Операция на щитовидната жлеза-20

Здравей avocado,
Нямам притеснение да махнат лимфните, а това възелче да не стигне до тях 😔

По време на самата операция хирургът хубаво оглежда лимфните възли около жлезата и ако се усъмни за някой го маха. Дори се прави цитология и на тях. Но първо да ви излезе биопсията, може и да не се наложи въобще да мислите и притеснявате за това

А всъщност от известно време си мисля по един въпрос, свързан с лимфните възли. Възможно ли е да няма заразени локални лимфни възли, а примерно да има заразени на други места?

Не знам и аз, мили хора, какво да си мисля...

Може би има момичета, които са писали преди доста време тук във форума, които можеше сега да ни дадат повече информация и за лимфните възли, и за паращитовидните жлези, и за гласа.
Но вече не се включват.

revolt4e е чел някакви неща, доста назад в темата, и явно се е наплашил.

Мисля, че повечето съвременно работещи хирурзи вече внимават с паращитовидните жлези и се стараят да не ги закачат и да ги запазват.  

Аз нямам обяснение защо моят хирург ми е премахнал 2 от тях.
Но мисля, че вече НЕ би трябвало да се прави така.

И 5 лимфни възела ми е махнал - и това пак не е трябвало да го прави, защото са били само леко възпалени.
Нямало е някакъв "сериозен" проблем в тях.

Д-р Видинов беше запазил лимфните възли на Whisskass - беше преценил, че са възпалени и леко уголемени заради Хашимотото и я беше пожалил.

Затова си мисля, а и всички останали го виждат, че от хирург до хирург - има съществена разлика.
В подхода и начина, по който постъпват с пациентите си.

Не зная, мила krisstiA, дали би станало проблем някъде по-надалече от жлезата - може би ако процесът вече е много напреднал.
Затова май могат да ни дадат отговор само докторите.

Аз съжалявам, че така и не попитах моя ендокринолог за всички тези неща.
Сама се лутах и оттук-оттам понатрупах някаква информация само от форума и от интернет.

Но всеки случай е различен и когато новите момичета и момчета влязат тук и започнат да четат - настава някаква сериозна каша и хаос в главите им.

"Един така, пък друг иначе" - и объркването е тотално.
Почват да се чудят и при тях ли ще бъде така.
Ще се случи ли "това и това", ще стане ли и при тях "онова".

И работата наистина си става за успокоителни...

Момичета от снощи ми е доста зле и незнам на какво се дължи. Миналата седмица пуснахме хормони и други изследвания и ми бяха във норма,освен вит В12,който беше много нисък. При долна граница 184,мойте показатели бяха 132. Личният ми изписа инжекции и си ги слагам. Но снощи ми беше доста зле,потъвах,замаяно ми беше,не можах да заспя до 3 ч. Днес още със ставането също ми е лошо,пак същото - много силно ми е замаяно,треперещо ми е и сърцето ми прави едни такива превъртания и много ме плашат. Това по принцип си го имам отдавна и съм ходила при много кардиолози,но казват че не е кардиологично. Но сега го прави много често. Нямам сърцебиене а само чувство че имам такова. Бузите ми са червени,а нямам температура. Като си седя облегната на няколко възглавнички ми е горе долу биващо,но като стана да свърша нещо,направо ми идва да хукна към болницата. Имали ли сте такива симптоми. Какво да правя да посетя ли ендокринолог,притеснявам се че ще ме отпрати,тъй като изследванията са добри. До къде стигнахме,да си търсим сами диагнози!

Silvia, а случайно да не са паник атаки?
Също, ако б12 ти е много ниско, може да е причина за по-кофти симптоми. А относно б12 консултирала ли се и с еднокринолога, наскоро четох във фб групата ни, че все още различните доктори са на различни мнения, относно приема му с диагнозата ПК.

И на мен ми звучи като паник атака. Silvia Toncheva, ти беше оперирана наскоро, нали? Не съм чувала някоя да е с такива оплаквания след операция.
krisstiA, не съм запозната за въпроса ти с лимфните възли...Надявам се, че само околните имат шанс да се заразят. Поне би било логично да е така.

Слагат ми инжекции В12, и въпреки това,нямам подобрение. Със сигурност има връзка със операцията,дали е загуба на кръв,дали е от упойката,незнам. Знам само че не е нормално да се чувствам така. Паник атаките са ендокринологични,най често са при хора със Хашимото.Щом не са ендокринологични симптомите ще търся невролог. Благодаря ви за отговорите.

Силве,

ти беше споменала, че преди известно време пак си имала някаква хирургична намеса.
Възможно е стресът и притеснението ти да са се натрупали и всичко това да ти е дошло в повече.
Може би сегашното ти състояние е комплекс от някакво емоционално и физическо "прегаряне".

Иначе по отношение на последната ти интервенция - може да се каже, че си извадила късмет и се е случило възможно най-доброто и подходящото за теб.
При положение че докторът е бил малко по-консервативен и от "старата генерация" - пак човекът се е съобразил с желанието ти и е бил внимателен и деликатен.
Доколкото може да бъде такъв един хирург.
Запазил ти е половината жлеза, запазил е паращитовидните жлези, внимавал е за гласните струни - поне така пише в Епикризата ти.
И аз вярвам, че наистина е така.

Ти ще си усетиш по-нататък кое откъде идва и защо се чувстваш така.
И докторите също ще ти дадат отговор на лутанията и притесненията ти.
И ще ти помогнат да си изясниш и наредиш "пъзела" в главата ти.

Ще ти стискам палци всичко при теб да бъде наред!
И да се чувстваш спокойна и в добра кондиция!

Здравейте revolt4e,

Макар все още подвластен на емоцията от диагнозата, замисляли ли сте се ако направите втора биопсия, какъв резултат очаквате или може би искате да чуете и какво би означавал за вас преди да я направите и след като я направите и разберете резултата?
Мислите ли, че ще има лекар или хирург (бих казал, че ги разграничавам), който да Ви каже нещо по-различно от това да се оперирате, независимо какво показват всяка следваща биопсия като резултат, предвид факта, че една вече е дала злокачествена диагноза?

Ако един Ви каже, че е по-удачно да се наблюдава, било то специалист като Пандев, а повечето препоръчват да се оперирате, на кой ще се доверите?

Въпросите ми не целят да всяват паника или отчаяние, а по-скоро да провокират информиран и осъзнат избор.

След доста изчетени теми, забелязвам, надделяваща емоция и страх при вземането на решения, което според мен е нормално и човешко.
Но също така, човек винаги трябва да взима максимално информиран избор зад всяко свое решение.

Успех!

P.S. Ще кажа, че съм на сходна възраст, като вас, със същата диагноза.

Прочетете малко www.thyca.org и вижте какво правят в Америка и тогава да ми обясняват глупости кой какво СЗО следвал. Без да Ви плаша, но на мен част от хистологията в епикризата след операция се оказа невярна впоследствие . Не биопсия. Така че вяра на никой 🤷🏼♀ Тонове съжаление има след тази операция в български и чужди форуми, та много сериозно помислете какво точно ще предприемете и то въз основа на неточните изследвания, неграмотността и точенето на здравната каса с ненужни манипулации. Защото връщане назад няма. Успех!

Здравейте,ще публикувам ъова и тук,защото вече писах в "базедова болест"....
След като получих рецидив ,една година след спирането на метизола реших да се подложа на операция.Аптил го получих ,започна лечение с метизол и юни влезнах на операция при доц.Сечанов с тсх0 и подтиснати фт3 и 4
След операцията доцента каза ,че чак след шестият месец щр започне да мърда тсх ,защоъо какъо всички знаем ъой реагира по-бавно.Назначиха ми 75мг хормон.До тук добре първите 5-6 месеца се чувствах прекрасно,фт4 отиде на 20 още първият месец.Окъомври обаче запиочнаха екстасистоли за кратко и след консултация с докъор намалих дозата постепенно на 50.Януари за първи път тсх беше мръднало на 0.07 а фт4 беше 13.90,реших да всигна на 62.5,защото явно 75 ми е много ,50 малко,обаче от миналият месец това птрскачане започна и не е спирало до днес,в покой ли съм се започва.Ходих два пъти на кардиолог ,започнах деанксид по 1т.защоъо мислех че може да е от нервно напрежение,на кардиолога всичко беше натед но не хванаха пррскачанията затова днес съм с холтер.Преди седмица се върнах на 50мг.хормон и вчера изследвах отново тсх е паднало на 0.03 а фт4 се е покачило на 16.90.Мисля да продълца на тази доза за да може тсх да стигне поне долна граница.Вече вдигнах ръце от тези ендокринолози.Казвам му на сечанов за прескачанеъо не било оъ жлрзата,да ходя ли на кардиолог-не ,още си млада.Да ама то еече не се издържа.Странно ми е защо цели 5 месеца нямах такива оплаквания,като тсх през цялото време беше 0
Добавям ,че съм с частично премахната жлеза

И мен така ме разиграват,само и само да им се махна от главата. Иди на кардиолог,иди на невролог! Е посетих де що има кардиолози и невролози и всички казват,че във тяхната област нямам проблеми! И какво излиза накрая,че съм здрава,пък само си ходя от лекар на лекар за разнообразие! За жалост медицината у нас е във пълен колапс! Как си взимат тия дипломи и как им преподават,но има една обща тенденция,нещо като не го знаят - на нервна почва е! Ми то не останаха болести,всички си въобразяват че са болни! Извинете ме,гневна съм! Защо си мислят,че си умираме от кеф да обикаляме по болници,вместо да си гледаме живота!

Абсолютно съм съгласен с теб, че връщане назад няма.
Ще споделя какво каза проф. Боянов (Александровска) докато ми вземаше проба за втората биопсия. Спрямо изследвания на подобни възли, диагнози (разбирай прочитане на патолога) сме още в 20ти век.
Обясни ми ,че може да стане грешка при вземане на пробата (най малкото, ако се уцели калцираният участък от предната биопсия), после при разчитането от патолога.
Затова и предложи тези 4 нови проби да ги пуснем и при някаква доцентка, която се водила най-добрата в това.

Относно съобщението на @allure4, отговорът е много прост!
За да взема решение ми трябва надеждна информация проверена поне от 2 места.
Това за мен не е решение за покупка на кола и ако не ме кефи да я сменя или върна.
А относно адски многото сигнали за лекарски грешки, злоупотреби с пациенти, неверни резултати, точене на каси от така наречената бяла мафия, то определено няма да легна да ме режат само на една епикриза, в която половината манипулации описани в нея са пълна лъжа.
По притеснителното, е че като предложих вариант за Германия, мнението беше почти същото - 20век.
В крайна сметка заключението от видяното на ехографа от проф. Боянов, е че този възел не изглежда добре, чисто ехографски.
Чакам резултати скоро и мисля да посетя Видинов за да ми каже какво мисли.
С Пандев е много трудно свързването ... Почвам да губя надежда, че ще се видя с този човек.
А още нещо интересно, от лекаря (ендокринолог), които ме приемаше в Александровска, като му показах снимка на възела от ехографа - "това не изглежда на такова, на каквото са го написали в епикризата".

revolt4e,

Проблемът е, че при който и хирург да отидеш с такава биопсия - само ще вдигне рамене и ще каже - ами трябва да се види какво е оперативно.

Точно преди няколко поста обсъждахме с някои от момичетата, че повечето хирурзи гледат само документите и изследванията.
Дори не преглеждат на ехограф.

Може би единствено проф.Пандев (може и да има и други, но са единици).

За тях е важен оперативният процес и това, което ще видят.
Не им се гадае предварително.

Не е проблемът толкова в самата операция (макар че съвсем не я омаловажавам, напротив).
Тя се изтърпява, изтърпява се и периодът на възстановяването след нея.

Проблемите идват после - като при някои са с по-голяма сила, а други ги усещат по-малко.
Тази операция ни разболява от хипотиреоидизъм - особено ако жлезата е премахната изцяло.
Хормоните се разбъркват, тялото ти започва да действа на друг принцип.
Просто вече не си "същият"...

Целият ти организъм се променя, променят се емоциите и настроението ти.

И, да - Вятър и мъгла е права - има значение на какви години ни се случва всичко това.
Както и има значение какъв е социалният ни статус, какво се случва в личния ни живот.
Какви сме, с кого сме...
Има ли някой до нас, който да ни подкрепя, обича и приема такива, каквито сме.

Ето че има момичета и жени, които казват, че се чувстват добре след тази интервенция.
Имат си вече и дечица.
И животът така ги е завъртял, че всичко това, което им се е случило, е останало само като далечен спомен.
Някъде назад във времето...

Но има и такива, които са сериозно засегнати.
Никой не може да ме убеди, че едно малко бяло хапченце може да замени и замести основната и важна функция на щитовидната ни жлеза.

Но какво да се прави, щом отвсякъде му се казва на човек, че трябва да влезе в операционната зала?
Какво да направят всички тези хора, които години наред са се измъчвали от Базедова болест - и хаповете повече са им вредили, отколкото са им помагали?
И какво да направят тези, на които им се казва, че възлите им не са "хубави" - не изглеждат добре нито на ехографа, нито на биопсията?
Какво да си мислят те и каква друга алтернатива имат?

Оставям настрана моя случай и глупавата ми и необмислена постъпка...

P.S. Мисля, че ако пишеш на проф.Пандев - ще имаш по-голям шанс да се свържеш с него, може би.
А д-р Видинов е един много добър избор, в случай че се наложи такава интервенция.

Разбира се - мое лично мнение, с което не ангажирам никого.