Какво бихте избрали да учите, ако трябваше да избирате сега

Той визия има, но аз имам наблюдения . И основно ме прави на инат точно това бълване и в дбете области . Ще се разберем с него . Имаме доста добри университети наоколо . Медицина и ветеринар той категорично отказва, но него не го бива - шашка се от страдания, кръв ... изобщо не става.
Иначе си има насоки. Само обмисляме най-добрата стратегия за надграждане.
R@N да. В училището идва всеки месец по един ден стои съветничка от общината и службата по труда и отговаря на всякакви въпроси за кандидатстване и подготовка и помощ. И теста прави. Излиза точно това, което го вълнува и като хоби и се е насочил правилно. На нас въпроса ни е не само насоката , а и стратегията. Защото има много варианти каквото и да се избере

Да налагаш на детето си какво да учи винаги е грешка...

Не винаги е грешка.
Много деца казват "защо нашите не са настоявали! Защо не съм ги послушал тогава!"

То на 18,19 пък не е грях да не знаеш какво искаш да правиш. Аз уж знаех, ама имах някаква химера, имагинерна представа за журналистиката и начина на работа. Просто нищо общо с реалността. За съжаление бързо се сблъсках с реалността. На тази възраст хората са много податливи на възгледите на родителите си.
Забелязвам много тикане към медицински специалности. Няма лошо, имат добра реализация. Обаче не всеки човек става за това. Аз го разбирам синът на бела, преди мислех за ветеринар. Обаче като осъзнах, че не е просто да ваксинираш сладки кученца и котенца, се отказах. Как да евтаназирам куче??? Сигурно щях да съм в депресия, ако трябваше да работя такова нещо. 

Според мен родителите не бива да дават наклон на децата. Подкрепа да, но не и наклон. Когато си родител, явно искаш най-доброто за детето си, напъваш в някаква посока, която мислиш, че би му донесла пари, реализация и добър живот.

Леля ми напъваше така с братовчедка ми. Уж все едни сериозни специалности. Ми то на детето му се пътува, пее, играе.. не става за адвокат, лекар и тн. Просто нито интерес, нито възможност.

Децата пък не искат да разочароват родителите си, лесно си променят мнението.

Мен не са ме насочвали какво да уча. Благодарна съм за това.

Да не прочетеш какво пише другия , да не разбираш, да съдиш и да пишеш и обучаваш непознати възрастни не е особено лицеприятно.
Никой нищо не налага.
Но да не обсъдиш с детето си, да не му помогнеш в преценката на ситуацияра и да не му дадеш съвет е направо за медал.

Също толкова много биха казали "записах, защото нашите ме натиснаха, или защото в рода ни всички са...лекари примерно...." Те децата все имат кво да кажат

Дори форумът е пример за това . Редовно се пускат теми : " Не исках да уча това , но родителите ме накараха "

Затова казваш си мнението и помагаш с информация.
Разбира се че не можеш да го натискаш да учи нещо, което не му приляга. Но да го оставиш да гони Михаля ...
 Фоума , а и не само форума, е показателно , че все някой друг ни е виновен. Никой никога не може да каже дали в противен случай би било по-добре.
Т.е. има много специалности и насоки . От там има много варианти за надграждане. От там има също много избор на насоки. Т.е. ако човек е инертен и търси вина у другите , отколкото шансове и предприемчивост у себе си ...  и всички специалности да изучи пак ще се стигне до "Ама защо никой не ми разстиля червените пътеки " ? Родителите са виновни, естествено.

Е, зависи и от детето. Моят брат много чинно слушаше. Ама той си е инертен, незаинтересован. Казаха му къде да учи средно (лесен техникум), после и висше. От моя гледна точка не са добри избори. Не мисля, че той е много щастлив с висшето си, но нямаше избор да се откаже.

На мен не са ми давали такъв наклон, обаче аз бях бунтар. За средното се изпокарахме малко, ама стана моето. И ден не съм съжалила за гимназията си! После ме оставиха сама да избирам къде да уча висше и какво, но и не са ми помагали с нищо. Нямах издръжка от тях. В моя случай да се отдалечим беше правилно. Не казвам, че всички така трябва да правят.

hechicera_ той ако е инертен и не прави избор ... какви насоки и каква помощ да му окажеш, освен да му избереш ? Пък после ти си виновен. ОК.

Аз писах при идеи и насоки и личен интерес и собствена инициатива и при възможности наоколо - как да се наредят нещата , че да се получи най-оптимално. В смисъл има по-специфични и практически специалности, иска се база и т.н, има и по-теоретични - може и задочно и онлайн ... Така че има значение кое кое надгражда и кое ще се учи като начало, когато има повече подкрепа и време за това. Аз затова попитах за икономиката - дали е основна. Но разбрах каквото ме интересува
Сега се дропвам, че излезнах родител-мъчител.

О, бела, аз не го написах с цел да укорявам. Това за наклона не беше към теб лично. Извинявам се, ако съм те засегнала.

Като е инертен и мързелив, колкото и да му избираш, активен няма да стане. На 40 брат ми си е още инертен и мързелив, чакащ всичко на готово. Така че.. не знам и аз. С такива е сложно.

Английска/българска филология, по възможност и двете. Сега си правя планове да запиша задочно или дистанционно.

За съжаление, нямам висше образование поради здравословни причини. В инвалидна количка съм, с тежка форма на ДЦП. Когато завърших гимназия през 1996 г., беше много трудно за хора като мен да учат висше. И недостъпна архитектурна среда, и проблеми с транспорта и др. А и лично за мен би било трудно  да си водя записки в университета, защото пиша по-бавно от здравите хора. Иначе имам прекрасна памет.

Но и тогава, и сега бих записала някаква филология (може и чуждоезична),  и/или психология. Харесват ми и двете специалности.

Въпреки че не съм филолог, вече доста години прввеждам богословски тестове от руски. Сега по-скоро като хоби (без заплащане), но съм работила и на хонорар. Имам много публикации. Работила съм и за едно издателство преди години - набирах текстове на компютъра. Тогава, а може би и сега, все още има хора, които пишат на пишеща машина, а за да се издаде книга - трябва да има компютърен набор на текста.

Така че въпреки липсата на висше образование - все пак успявам да правя нещо и то ми харесва. А и е свързано с езика.

Никой не ме е насочвал с какво да се занимавам. Родителите ми просто се радват, че мога да правя нещо. Имах прекрасни учители в основното и в средното образование - подкрепяха ме, насърчаваха ме, носеха ми книги и допълнителни материали. Част от основното си образование учех на индивидуално обучение вкъщи (учители от близкото училище идваха вкъщи да ми преподават по десет часа седмично и да ме изпитват), както и в един детски санаториум с училище към него; а средното си образование завърших изцяло на индивидуално обучение вкъщи - пак учители идваха да ми преподават и да ме изпитват. Не съм плащала. Много мои приятели и познати с увреждания също завършиха по този начин. Благодарна съм за тази възможност.

Колко лекари са завършили, защото техните са ги накарали да кандидатстват медицита, че винаги ще имат работа и пари.

Имаше години, когато работа по специалността ми нямаше и тогава, ако можех да се върна назад и да уча друго, щях да го направя. От днешна гледна точка - пак същото щях да уча.