Вече минаха два месеца на режима. Освен наднорменото тегло имах и хронична умора, мускулна слабост, едно постоянно леко отнесено състояние, на тренировка имах чувството, че сили и въздух нямам. С ИР съм и Хашимото, хормоните на щитовидната са в норма и не ми изписаха медикаменти. Според еднокриноложката тези симптоми били от ИР, при никое положение не може да са от Хашимото, щото там хормоните са в норма.
Първия месец на режима всичко беше прекрасно. Усетих силен прилив на енергия, бях забравила какво е да имаш сила, отслабвах, правех и полудневни фастове. И на втория месец хроничната умора се завърна, за този месец свалих само 1 кг и 1см в талията. Сутрин се чувствам много замяна и без енергия. Мисля си, че може кръвната ми захар да пада. Обикновено закусвам домашно овче кисело мляко, количество около 1 кофичка, то е доста мазно и спокойно изкарвам до обяд, друг ден лешников тахан 7-8 лъжици или шепа бадеми, но бързо огладнявам. Ако наистина това е хипогликемия, как бих могла да я избегна? Вие какво закусвате?
Първия месец на режима всичко беше прекрасно. Усетих силен прилив на енергия, бях забравила какво е да имаш сила, отслабвах, правех и полудневни фастове. И на втория месец хроничната умора се завърна, за този месец свалих само 1 кг и 1см в талията. Сутрин се чувствам много замяна и без енергия. Мисля си, че може кръвната ми захар да пада. Обикновено закусвам домашно овче кисело мляко, количество около 1 кофичка, то е доста мазно и спокойно изкарвам до обяд, друг ден лешников тахан 7-8 лъжици или шепа бадеми, но бързо огладнявам. Ако наистина това е хипогликемия, как бих могла да я избегна? Вие какво закусвате?
Скрит текст:
По принцип аз никога не съм била с висока КЗ, само с висок инсулин. И явно в този период на тоталното отрязване на вхг, захарта ми е започнала много да пада. Явно и изведнъж. Та.. успях да се оправя като добавих по един плод с нисък гликемичен индекс след храненията си. Примерно ям пържола + салата+ тиквички и накрая изяждам 1 круша. В тези периоди на честите хипогликемии ме беше страх да се движа сама навън, че понякога ме удряха на пътя, както си вървя и бам причерняване, сърцебиене, студена пот... ужасни екстри получавах. Прибягвах и до хапване на пакетче захар в тези моменти, че ме беше страх да не колабирам някъде. Откакто добавих по 1 плод, лека-полека изчезнаха. Не стана веднага, но може би след 2 месеца се стабилизира КЗ и не падаше под 3,8, което ми беше и целта. После в едно от двете ми хранения за деня, започнах да пропускам плода. Докато накрая спрях съвсем. И не съм получавала хипогликемии. Към днешна дата вече ям плод, когато поискам, нямам драми с инсулина, нито с кръвната захар. Условието обаче е, че винаги го ям след хранене, никога на гладно.
