В момента чета....88

Пете, и аз съм на вълна Джон Бойн.
Чета "Стълба към небето".
Малко бавно я чета,заради други ангажименти, но много ми харесва.
Ще споделя като я приключа.

Прочетох "Тъмна материя" на Блейк Крауч и доста ми хареса. Често съм си мислила какво би било ако..., но никога не съм задълбавала в такава черна посока Ще пробвам и "Ъпгрейд". Сега чета "Мъжът от Константинопол", върви лесно и приятно, като приказка е.

На мен пък “Тъмна материя” на Блейк Крауч никак не ми хареса, затова така и не четох друга негова книга след нея.
Дано са направили читав превод на “Деца на времето” на Ейдриън Чайковски, това повече би ме заинтересувало.

И на мен много ми беше харесала "Тъмна материя". Доста поучителна.

За мен беше ужасна - особено краят - пълна липса на логика и то на какъвто и да е вид логика - научна, наративна, обикновена ежедневна...

Аз още си чета поредицата за съдията Ди. Реших, след като изчетох около половината книжки, да спра да чета разбъркано (според което заглавие ми хареса) и да видя как ги е писал авторът - съответно да продължа да чета по хронологията на издаването им. За моя изненада се оказа, че ван Хюлик ги е писал разбъркано - без да го е грижа за хронологията на историята - т.е. самите книжки оригинално са били четени горе-долу по този начин.
Например, в Манастирът на призраците, действието се развива през 666г., а книгата е издадена през 1961г. А в Скелет под камбаната, действието се развива през 668г., но книгата е издадена през 1958г. Имаше и по-сериозни прескачания напред-назад във времето и пространството (Ди е магистрат в няколко града и действието се развива в различни части на Китай; страничните персонажи, свързани с определено място, се появяват и изчезват).
Предполагам, че като пише по този начин, авторът е трябвало да си направи нещо като карта на времето, за да не се обърка.
Прочетох, че е имал намерение да обхване целия живот на Ди - включително разрешаване на престъпления по време на службата му в императорския двор, но не е успял, защото е починал от рак.

Тъмна материя я разгадах, но въпреки това ми хареса. Обаче трилогията на Крауч е може би най-доброто нещо, което съм чела в жанра. Не спирам да го повтарям 🙃. Отбелязах си и Подобрен, дано скоро се появи във вариант за ел.книга.

Започнах Специални връзки на Дъглас Кенеди. Чела с половин око коментари от тук /или в ГР/ аз очаквах да е адвокатска сага. Минах 50% и си е чиста семейна такава, и късно снощи към 60% се успокоих, че все пак не съм луда и наистина има адвокати 😂. С настройката за съдебна книга, първите 50% не ме вдъхновиха. Но днес, вече гледайки с други очи на сюжета, мисля че книгата е доста добра.

Тъкмо прочетох "Следобеди с Изабел" от Дъглас Кенеди и останах толкова разочарована след добрите отзиви в ГР. Липса на въображение и безкрайни повторения. Загуба на време.

Здравейте!
Като се върнах назад в темата видях, че не само аз съм в читателска криза. Чета си книжки, приятни, но не мога да кажа с чиста съвест, че са ме  запленили, завладели дотам, че да не мога да ги оставя. Четох "Последната камелия"- Сара Джио, "Последната книжарница в Лондон" и сега преди малко дочетох "Брюно-шефът на полицията"- Мартин Уокър. Първата ми хареса най-много, втората средно, а третата макар и не съвсем лоша я четох повече от седмица, което за мен е много.
Сега започвам "Джейн Остин и изкуството на думите"- Катерине Бел. Много обичам писателката и вече всичко нейно съм изчела, последно миналата година лятото,  дори и недовършените й творби.
Имам една молба към вас ... Искам да подаря "Гордост и предразсъдъци", но моля препоръчайте ми издание без печатни грешки и с хубав превод. Аз имам много старо издание, което е малко окаяно от четене...личи, че е обичано, но то си е мое... и си е перфектно и така със следите от моето обичливо многократно четене и ще продължа да си го обичам и пазя докато мога...А сега искам да подаря тази невероятна книга, но се чудя кое издание... Моля, споделете, ако имате опит с новите издания! Ще съм безкрайно благодарна!  Човекът ми направи хубав подарък и искам да върна жеста подобаващо и мисля, че тази книга е идеална.
pppqqq, направо ти завиждам за Хюлик.... Много любима поредица ми е "Китайски загадки"! Чак ми се причете отново!
Относно "Мечокът и славеят" преди няколко години я четох!  На мен много ми хареса трилогията! Мрачна и интересна приказка, а и много увлекателна...иска ти се да се сгушиш на топло под одеялото и ако може някой друг да ти я чете, а ти да слушаш в захлас. Напомни ми като дете руските приказки... четях или слушах в захлас за Василиса, Кашчей и моята любимка Баба Яга ! Винаги много ми е харесвала къщата й! : )
.♥.Петя.♥., "Всички погубени места" на Джон Бойн и на мен доста ми беше харесала. Увлекателно пише автора.

eovin***, понеже на мен ми е най-любимо старото издание, чувала съм от хора, които търсят за подарък, че в новите има разни промени, но трябва да се търси такова, в което преводът е на Жени Божилова. Нейният бил най-добър и адекватен.
 "Джейн Остин и изкуството на думите"- Катерине Бел я почнах и я оставих. Или аз не бях в настроение за нея, или нещо не е както трябва, но реших, че ще я чета по-нататък пак.

Не мога да помогна със съвет за хубаво издание, но мога да ти кажа кое да НЕ взимаш. Има едно издание на ИнфоДАР с твърди корици. Купих си я онлайн, грабна ме с това че е илюстрирана, от снимките в сайта не си личеше, но е ужасно издание. Илюстрациите са с покъртително качество - разпънати и размазани. Отделно в книгата са използвани 5-6 различни шрифта, формата е странен, изобщо тотално разочарование. Опитах се да я подаря на някой - никой не я искаше, защото е просто ужасна.

Чета ,, Забравените в неделя '' на Валери Перен . Няма нищо общо с първата и книга . Нея много я харесах и плаках и се смях  , но тази ми е някак объркана. Не мога да и схвана мисълта в тази книга . Направо си я мъча , но ще видим . Изобщо не ме е грабнала до тук . На 16 глава съм .
 Само аз ли съм на това мнение ?

Приключих "Богатство" (Eрнан Диас) и наистина много ми хареса!
Ето и отзива ми:

Диас е написал един много необичаен и оригинален роман, който се състои от четири части, свързани от едни и същи герои и една и съща тема. История за пари, за много пари, за още повече пари, за богатството, за това как се трупат богатства, за капиталови пазари и техните възходи и сривове, за акции, за ролята на жените в този процес, за любовта, за лудостта, за....за много още неща.

„Богатство“ се състои от четири части, написани по напълно различен начин и с различна степен на завършеност и предлагащи ни четири различни начина на интерпретация на нещата.

И въпреки че има само четири части, романът ме изненада със своята сложност и многостепенност - подобно на огледален лабиринт, в който отраженията се умножават, оглеждат се едно в друго, но виждат само себе си, но дори и това не е факт. „Богатство“ е и роман в романа, и автобиография, написана от фантом, и историята на самия фантом, и откъс от дневник - всяка част допълва предишната, като от една страна държи историята в някакво русло, а от друга я насочва по нов, отклоняващ се път. Измислицата и истината (доколкото ги има в някаква степен на абсолютност) са доста трудни за разграничаване, те непрекъснато се преплитат и читателят трябва сам да реши кое е истина и кое – не.

През цялото време докато четях романа през съзнанието ми минаваше като червена нишка реминисценция за мистичния Алеф на Борхес – „мястото, където се намират, без да се сливат в едно, всички места от Вселената, видени от всички ъгли.“ „Богатство“ е един своеобразен Алеф на една конкретна история. И не само Алефът, а и много други навявания а ла Борхес усещах през цялото време. Четях романа на Диас и сякаш бродех из трансцеденталните вселени на Борхес... Впоследствие разбрах, че самият Ернан Диас е възторжен почитател на гения на Борхес и дори има книга за него - „Borges, between history and eternity”.

В заключение мога са кажа, че е един забележителен във всяко едно отношение роман! Изключително фино написан, с добре прикрити страсти и истински завладяващ!

***

Започнах "Пречупена светлина" - новия роман на Джоан Харис. В началото съм, но и тя ми върви към 4-5*

Благодаря за препоръката, задължително ще го започна. Дано да открия още един талантлив български писател.
Заинтригува ме и с тези книжни размени. Как и къде се реализират?

Аз харесвам изданието на Гордост и предразсъдъци на Инфодар, но мисля, че имаше грешки - не фрапиращи - примерно името Бенет от време на време се изписва като Бенит.
За илюстрациите не помня да са били деформирани. Вероятно са с такова качество, защото са стари, не са рисувани наскоро (предполагам, че може да се коригират със съвременни средства, но тогава пък ще има критики, че изглеждат странно и ще е вярно).
Имам други книги с ретро илюстрации (примерно на Ташен) - в много случаи те няма как да са с по-добро качество, това не е компромис от страна на издателството - това е, което се е запазило, едва ли има възможност да се издири оригиналната рисунка и да се принтира с по-добро качество, а и ако тя е рисувана преди повече от 50 години, няма да изглежда по същия начин, както ако е рисувана днес. Ретро илюстрациите си имат свой чар и в много случаи са по-добри от съвременните.

Хермес имаха красиво издание на същата книга, но не съм го купувала и не знам дали има грешки.

Прочетох "Грехът на Малтица" и не че не ми хареса, но сюжетите, свързани с борбата за освобождение, в крайна сметка са все едни и същи - разнасяне на тайни писма, укриване на комити, събиране на пари и купуване на пушки за народното дело, накрая палежи, отрязани глави и почернени животи. Всъщност книгата ми хареса по-скоро заради начина, по който е написана, идеята е банална и безкрайно изтъркана и даже леко наивна в някои моменти.
"Време за жени" от Елена Чижова започнах и мисля, че ще е една от най-хубавите книги, на които попадам напоследък.
В(като вятър), има съседна тема в този подфорум за размяна на книги.