Благодаря, Боряна, редактирам. Баща му почина преди 4 години. Ох, толкова много искам да го похваля за нещо! Но той е обзет от такава апатия, не ми дава много поводи. Преди прекарвахме много време заедно, сега му е досадно и безинтересно. Липсват ми тези моменти и понякога се усещам по-объркана и от него, защото до сега децата са били фокусът на ежедневието ми и не знам какво да правя, губейки този фокус.
Спри да го наказваш, наказанията никога не са водили до нещо добро.
Опитай се да го приемеш за възрастен.
Намери психолог с който то да се стрещаш, а може в последствие и той.
Смъртта на баща му със сигурност оказва влияние. Бях командировка 10 дни и малкия (14 години) и ММсе отглеждаха сами за това време. Карали са колела, ходили са на картинг, гледали са някакъв инфлуенсър вечерно време, поръчвали са си вредна храна.....детето каза, ей мамо колко хубаво беше докато те нямаше Радвам се, че успяват да споделят времето си.
Спряхме да се караме, казваме нашата гледна точка и дотам, кой чул, чул. Ако не сме си свършили работата до сега, няма как с наказания и забрани да се случат.
Трябва да имаш едно основно изискване според мен - да учи.
От тук на сетне избора е негов, дали ще излиза, дали ще си седи у дома.
Компютърните игри са ужаса днес, но мисля, че тяхното преодоляване (мярка) трябва да се случва в по-ранна възраст.
Прегръщам те!