Нормално ли е?

  • 11 880
  • 543
  •   1
Отговори
# 495
  • Мнения: 1 585
Потресена съм от изказванията тук. Изневярата била нормална, те мъжете тъй си правят по принцип, като жените им родят деца... Не знам как стигнахме дотам, че да сме ок половинките ни да ни изневеряват. Някакво самоуважение, нещо? Не прочетох всички коментари тук, че сигурно щеше да ми стане лошо.

Към авторката: на брат Ви няма какво да му помагате, той изборът си го е направил.
Ако още не сте говорили с жена му, според мен е редно да го направите. Ако, разбира се, сте в добри взаимоотношения, познавате се добре и си имате доверие с нея. Говорете насаме, на четири очи, като й кажете всичко, което знаете, без да я вкарвате в паника (тип "леле, глей ся кво ш'ти кажа"). Според мен е редно тя да знае за изневярата. Какъв е смисълът тези взаимоотношения да се оставят на самотек? На децата им влияят пряко тези неща. Просто й кажете, без да я инструктирате какво да прави или мисли, нека тя да го реши това. Но ако бях на мястото на потърпевшата, със сигурност щях да искам да знам за изневярата на мъжа си и щеше да ми е тъпо хора около мен да знаят и да си мълчат, щото "те така си правят хората в днешно време".

Каква изневяра бе, човека е пил кафе..... Хайде представи си, че авторката се е объркала. Наистина ли това не се допуска като вариант? Мъжа  как да й обясни, че не е изневерил после. Да ходела на жена му да казва, ама коя е тя, че да им се бърка! Да разбие едно семейство.
Има и друг вариант-жена му да знае, но да се прави на ущипана. Всяка втора си затваря очите, хайде стига с това четене на морал. В този форум само монахини братче.... Оле оле

# 496
  • София
  • Мнения: 13 493
Ала.бала, аз пък те попитах как така лесно приемаш за свой човек, който виждаш 2-3 пъти я годината и живеете на 1500 км разстояние? Това,че е близък на детето ми, не го прави мой близък, понеже са си направили общи дете.
Близост имам с хора, с които деля ежедневието си, което не означава, че партньорите на децата си не ги уважавам и нямам положително отношение към тях, но как ти става близък някой, който почти не познаваш?
Аз не мога така по дифолт да се сближавам.

И не разбирам как от това, че някои хора не дебнат половинките си и околните и не ги подозират постоянно, се стигна до липсата на любов и до това, че приемат изневярата за нещо нормално?

Последна редакция: нд, 07 апр 2024, 21:32 от Fever Ray

# 497
  • Мнения: 1 189
ala.bala, може би някъде си останала чужда, че толкова ти вади очите тази дума. Как някой, с когото не общуваш толкова често, е нещо по-различно от чужд човек? Понеже детето му/й носи 50% от гените на моето семейство, това автоматично трябва да го/я прави близкък ли? Не, близостта се изгражда по друг начин между хората, не става просто така, от въздуха.
Разбира се, не става дума да се държиш зле с този човек, но никога не бих имала дилема, ако изпадна в ситуация, в която трябва да избирам.

Нали не трябваше да има нападки към потребители? Това, което ми вади очите, е, че Фивър имества нещата към нещо, което те съм казала. Това не е ли ясно? И не, този човек е част от семейството в случая на авторката => не е чужд. Освен това кой е казал, че се виждат рядко?

Ок, Фивър, това е конкретен случай. Не мисля, че повечето са така, за да можем да обобщим, че половинката на детето е чужд човек.

Последна редакция: нд, 07 апр 2024, 21:25 от ala.bala

# 498
  • Мнения: 1 585
То все едно е края на света. Аз не познавам човек, на когото не са изневерили или пък той не е. Ще го дебна, ще му ровя в телефона и няма да си гледам живота и детето ами ще стоя да мисля, мъжа ми дали ми изневерява. Как пък не! Честно да си кажа, и да дойде някой да ми каже, че го е видял с някоя, пак няма да съм 100% сигурна и как пък няма да си съсипя семейството, щото едиси коя видяла нещо си. Ако не го хвана аз, няма как да съм 100% сигурна. Имаме двама приятели, които идват с любовниците си на гости, и двете са женени. Така, че хайде да не се правим на много потресени и все едно е нещо нечувано или невиждано!

# 499
  • София
  • Мнения: 13 493
Ала.бала, ако живеят заедно в едно домакинство и са приятелки със снахата, докато с брат си не са си толкова близки, ок.
Хората сме различни,разберете. За мен близък може да е само човек, с който си делим доброто и злото в ежедневието. Доброволно. Всички други са просто познати.
Авторката отдавна не е в темата и ние в споменатия контекст не обсъждахме нейния случай.
Коментирахме ситуации, при които сме видели децата си с друг и дали ще кажем на партньорите им.
Е, още не съм срещала родител, който обича повече снахата или зет си, отколкото своето дете. В случаите, при които родителят предпочита чуждото дете (чуждо, защото си има родни майка и баща) пред своето и търчи да му налива акъл, вместо да обсъди със своето, просто своето не става.

# 500
  • Мнения: 1 340
Аз още искам да знам, тези дето не бихте се месили, как ще реагирате ако вашето дете е рогоносецът, че то ясно че иначе не ви е работа.

# 501
  • Мнения: 57
То все едно е края на света. Аз не познавам човек, на когото не са изневерили или пък той не е. Ще го дебна, ще му ровя в телефона и няма да си гледам живота и детето ами ще стоя да мисля, мъжа ми дали ми изневерява. Как пък не! Честно да си кажа, и да дойде някой да ми каже, че го е видял с някоя, пак няма да съм 100% сигурна и как пък няма да си съсипя семейството, щото едиси коя видяла нещо си. Ако не го хвана аз, няма как да съм 100% сигурна. Имаме двама приятели, които идват с любовниците си на гости, и двете са женени. Така, че хайде да не се правим на много потресени и все едно е нещо нечувано или невиждано!

Не знам дали това вече се счита за екзотично, но: не всеки приема, че половинката му не може да си го държи в гащите. Ако в самото начало взаимоотношенията са почнали с ексклузивност, то е съвсем нормално човек да не иска половинката му да му изневерява. Даже не знам защо трябва да го обяснявам това.

Това със съсипването на семейството е много странна мисъл - значи, много лоша работа да се разделя с половинката си, ако ми изневерява, щото ще си съсипя семейството, нали? Или пък, ако разберем, че ни се кръшка, да си мълчим, сакън другите хора какво ще кажат.

Какво е това семейство, дето всеки си знае извънбрачните интереси? Това как се отразява на децата въобще? Абсолютно сбъркан манталитет, това е много далеч от понятието за семейство - по-скоро познати, дето си направили дете и сега от немай къде си го гледат.

Аз пък нямам близки, на които да са им изневерявали. Колко трябва да си нагъл, за да си мъкнеш любовницата/любовника по гостита... Абсолютен ужас.

# 502
  • София
  • Мнения: 13 493
Аз още искам да знам, тези дето не бихте се месили, как ще реагирате ако вашето дете е рогоносецът, че то ясно че иначе не ви е работа.

Аз не видях някой да каза,че ще си затрае в тази ситуация. Може да съм пропуснала.

И защо продължавате да слагате всички под общ знаменател - родители, роднини, деца, приятели?
Ами ако разберете, че комшията кръшка на комшийката, ще я осветлите ли и нея като истински спасители на света?

# 503
  • Мнения: 20 072
Е, не бе, разбрахме, че те са нетърпеливи да изпраскат на целия свят какво става и особено да "помогнат" с доноси на деца, близки, познати. Барем им отворят очите и те не си губят времето и живота 3 часа с някой дето са му гласували доверие като мъж/жена, съпруг/съпруга, но те (страничните хора) ще са провидението и той няма да губи време. За неговия си живот. Разкошно. После ще спят спокойни и смислени. Simple Smile

# 504
  • София
  • Мнения: 12 895
Айде, във всеки пост вече извъртане и лични нападки. Пък накрая какво се оказа... Аз предпочитам да не знам. Ваш си избор, но нека всеки направи своя за себе си.

# 505
  • Мнения: 12 868
За мен е очевидно едно. Има разлика дали този, на когото изневеряват, е близкият ти човек, сестра/брат, твое дете, близка приятелка. С него разговаряш, на него казваш. Ако той/тя е изневеряващият, пак с него/нея разговаряш и коментираш.
Това е смисълът и на роднинството, и на приятелството.

Не мисля, че човек е морално задължен да разнася клюки или даже проверена информация за роднините си и приятелите си на други хора, били те и семейство на техния роднина или приятел. Но ако някого го влече, нека да го прави, негов избор.

# 506
  • Мнения: 1 340
Според мен ако човек твърди, че не му е работа да се меси ако негов близък изневерява, то също толкова не му е работа да се меси ако неговия близък е този с рогата.

# 507
  • София
  • Мнения: 12 895
За мен не е нито месене, нито клюкарене, да поговориш с близкия си човек в такава ситуация. Вече, ако той е решил да си чупи главата - или да си живее живота както си го разбира - това си е негов избор. Бих си замълчала, ако изрично знам от човека, че не желае да знае, ако половинката му изневерява, когато близкият ми е този, на когото изневеряват. Ако пък е изневеряващият, няма да ходя да го играя негов адвокат, ако нещата се скофтят.

# 508
  • София
  • Мнения: 13 493
С близкия и според това колко ти е близък (може пък да ти е близък третият братовчед на леля ти по сватовска линия). Не с жена му, с леля му или с някой друг. На всеки друг си е точно клюкарене, защото надали присъстваш на разговорите нощно време в спалнята му.
Продължавам да не разбирам защо изобщо трябва хората да се вълнуват от сексуалния живот на околните, били те и техни близки и да ровят дали имат любовници, дали правят садомазо или гледат снимки на пухкави зайчета в леглото.

# 509
  • София
  • Мнения: 38 779
9 месеца след раздялата ми с БМ, все още съществуват някакви мишоци, които раздуват клюки за мен. Според последните сведения, съм била в Атина, Хард рок кафе с някого, миналата седмица.
Пък аз да не знам!
Това е думата, за всички, които раздуват клюки - мишки.

Общи условия

Активация на акаунт