Борбата с рака на гърдата - духовно оцеляване, физическо преодоляване 84

Благодаря за новата тема!
Аз съм се настроила оптимистично и съм убедена, че пътищата ни с тази болест се разделиха безвъзвратно.  Опитвам се да смея повече. Спазвам режим някакъв по мое усмотрение и гледам напред.

Дръжте се заети. Аз също уча, купихме си къща на село, курс записах, на фитнес ходя... нямам време да мигна. Лошите мисли ги боря със самолетни билети

.  М,да!Този пуст страх оттърване от него няма Аз,съм във същия филм,особено като чуя че болестта се е върнала при някой или пък само да ме заболи нещо го свързвам веднага с болести все едно преди нищо не ме е боляло.Ако някой знае начин съм готова да го изпробвам.Понякога е сковаващ и парализиращ.Има дни се държа психически,но не ми е лесно.Членувам във няколко групи със по над 5000 души и всеки ден чета историите на хората ,което ми влияе доста,но и някак нямам воля да си дам малко пауза от тях.

Много благодаря за отговора.Много се притеснявам,че се бави лечението.Закупихме рибоциклибът(питахме онколожката),но сега трябвало да изчака да мине радиохирургията.Днес отиде да вземе протокола за другите лекарства и ново двайсе,3 седмици за одобрение от ЗК.Не питала дали може да ги купим и кога трябва да ги почне.На някой правили ли са радиохирургия на мети.Писах и в другата тема,но никой не се включи.На работа съм и мога в четвъртък да отида с нея и да питам.

Благодаря за новата тема!

Специално за калция,  той е свързан с Е-cadherin, който се изследва при хистологиите. Това е трансмембранен белтък, чиято липса в тумора се свързва с "откъсването" на ракови клетки.  Когато  E-cadherin е наличен, раковите клетки са "слепени".
Обясних го съвзем примитивно, но си мисля, че може би и затова се следят стойностите на калция, не само заради костите.

Вела, може ли малко по-подробно за това откъсване и слепване? Какво е едното, какво другото? Едното означава ли напреднало заболяване? Малко лашики питам, но си признавам, че още след първия път спрях да чета и да се интересувам, освен от най-базовите неща. Никога не съм чела листовките нито на химиотерапевтиците, нито на таргетната терапия.

Съвсем примитивно го обяснявам, далече от медицинската теминология за клетъчна адхезия и пр.

E-cadherin помага клетките на тумора да останат заедно "слепени ".

Когато E-cadherin е негативен или с ниски стойности туморните клетки лесно се откъсват и са свободни.  Такъв е например лобуларният карцином, който имах - мултифокален.

Излиза, че е по-добре E-cadherin да е наличен и с по-високи стойности. Тогава се предполага по-голяма преживяемост.

Обикновено при хистологията изследват тумора и за него. Моят и на двете хистологии беше негативен (както вече написах, това е характерно за лобуларния карцином).

Сега ще потърся линк, в който е обяснено по-разбираемо:

Линк

То вече се чудим кое по-напред да четем.

Благодаря! И двата ми тумора в двете гърди са идентични - мултифокален инвазивен дуктален карцином. Със сигурност първият път въпросният Е-cadherin беше отрицателен, май и за втория така, трябва да погледна. Може би отрицателната стойност, която е и лошата, има връзка повече с мултифокалността - тези тумори по природа са агресивни. Нито един онколог не е коментирал въпросния показател, аз също не съм разпитвала. И може би от там ми е останало усещането, че щом е отрицателен, не е толкова важно или не е от най-лошото. Ей затова не ми се дълбае, че колкото повече знае човек, толкова повече нерви си образува.

Kalpazanka, нямам рецепта за страха. Не знам дали някога може да се свикне с него. Да се преодолее - не вярвам. Сигурно са прави дамите, които съветват да сме заети с нещо. 🙂🍀

Child of June, да, при мултифокален карцином се предполага, че E-cadherin e негативен или с ниски стойности. При високи стойности вероятността за "отделяне" на туморна клетка намалява.

Всъщност при 100% мастектомия и чисти лимфни възли не би трябвало да има вероятност за налични "свободни клетки". Или поне аз така си мисля след всичко прочетено.

И ако човек ги знае тези неща предварително, може да направи по-удачен избор въз основа на информацията, с която разполага.

На мен също никой не ми обясни за E-cadherin,  но след като и на двете хистологии е написан, реших че има причина да го изследват и търсих информация за него.  Първите публикации, които намерих бяха доста "абстрактни" за човек с немедицинско образование като моето.

Привет в късното на вечерта
Алатея, аз съм на госерелин и тамоксифен. Да, минава известно време 2-3 седмици докато се обадят от здравната каса. Не е фатално. На практика, и на мен никой не ми каза кога да започвам приема на лекарствата  - аз си ги взех и започнах да ги пия веднага след като ми се обадиха от ЗК. Пиех си ги докато чаках старта на лъчето, разбира се, уведомих ги, да знаят какво приемам, но казаха, че не е проблем, поне в моя случай. Сигурна съм, че от лекарствата получих страничен ефект свързан с невъзможността да се справям със задържането на урина, но това отмина някъде за около месец. Взех си да пия Уро-3 тогава, и това ми помогна.
Витамин Д също си взех, и то без изрична препоръка на лекар, просто се запознах, че е добре, заради евентуален страничен ефект свързан с остеопорозата - спрейче, проскам си, когато не забравя, а и все пак е зима, слънцето е кът, винаги в този сезон малко или много има нужда от него, така мисля аз.
От октомври съм на тази хормонална терапия. Освен стандартните горещи вълни, които не са болка за умиране, преживяват се, мисля, че се сблъскат със сухота, или не точно, но със нежелание за сещате се - пробвах цикатридина, но после отидох на АГ. Гиниколога ми предписа и препоръча  вагизан, по-добро е, като идеята е да повишим млечната киселина. Определено се чувствам по-добре. Предписа ми днес и едно спрейче, не помня името, че рецептата не е пред мен, около 23лв струва,  като идеята е да ми помогне и то, че кожата ми стана по-чувствителна и ми пречи малко на сексуалната активност. Иначе се чувствам супер, като цяло, пу да не ми е уроки
Исках да споделя и за гърдите..  след операцията, която бе изключително щадяща и почти не си личи къде съм рязана, гърдите ми сякаш станаха по плътни и обемни - харесват ми, честно казано. Преди това на моменти ги усещах увиснали, а сега нищо общо с преди - чак да съм напълняла не съм от 50кг станах 52кг, за сега
За РЕТ скенера искам да споделя нещо. . Мислех си, че на него всичко се вижда, но май не е точно така. Описаха ми нещо на белия дроб, което ще искат да проследят след 3м пак, но се надявам, че са видяли петно от стара болежка. Моят образен ми каза, че пет скенера не може да види всичко,  особено детайла,  т.е. за някои образи е по-удачно да се гледат на обикновен скенер или друга техника. Честно, мислех си, че на пет скенера всичко се вижда и няма скрито покрито, но явно съм се заблуждавала

Между другото, протоколът ми за госерелина изтича на 31.03, а следващата ми инжекция е за 01.04, казаха ми по тел., че трябва да отида на 29.03, за да го подновят. Чудя се, защо не ги подновяват автоматично, а трябва да ходим лично, и ако отида на 29-ти дали ще ми го издадат своевременно, за да мога да си взема инжекцията..
Споделих малко от себе си, благодаря, че ме прочетохте
Хубави неща да са, около вас да са пожелавам

Здравейте, благодаря за новата тема! Пожелавам много здраве на всички.

Хоп-троп и аз тук! Благодаря на новата домакиня за темата, но се надявам Ели да не ни оставя. Със страха и аз се боря. Къде по-успешно, къде не. Нещо малко като ме заболи веднага го свързвам с рака. Опитвам се да съм позитивна, да си повтарям, че всичко вече е зад гърба ми, но не винаги ми се получава за съжаление. Гледам да съм заета с нещо, за да нямам време да мисля глупости. Даже обяснявах логаритмите по математика на сина ми )) Той е 11 клас, скаран с точните науки та майка му запретна ръкави и ги изучи. Днес има контролно и да видим какво съм успяла да преподам )) Направихме си и планове за забежки за по няколко дни в чужбина. В началото на април отиваме до Милано за мач на Милан. Въобще ще го живея този живот и то по-осъзнато след диагнозата.

мама МОНИ, ще му стискаме палци и  да споделиш после как си се справила на контролното   И аз като теб мисля да го живея тоя живот, дори си мисля че това е причината за болестта, че бях забравила да го живея, а просто съществувах и ходех на работа.

Хехе, и моят син е скаран с математиката, той е осми клас. И аз се изживявам като учител по математика, вързахме дружно тройка на предното контролно 😂 И на мен ми се пътува много, ама много, чакам малко да се пооправят нещата и ми се ще да скоча до Италия. Преди диагнозата много пътувах. Сега, няма как.
Аз направих глупостта да се разчета пак за тия преживяемости и ми потънаха гемиите отново. Знам, че всичко е относително, но...Тоя моя хер статус много агресивен и все там ми се въртят мислите. Аз боря диагнозата с много работа. Разсейва ме.