Връщат ли се мъжете и осъзнават ли че са направили грешка?

За всеки човек си има подходящ. Не съм казала да го чака затворена вкъщи без да го търси. 🤷♀Въпросът е да не се занимава с хора, които ОЧЕВАДНО не са за нея и да я пързалят, и да ѝ дават празни надежди. Момичето трябва да си знае цената и да се пази от използвачи. 🤷♀

Най-първото е, че мъжът за ТЕБ , много вероятно не изглежда като тези в пубертетските ти сънища.
Т.е. гледай на широко , не бъди ораничена , мисли.  А ако не можеш да мислиш то не е зле да си имаш някой мислещ за да си приказваш с него и да може да прецени и да ти даде съвет. Не говоря за приятелките ти със същия акъл.

Не. Но дайте да не се лъжем - много хора не си намират партньор.

Абсолютни глупости. Няма подходящ за всеки.

Янтра има. просто много не могат да го разпознаят защото не гледат правилно.

С такова черногледство може и да няма. По-добре с няколко животинки , но без някой кръшкач, който те ползва като изтривалка . Звучиш като моя приятелка, която все не може да си намери мъж, защото има нереални изисквания ( предимно за професията му).  Нека гледаме по-позитивно на нещата.
Също е неуместно да плашиш момиче на 18г, което търси съвет, с …котки. Едва ли не ненормално да ги имаш. Котките имат прекрасна енергия! Ние си имаме няколко с мъжа ми. Хората,  които обичат животните, са с добри сърца.  ❤

Там е работата, че всеки включва различни качества в „подходящ“. За една може да е непременно богат; за друга – секси нацепен батка, пък много важно, ако я пребива за добро утро и лека нощ; за трета – да е мил, грижовен, семейно ориентиран; за четвърта – да е авантюрист и обичащ риска като нея; за пета –  да не е домошар, а да води активен живот; за шеста – да има същия черен хумор като нея; за седма...; за осма...; за десета...

Ако вкараш очакванията си в много тясна рамка, естествено, че шансът ти да срещнеш подходящия силно намалява, дори ще започне да клони към нула, особено когато липсва реална самооценка. То хубаво искаме, но и какво предлагаме насреща? Дали се сещаме да си зададем въпроса „А аз подходяща ли съм за него“?

А когато го намериш, дали ще се окаже, че наистина е подходящият – само времето може да покаже.  И колко време изобщо ще продължи да е подходящ, защото и хората, и обстоятелствата се променят. Богаташът може да обеднее, семейно ориентираният изведнъж да се сети, че не се е наживял и да хукне да наваксва, авантюристът да се кротне и да си седи само вкъщи, шегаджията да се пропие... Само „лошите момчета“ не се променят май или ако се променят, то е към още по-лошо.

Та по-добре с котките, отколкото с категорично неподходящ. А ако не искаш да стоиш сама с котките, ще трябва да разшириш рамките на претенциите си, защото всички нормални мъже, извън патологиите, на практика са повече или по-малко, но подходящи. После вече е въпрос на любов, уважение, желание за разбирателство, малки компромиси, когато се наложи, и... семейният живот си върви.

Всеки може да те омае, ама друг път. Повечето едва се сещат след "здрасти" какво да кажат.
И с дела могат да те омаят.

Е, не всеки може да те омае, то е ясно. Въпросът е да не гледа само какво ѝ казва, а да вярва и на очите си.
А пък ако не може да си намери мъж, не е чак трагедия. Човек може са е щастлив и сам. Даже на нейната възраст понякога е по-добре, за да се развие първо като личност.

Имах предвид, че който се омайва, ще бъде омаян и от думи, и от дела, и от мисли, и от въздуха дори.
А мъжете изобщо не могат да общуват свободно с жени. Или рязко свалят, мислейки се за вървежни и непукисти или не знаят изобщо какво и как да кажат. Чакат жената да започне.

Аз си следвам едно мое правило - ако връзката оцелее след 40 тия ден и първото скарване, значи ще я бъде.
Преди това, въобще не я броя за връзка.
Онлайн познанства не се броят въобще. В смисъл отброява се от първа среща на живо.

Не “подходящ” за очаквания и някакви социални химери, а подходящ за жена, която познава себе си и знае с какъв мъж би била щастлива.
И определено по-добре сама с котки, отколкото с някакъв въздухар заради социални догми. Не сме 1950 и една жена води по-пълноценен живот сама. Особено ако има кариера и социален кръг.

Аз, лично, нямам проблем. Имам към 20 г връзка с мъж, който харесвам, обичам и уважавам. Но не съм сляпа и виждам как много близки хора не успяват да си намерят подходяща половинка.

Като преминеш една определена възраст е много трудно да срещнеш някой без "багаж" и "патологии" та вярно за това толкова жени предпочитат котките.
Ако обаче всеки малък недостък те дразни и не си склонен на никакъв дори минимален компромис няма защо да се чудиш, че си сам.

Аз съм готова на доста компромиси, но... искам мъжът е стабилен ментално. И въобще стабилен. Мерне ли ми се някой "драма Кинг", бягам бързо.

Е тогава защо тук потребителките щедро обещават, че авторката (и други) ще си намерят половинки, защото всеки си имал половинка? М?
Аз казвам, че това са абослютни глупости и много хора никога не срещат подходящи партньори.