Работа, CV-та, HR-и, съвети - 92

Slanchezara, досега винаги съм била съгласна с Вас, но истината е някъде по средата. За съжаление, като се върна назад, смятам че имам доста пропуснати ползи заради криворазбраното ми чувство, че след като ме оценят ще получа и съответното заплащане. Уви, установих, че голяма част от мениджмънта е на принципа, че служителите са като бебетата - ако плачат, ще им обърнат внимание / не го харесвам този израз като цяло, във всеки смисъл/. Била съм в ситуация да искам преместване в друг отдел, който изисква по-голяма квалификация и компетентност и съм получавала отговор, че ще ме прехвърлят, но на същата заплата, все пак ще имам удовлетворението от по-интересната за мен работа. Оставали са много "изненадани" от решението ми за напускане всички по-вертикала от мен нагоре, защото съм си вършила работата, не съм изглеждала демотивирана, и явно твърде деликатно съм изразявала мнението си. Времето за скромност явно отдавна е минало и разбирам младежите, в крайна сметка и работодателите не се отличават с наивност и купуват стоката труд не според оценка и стойност, а според търсенето и предлагането.

Когато претенциите са подплатени със съответните умения е различно. Според мен Слънчезара визира съвсем друга категория младежи.

А такива мениджъри като описаните наистина са често срещани, човек просто трябва да се адаптира към ситуацията и да не чака те да се сетят да го оценят.

Така е, аз не претендирам за ултимативност.
Всеки 6 месеца изисквам от хората да кажат в каква посока биха искали да се развиват, но това е съвсем различно. Дискутирам посоката, апропо, нямам против и някой да каже, че иска моята позиция, ако е по-добър нека победи Аз говоря за съвсем друго:

Петканчо, който завършва тази година. Изкарал е един стаж, около 6 месеца и е назначен на позиция младши. Минават още 6 месеца, в които не се е случило чудо, Петканчо е все така младши, все така има нужда някой да му помага, което е нормално за младши служител. Но Петканчо не мисли така, Петканчо смята, че е силно недооценен, защото е прочел, че средното ниво и нивото на старшите вземат много повече от него, а той принципно вече е готов и за тийм лидер.
Петканчо инициира разговор, да каже колко е недооценен и как ние сме го пропуснали, как заплатата му не е мръднала за 6 м и той може да поеме екип, защото има страхотни лидерски качества и много ги разбира нещата. Заплатата, поне дабъл.
Разбира се, всички работещи с Петканчо са шокирани, но се опитват тактично да му обяснят, че той дори не е преполовил нивото на младши специалист, а какво да говорим за нагоре. Следват приказки на едро, че на него се крепи проекта, че той е обучил половината хора във фирмата и прочее глупости и заплахи, как ако еди си какво, той ще напусне и ще ни остави да се оправяме.

Тинна, за човек с опит - да, разбира се, че поне трябва да каже какво иска и да се работи в тази посока. За да напусне един човек изобщо не е нужно да е демотивиран, а да се чувства недооценен, да не вижда перспектива за себе си, да не приеме мениджмънта и т.н. Не забравай, че мениджърите също са хора, те също грешат и е възможно да пропуснат нещо, затова ясно се казва какво се иска, та да си знаят

Най-лошото в случая с Петканчо е, че най-вероятно той няма да порасне много. Когато човек си повярва, че е голямата работа, той спира да се развива.

А сега си представете Петканчо, ама на 55 години, преквалифицирал се през някоя фирмичка раздаваща въздухарски обещания. Добавете към описанието и редовните приказки за "житейския опит", който той имал, пък тия над него не и как затова той трябвало да ги учи, а не обратното.
Това хич не е рядка картина, макар преквалифициращите се на тази възраст да са по-малко като общ брой.
А има и такива дето не са се преквалифицирали, а реално са с 30+ години стаж в сектора, ама за това време не са мръднали и на милиметър напред. И пак с претенциите, понеже едно време в МЕИ-то какво било, пък сега младите поялник не били хващали и т.н. Пък знанията и уменията им са все едно тия 30 години са били в кома.

Та е тъпо да се пише за "младежите", за "старите" и т.н. Това с възрастта е само извинение.

Ау, тези са най-страшни. Доста нерви съм потрошила с такива, щото нали "как там някакво момиченце, дето мога да съм му баща, ще ми е мениджър". Страшни глупости творяха и в пряката работа.

Е, винаги има и обратният вариант. Не е като да не се е случвало млади одиторки с нулев практически опит да идват и да те учат как се прави бизнес. Или млади HR-ки да те изпитват дали ставаш за професия, от която хал хабер си нямат.

Особено второто. И да те питат какво дърво си или какво ще направиш, ако спечелиш от тотото.....

Е то винаги всичко върви и в двете посоки, просто казвам, че и от обратната страна не е приятно, меко казано.

Сакън
Ти си по-черноглед от мен! Но си абсолютно прав, дискусията беше тръгнала за младите.

Някой да знае защо сайтът 'работодател' не е активен и откога е така?

Не знам аз, но то и нямаше никаква полза от него. Фирмите си плащат да се трият негативните мнения, така че смисълът се губи някъде по трасето.....

Ами, факт е, че не знаят какво е поялник. И е факт, че си пишат по фейсбук инж. Пенчо Галфонов, примерно.

Наистина ти е доста общо питането, аз никога не съм работила в БГ фирма, но ще ти напиша някои основни разлики, които съм установила след разговори с хора.

Ще имаш регулярни разговори с прекия ти ръководител, на месец или два, а не само ако има някакъв проблем. Целта им е да споделиш как се чувстваш, как върви работата и т.н. Ако се случи нещо извънредно и имаш нужда, ти също можеш винаги да инициираш такъв разговор, шефът ти никога няма да ти каже, че е прекалено зает и няма време да се занимава с теб. Количеството на свършената работа и нейното качество не се измерват по това кой най-много мрънка или стои след работно време. Всичко се следи и записва по такъв начин, че накрая резултатите се мерят в цифри и проценти. Работното време и почивките се спазват стриктно, не е прието някой да излиза на всеки час за цигара или кафе, независимо, че ще успее да си свърши работата или точно в момента няма какво да прави. Трябва да спазваш приетите фирмени политики и етикет - например ако е прието да се обръщаш към колеги от друг отдел в учтива форма, е недопустимо да кажеш на някой "дай да си говорим на ти, защото работим всеки ден и вече сме си приятелчета". На всички нива и във всички посоки върви обратна връзка, т.нар. фийдбек - шефовете ти дават такъв за теб, и ти даваш за тях, за колегите също, HR искат фийдбек за тяхната работа и за компанията като цяло. Трябва много да внимаваш къде какво говориш и как го казваш. Това не са някакви неформални разговори или клюки, има си критерии, искат се примери и аргументи, поставят се оценки и т.н.

На първо четене за това се сещам, ако нещо те интересува, питай.

Ти описа егати идилията. За съжаление съвсем не винаги е така, особено с български мениджмънт. Не, че не е по-добре от повечето български фирми, не казвам това. Но и не насаждай очаквания за нещо толкова идеално.