.... "Децата не приличат на родителите си, те приличат на времето в което живеят"....
- Публикувана: 5 фев. 2024, 15:38 ч.
- Последно мнение: 11 март 2024, 17:52 ч.
Детето ми е на 7 и проявява агресия вкъщи
Не е истина. Дори самата борба да не повтаряш техните грешки означава , че си ги придобил и борбата ти е част от твоето изграждане . Всички живеем в едно врме и всички сме различни. Тук не говорим за Барби и Кен манифактура.
Sephora Слава богу децата все още не ги отглежда изкуствения интелект на базата на селектирани сентенции. Също така живота ни е организиран по друг начин в днешно време . Библията също не е основен закон.
Сентенциите, чужди мисли, произведения на изкуството са именно това - произведения на изкуството и са за да се разнообразяваме, да се замисляме, да се синхронизираме , да намираме опора и да им се радваме, но не и да ги следваме безпрекословно.
Децата се отглеждат и се учат в обстановката в която живеят и според тази обстановка и според директния пример си изграждат базово поведение. Но това е любителска тема и ако някой има нужда от психо съвети ще иде да си поговори със специалист. Книгите и самоучението не са достатъчни.
Сентенциите, чужди мисли, произведения на изкуството са именно това - произведения на изкуството и са за да се разнообразяваме, да се замисляме, да се синхронизираме , да намираме опора и да им се радваме, но не и да ги следваме безпрекословно.
Децата се отглеждат и се учат в обстановката в която живеят и според тази обстановка и според директния пример си изграждат базово поведение. Но това е любителска тема и ако някой има нужда от психо съвети ще иде да си поговори със специалист. Книгите и самоучението не са достатъчни.
Благодаря на всички за отговорите. Със сигурност и ние някъде грешим, затова и потърсих съвет. Аз самата усещам, че не винаги успявам да реагирам максимално адекватно и се старая да се уча от грешките си.
За електронните устройства - напълно подкрепям мнението, че детето не трябва да прекарва толкова време пред тях. Всъщност таблет сина ми има от Коледа. Преди това не сме му позволявали да използва телефон и подобни устройства. Пред телевизор също не прекарва кой знае какво време. Вкъщи играем игри с карти и всякакви настолни, говорим си, той се интересува много от спорт и ако гледа телевизия, гледа спорт, а не анимации. Когато е спокоен, с него си говорим като големи хора. В училище се справя добре, много е старателен и послушен там. Тепърва създава приятелства. Когато е хубаво времето, излизаме задължително.
Това, което ме притеснява са тези изблици, когато е ядосан. Тогава сякаш става друго дете. Забравя всичко, което сме говорили и изговаря глупости спрямо нас, посяга ни.
По отношение на наказанията, може би сме малко по-меки в тона, защото в детската градина той получи тикове и оттогава гледаме да сме максимално спокойни, да не му се караме, а със спокоен тон да поговорим, когато е направил нещо. Тиковете отшумяха с времето и така и не се установи каква беше причината за тях.
За електронните устройства - напълно подкрепям мнението, че детето не трябва да прекарва толкова време пред тях. Всъщност таблет сина ми има от Коледа. Преди това не сме му позволявали да използва телефон и подобни устройства. Пред телевизор също не прекарва кой знае какво време. Вкъщи играем игри с карти и всякакви настолни, говорим си, той се интересува много от спорт и ако гледа телевизия, гледа спорт, а не анимации. Когато е спокоен, с него си говорим като големи хора. В училище се справя добре, много е старателен и послушен там. Тепърва създава приятелства. Когато е хубаво времето, излизаме задължително.
Това, което ме притеснява са тези изблици, когато е ядосан. Тогава сякаш става друго дете. Забравя всичко, което сме говорили и изговаря глупости спрямо нас, посяга ни.
По отношение на наказанията, може би сме малко по-меки в тона, защото в детската градина той получи тикове и оттогава гледаме да сме максимално спокойни, да не му се караме, а със спокоен тон да поговорим, когато е направил нещо. Тиковете отшумяха с времето и така и не се установи каква беше причината за тях.
...Тепърва създава приятелства...
... Това, което ме притеснява са тези изблици, когато е ядосан. Тогава сякаш става друго дете. Забравя всичко, което сме говорили и изговаря глупости спрямо нас, посяга ни. ...
Възрастните да не би да не реагираме емоционално при преумора и т.н. Ако всички можем да се владеем винаги няма да ги има тези клаксони по шосетата
Това, което ме притеснява са тези изблици, когато е ядосан. Тогава сякаш става друго дете. Забравя всичко, което сме говорили и изговаря глупости спрямо нас, посяга ни.
Той идва ли по своя инициатива след обиди, да ви каже, че съжалява?
Каква е реакцията ви, като родители, заедно или поотделно, когато ви обижда?
Това, което ме притеснява са тези изблици, когато е ядосан. Тогава сякаш става друго дете. Забравя всичко, което сме говорили и изговаря глупости спрямо нас, посяга ни.
Той идва ли по своя инициатива след обиди, да ви каже, че съжалява?
Каква е реакцията ви, като родители, заедно или поотделно, когато ви обижда?
Говорим много за училище, разпитвам го за децата там, как е минал деня му, говорих и с госпожата относно поведението му. На този етап си позволява такова поведение само вкъщи с нас.
Ако детето ми на 7г ми посегне или започне да сипе обиди, значи не съм си свършила работата в първите 7 години!
Таблетите навлязоха на мода когато малкият ми син беше втори клас. След премисляне, за Коледа купих, защото всички в класа играеха някакви кланове и общи игри. Достъпът беше ограничен - при 5 или 6 се даваше и то за час, след като си е научил. В другото време много редеше Лего, сам в стаята си на тишина и с часове. В почивните дни - вън сред природата и дълги разходки, четене на книги, игри с деца... Телефон проима в 4 кл, детски смарт часовнкик, после мина ма такъв с копчета. Смартфон с ограничение на достъпа към интернет в 7кл, чак в 8 заради училище ( онлайн поради ковид) и профила в училище се снабди с лаптоп в стаята....
Не винаги и възрастни хора могат да се откъснат от екрана, какво остава за децата. За това ние контролираме. При лошо поведение, напълно махам всякакви екрани за много дълъг период. При почивки , екскурзии и пътувания - също.
Били сме на екскурзии с приятели, чиито деца са били все с нос в телефона, ужасно е. Дори не контактуват, ни говорят, ни чуват - вечно със слушалки.
Таблетите навлязоха на мода когато малкият ми син беше втори клас. След премисляне, за Коледа купих, защото всички в класа играеха някакви кланове и общи игри. Достъпът беше ограничен - при 5 или 6 се даваше и то за час, след като си е научил. В другото време много редеше Лего, сам в стаята си на тишина и с часове. В почивните дни - вън сред природата и дълги разходки, четене на книги, игри с деца... Телефон проима в 4 кл, детски смарт часовнкик, после мина ма такъв с копчета. Смартфон с ограничение на достъпа към интернет в 7кл, чак в 8 заради училище ( онлайн поради ковид) и профила в училище се снабди с лаптоп в стаята....
Не винаги и възрастни хора могат да се откъснат от екрана, какво остава за децата. За това ние контролираме. При лошо поведение, напълно махам всякакви екрани за много дълъг период. При почивки , екскурзии и пътувания - също.
Били сме на екскурзии с приятели, чиито деца са били все с нос в телефона, ужасно е. Дори не контактуват, ни говорят, ни чуват - вечно със слушалки.
Наскоро една колежка доведе детето си със залепен таблет на ръцете и вперен в него. Беше сигурно на около 10-11 години. Дори не поздрави, не говори изобщо, просто гледа таблета и играе. Останах потресена. Не изглеждаше срамежлив или нещо подобно, съдейки по стойката му как се кълчеше непрекъснато по столове и дивани без дори да установи ей така веднъж очен контакт с някого.