Професия учител - 18

Да, трябва да се обадите и да Ви коригират месеца

Здравейте, колеги!
Имам нужда от помощ...
Може ли някой да ми изпрати , ако е правил интерактивен урок в занималнята?
/самоподготовка по български или математика/

В часовете за самоподготовка, за какви уроци иде реч?? Както самото име си казва, те са за самостоятелна подготовка от страна на учениците.

Уроци не се подготвят в занималнята.На кой клас сте учител ГЦОУД?

Така е , но в момента на всички учители ни изискват по един интерактивен урок да направим

В такъв случай - направи си. Може да ползваш и бгчатджипити, според МОН.

Какво е това?

Здравейте, колеги! Предварително се извинявам, че ще бъде дълго, но имам нужда от съвет от хора, които биха могли да се поставят на мое място и да споделят как биха постъпили те. Пиша от позицията си на учител-родител. Накратко – изхвърлиха децата ми от класа и ги преместиха в друг, без да имат провинения, без желание, разрешение и подпис от страна на родителите, с довода, че така е най-добре за децата, за да не търпят психически тормоз от класната им. И сега едното ми детенце страда, защото в новия клас момичетата са затворено общество, не я допускат и плетат всевъзможни интриги, непобиращи се в един нормален човешки ум.
От 3 месеца не съм на себе си и търся път към справедливо възмездие, но все удрям на камък. Млад учител съм - в средно училище (в малък град), и то добър. Постигнала съм много за училището, за учениците и за себе си като професионалист. Реализирала съм многобройни инициативи, печелила съм конкурси, състезания – за ученици и учители, прославила съм името на училището с куп сертификати и грамоти. Учениците ме обичат, имах подкрепата на директора (до скоро). В един момент всичко се обърна срещу мен. Имам близнаци в 4-ти клас, които учат в същото училище. В трети клас ги преместихме в друг клас поради лични причини (нямаше проблем с другите деца, децата ми не са конфликтни). Тук е моментът да спомена, че имахме едно преместване и в детската градина по наше желание и за предучилищна отново ги върнахме в първата градина. И понеже сме в малък град, им излезе име на 100 пъти премествани от градини и класове.
Учителката им в 3-ти клас не ги прие радушно още от самото начало. Започна да им пише неоснователни (установено) забележки за дребни неща, в групата на родителите хвалеше другите деца, моите – никога, беше качила групови проекти и на всички дечица написала имената и задачите, само на моите – не. Децата споделят, че госпожата им се държи студено с тях, пренебрегва ги, хвали другите, тях – игнорира. На зададени въпроси, им отвръщала с „млъкни“, отново само на тях. Казвам на децата си да не обръщат внимание и да се държат добре. Мълчах си за всичко, защото нали все пак аз съм ги преместила, тя ми е колега и смятам, че нямам право на претенции, защото и работя в същото училище. Изтормозих си децата заради забележките, карах им се, наказвах ги неоснователно. Докато аз си мълча, тя започна да ми повишава тон, сякаш съм и ученичка или подчинена, и така няколко пъти по телефона и без основание. На 3-тия път вече не издържах, и и казах да не ми повишава тон, и че искам да се държи уважително, както аз с нея, и че освен родител, съм и колега. Тя ми затвори телефона и известно време не говореше с мен. Имаше един период на затишие, докато момченцето ми не пострада от забита ножица в ръката от дете със СОП в час по английски език. Учителката сигнализирала в дирекцията, извика мен и класната и децата от класа ни разказаха за случилото се – моят син си е стоял на чина с книга в ръка, и по никакъв начи не е предизвикал това дете. От следващия ден психолог започва да посещава класа, за да работи с въпросното дете, но то отсъства. И на втория ден децата ми съобщават, че класната е казала на психолога и пред класа, че най-вероятно сина ми го е предизвикал. Отново ми стана крайно неприятно и отидох да поговоря човешки с нея защо прави подобни изявления, при положение, че и двете сме присъствали, когато класът каза, че детето ми по никакъв начин не е предизвикало другото. Тя започна да се прави на жертва, че я нападам, че съм дошла да се карам с нея, и търсеше вниманието на колеги в коридора. Казах и, че не е приела децата ми от самото начало, а тя поиска да ме заведе при директора, да му го кажа и на него. Казах, че сама ще го направя. От своя страна, тя също е информирала директора и е казала, че вече не иска тези деца в нейния клас. След няколко дни директорът ме извика и ми каза, че класната им иска да ги премести, и че е разбрала, че аз искам същото. Заявих, че няма такова нещо, че децата се чувстват добре в класа и нямам намерение в 4-ти клас, 3 месеца преди НВО да ги подложа на подобен стрес и да сменя цялата им среда. След това директорът ме посъветва за мое добро да отида и да поговоря с класната, да и обясня, че в името на децата трябва да се разберем и да се извиним за казаните думи. Въпреки, че не съм казала нищо нередно, преглътнах гордостта си и отидох при нея. Първоначално не желаеше да говорим, но склони. Излезе от стаята, остави вратата отворена и започна да крещи как не била свикнала с тези деца, че не ги иска в този клас и че по-рано трябвало да се сетя да проведем този разговор. Помолих я да затвори вратата, за да не я слушат децата, тя влезе в стаята, изпи няколко хапчета пред класа и ми каза нека да чуят всичко. Нормален разговор не се случи. На следващия ден децата ми отсъстваха и не е имало проблем, но на по-следващия още сутринта класната е била в дирекцията, за да се оплаче от дъщеря ми, че уж била казала на децата, че ще я побърка, че няма да я слуша и си била извадила телефона в междучасието (всички носят телефони и не е проблем за тях). При служебно посещение до директора, бях извикана и уведомена за случилото се, и че класната настоява децата ми да се махнат от класа и. Казах, че това не може да продължава така и помолих за разговор с нея, в присъствието на директор. Извика я, тя започна да се прави на жертва, да обвинява дъщеря ми, да ми казва колко са невъзпитани децата ми (всички други учители твърдят обратното) и че ще повдигне на съвет въпроса децата да бъдат премахнати от класа, щом ние с директора не желаем. Не и се позволи намерението за съвета, но извикаха дъщеря ми и тя трепереща и плачеща обясни, че не е казала нищо лошо за госпожата. Извикаха се още 2 деца, които според думата на класната са били свидетели, те отрекоха. Госпожата се вбеси, че не и вярваме и си тръгна, като малко по-късно разбрахме, че е посетила бърза помощ и си е взела 2 седмици болничен, поради хипертонична криза. Следобед директорът ми се обади да ми каже, че децата ще бъдат преместени от следващата сутрин в нов клас, за тяхно добро, иначе този психически тормоз щял да продължава всеки ден и накрая учителката да настрои другите деца срещу моите, като непрекъснато ги изкарва виновни за нещо. (Други деца споделяха, че им е писала забележки за изпусната химикалка и им е крещяла за това (само на моите), а на останалите за подобно нещо – не.) Според мен ролята на директора е именно това – да проверява и контролира, а не да решава съдбата на невинни деца по този начин, още повече при констатиран от него психически тормоз. Колко плакаха за приятелчетата в класа си, само ние си знаем.
Децата ми бяха преместени от следващия ден, а аз бях на награждаване за учител на годината... Каква ирония?! Оттогава проблемите не спират – дъщеря ми е изолирана и игнорирана от момичетата в класа, бяха създали вайбър група срещу нея, тормозят я, на всяко голямо междучасие я виждам сам самичка. Новата им класна е прекрасна, опитва се да решава проблемите, говорила е с родителите, но те казват – тези деца 100 пъти ги местиха и дотам. Без вина, ние излизаме виновни и всичко е срещу нас. Със съпруга ми отидохме да поговорим с директора и да и обясним какво се случва след грешното решение да премести децата в друг клас, но отговорът и беше „Вие 100 пъти ги местите тия деца, аз вече започвам да си мисля, че проблемът е другаде“. Останах като попарена! Докато изявявах училище и ученици бях най-добрата, но когато имах нужда от подадена ръка – станах неудобна. И вече нямам подкрепата и, всичко което продължавам да правя в работата си остава незабелязано и неоценено, към другите колеги има положително отношение, към мен – безразличие. Аз от обида отвръщам със същото. И докога така – не знам. Сега се сещам, че и в други случаи, когато съм имала нужда същият директор ми е обръщал гръб, а когато успявах – ме подкрепяше. Пропуснах да кажа, че класната, която изгони децата ми е сестра на зам. директор. Не е наказана за случилото се.
Има ли начин тази жена (пред пенсиониране е) да си получи заслуженото, без да пострада името на училището? Посъветвах се с адвокати, но няма как да и се повдигне обвинение. Ако подам жалба до МОН и инспектората, ще намеся директора и най-много да ме уволни. Чувствам се в пълна безизходица, с вързани ръце, но просто повече не мога да живея в тази несправедливост!
Обмислям да напусна, въпреки че обожавам работата си. Нямам вариант да преместя децата в друго училище в града, а друг град не е опция... Надявам се да прочета полезни съвети, които да ми помогнат!

Виж сега, децата са четвърти клас, след месец завършват. Догодина ще са в пети клас, обикновено има разместване в паралелки, друга е динамиката, друг класен, други учители.
Вярно, че в прогимназия учениците са по-манипулативни, но имаш цяло лято да отиграеш нещата.
Няма смисъл да се занимаваш с тази дама, само ще си съсипеш нервите, фокусирай се върху колегите, които ще работят с тях занапред.
Когато си дежурна през лятото, води децата с теб (ако си сигурна, че няма да се проявят като трабълмейкъри), нека се запознаят с колегите ти от прогимназията, ако има нещо - да им помогнат, насърчи ги да проявят интерес какво ще учат, ще имат ли опити, излизания - неща, за които обикновено децата са любопитни. Изобщо, изкарай децата и учителите от масовия контекст и ги вкарай в някаква зона на конфорт едни с други.
Според мен, директорът е постъпил възможно най-щадящо към децата, независимо, че не ви се струва така. Винаги в ситуация, при която има тормоз, първата стъпка задължително е жертвата да бъде отстранена от обхвата на тормозителя.
Щом новата класна е позитивна и реагира адекватно, децата ще оцелеят този месец. С приятелчетата могат да се виждат през междучасията и извън училище, дори през ваканцията. Последните две може ненатрапчиво да организираш ти самата.

Въпрос на гледна точка и характер. Аз бих задълбала и изобличила тази класна ако съм убедена в правотата си.Как? С медии, институции, свидетели и всичко възможно. Описаното от вас е ужасно и не мисля,че бива да се замита.
Но бих си преместила и децата в друго училище, защото веднъж вече им е излязло име и тормозът няма да спре.Съжалявам, но това в кой клас са и какво предстои не е решение. Днес сте вие, утре ще е друга майка с други деца...

Colors, жената казва, че няма опция смяна на училище. При това положение е по-добре да подходи по-дипломатично.
Няма как да "изобличи" класната, без да вкара децата си в непрекъснат филм с неясен резултат. Тук няма положение, при което цял клас роптае против класния, тук има едно или две нарочени деца и за останалата част деца и родители драма с учителката няма, те няма да се намесят или ще го направят в полза на госпожата.
Колежката нищо няма да спечели, ако се впусне в такава битка, по-добре да се съсредоточи в това, да успокои децата си и да им "постеле" за следващите години. Пък междувременно истимаро да подмята в ключови моменти "добре че се отървахме от онова чудо".😉

otdobrataloshata, с огромно съжаление мога да кажа, че това е много често срещана практика!
Относно Вас - в масовия случай амбициозните учители не са обичани от колегите си.
Относно децата - честа практика е лошото отношение към децата на колеги. А като прибавим и горното... Виждате какви са резултатите.
Горе главата!

За мен драма няма, щом новата класна е Човек. Другата го играе връзкар. Като се пенсионира - никой няма да си спомня за нея. Децата са пред 5-и клас и ти го мислиш...? Въобще няма какво да задълбаваш. Игнорираш "кошежката" роднина на зам. директор и си гледаш твоята работа и възпитаваш децата в положителна посока - не да страдат, а да се радват. Ще си виждат приятелите, все пак, не са ги преместили в друго ичилище. Не е болка за умиране. Пък догодина - нова година, нов късмет. Дотогава трябва да са забравили за тъпотиите от 4-ти клас.

Разгледах го. Пълна пародия е. Повтаря се, изобщо не вдъхновява, каквито претенции има, и е бледо копие на ChatGPT, както и само, приложението, си признава.

Gemini за сега е най-добрият чатбот.

От скромния ми опит в тази професия мога да кажа, че срещам масово самозабравили се хора.
А от проучване по нормативни документи съм си направила извод, че никой по никакъв начин не може да накаже или уволни учител. Освен в екстремно неприемлив случай.

Моето дете също не се чувства добре в новия клас. Смята, че някои учители го "мразят", децата са на групички, които не го допускат и т.н. Съчувствам и до там.
Мъчно ми е. Иска ми се да е в супер среда и клас, и приятели, и дисциплина, и отдадени учители, ама... такъв е животът. Нищо не е идеално, нищо не е честно, нищо не може да се предвиди до такава степен, че да сме изцяло удовлетворени от резултата.

Gargamela, според мен, е дала чудесен съвет. Това е начинът.
Преподобна Стойна е казала "Злото може да се победи само с добро."

Пожелавам кураж и преглъщане на егото. Егото може да създаде само проблеми.

Оставете я да си изживее самозабравата.
Всичко се връща в тоя живот, всичко! Рано или късно.