При подходящо стечение на обстоятелствата почти всеки мъж би се поддал. Но какво от това, ако е просто някакво физическо задоволяване, каквото е и "ръкоделието"? По-добре не го мисли и приеми, че не се е случвало. Той също, впрочем, защото сега поставяш нещата на неравна основа - за теб е изключено, ама за него вероятно;-) Той обаче откъде да е сигурен за теб, а ако и двамата почнете да се съмнявате връзката отива в канала. Нали знаеш какво е казал шопът - "Требе да си верваме, щото ако не си верваме ке почнем да се следиме, а почнем ли да се следиме ке се фанеме...". Та имай вяра и не рови излишно, защото това ще отрови връзката. Пък ако се случи нещо сериозно, то ще си покаже. А ако не си покаже, значи не се е случвало.
Единственото по-тъжно нещо от това да ти изневеряват ми се е струвало това да се наложи да се нагласяш колко е "нормално" и как било един нищо незначещ акт, който обаче явно е неизбежен в липсата си на стойност. Много хора изневеряват, но много хора и не изневеряват, или поне не го правят знаейки, че половинката им се е настроила не просто да преглъща горчивия хап, но й да се прави, че всъщност няма вкус.
Относно казуса на авторката съм съгласна с Фивър. Случаи има всякакви и понякога ревността е оправдана и предизвикана, но в други случаи е въпрос на липса на доверие, дали в конкретния партньор или в мъжете изобщо. Добре е авторката да си изясни къде стои тя в цялата схема за да знае какви мерки може да вземе. Връзките, в които единият е далеч дълго време не са за всеки.
