Били ли сте сигурни, че ще се разделите/разведете?

Всичко опира с какъв характер е детето-емоционално или непукист и след това в каква среда го отгледаш-спокойна или травмираща. Няма какво да ми размятате статистки и глупости да говорите като не сте били там да броите всяко семейство какво е… Децата имат нужда от двама родители, които да са емоционално интелигенти и достъпни за тези деца. Дали сте заедно или не, ако родителят ти е абсолютен емоционален инвалид и егоист спрямо чувствата на детето, ТО ще има травма за това, че не е получило тази близост. И в такъв случай няма никакво значение какъв е статута на семейството след като този човек така или иначе отсъства. Това са логически неща, мислете малко с тия глави, а не размятайте разни ви статистки.

Моите родители по време на соца живяха 7 години разделени, заради пиенето на баща ми. Така и никога семейно не отидохме на разходка, ресторант, почивка... Завиждах на приятелките ми, които в събота следобед ме оставяха, за да си облекат спретнатите рокли и да излязат семейно на разходка и ресторант. Тогава се зарекох, че някой ден и аз ще имам хубаво семейство.
Моите родители после пак се събраха, но по- добре да не бяха. Колко съм молила майка ми да се разведе. Не! Какво ще кажат хората?! Заради тия хора и тя нещастие 40 години, и баща ми.
На 20 аз избягах и заживях с първият льольо който ми се стори свестен, защото не пие. Да , ама с други патологии. Както и да е, след като го оставих и се съвзех, открих моят мъж. И да съм имала травма, тя е подействала по два начина - никога няма да търпя живот като този на майка ми, второ - ще осигуря семейство на децата си, каквото аз съм нямала. Семейни почивки, семейни разходки, семейни гости, семейни вечери, семейни закуски по време на почивните дни... Аз и съпругът ми много държим на тях, изградихме ритъм и навици на нашето си малко семейство. В събота и неделя се правят големи закуски, на вечеря всички задължително сядаме заедно на масата. Големият ми син сега живее в Англия, но в почивният си ден, вечер си знае - прави си вечеря, пускаме Месинджър и той е подпрян на неговото място на масата и вечеряме пак заедно, говорим, обсъждаме. Та това е направила моята детска травма с мен.
П.п имам само 1 приятелка разделена с мъжа си. И тя с травма като моята, но без късмет да намери подходящ партньор. Всички други мои близки и приятели са с над 20 годишни бракове, с по 2,3 деца и изглеждат нормални и добри семейства.

Та по повод на "здравите" семейства. Това на бащата на децата ми, когато разбрах, че ме е лъгал и се е виждал с бившата си и други неща, нали, те и той ме изкараха мен едва ли не луда, емоционално нестабилна и прочее дивотии, защото видите ли, не съм го била приела и какво толкова. Да си седя на задника и да си гледам децата. Така ме смачкаха, че дълго време си мислех, че аз наистина съм лудата и не у ред, щото видите ли, това се било случило преди сватбата ни (само дето аз разбрах след сватбата, ако не бях разбрала кой знае още колко щеше да продължи и тнт). Дори баща му, този човек от "здравото" семейство ми се обади да ме нарича боклук и тнт, защото съм изгонила синковеца му от, забележете моето жилище. Докато майка ми и баща ми не са се държали лошо с него, но ми казаха, че са зад мен, каквото и да реша. Баща ми, с хубав втори брак ми заяви, че където е той, аз винаги ще имам дом. До хора е, не до нещо друго.

Макар да не съм била в брак, смятам семейството за особено важно и здравословно. Но не на всяка цена и като панацея. Или залог за добър живот.
Живяла съм и възпитана в много здраво семейство с всичките му салтанати – уважение между съпрузите, обич, грижа, съответно невероятна грижа и обич, внимание към мен. Това беше семейството на баба ми и дядо ми, обаче.
Майка ми и баща ми са ме проимали по на 19 години и във времето на соца няма хън-мън - жениш се и раждаш. Те ми бяха пример, че любовта и привличането не са залог за успешно семейство. Първо - малки и неопитни, второ, изобщо не им е било време за семейност. Баща ми свободолюбив, буен, властен, грам спокойствие нямаше покрай него. Атмосферата беше винаги на тръни. С времето се стиковаха и много се обичаха, бяха до последно заедно (до смъртта на баща ми). Ето, два примера за семейства, които са били цял живот заедно. Много различни и като атмосфера, и като ценности. По тази логика аз тогава в коя категория трябва да попадна – на създаващите здрави семейства или на тези, които са самотни родители или стари моми?
//
Демек – статистиките могат да се прилагат към количествени изследвания, но при такива свързани с психологически моменти, са доста ограничени и специфични. Ако има такива, както твърди РФ. Предвид, че се менят постоянно условията и обстоятелствата покрай нещо толкова сложно като човешките взаимоотношения, да се говори за модели, е чиста спекулация и смехотворно. За 1 месец се менят джаджи, начин на живот, хранене, работа, даже сексуалност, камо ли да се твърди цели поколения какво създавали като тенденция.

По линия на майка ми са все уж здрави семейства, заедно до края. По линия на баща ми - рано починали съпрузи.
Общо взето, аз бях с убеждението за брак до края и ми костваше много да го превъзмогна, когато осъзнах че бракът ми е гнил отвътре.

Ние и такива статистики не видяхме досега, само чуваме за тях, пък като съм учила социология все някъде щеше да се промъкне из предметите подобна информация ако я имаше. Но дори да има някакви данни трябва да се анализира било ли е решаващ фактор това или не. В САЩ е много разпространено единия родител да си вдигне чуковете и никой никога да не чуе за него. Неработеща майка с няколко деца оставена сама – това е всякаква възможна криза, но на първо място финансова. Тук нито имаме по 4-5 деца, жените работят от десетилетия, съвсем друг филм е и семействата винаги се състоят и от дядовци, баби, други роднини.
Иначе е ясно колко е хубаво човек да расте в здраво семейство, но има вече наистина в психологията и феномена на нереалистичните очаквания. Аз съм израсла в семейство на изключителна любов между родителите ми, които вече 50 години са заедно и просто са родени един за друг. Това попречило ли ми е да съм разведена? Не. Вероятно е допринесло да имам очаквания, че това изключение е норма, която е по-разпространена, отколкото е. Например.

Като разбираш от статистика, направи един анализ само на споделените истории в последните страници и ела обяснявай тогава. За другото питай чичко Гугъл, няма да си губя времето да ти вадя линкове

Абе хубаво, че се споменават семейни модели и статистики, ама всичко си е до късмет. Имаш ли късмет да си намериш правилния партньор, живееш, нямаш ли- жална ти майка...

Ти твърдиш нещо, което не е вярно. И статистическите методи са малка част от всяка друга наука, не се интерпретира някаква таблица на голо. Но все пак трябва да имаме представа за каква статистика, по какъв повод и от кои години и държави идва. Иначе са си приказки под шипковия храст данните, за които говориш, които сега ще търся в интернет, при положение, че съм учила в университет и анализите са били не с уикипедия достъп, а за научните среди.

А, сега пък и ние анализите да ги правим хахах. Ама и хитреци се извъдихте мъжорята вече. Има викаш гугъл, свърши ми работата.
//
Какви анализи – живеем в 21 век. Животът е на турбо обороти. Имаш достъп до инфо светкавичен, стандартът на живот е друг, условията, мобилност, ресурс. Разбира се, че хората няма при подобна динамика да са с 1 човек цял живот. Това по-скоро става изключение, а не норма. Не ти е силна страна аналитичността, РФ.
Звучиш като пенсиите дето мрънкат - еййй колко хубаво беше едно време, еййй преди какво масло/сирене имаше. Застиналост и липса на развитие/адекватност към настоящето.

Бояна, а с научни методи ли се установи, че соцът е причина за негативно отношение към разводите в миналото? Мисля, че и ти го твърдеше.

_____
Днес не е вече норма, утре - патология.

Такам, разбрах. В 21-ви век всичко е така, както ни изнася. Особено в бг мама. Съгласен съм, реалността обаче може да не е съгласна и тогава леко боли при сблъсък с нея, но всеки сам си преценя

А?
Ти разбра ли се? Щото аз теб не.

Познавам много щастливи и реализирани деца на разведени родители и такива на неразведени, но неразбрани, с бъгове и проблеми. Пак казвам - до хора е, не до бракове.

Нищо подобно. Обяснявам ти научно защо каквото си намерил в нета е така и то е, защото действието се развива с САЩ. Цитирам ""One generation passes on its marital instability to the next.35) Sons of divorced parents with less educated mothers have an increased tendency to forgo marriage.36). Т.е. там е разпространено майките да не работят, да не учат и да имат много деца. Напускането на бащата може да остави цялото семейство на улицата буквално, да нямат ни храна, ни образование. Но няма да пиша повече, защото не съм тук да водя лекции по логика при обработка на статистически данни в социалната сфера.



С какви методи? Шегуваш ли се? По време на социализма не беше прието да се разведе човек и дете на разведени родители беше клише за всичко най-лошо възможно. Това си е част от строя, както и сред други общности не се толерира развода, например, религиозните общности. Не е нужно да се проучва, за да се установи, защото им е в правилата за това как трябва да се живее.