- Публикувана: 15 март 2024, 11:51 ч.
- Последно мнение: 15 май 2024, 16:47 ч.
Паническо разстройство - Тема 61
Аз последните дни съм добре. Все още си пия Грандаксина и Флуанксол.
От 10 дни обаче правя дихателни упражнения, студени душове. Чета книгата Методът на Вим Хоф и да ви кажа, доста ми харесва. В нея пише как дишането, студените душове и ежедневната медитация се правят с депресивните и подобни състояния. Иначе медитирам редовно.
Склонна съм да повярвам, че всичко това ще ми помогне. Отделно ходя на иглотерапия и скоро почвам срещи с психотерапевт. Решена съм да пробвам всичко, само да изляза от това.
От 10 дни обаче правя дихателни упражнения, студени душове. Чета книгата Методът на Вим Хоф и да ви кажа, доста ми харесва. В нея пише как дишането, студените душове и ежедневната медитация се правят с депресивните и подобни състояния. Иначе медитирам редовно.
Склонна съм да повярвам, че всичко това ще ми помогне. Отделно ходя на иглотерапия и скоро почвам срещи с психотерапевт. Решена съм да пробвам всичко, само да изляза от това.
Здравейте мили хора,
Да попитам отново за мнения за лекар, по-конкретно д-р Тина Блажева ( София) - някой да има впечатления от нея?
Да попитам отново за мнения за лекар, по-конкретно д-р Тина Блажева ( София) - някой да има впечатления от нея?
Belgin Mehmedova, от 3 седмици съм без АД и не съм ок. Развивам нова симптоматика - освен, че ми е притеснено без повод, още от сутринта, зараждат ми се и страхове от пътуване ( а аз обожавам да пътувам), притеснение, от това че няма да си спя в къщи, при срещи с приятели стоя свито и мълчаливо, не ми се общува, носи ми дискомфорт. Нищо не ме радва, а по-скоро ме напряга всяко нещо. Проблемите със съня ми продължават.Не ми харесва на къде отиват нещата, имам изписан вече Серопрам, който стои и ме чака да се реша да го пия. Но ме е страх, ужасно много ме е страх да не стане като с предишните АД. Изчаквах да видя дали не е нещо временно, в резултат на спирането на лекарствата, но май не е и не ми харесва.
Belgin Mehmedova, от 3 седмици съм без АД и не съм ок. Развивам нова симптоматика - освен, че ми е притеснено без повод, още от сутринта, зараждат ми се и страхове от пътуване ( а аз обожавам да пътувам), притеснение, от това че няма да си спя в къщи, при срещи с приятели стоя свито и мълчаливо, не ми се общува, носи ми дискомфорт. Нищо не ме радва, а по-скоро ме напряга всяко нещо. Проблемите със съня ми продължават.Не ми харесва на къде отиват нещата, имам изписан вече Серопрам, който стои и ме чака да се реша да го пия. Но ме е страх, ужасно много ме е страх да не стане като с предишните АД. Изчаквах да видя дали не е нещо временно, в резултат на спирането на лекарствата, но май не е и не ми харесва.
Разбирам страхът ви, и аз много се притеснявах да остана без АД, но единственият начин е да се пробва. Аз пробвах и ето го резултата, сега поне знам, че не съм за без АД, остава да открия и точният с който да ми е ок….
Със сигурност 1 година е пре-достатъчен период за да се убедите за вас ли е или не лекарството! 3 месеца за мен също са достатъчен срок да се ориентирам дали е ще го бъде, но то много зависи и как се чувствате в този период - ако няма нито грам подобрение, или се наблюдава влошаване, тогава, според мен, няма какво да се чака повече, но ако имате проблясъци и сте горе-долу добре, си заслужава да продължавате с лекарството.
