Фентъзи започнах да чета след като излезе първия филм от трилогията "Властелинът на пръстените". Влюбих се във филма! В Арагорн да не говорим! Гандалф и малките хобити също! В библиотеката видях, че има книга...и може да ми се смеете, но не знаех, че я има отдавна, не се бях интересувала от такива книги. Взех я от любопитство , тя беше трите части в едно и вече бях на половината й когато окончателно се влюбих и си оставам все така влюбена в нея толкова години по-късно. Не вярвах, че някой ще ми е по-симпатичен от Арагорн, но тогава се "запознах" с Фарамир и го обикнах. А Еовин...имаме някои общи черти и мисли... обикнах тези два образа повече от всички други. Нали знаете как е?! Толкин е създал цяла вселена. Това е невероятно умение! Историята е за много повече отколкото за унищожаването на един пръстен и едни хора, които се мотаят из Средната земя...Колко обич и грижа към света, приятелството усещам, а и още толкова много.
Мога да говоря, респективно пиша за нея с часове. Утешавала ме е в много тежки мигове, някак си несъзнателно посягах към нея. Другите две със същото въздействие са "Гордост и предразсъдъци" и "Пипи..."
Но да се върнем на фентъзито...прочела съм доста от тях. Харесва ми жанра! Хари Потър първите две книги не ме впечатлиха, но нататък да, допадна ми. Тери Гудкайнд, Урсула Ле Гуин, Дж. Р.Р. Мартин, К.С. Луис, Филип Пулман... това са автори, които много харесах и бих препрочела и съм го правила с произведения от някои от тях.
Романтичното фентъзи също си има хубави книги. Сещам се за Рене Ахдие и нейната версия на историята на Шехерезада и Шахриар. Аз ги приемам като приказка, красива, романтична, леко мрачна.
Чела съм и поредицата "Здрач", заради една позната доста по-малка от мен. Чела съм и Дебора Харкнес и поредицата "Аз, вещицата", но макар и в двете да мога да намеря по нещо хубаво, иначе не бих ги дочела, все пак не можаха да станат моята чаша чай. Не ме завладяха така както други. Но пък що се отнася до първата уважавам това как авторката успя да накара толкова много млади хора да четат. Моята позната тогава, когато беше излязла първата книга беше на 16 и ми каза, че до тогава не е чела книга докрай. А от тогава се запали по четенето и сега чете различни книги.
Аз продължавам да си чета леки и ненатрапчиви книжки- "Когато си в Рим"-Сара Адамс, забавна история без претенции за сюжет, но с толкова чаровен и привлекателен, разбирайте като характер главен герой и с толкова забавни моменти, че с огромно удоволствие я четох и доста се посмях. Не очаквах нищо. Предната книга на авторката съм я зачитала и не беше моето, но тази приятно ме изненада.