Към авторката: на брат Ви няма какво да му помагате, той изборът си го е направил.
Ако още не сте говорили с жена му, според мен е редно да го направите. Ако, разбира се, сте в добри взаимоотношения, познавате се добре и си имате доверие с нея. Говорете насаме, на четири очи, като й кажете всичко, което знаете, без да я вкарвате в паника (тип "леле, глей ся кво ш'ти кажа"). Според мен е редно тя да знае за изневярата. Какъв е смисълът тези взаимоотношения да се оставят на самотек? На децата им влияят пряко тези неща. Просто й кажете, без да я инструктирате какво да прави или мисли, нека тя да го реши това. Но ако бях на мястото на потърпевшата, със сигурност щях да искам да знам за изневярата на мъжа си и щеше да ми е тъпо хора около мен да знаят и да си мълчат, щото "те така си правят хората в днешно време".
Каква изневяра бе, човека е пил кафе..... Хайде представи си, че авторката се е объркала. Наистина ли това не се допуска като вариант? Мъжа как да й обясни, че не е изневерил после. Да ходела на жена му да казва, ама коя е тя, че да им се бърка! Да разбие едно семейство.
Има и друг вариант-жена му да знае, но да се прави на ущипана. Всяка втора си затваря очите, хайде стига с това четене на морал. В този форум само монахини братче.... Оле оле