правим.
Да, не казваме че го няма страха, но докога, ще го чакаме да умре ли?
Може на някои хора, да им се струва тъпо, да се ходи на село.
Но колко стихотворения има за родното място? Селото макар и пусто, си го обожавам.
Мисля че не се чете тука всичко и за това има разминавания. Но ще видим какво ще стане.
Благодаря на всички! ☺️