Дрескод за рожден ден?

Явно авторката и бившата съквартирантка са си изчерпали отдавна общите интереси и комуникацията е повече по навик. Едната иска тематично парти и да са облечени гостите както тя каже, другата го смята за глупаво - съвсем нормално разминаване. И да я плюете, че е сухарка и не ще развлечени дънки и да ходи да рови в магазини втора употреба, това няма да я промени. Пък и защо? Не всеки иска да се облича тематично, не на всеки му харесват неща от 90-те и е наистина обидно да се заявява "или облечена така, или няма да идваш".

И айде стига с това "то скоро ще носиш само развлечени тениски, щото ще ти личи колко си бременна". Представете си, 2024 година е и е пълно с хубави дрехи за бременни, които не задължават жените да ходят с развлечени тениски. Точно пък тия изказвания "ама що не се направиш за една вечер със скъсани дънки и кецове" са много толерантни и определено ще й върнат настроението да празнува, няма що.

Предвидената черна рокля,черен чорапогащник с бели обувки-ранните деветдесет.С тематична прическа и големи,кичозни обеци- готово.Само желание да има.

Интересно е, че лагерът на размъкнатото парти изтъква, че принизяването е проблем, докато лагерът на стилните скини дънки се е захванал да обижда на маймуни, позьори и пр. Какво повече да се каже?

На авторката не й хареса какво мислим и сега ни е пратила да ни сложат ключа…

Ако са приятелки, все ще намерят пресечна точка, не може да всяко противоречие да се замеряме с картофи. Аз също НЕ обичам такива оригиналности, но заради приятелка ще намеря начин или да отида, или да не отида без драми и обяснения. И едно уточнение - не обичам такива парти-изпълнения само от хора, на които изобщо не им идва отвътре, но следват модата като овце. Имам приятелка, която от двайсет години измисля такива щуротии без всякакви моди. То не бяха маскаради, парти с печене на питки, динено парти, работилница за правене на коледни играчки, всичкото с музика, пиене и мезе, което е целта на мероприятието де. Винаги с кеф се включвам в нейните приумици, винаги се събираме големи компании и купонясваме до малките часове. Но при нея всичко е спонтанно и искрено, без напъни да сме непременно като у инстаграма.

Авторката си е разказала историята, обаче понеже повечето не са на нейното мнение, се започват съчинения как историята не е точно такава, пък защо казала маймуни, въпреки че едва ли пред дружката се е изразила така.
Точно защото се предполага, че на РД трябва да се чувства добре, е излишно да я карат да носи дрехи, които не харесва. Че и да ходи да ги избира.
И избирателно се пропуска, че авторката е предложила алтернативно виждане, но и кумата се е заинатила. Нея поне никой не я кара да купува или прави нещо извънредно.

Авторката защо изчезна като дим от цигара, запалена през 90-те

Е, когато тя организира парти за собствения си празник, ще бъде, както тя каже, където тя каже, според възможностите, които тя има, за когато тя каже - все пак трябва тя да присъства и тя да е в главната роля, центъра на вниманието на този ден.
Когато другите й го организират, тогава те ще решат къде, кога, как да стане, колко да струва и т.н.
Много е тъпо да поканиш някого на празник и да завалят предложения не може ли в мола, защото е топло, не може ли до метро, не може ли веднага след работа, не може ли по-късно, за да се преоблечем и гримираме след работа, не може ли да има и вечеря, не може ли да е тиха музиката.... пфффффф....

И знаем, че не всеки иска да се облича тематично, да слуша ретро музика, не на всеки, слава богу, му харесват нещата, които и аз харесвам, не всеки и мене ще ме хареса, което понякога ме натъжава, но понякога ме радва. Да, да, хората сме различни и всеки харесва различно... бла-бла.
А не може ли да помислим как да се съобразим понякога с различията си и да се впишем в чуждата идея, по фин, приятелски, мил начин. Да проявим разбиране към чуждото различно мнение, да си създадем комфорт на общуването. Не е нещо, което трябва да правим всеки ден. Лично аз мога и го правя. Питам за нагласата на другите да се адаптират.
Моята приятелка се научи да играе хора и започна да си организира рождените дни в битови ресторанти с червените покривки и в калени чинии. Хич, ама хич не е според моя вкус това. Но ходя. 3 поредни години. И хора играя. Предварително знам, че там ще е така. Обличам се според обстановката - без голи пъпове, мрежести панталони, обувки, с които да не мога да играя хорце. Настройвам се и даже не си тръгвам първа. От силната музика дума не можеш да си кажеш с никого, но ако много ми се говори с някого, ще си направя среща за някой от следващите дни. На нея съм й казвала Пак ли? Ти се побърка с този фолклор. Отговорът е Пак! Нищо няма да ти стане!
И наистина нищо не ми става. Ако каже да сме с носии, аз нямам, но ще облека дълга широка рокля. Имам си красиви сребърни пафти - повод да ги сложа!, и ще си направя сама накит от пендари. Може би и на челото ще си сложа накит от пендари - много ми харесва. Мисля, че от покривка, ще мога и престилка да измисля. Очаквам да каже, че иска да сме тематични, иначе нанизи от пендари лично на мене не ми трябват и няма да правя без повод.

Авторката е бременна, хормоните и бушуват, и тя не знае на кой свят е в момента. Някои особености на характера се засилват тогава, плюс усещането, че си център на света, и всичко трябва да се върти около теб. Нека не сме чак толкова нападателни. Може тя самата да съжалява как е преекспонирала ситуацията, а и приятелката и сигурно добре си я познава, за да не и се връзва особено. Предполагам, че ще си оправят взаимоотношенията, ако не ги - значи просто е дошло време да се разделят пътищата им. Нищо фатално няма в това, случва се непрекъснато.

Единствено остава да допълним, че скини дънките не са на мода вече от около 2 години и не се очаква скоро да се върнат.

Да, да... Разбрах, че е бременна доста след като се разви дискусията по темата. Затова я окуражавам да отива и да се забавлява и да не се настройва, че това са команди, закани, дълбоки разочароващи постъпки, потъпкване на стила й, неглижиране на желанията й.
Рожденият ден на приятелката й е нейният ден и е голям кеф да имаш шанса да покажеш на приятел, че си му приятел и си готов да скочиш заради него.
Боже, като се сетя с какво главоболие съм излизала от нас, как с последните си пари съм купувала подарък и то на хора, с които не ни свързва чак такова сериозно минало.

Заключвам по молба на автора.