Какво бихте избрали да учите, ако трябваше да избирате сега

Тъжно ми е за моята специалност, която учих с любов и почти не практикувах. Наскоро говорих с приятелките ми, споделиха как вече студентите от нашата специалност влизат всякакви, без изпити, без знания и после не изкарват повече от 2 курс. Просто няма студенти вече

Сигурно щях да запиша нещо по-икономическо. Примерно Финанси, които уча сега, на по-късна възраст като магистратура.

Не съм имала някакъв голям блян да уча нещо и да съжалявам, че не съм. Учих това, което исках, беше с най-яките колеги и най-якото време! Просто няма пари в това.

Нещо софтуерно . Скоро изкарах курсове  Дигитален маркетинг и Софт. дизайн  към СофтУни . Много интересно ми се стори .

Учих специалността , която исках след като завърших , но така и не работих по нея .

Медицина.

Психология

Медицина

Ветеринар или нещо със Земеделие , рисуване .
Завърших готвач , но не ме влече до толкова , че да го работя постоянно . Иначе вкъщи си готвя , уча нови неща ,но за работа не .
Работя работа , която преди си казвах , че никога няма да я работя , но уви .

Аз бих завършила точно същото, обожавам си професията и си я работя с кеф, завърших бакалавър ВО и магистър реклама в СУ.

Обмислям да надградя, но знам, че което си е мое - ще си дойде.

почти не съм работила по специалността от първото ми висше, но пак бих я записала и учила, защото ми беше интересна и знанията от онези 5 години са ми помагали за изключително много неща
второто ми е дало по-голяма реализация, но ученето не беше увлекателно и приятно, просто беше осъзнато като необходимо, за да постигна доста дълъг списък с цели

Не бих записала висше въобще.
Щях да започна курсове, дали на СофтУни, дали на Design Academy - неща, които се използват в момента, вместо да чета остарели учебници по предмети, които не се използват от години в реалния свят или да се чудя как да включа уреди, които са с около 90 години по-възрастни от мен.

Да, това мисля е доста актуална тенденция вече

Е, така е, просто някои специалности са важни да ги имаш и на хартия. Леля ми примерно е учител. Вече е пред пенсия. Обожава децата и гори в това нещо. Цял живот е била начален учител. Не е работила друго. Няма как да го прави без диплома. По-лошото е, че кадрите, които излизат от университетите въобще не отговарят на квалификацията в дипломата. Понеже обучава студенти ми е разказвала много грозни неща.

Странното е, че нейната мечта е била правото. Даже насърчаваше братовчедка ми да стане адвокат, но тя съвсем не резонира с тази професия.

И все пак си мисля, че ако леля ми беше станала адвокат, децата щяха да загубят много. Просто тя наистина е родена за учител.

Стоянова, от ФЖМК ли си? Понеже и аз, с бакалавър. За него писах по-горе, че вече студентите не изкарват повече от втори курс. Тъжно е. А и проблемите там са много, като цяло лошо управляван факултет.

Като цяло не съм мислела дори, че ще работя това, което работя, не съм си представяла да съм в корпорация, да стоя на срещи по цял ден и да разбирам от разни технически неща.

С това учене ще придобиеш допълнителни необходими за развитието ти знания и умения или ще започваш отначало. Въпроса ми е дали предната ти специалност ще бъде базова ? Или ще работиш само в областта на икономиката и какво си избрала ?
Разпитвам защото аз не намирам много смисъл сина ми да записва икономическа спциалност като начало. Той се чуди.
Същото за компютърните специалности.

Бела, предишната ми специалност е Журналистика. Работех по нея, докато учех (втори и трети курс), после се преориентирах.

Не ми е базова изобщо. Работя нещо съвсем различно, нищо общо с бакалавъра. От тази гледна точка Финанси е преквалификация.

Много зависи какво иска да работи твоя син. Реално нереализирани и безработни икономисти да искаш. Проблемът е и с бълването на кадри от всеки университет. Аз съм доволна от колегите, с които учех, много умни деца. Казвам “деца”, защото повечето са на 21-22-23, директно след бакалавър са записали магистратура, а аз записах на 29 и сега съм на 31.

Повечето от тях вече работят и са доста активни, имат трудов стаж и са много ориентирани с какво да се занимават.

Важно е младежът да има някаква визия наистина какво иска да прави. На мен ми беше трудно, трябваше да наваксвам много бързо знания, които нямах. Ако човек учи това от бакалавър ще е по-лесно. Аз не съм само за дипломата и уча с разбиране. А да наваксваш набързо основни предмети е много трудно.

Да, това е ключовото, ама колко от тях са наясно? Много са модерни сега също  тестовете за кариерно развитие, дали са верни, имате ли наблюдения?
Иначе за реализацията.....няма гаранции с никоя специалност май, аз и доста юристи знам, които не успяха да намерят по специалността си

Той визия има, но аз имам наблюдения . И основно ме прави на инат точно това бълване и в дбете области . Ще се разберем с него . Имаме доста добри университети наоколо . Медицина и ветеринар той категорично отказва, но него не го бива - шашка се от страдания, кръв ... изобщо не става.
Иначе си има насоки. Само обмисляме най-добрата стратегия за надграждане.
R@N да. В училището идва всеки месец по един ден стои съветничка от общината и службата по труда и отговаря на всякакви въпроси за кандидатстване и подготовка и помощ. И теста прави. Излиза точно това, което го вълнува и като хоби и се е насочил правилно. На нас въпроса ни е не само насоката , а и стратегията. Защото има много варианти каквото и да се избере

Да налагаш на детето си какво да учи винаги е грешка...

Не винаги е грешка.
Много деца казват "защо нашите не са настоявали! Защо не съм ги послушал тогава!"

То на 18,19 пък не е грях да не знаеш какво искаш да правиш. Аз уж знаех, ама имах някаква химера, имагинерна представа за журналистиката и начина на работа. Просто нищо общо с реалността. За съжаление бързо се сблъсках с реалността. На тази възраст хората са много податливи на възгледите на родителите си.
Забелязвам много тикане към медицински специалности. Няма лошо, имат добра реализация. Обаче не всеки човек става за това. Аз го разбирам синът на бела, преди мислех за ветеринар. Обаче като осъзнах, че не е просто да ваксинираш сладки кученца и котенца, се отказах. Как да евтаназирам куче??? Сигурно щях да съм в депресия, ако трябваше да работя такова нещо. 

Според мен родителите не бива да дават наклон на децата. Подкрепа да, но не и наклон. Когато си родител, явно искаш най-доброто за детето си, напъваш в някаква посока, която мислиш, че би му донесла пари, реализация и добър живот.

Леля ми напъваше така с братовчедка ми. Уж все едни сериозни специалности. Ми то на детето му се пътува, пее, играе.. не става за адвокат, лекар и тн. Просто нито интерес, нито възможност.

Децата пък не искат да разочароват родителите си, лесно си променят мнението.

Мен не са ме насочвали какво да уча. Благодарна съм за това.

Да не прочетеш какво пише другия , да не разбираш, да съдиш и да пишеш и обучаваш непознати възрастни не е особено лицеприятно.
Никой нищо не налага.
Но да не обсъдиш с детето си, да не му помогнеш в преценката на ситуацияра и да не му дадеш съвет е направо за медал.

Също толкова много биха казали "записах, защото нашите ме натиснаха, или защото в рода ни всички са...лекари примерно...." Те децата все имат кво да кажат

Дори форумът е пример за това . Редовно се пускат теми : " Не исках да уча това , но родителите ме накараха "

Затова казваш си мнението и помагаш с информация.
Разбира се че не можеш да го натискаш да учи нещо, което не му приляга. Но да го оставиш да гони Михаля ...
 Фоума , а и не само форума, е показателно , че все някой друг ни е виновен. Никой никога не може да каже дали в противен случай би било по-добре.
Т.е. има много специалности и насоки . От там има много варианти за надграждане. От там има също много избор на насоки. Т.е. ако човек е инертен и търси вина у другите , отколкото шансове и предприемчивост у себе си ...  и всички специалности да изучи пак ще се стигне до "Ама защо никой не ми разстиля червените пътеки " ? Родителите са виновни, естествено.

Е, зависи и от детето. Моят брат много чинно слушаше. Ама той си е инертен, незаинтересован. Казаха му къде да учи средно (лесен техникум), после и висше. От моя гледна точка не са добри избори. Не мисля, че той е много щастлив с висшето си, но нямаше избор да се откаже.

На мен не са ми давали такъв наклон, обаче аз бях бунтар. За средното се изпокарахме малко, ама стана моето. И ден не съм съжалила за гимназията си! После ме оставиха сама да избирам къде да уча висше и какво, но и не са ми помагали с нищо. Нямах издръжка от тях. В моя случай да се отдалечим беше правилно. Не казвам, че всички така трябва да правят.

hechicera_ той ако е инертен и не прави избор ... какви насоки и каква помощ да му окажеш, освен да му избереш ? Пък после ти си виновен. ОК.

Аз писах при идеи и насоки и личен интерес и собствена инициатива и при възможности наоколо - как да се наредят нещата , че да се получи най-оптимално. В смисъл има по-специфични и практически специалности, иска се база и т.н, има и по-теоретични - може и задочно и онлайн ... Така че има значение кое кое надгражда и кое ще се учи като начало, когато има повече подкрепа и време за това. Аз затова попитах за икономиката - дали е основна. Но разбрах каквото ме интересува
Сега се дропвам, че излезнах родител-мъчител.

О, бела, аз не го написах с цел да укорявам. Това за наклона не беше към теб лично. Извинявам се, ако съм те засегнала.

Като е инертен и мързелив, колкото и да му избираш, активен няма да стане. На 40 брат ми си е още инертен и мързелив, чакащ всичко на готово. Така че.. не знам и аз. С такива е сложно.

Английска/българска филология, по възможност и двете. Сега си правя планове да запиша задочно или дистанционно.

За съжаление, нямам висше образование поради здравословни причини. В инвалидна количка съм, с тежка форма на ДЦП. Когато завърших гимназия през 1996 г., беше много трудно за хора като мен да учат висше. И недостъпна архитектурна среда, и проблеми с транспорта и др. А и лично за мен би било трудно  да си водя записки в университета, защото пиша по-бавно от здравите хора. Иначе имам прекрасна памет.

Но и тогава, и сега бих записала някаква филология (може и чуждоезична),  и/или психология. Харесват ми и двете специалности.

Въпреки че не съм филолог, вече доста години прввеждам богословски тестове от руски. Сега по-скоро като хоби (без заплащане), но съм работила и на хонорар. Имам много публикации. Работила съм и за едно издателство преди години - набирах текстове на компютъра. Тогава, а може би и сега, все още има хора, които пишат на пишеща машина, а за да се издаде книга - трябва да има компютърен набор на текста.

Така че въпреки липсата на висше образование - все пак успявам да правя нещо и то ми харесва. А и е свързано с езика.

Никой не ме е насочвал с какво да се занимавам. Родителите ми просто се радват, че мога да правя нещо. Имах прекрасни учители в основното и в средното образование - подкрепяха ме, насърчаваха ме, носеха ми книги и допълнителни материали. Част от основното си образование учех на индивидуално обучение вкъщи (учители от близкото училище идваха вкъщи да ми преподават по десет часа седмично и да ме изпитват), както и в един детски санаториум с училище към него; а средното си образование завърших изцяло на индивидуално обучение вкъщи - пак учители идваха да ми преподават и да ме изпитват. Не съм плащала. Много мои приятели и познати с увреждания също завършиха по този начин. Благодарна съм за тази възможност.

Колко лекари са завършили, защото техните са ги накарали да кандидатстват медицита, че винаги ще имат работа и пари.

Имаше години, когато работа по специалността ми нямаше и тогава, ако можех да се върна назад и да уча друго, щях да го направя. От днешна гледна точка - пак същото щях да уча.

Мама Ру, сега учи ли се руски задължително в основното и в средното образование, както учехме ние?

, не. По избор е като първи чужд или като втори. До 7 клас децата учат задължително един чужд език и втори могат да учат като ИУЧ, моите са така. С уговорката, че не съм в София, при нас с изключение на 4 езикови паралелки и 3 профилирани, всички са с първи английски от 8 клас, независимо дали разширено, интензивно или не разширено и не интензивно. Така от  9 до 12 клас учат втори език НЕ или РЕ, като не всяко училище може да осигури учители и по двата езика и в повечето училища се предлага само единия език като втори.

Извинявай, какво е НЕ и РЕ?

Успех на теб и на децата ти!

НЕ - немски език, РЕ - руски език, АЕ - английски език, ФЕ - френски език

Благодаря!

Бих избрала английска филология.

Същото бих учила, защото си избрах специалността с кеф, Биологическият факултет си беше моето място (е, и Ректората от време на време, за филологията, но тя е на второ място, не я броя). Не бих заменила микроскопите, практиките из горите, опитите, че даже и аутопсиите за нещо икономическо или ИТ, въпреки че в момента работя в ИТ бранша.

Напиши моля те нещо повече за специалността и реализацията? Значи и при него едната насока е геология, а хоби от години орнитология и фотография на птици. Реализацията и професиите с тези специалности обаче тук не мога да я разбера , защорто в семейството нямаме биолози и геолози . На него не разбирам какво му става.  Лекари, ветеринари, ортодонти, инженери , информатици имаме , но биолози и геолози - не.

Много ми е интересно да разбера защо. В смисъл предполагам , че вече си учила нещо и имаш професионална реализация . От тази позиция защо филология?

Има разни такива бинарни специалности, но са учителски по принцип, знам че има География и биология в Софийския. Моето беше биология с английски език, но доста допълнителни дисциплини записвах и ходех на лекции (съответно и изпити) и с други специалности. Реализацията, поне с биологията е или като учител, или във фирми за клинични изпитвания, за всичко друго трябва магистратура.

Според мен, ако конкретно птиците и фотографията са му интересни, не е нужно чак да записва биология - има си курсове и семинари за опознаване на птиците към Биологическия факултет и към БАН, а може да си вземе и полеви определител (това са едни книги, в които са нарисувани птиците с отличителните им белези, написани на достъпен език).

Това е хоби от години и няма нужда от курсове за птиците. 

Да, наистина е полезно това сравнение, какво работим сега и какво ни липсва, защо...от позицията на опит вече, не мечти и фантазии

Добре че някой ме разбра. Аз това питам вече няколко пъти. Не ми е целта да прилагам натиск, а да анализирам опит и да покажа възможни решения . Т.е. да събирам информация паралелно. Защото сега и без това той няма много възможност за проучване. Сега има доста сериозни изпити за абитура.

Моите преподаватели в университета бяха биолози към БАН и към други организации - ходеха из планините, събираха данни за животните, участваха в разни проекти. Интересен живот определено, но финансово е тегаво, особено зимата, когато няма проекти и толкова теренни изследвания.

Ясно е това -всеки си търси финансиране и се бори за него , а  и не за всеки има място в научните учереждения .

Здравей, да 2016 година излязох специалност ВО, 2018 с Реклама завърших и магистър.

Жалко, лошото е, че по мое време още не приемаха новостите, не приемаха дори социалните мрежи. И двата ми дипломни проекта бяха в тази насока. За мен хората, които преподават, трябва да обичат това, което правят, за да могат да го предадат и на студентите си. Чувствата са ми смесени за факултета, със сигурност ми помогна да пречупя начина си на мислене и да се изградя като кадър. Срещнах интересни колеги и преподаватели.

По време на магистратурата професор влезе на лекция и каза, че за съжаление имат "спуснато" отгоре нареждане какво да преподават и какво не и че ако искаме да сме конкуренти на пазара, то трябва да надграждаме постоянно знанията си и да се развиваме. Професорът сподели, че тези, които са спуснали нареждането не искали да излизат образовани и ценни кадри, които биха се реализирали добре на пазара и биха изкарвали много пари.


По отношение на образованието - моите родители не са настоявали какво да уча, решението го взех аз. Мама в годините ми е споменавала за право като насока, но просто не го усетих като моето.

И аз съм от същите години 2012-2016, но Журналистика. Знам за какво говориш. За съжаление, нещата са по-зле в последно време (във факултета имам предвид).

И аз имам наблюдение от тази катедра и имам усещането, че в УНСС е по- добре да се завърши, от гл. т. на знания и преподаватели, по- модерни ми се струват. Но все още дипломата от СУ е с по- голяма тежест

Честно казано и НБУ имат добра материална база и библиотека. Или поне това е мое мнение на база наблюдения.

На мен и друго ми прави впечатление, мои познати като им дават задания за курсови работи и са се допитвали до мен за информация - че те заданията изпълнени с правописни грешки от преподавателите. Хващала съм се за главата, че толкова неграмотно пишат хора, които трябва да учат други хора.

Именно затова за мен преди всичко университетът е за пречупване на начина на мислене, за срещане на хора със сходни интереси. Там вече почва и доста да си проличава конкуренция или поне в моя курс. Имаше колеги, които искаха пари, за да дадат записки на другите, които не са имали възможност да посетят лекциите...

УНСС си е икономически университет и не бих учила там подобна специалност. Като кандидатствах, дори не ходих там на изпит.

Модерни чак, не мисля. Някои преподаватели от СУ ходят и в УНСС, и в НБУ. И то примерно Любомир Стойков, който е изключително неприятна за мен личност. Моя близка записа магистратура в УНСС и беше точно при него. Голямо отбиване на номера беше, накрая се отказа, защото не учеха нищо, бяха записани 6 човека, от които ходеха 2. Въобщее и ФЖМК е пълен с проблеми, студентската телевизия е едно наливане на пари от пусто в празно, студентско радио няма, защото няма и кой да прави предавания. Като се сетя само моя курс колко предавания правеха в Реакция… сега няма кой. Ужасно тъжно.

Пак същото бих учила. И бих си причинила и тежкото следване, и безсънните нощи, и всички останали екстри. Защото е мой избор и мой интерес. И защото за мен годините в университета се оказаха добра житейска школа като цяло. И защото се оказах в среда с доста качествени хора, част от които се радвам, че срещнах и продължават да имат важна роля в живота ми.
Понеже бяха споменати тестовете за кариерно развитие - от чисто любопитство скоро правих такъв. На сегашната възраст, със сегашния акъл и опит. Ами... като резултат ми излезе списък от подходящи професии, първата от които беше точно моята си. Животът се променя, с което и необходимите и търсени професии, но тези тестове като че ли са ориентирани към настоящия момент, няма как да предвидят изцяло бъдещето. Но пък, при необходимост, човек може да прави промени и преквалификации - адаптивността е хубаво качество, което може би ще става още по-важно.
Но според мен, човек трябва да се води най-вече от своите заложби и интереси, а не от престиж на дадена професия или пък поставяне в култ на определена длъжност, която "Какво да уча, за да я работя?". Много теми чета за объркани млади хора, които се чудят какво да правят, защото са избрали специалност, понеже е престижна, модерна, или пък под родителски натиск, а установяват, че не им пасва. И ми става мъчно, защото виждам, че тези хора все пак имат качества. Може би най-добрият варинат е човек да се води от това, в което има интерес или е открил, че му се отдава. И да се интересува повече - дни на отворените врати, разговори с хора, практикуващи дадена професия или други начини за допир до практиката и т.н. Известни разочарования са неминуеми, по най-различни причини, ама и това е част от живота.

Бих сменила. Завърших славянска филология, няма почти никакви възможности за реализация с които и да е славянски езици в България. Мога да стана учител по БЕЛ, което не искам.
Когато кандидатствах, изброих в желанията Право, Счетоводство и контрол, Балканистика, Психология... Правото беше първо желание. Към днешна дата и него не бих записала и се радвам, че не ме приеха, нямам нервите да се занимавам с проблемите на хората, не и от това естество.
Завърших сега магистратура Счетоводство и контрол. Това бих записала и 'тогава'. Даже мисля, че ако бях изчакала второ класиране (записах се във филологията на първо) , щях да вляза в тази специалност.

Това е истинският смисъл на университета, според мен - да осигури среда и контакти, както и да се научи човек да работи с крайни срокове, да изпълнява трудно съвместими задачи, да завършва докрай започнатото, да се организира сам, да работи с хора, с които не си допада, но се налага. Всичко това са много ценни умения, в каквато и сфера да продължим след това.

Честно казано от сегашна гледна точка, ако имах неограничени възможности и предпоставки, бих избрал почти същото за което мечтаех и имах наклонности и тогава /история, медицина, компютри, готварство/.
Само че оттогава и досега, няма шанс да вляза в такива специалности и учебни заведения, и оставам със принципа на ограничения избор.

Психология. За да ми е в помощ на това, което работя сега, а сегашното ми е много удоволетворяващо и доходно,  но не се учи в университет

Много добра преценка. Учи щом ти трябва и се допълва   В Германия има дори предложения онлайн за свързани с психологията като терапии и Personal Coach . В България не може да няма.

В Б-я  е пълно с коучове.....направо е банално вече, всеки ден във фейса изскачат нови и нови, то не е манифестиране, то не е самонамиране, самоиздърпане, трансформация веднага след един разговор, ма метамофрни щуротии.....само желание да имаш да се търсиш

Аз 2017-19 си доучих по моята специалност - Англицистика с профил преподавател.
Тъй като да уча сега, би било лукс, бих си избрала нещо луксозно - Британска литература.
От практична гледна точка бих минала един курс по дигитален маркетинг и реклама.
Въобще - май още ми се учи!

Rockstar не знам колко са ти големи децата, но ние разгледахме специалностите в университетите заради нашето и има толкова нови и интересни неща за учене. Не е чудно да му се доучи на човек.

Записах пет платени семинара с психологическа насоченост за работата ми точно. Първият е утре и темата е за привързаността, много интересно е всичко и продължавам да търся информация, която да ми е от помощ.

Ами голямата трябва да се напъне да влезе тази година, ако желае. Ама нещо няма желание, а аз нямам намерение да я бутам.

Rockstar добре е да учи. Но ако няма инерция от завършването на гимназия ,  а умора , може да си вземе една година . НЕ знам. Успех!

Завършила съм геоекология и география - магистър. Интересна специалност. Преди близо 30 години я записах, защото географията ми беше любима в училище. В университета срещнах добри колеги и преподаватели и научих нови неща, но за съжаление реализацията се оказа много ограничена. Няколко години работих като учител по география, но учениците ми изпиваха нервите и не беше моето като цяло. Не издържах психически, а и в онези години заплащането в образователната сфера беше подигравка. Напуснах и се ориентирах в друга сфера. Това, което работя в момента няма общо със специалността, която съм завършила.

На въпроса дали днес отново бих записала същата специалност - вероятно не.

Сега има много по-атрактивни и модерни специалности, преди 30 години не беше така.

Margarita1976  не мислиш ли че в момента твоята специалност е станала атрактивна и модерна. Нали това е най-актуалната тема в момента - екологията.

Не знам дали това е най-актуалната тема. В най-добрият случай можеш да работиш в министерството по околна среда или в неправителствени организации.

Много мои познати завършиха екология и нито един не работи по специалността си. Ефектът от следването им е, че имат висше.
Еко, био, органик продуктите са модерни. Рециклирането също.
Екология и география не е баш едно и също.

И къде е разликата при образованието и специалностите?  Аз също забелязвам , че за тези специалности има различно подходи - биология, химия, геология ... според мен е според профила и университета.
Но да няма приложение точно тази специалност ми е много странно. Тя хем е интересна хем е актуална.Поне би трябвало.

Не знам. Не мога да споделя личен опит.

Здравей! Екологията е интересна специалност, но пак ти казвам- освен към екоминистерство или към някоя неправителствена организация няма какво друго да се работи. Евентуално нещо в сферата на науката, но ти трябва докторска степен, само с бакалавър или магистър не става. Освен това моето е геоекология (изследва се влиянието на човека върху географските компоненти - въздух, води, почви, растения и др.), което е по-тясно специализирано от общата екология, и на практика възможностите са още по-ограничени. 

За съжаление темата "екология" е малко като темата "климатични промени" - актуално е по медиите (където всеки е много компетентен), но практическото приложение на подобна специалност е силно ограничено.

Margarita1976  благодаря ти ного. Точно геоекология гледаше той и геология. За приложенията става дума за Германия и приложения има много. На мен ми беше интересно геоекология върху бакалавър от биология, химия, физика или геология ?

Големите компании имат ESG отдели. Мисля, че за там е подходящо образование, свързано с екология.

Нещо от типа на Криминология /Криминална психология.
Всъщност проучвам въпроса в момента.

Бих избрала да уча педагогика или нещо свързано със социална дейност. Много искам да вложа времето и енергията си, и да се занимавам с деца със СОП. Даже от скоро ми е влезнала тази муха в главата и силно се замислям, дали да го направя и да сменя професията си. 

Моя приятелка записа подобна специалност задочно, беше на 35 тогава. Никога не е късно!

Можете да учите Социална педагогика. Моя позната завърши такава специалност в Бургас и сега работи в НПО за хора с умствени затруднения.

Ето информация за тази специалност: https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/universitet_t/fakulteti/f … cialna_pedagogika.

По принцип искам да се отдам напълно на ученето, съответно и трупането на опит. Представям си го да започна да правя и двете едновременно. Нещото, което ме спира е, липсата на увереност, дали ще се справя, дали ще успея в дадена ситуация да намеря правилния подход, и дали ще успея да помогна. Също така имам малко дете и не знам дали ще успея да съчатавам едновременно учене, работа, дете и домакински задължения. Макар че, мъжът ми много ми помага с последните две

Именно, много хора се преквалифицираха така, набързо...дистанционно

Не знам, но хората са различни. Някои имат афинитет към учението, запомнят, съответно им върви, и то добре след години прекъсване да продължат степен и т.н. Аз със сигурност съм изгубила такива навици, а задълженията по три деца и работа и да не е изброявам не мога да съчетаят със сесии и т.н.  Въпрос на нагласа може би. Но на двадесет е едно, на четиридесет друго. А иначе съм си мислела да бях започнала педагогика. В хода на годините обаче промених мнението си. Твърдо щях да съм към медицина, ако на двадесет бях с днешно мислене.

Бих избрала педагогика. Това ми беше голямата мечта, но по мое време, когато решавах какво да уча, ми се стори по- практично да запиша счетоводство . И наистина, имам реализация, но понякога съжалявам

Не знам какво бих избрала. Занимавам се с корпоративен маркетинг и ми се повръща от хора, минали през 2 нива на СофтУни,които мислят,че инстаграм и това да правиш видеа е целта да си успешен, а планирането, бюджетирането и отчитането на резултатите  все едно не съществуват. По стечение на обстоятелствата поех по този път, започвайки от най-ниското ниво. Иначе имам образования в сферата на филологията, историята, строителството и мениджмънта. Може би бих си избрала да се занимавам с нещо по-технично. От опита си (учила съм в 1 университет в България и в 2 в чужбина) определено залагам на образованието в чужбина. В пъти по-интересно, преподавателите са по-адекватни спрямо реалноста и материала,който трябва да се преподаде. И изборът на програми е много по-голям.

Така е, ама който няма пари за там... Всичко е двойно, даже тройно...

По-скъпо е, но поне има смисъл в него. Иначе все 1 си дал едни пари за нещо, което после и без това не ползваш. А вече в чужбина има много достъпни магистратури, програми по европейския съюз. Лично аз като студентка и малко след това съм била на поне 4 програми финансирани по европейски практики и без да познавам някого,който да ме изпрати. Просто трябва да се следи за възможности, да се информираш за  това какво се предлага за младите. Сега има в пъти, да не кажа хиляди повече възможности за финансиране и субсидиране на обучения за младите. Неща,които до преди 15-20 години бяха мит за България.