Секцио по желание къде?

Защото там са няколко родилки, а за мен беше важно да съм в индивидуална стая.
И най-вече, защото в реанимацията те ти правят тоалет. Изпитвам ужас от това.

Бях сама в реанимация. Всички след мен също са били сами. Не виждам защо се притеснявате от "тоалет". Никой не ме е гледал, доста по-гадно е часове наред да си седя така, да не мога да стана и да се изкъпя сама. Не можех да стана още 20 часа и малко оставаше да се наложи кръвопреливане. Не всички родилки могат да скокнат час след операцията. Винаги има и такъв риск.

Имали сте късмет да сте сама. Аз не исках да разчитам на късмет, а със сигурност да съм сама.
Вас може и да не Ви е притеснявал тоалета и не очаквам да ме разберете.
Щом имаше възможност да си спестя реанимацията, за мен това беше плюс.

Не съм скокнала веднага след секциото. Бях на системи няколко часа като всяка една родилка и на другия ден сутринта беше раздвижването и съответно тоалет без чужда помощ. Просто си спестих висене цял ден (и нощ) с други родилки и тоалет с подлога и т.н. - както пише в заглавието на темата - по желание.

Вита и Токуда се славят с огромен процент оперативни раждания. Вита преди години имаше сигурно 80% само такива. Та няма да ви върнат.
Аз съм раждала без екип секцио в Шейново два пъти. Бях в стая с други жени и бих го препоръчала на всяка жена, която ражда за пръв път. Ако имате късмет, ще се паднете с някоя, разбираща от кърмене. Защото от персонала в болницата, няма как да очаквате помощ в тази посока. Освен ако не раждате с акушерски кабинет Зебра или при Олга Дукат.
Проучете какви са практиките в болницата- след колко време ви извеждат от реанимация, носят ли ви бебето з акърмене. Слагат ли го за първи контакт и кърмене по време на/веднага след операцията. Нищо не пречи бебето да е на гърдите ви още в първия момент.
Колкото повече време сте разделени, толкова повече трудности ще имате после с кърменето.
Също-под час ли ще ви го дават или ще е постоянно при вас. И дали това да е с вас е обвързано със самостоятелна стая. Ако не искате да му дават Ам, трябва да напишете специална декларация.
Тези неща са от значение, не само да извадят бебето без да усетите. И бих казала, че се усеща- мен лично и двата пъти ме боля доста по време на операциите, макар след това да се възстановявам бързо и лесно. При всяка жена е различно и е добре да съберете информация, за да не се изненадате.

Мен по време на операцията не ме боля, бях със спинална упойка. Само в началото ми стана напрегнато, че не си усещам краката. Раздвижиха ме на следващия ден. По мое мнение е добре жената да се движи повечко докато е в болницата, да не се залежава, за да се възстанови бързо (поне при мен и мои приятелки това беше начинът).
И аз, и другата жена в стаята бяхме доволни, че сме избрали да сме в двойна стая, а не във ВИП. Помагахме си, гледахме една от друга (първа бременност и при двете), дори се шегувахме (груба грешка да се смеем след операция 😃).

И 10 бона да го направят. Като чуя че някоя ще ражда секцио, заради очите и дежаву получавам. Или пък тесен таз и подобни. Просто пъзливост, нормално. И аз бях така, но нямах избор. В 38 седмица, като ме хвана страх-викам да се прибирам в България за секцио😂. Едва ли щяха да ме качат в някой самолет. Забава.Примирих се просто, а в чужбина няма по желание. По-добре нормално с упойка.
 Като чуя реанимация и си представям умиращи само. Едно време съм била за ден два, колко мен агонизираха хората и умираха, та ако може да си го спестите най-добре. Машинки, апарати, като по филмите идилия. Не бих си го причинила по желание.

И да е от страх само, според мен е адекватна причина. Има жени, които припадат от страх, от болка. В едно естествено раждане трябв да си активна и осведемоена. Жената ражда, другите наблюдават и и помагат. Та в този смисъл, ако легнеш да умираш и да те "израждат", почти ти е в кърпа вързано травматичното раждане. Та за някои жени е по-добре да е оперативно, вместо да колабират от страх.
Моето първо секцио е поради седалищно предлежание. По онова време никой не правеше външно верзио. Второто секцио ми е спешно- пробвах естествено, но не ми беше добре-повръщах, накрая загубих съзнание и ме срязаха. А бяха вече много на често контракциите, почти се сливаха и си бяха доста болезнени. Ако не ми беше станало зле, можеше да родя естествено. Тъй, де...всяка има своите причини или някакви условия са го наложили.
Проблемите с очите май само за в БГ съм чувала, че налагат секцио. Приятелки в други страни си раждат чудесно и с операции, с очила, с незнамсикакво налягане.
И аз получавам обриви като чуя реанимация. При първото раждане висях там 24 часа, защото в Шейново идва физиотерапевт само сутрин. И като те оперират предната сутрин-висиш до другия ден. Глад...разлагане, болки от лежането. Аз се раздвижих сама, защото не понасях повече да лежа. Това е толкова излишно и абсурдно...и бебето ти седи само и се дере в неонатологията. Чувала съм ги как реват, две приятелки са акушерки и казват, че реването е постоянно и така си стоят-никой не ги взима, хранят се под час или им дават само глюкоза.
Та затова и написах нагоре да се проучи болницата, практиките в нея и да се реши кое е ок, кое не. За конкретната родилка и нейните желания.

Аз също бях със спинална упойка. Когато вадят бебето натискат, нещо подобно на Кристелер при вагиналното(умишлено не казвам естествено). И след изваждане на бебето, не знам дали не е свързано с махането на плацентата, но такава режеща болка усетих....и двата пъти забелих очите и не можех да дишам, та ме надрусаха с нещо и от там нататък не помня много. Не е от "нехващане" на упойката, защото не чувствах нищо особено през останалото време.

Благодаря за мненията на предпоследната дама, но може би преди да давате такива мнения е редно да се запознаете с очните заболявания. Заради безхаберие и подобни болни амбиции на лекари за насърчаване на естественото раждане в момента приятелката ми е с множество разкъсвания на ретината и намалено зрение. Благодаря за съветите, но има достатъчно специалисти и достатъчно съм си изпатила с очната операция, която е била супер болезнена, за да си рискувам зрението. По-добре майка “родила” секцио, но здрава от колкото родила естествено, но с проблемно зрение и психически несгоди.

Викате, я по-добре естествено, пък който оцелее. Не е до страх или разглезване. Има си причини. От описаното в Шейново - нищо подобно с ревящо гладни бебета и трудно кърмене. Дават ти го веднага след като го извадят, ако имаш сили, си го гушкаш.

В реанимация стоиш според необходимото време. Аз 20 часа с неуспешен опит за раздвижване, друга жена, роди след ден, изведоха я след няколко часа, едва ли не сама станала. Бебетата плачат, бебета са. Не го държат гладни, има адаптирано мляко, но ако много държиш и си добре - след няколко часа ще си го кърмиш и може никога да не опита шише. Ако нямаш - ще ти дадат да го храниш. След като излезеш от реанимацията бебето може постоянно да е при теб, само за малко го вземат за прегледи и ваксини. Може и през нощта, ако имаш сили. Даже предпочитат да са при майките си. Помощ за кърменето има - и от акушерки, и младите специализанти ни помагаха.
И тази глупост как ако бебето не засуче веднага след раждането после няма да кърмиш успешно, ми се струва, че производителите на адаптирано мляко са я измислили. Кърмих за пръв път два дни след като родих. След прибирането от родилния си кърмих изключително повече от шест месеца, даже замразявах кърма. Никакви проблеми не съм имала.

Дават го при вагинално раждане. При секцио го допират до рамото ти и това е. Не го слагат на гърдите, не стоите с него през първите два часа и да го кърмите. Ако ви оперират сутринта, ще си видите бебето след 24 часа.
Дори да изберете Велев за секциото-никой няма да ви доведе бебето в реанимацията и да ви го подава за кърмене.  Бебетата се дерат постоянно-чувала съм ги. И определено вярвам на приятелки акушерки, които работят в неонатологии-едва издържат, защото не са от типажа "дърта претръпнала акушерка".
Може би СЗО с препоръките бебето да засуче до час след раждане, както и хилядите консултанти по кърмене или един Джак Нюман, говорят глупости...да, наистина адекватно изказване

Др Велев в Шейново прави секцио по Щарк. Имам две при него и възстановяването беше много бързо. С него може да си обсъдите начина на раждане.
Първото бебе се роди малко и кърменето започна трудно. После едвам спряхме на година и половина. Сега си кърмя второто, но в болницата давах и по малко адапт. мляко. Вечер само не ги хранят от 12 до 6 и аз си вимах бебето при мен. За кърменето прочетете сайта на Хедра или Ася Демирева и консултация с тах след раждане, ако се налага.
Първото ми секцио беше събота следобед по спешност и една акушерка ми донесе за малко бебето в реанимация. Но второторждане през седмицата по график … видях бебето на следващата сутрин.

Ама какви глупости се пишат тук, че диоптри и изобщо офталмологични проблеми не са достатъчно основание за секцио???
Изобщо знаете ли колко е опасно да се напъва при очни проблеми, защото може да се отлепи ретината, което да доведе до слепота? Особено пък в случая с авторката, когато е след очна операция. Аз самата съм с такава и толкова внимателно ме следят да не вдигна вътреочно налягане, че няма докъде. Не бива да вдигам нещо над 5 кг, пък камо ли такова напъване,. Хайде, аз миналата година я направих, но родих преди 8 години именно поради високо късогледство и частично отлепване на ретината (скреж). И да, очният преглед ми беше в 7-ми месец, за да мина по касата, но с моята АГ още в началото на бременността ми го бяхме решили, че ще съм със секцио и поради други мои здравословни проблеми, но минах именно заради очите по НЗОК. Изобщо не съм ходила в специална болница, отидох си при моята офталмоложка, тя отлично знаеше какво да напише, не съм имала проблеми.
Родих във Вита, тогава доплатих 2000 лв., бях сама в стая, само 1 вечер имаше още 1 момиче с мен, но като се освободи друга стая, я преместиха. Всичко беше точно, секциото мина чудесно, обезболяваха ме след това, изобщо като за отворена коремна операция не беше някаква драма. Защото, нормално раждали дами, обръщам се към вас - секциото е отворена коремна операция, не е лиготия. Това, че не боли по време на нея, не значи, че не боли след нея и всичко е цветя и рози. Има си възстановителен период, който с новородено не е супер песен.
Но това горното е лирическо отклонение 😀.
И да, знам за препоръките, че бебетата трябва да са с майките си от час 1 след раждането, със секцио това ясно, че не се случва, но пък аз още на по-следващия ден почнах да си кърмя бебето в болницата, когато ми дойде кърмата и реално е било ден и половина на АМ. Седеше си при мен през деня, само нощем ми го взимаха и то, защото аз исках - щеше ми се да поспя, преди да се прибера вкъщи,  което беше добър избор предвид, че следващите 2-3 години май нямаше и 1 нощ да съм спала непробудно, освен, ако не бил при някоя баба.
Тъй че - доволна съм от Вита, за съжаление не мога да препоръчам лекар там, моята отиде в Св. Лазар, където цените знам, че са съвсем убийствени. Но всички лекарки, които ме преглеждаха там, докато бяха на смяна бях много мили и внимателни.

И аз  имам приятелка, която роди секцио заради много голям диоптър.Даже не ѝ препоръчаха нормално раждане.

Аз съм с много висок диоптър и на двете очи. АГ като чу какъв ми е диоптърът, каза, че в случая изобщо не й трябва мнение на офталмолог.
Сигурно ако диоптърът е по-малък, това да не е от значение при естествено раждане. Но когато е висок си е рисково за очите.

Точно това беше при мен, имах диоптер от -4 и се оперирах с много болезнена и кофти операция, вече вс е ок, но е абсурдно да ме карат да се прегледам точно в определена клиника, където дори на очен преглед не съм ходила никога и не са запознати със случая ми. И на мен не ми се иска да изпитам бруталните болки от секциото, от сега съм уплашена, но ми се иска поне да виждам. Страх лозе пази