Ванина Цонева е секс коуч с няколко години опит. Обучава се в Somatica Institute, San Francisco, а нейни публикации са поместени в няколко американски и немски издания.
Ванина е и един от експертите, които консултират в инициативата на BG-Mamma Специалистите говорят. Поканихме я да отговори на няколко въпроса на тема секс, но далеч не само. В това интервю обръщаме поглед и към интимността, към умението да изграждаме пълноценна връзка чрез осъзнати усилия.
"Знам, че много хора не искат да го чуят и държат сексът просто да се получава", споделя Ванина. Но без колебание заявява, че истинската интимност е постижима тогава, когато сме отворени към споделяне и когато се стараем истински на чуваме и другия. Четете пълния текст на интервюто по-долу:
Темата на Ванина Цонева за въпроси и отговори на тема секс и интимност е част от социалната инициатива на BG-Mamma "Специалистите говорят"
В последните години се появиха различни проучвания, според които хората все по-рядко правят секс. Какво мислиш за тази тенденция и ако я има, очакваш ли да се запази така и в бъдеще?
Има подобна тенденция, да, но трудно бихме могли да я отдадем на един или друг фактор. За някои специалисти това се дължи на стрес и на живота, който водим – забързан и пълен с ангажименти. Друга част смятат, че хората сега са много по-честни в отговорите си, за разлика от изследвания, които са правени преди години. Тази честност твърде вероятно се дължи на факта, че сме все по-спокойни да говорим откровено за секс и интимност и да бъдем откровени по тези теми. Срамът, който идваше преди от разбиранията за това кое е “нормално”, намалява (и всичко, което идва от него – от това колко често правя секс до това как го правя).
Има и немалко специалисти, които подчертават важността на развитието на емоционалната интелигентност и изразяването на емоции, желания и граници в отношенията. Партньорите се чувстват по-комфортно да кажат "не" – това особено важи за жените, които, ако досега често се съгласяваха на секс, за да угодят на партньора си, сега вярват повече в силата си и се чувстват по-комфортно да изказват своите граници.
Прочетете още: За любовта и призраците от миналото
Аз също така не смятам, че това, че правим по-малко секс, е задължително тревожна тенденция. Мисля, че в момента се учим как да правим секса, който ни харесва, и е нормално да има период на несигурност. Още повече че не толкова количеството на секса е важно, колкото качеството.
У нас има много шеги за секса преди и след брака. Всъщност идеята за брака като убиец на секса е почти митологизирана. “Нормално” и неизбежно ли е това?
По принцип е неизбежно в една дълга връзка страстта да намалее и това не е свързано с формалността на брака, а с времето и с рутината на отношенията. Първоначалният период на връзката неслучайно се нарича "меден месец" – тогава страстта е в най-големия си пик и ендорфините и допаминът ни карат да се чувстваме щастливи, влюбени и изгарящи от желание. Това не е съвсем така, да речем, след година, 3 или 10. Тази първоначална страст изчезва и това не е някакво проблемно състояние, а нормален процес в едни отношения. Тогава всъщност много хора разбират, че те не знаят толкова добре нуждите и желанията на другия и това, което е работило преди, не работи сега. Затова е важно да говорим за тези неща още в началото на връзката. Да имаме предвид, че хубавият секс изисква работа, изисква усилие. И не се случва от само себе си (както в началото на отношенията).
Това е голяма част от моята роля – чрез практики и разговори да открием еротичните желания на партньорите, да се научим да ги комуникираме, да разберем как може да се комбинират и как да се изпълнят.
Има и различен тип двойки, които твърдят, че с времето сексът става все по-добър. Каква е тяхната тайна?
Да, това също е възможно и се случва нерядко. Това е малко като контрапункт на всичко, което казах по-горе, и не е невъзможно. Тук идеята е, че с времето се отпускате, научавате телата си, реакциите си, динамиките, които ви харесват и е по-лесно да си дадете това, което искате. Това е така по принцип при всяка двойка, но ако при някои страстта идва от новото и непознатото, при други тя може да дойде от сигурността и познатото. Тук все пак говорим и за различен вид страст, но аз често казвам, че така или иначе страстните пламъци в началото на връзката не могат да бъдат индикатор за това колко успешна ще е тя.
Според теб кои са определящите фактори сексът между двама души да се получава? Те трябва просто да си “паснат” или е въпрос и на осъзнати усилия и на комуникация?
Въпрос на осъзнати усилия и комуникация е. Знам, че много хора не искат да го чуят и държат сексът "просто да се получава". Много от нас имат и примери, когато това се е случило. Но ако се замислим за тези връзки, с този секс, който просто се получаваше – колко време продължи това? Колко дълга беше връзката? Имахме ли общи ангажименти и грижи около семейство, къща и прочие? Разчитахме ли емоционално на този човек? Често най-страстните връзки са тези, които са били и са останали базирани на секс.
А възможно ли е двама души да са до такава степен сексуално несъвместими, че никакви усилия да не са достатъчни да спасят положението?
Донякъде е възможно, но това се случва повече, когато партньорите не са готови на компромис или не чуват нуждите на другия. В такива случаи може би не си струва усилията. При всички положения, ако сте с партньор, който не чува и не иска да разговаря по тези теми, е възможно единственият вариант е да отидете при трети човек, специалист, който да може да изслуша и да прецени ситуацията без емоционална натовареност. Възможно е обаче и обратното – дотолкова да не знаеш ти какво искаш и да си изцяло отдаден на партньора. Това, колкото и да ни се струва като добра и всеотдайна идея, всъщност не работи в дългосрочен план. То води до пасивност и загуба на интерес.
Помага ли сексът да се преодоляват конфликтите и проблемите в двойката?
По принцип секс след скандал е нещо, което доста хора намират за секси. И е нормално, предвид това че хормоните на стреса като адреналин и кортизол бушуват в телата ви. Аз не бих нарекла конкретно тази ситуация проблемна, освен ако не е единствената ситуация, в която правите секс. Това може да говори, че или търсите този хормонален коктейл, или че замитате конфликтите чрез секс. Случва се и да използваме секса, за да забравим за конфликта, което изобщо не го разрешава, а го игнорира и влошава отношенията в перспектива. Това всъщност е модел на игнориране на конфликтните точки в отношенията и води до дистанциране на партньорите. От друга страна, ако има дълбоки конфликти в двойката, едва ли сексът ще помогне. И това, което често виждам, е, че когато няма секс в едни отношения, често има и напрежение, свързано и с други елементи от връзката.
Често говориш за срама като за основен “убиец” на удоволствието. Мъжете или жените изпитват повече срам и защо?
Принципно, най-вече заради социализацията, която получаваме, при жените срамът засяга доста повече нашата сексуалност. Ако се замислим – за разлика от момчетата, при които е някак си нормално да говорят за секс и мастурбация от тийнейджърска възраст, при нас това почти го няма. Сексът и нашето удоволствие от него са считани за срамни и за нещо, което не трябва да дискутираш или показваш по какъвто и да било начин. Оттам идват и проблемни стереотипи и комплекси, като мадона-курва комплексът или слът шейминга. Трудно е да си представим, че в тази среда жените нямат да изпитват какъвто и да било срам в сексуално отношение. И това, разбира се, води до доста затруднения в сексуално отношение – като започнем от затруднения да стигнеш до оргазъм до болка и дискомфорт по време на проникване.
Последният ни въпрос е за едно много разпространено притеснение – дали желанията ни са “нормални”? Има ли категорична граница за това? Как от твоя гледна точка се определя дали някакъв вид сексуално предпочитание трябва действително да ни притеснява? Може да дадеш пример и с клиент от твоята практика.
Абсолютно нормални са желанията ни. Те винаги идват от някъде, формират се от това, с което сме заобиколени, от средата и условията, в които порастваме, и често пъти това се случва още в детството ни. Ние не ги избираме, не ги контролираме. Разбира се, че имаме избори дали да действаме, за да ги осъществим, но е важно да знаем, че чрез ролеви игри, добре установени граници и изрично дадено съгласие можем да сбъднем дори тези желания, които ни се струват "ненормални".
При мен често идват мъже, които имат желания да бъдат подчинени, да не са тези, които водят в секса и им се струва, че това не е нормално. Предвид че обществото, в което живеем, издига на пиедестал токсичната мъжественост и мачовщината, на тях им се струва, че това, че не искат да следват този модел най-вече в леглото, значи, че не са "истински мъже". А всъщност не е така, всъщност тези предпочитания нямат нищо общо с това какъв мъж си (да не говорим, че дори идеята за "истински мъж" е проблемна) и много хора биха харесали подобна динамика и биха се изкефили да доминират мъж 🙂
При всички положения обаче – ако има нещо в желанията ти, което те притеснява, е най-добре да говориш със специалист.
Към Q&A темата на Ванина
Към всички теми на Специалистите
Ванина е и един от експертите, които консултират в инициативата на BG-Mamma Специалистите говорят. Поканихме я да отговори на няколко въпроса на тема секс, но далеч не само. В това интервю обръщаме поглед и към интимността, към умението да изграждаме пълноценна връзка чрез осъзнати усилия.
"Знам, че много хора не искат да го чуят и държат сексът просто да се получава", споделя Ванина. Но без колебание заявява, че истинската интимност е постижима тогава, когато сме отворени към споделяне и когато се стараем истински на чуваме и другия. Четете пълния текст на интервюто по-долу:
Темата на Ванина Цонева за въпроси и отговори на тема секс и интимност е част от социалната инициатива на BG-Mamma "Специалистите говорят"
В последните години се появиха различни проучвания, според които хората все по-рядко правят секс. Какво мислиш за тази тенденция и ако я има, очакваш ли да се запази така и в бъдеще?
Има подобна тенденция, да, но трудно бихме могли да я отдадем на един или друг фактор. За някои специалисти това се дължи на стрес и на живота, който водим – забързан и пълен с ангажименти. Друга част смятат, че хората сега са много по-честни в отговорите си, за разлика от изследвания, които са правени преди години. Тази честност твърде вероятно се дължи на факта, че сме все по-спокойни да говорим откровено за секс и интимност и да бъдем откровени по тези теми. Срамът, който идваше преди от разбиранията за това кое е “нормално”, намалява (и всичко, което идва от него – от това колко често правя секс до това как го правя).
Има и немалко специалисти, които подчертават важността на развитието на емоционалната интелигентност и изразяването на емоции, желания и граници в отношенията. Партньорите се чувстват по-комфортно да кажат "не" – това особено важи за жените, които, ако досега често се съгласяваха на секс, за да угодят на партньора си, сега вярват повече в силата си и се чувстват по-комфортно да изказват своите граници.
Прочетете още: За любовта и призраците от миналото
Аз също така не смятам, че това, че правим по-малко секс, е задължително тревожна тенденция. Мисля, че в момента се учим как да правим секса, който ни харесва, и е нормално да има период на несигурност. Още повече че не толкова количеството на секса е важно, колкото качеството.
У нас има много шеги за секса преди и след брака. Всъщност идеята за брака като убиец на секса е почти митологизирана. “Нормално” и неизбежно ли е това?
По принцип е неизбежно в една дълга връзка страстта да намалее и това не е свързано с формалността на брака, а с времето и с рутината на отношенията. Първоначалният период на връзката неслучайно се нарича "меден месец" – тогава страстта е в най-големия си пик и ендорфините и допаминът ни карат да се чувстваме щастливи, влюбени и изгарящи от желание. Това не е съвсем така, да речем, след година, 3 или 10. Тази първоначална страст изчезва и това не е някакво проблемно състояние, а нормален процес в едни отношения. Тогава всъщност много хора разбират, че те не знаят толкова добре нуждите и желанията на другия и това, което е работило преди, не работи сега. Затова е важно да говорим за тези неща още в началото на връзката. Да имаме предвид, че хубавият секс изисква работа, изисква усилие. И не се случва от само себе си (както в началото на отношенията).
Това е голяма част от моята роля – чрез практики и разговори да открием еротичните желания на партньорите, да се научим да ги комуникираме, да разберем как може да се комбинират и как да се изпълнят.
Има и различен тип двойки, които твърдят, че с времето сексът става все по-добър. Каква е тяхната тайна?
Да, това също е възможно и се случва нерядко. Това е малко като контрапункт на всичко, което казах по-горе, и не е невъзможно. Тук идеята е, че с времето се отпускате, научавате телата си, реакциите си, динамиките, които ви харесват и е по-лесно да си дадете това, което искате. Това е така по принцип при всяка двойка, но ако при някои страстта идва от новото и непознатото, при други тя може да дойде от сигурността и познатото. Тук все пак говорим и за различен вид страст, но аз често казвам, че така или иначе страстните пламъци в началото на връзката не могат да бъдат индикатор за това колко успешна ще е тя.
Според теб кои са определящите фактори сексът между двама души да се получава? Те трябва просто да си “паснат” или е въпрос и на осъзнати усилия и на комуникация?
Въпрос на осъзнати усилия и комуникация е. Знам, че много хора не искат да го чуят и държат сексът "просто да се получава". Много от нас имат и примери, когато това се е случило. Но ако се замислим за тези връзки, с този секс, който просто се получаваше – колко време продължи това? Колко дълга беше връзката? Имахме ли общи ангажименти и грижи около семейство, къща и прочие? Разчитахме ли емоционално на този човек? Често най-страстните връзки са тези, които са били и са останали базирани на секс.
А възможно ли е двама души да са до такава степен сексуално несъвместими, че никакви усилия да не са достатъчни да спасят положението?
Донякъде е възможно, но това се случва повече, когато партньорите не са готови на компромис или не чуват нуждите на другия. В такива случаи може би не си струва усилията. При всички положения, ако сте с партньор, който не чува и не иска да разговаря по тези теми, е възможно единственият вариант е да отидете при трети човек, специалист, който да може да изслуша и да прецени ситуацията без емоционална натовареност. Възможно е обаче и обратното – дотолкова да не знаеш ти какво искаш и да си изцяло отдаден на партньора. Това, колкото и да ни се струва като добра и всеотдайна идея, всъщност не работи в дългосрочен план. То води до пасивност и загуба на интерес.
Помага ли сексът да се преодоляват конфликтите и проблемите в двойката?
По принцип секс след скандал е нещо, което доста хора намират за секси. И е нормално, предвид това че хормоните на стреса като адреналин и кортизол бушуват в телата ви. Аз не бих нарекла конкретно тази ситуация проблемна, освен ако не е единствената ситуация, в която правите секс. Това може да говори, че или търсите този хормонален коктейл, или че замитате конфликтите чрез секс. Случва се и да използваме секса, за да забравим за конфликта, което изобщо не го разрешава, а го игнорира и влошава отношенията в перспектива. Това всъщност е модел на игнориране на конфликтните точки в отношенията и води до дистанциране на партньорите. От друга страна, ако има дълбоки конфликти в двойката, едва ли сексът ще помогне. И това, което често виждам, е, че когато няма секс в едни отношения, често има и напрежение, свързано и с други елементи от връзката.
Често говориш за срама като за основен “убиец” на удоволствието. Мъжете или жените изпитват повече срам и защо?
Принципно, най-вече заради социализацията, която получаваме, при жените срамът засяга доста повече нашата сексуалност. Ако се замислим – за разлика от момчетата, при които е някак си нормално да говорят за секс и мастурбация от тийнейджърска възраст, при нас това почти го няма. Сексът и нашето удоволствие от него са считани за срамни и за нещо, което не трябва да дискутираш или показваш по какъвто и да било начин. Оттам идват и проблемни стереотипи и комплекси, като мадона-курва комплексът или слът шейминга. Трудно е да си представим, че в тази среда жените нямат да изпитват какъвто и да било срам в сексуално отношение. И това, разбира се, води до доста затруднения в сексуално отношение – като започнем от затруднения да стигнеш до оргазъм до болка и дискомфорт по време на проникване.
Последният ни въпрос е за едно много разпространено притеснение – дали желанията ни са “нормални”? Има ли категорична граница за това? Как от твоя гледна точка се определя дали някакъв вид сексуално предпочитание трябва действително да ни притеснява? Може да дадеш пример и с клиент от твоята практика.
Абсолютно нормални са желанията ни. Те винаги идват от някъде, формират се от това, с което сме заобиколени, от средата и условията, в които порастваме, и често пъти това се случва още в детството ни. Ние не ги избираме, не ги контролираме. Разбира се, че имаме избори дали да действаме, за да ги осъществим, но е важно да знаем, че чрез ролеви игри, добре установени граници и изрично дадено съгласие можем да сбъднем дори тези желания, които ни се струват "ненормални".
При мен често идват мъже, които имат желания да бъдат подчинени, да не са тези, които водят в секса и им се струва, че това не е нормално. Предвид че обществото, в което живеем, издига на пиедестал токсичната мъжественост и мачовщината, на тях им се струва, че това, че не искат да следват този модел най-вече в леглото, значи, че не са "истински мъже". А всъщност не е така, всъщност тези предпочитания нямат нищо общо с това какъв мъж си (да не говорим, че дори идеята за "истински мъж" е проблемна) и много хора биха харесали подобна динамика и биха се изкефили да доминират мъж 🙂
При всички положения обаче – ако има нещо в желанията ти, което те притеснява, е най-добре да говориш със специалист.
Към Q&A темата на Ванина
Към всички теми на Специалистите
