Били ли сте сигурни, че ще се разделите/разведете?

  • 8 589
  • 157
  •   1
Отговори
  • Мнения: 6 533
Малко странен въпрос, знам. Четох теми в Reddit и коментарите под тях и ми стана интересно - имали ли сте брак (или дългогодишна връзка), в който нещо ви е човъркало или дори сте били вътрешно сигурни, че няма да сте цял живот заедно? Кое е провокирало тези ваши съмнения?
Нормално е да сключиш брак с човек, с когото искаш да бъдеш цял живот заедно. И е нормално да не мислиш как и защо ще се разделите един ден. Но някои имат съмнението още в началото, а при други интуицията (?) им казва, че бракът ще е до време.

# 1
  • Мнения: 3 227
Някои по природа сме си малко фаталисти или си носим багаж от родителското семейство. "Цял живот заедно", "докато смъртта ни раздели" ни звучи ограничаващо, наивно, неприятно, като капан. Всичко се случва в този живот.

На мен примерно ми е повлияла смъртта на баща ми, беше само на 40. Нищо трайно и окончателно няма за мен в този живот в човешките отношения, може би единственото изключение е любовта към детето.

# 2
  • Мнения: 940
Да, имала съм връзка, 5 годишна, която още след няколко месеца знаех, че ще е до време. Токсична беше и ми трябваха цели 4 години, за да "преживея" и да прекратя.

# 3
  • Мнения: 798
Да, по принцип бях много “традиционно” настроена, мислех че няма нищо невъзможно в това да намериш твоят човек и да сте заедно завинаги. С течение на годините обаче осъзнавам, че това е по скоро рядкост и голям късмет. Човек може да се промени на 180 градуса в рамките на седмици, месеци. В момента минавам през такъв период, от много години съм с човека до себе си, имаме и дете заедно, брак също, въпреки това поради една или друга причина той се промени и от всеотдайният и грижовен мъж стана затворен, егоист, лъжец дори, на моменти има просветление и се държи добре, но след ден, два, три пак старата песен. Виждам че това е сигурен знак за раздяла някой ден, че дори и развод.

# 4
  • Melmak
  • Мнения: 3 179
До голяма степен съм съгласна с наивница на средна възраст.
Всеки, съзнателно или не, си носи емоционален багаж.

Примерно дядо ми е починал млад и баба ми е вдовица от 42 годишна. Внуците не познаваме дядо ни.

Ако умра млада, не искам мм да остава завинаги сам, защото това би било ужасно.

Иначе родителите ми се разведоха след 40 г брак, като бяха 60+ годишни. Човек никога не знае.

Като цяло не го мисля, не се страхувам от раздяла. По-скоро знам, че ние предполагаме, Господ разполага. И всичко може да се случи.

# 5
  • Мнения: 6 533
А ако няма никакви признаци на токсичност, но въпреки това си с убеждението (не да смяташ, че е възможно, а да си убеден), че ще има развод в даден момент?

# 6
  • Мнения: 7 485
Човек, ако е сигурен, че ще се разведе/ раздели   не би се и оженил.
А какво на всеки е подготвила съдбата е Божа работа.

# 7
  • Мнения: 2 595
В сватбения ми ден (в далечната 1987) се ужасих, че мислено се питах с него ли ще прекарам следващите поне 50 години от живота си. Въпреки че бях много влюбена. Но ми се стори някак скучно и страшно.
Животът ме опроверга.
Прекарах само 5 години.
To be continued Kissing Smiling Eyes

# 8
  • Мнения: 7 409
Аз съм реалист и не съм изключвала възможността да се разведа. Така се и случи с първия ми брак. Преди него имах дългогодишна връзка, която завърши с раздяла и аз знаех, че ще стане така. Все пак това не ме е спирало да се наслаждавам максимално на любовта, да давам и да вземам, все едно ще е завинаги. Не съжалявам дори и за момент.

# 9
  • Пловдив
  • Мнения: 14 675
Не съм. Но ако някой има такава връзка, може изобщо да не иска да си признае причините, защото те не винаги са похвални. Особено при брак, айде, връзките днес всеки ги почва и къса, както си иска. Особено когато са без съжителство и без кой знае какви общи неща. Такива връзки по дефиниция могат да си бъдат неангажиращи, т.е. никой да не се прави, че връзката е сериозна. Та е добре да се направи разграничение.

Класика за брак с планиран развод, особено в близкото минало (понеже в далечното и разводът не е бил приет), е ако двойка е направила дете, но и двамата знаят, че не са един за друг - или поне единият знае; или обратно, попреминала мома или ерген, ЗА ДА има деца - иначе няма от кого друг. Така си ги представям. Иначе редки варианти със сигурност има и други.


П.П. Всъщност имала съм нещо като гаджелък, с излизане и няколко пъти секс, където от самото начало казах на човека, че не сме гаджета и не искам да бъдем. Отдавна беше. Той искаше. Мисля, че тези връзки не се броят, а се пита за привидно нормалните "обвързващи" връзки.
Колега на мъжа ми се беше хванал с едно доста по-младо момиче само уж за секс, ама първо аха да и каже, че я зарязва, щото не иска обвързване, тя пострада леко от инцидент, после забременя и към момента са заедно с две деца. И тези мисля, че не се броят, те са пак от неангажиращите, но "без кръчмар".

Последна редакция: нд, 07 апр 2024, 16:12 от Магдена

# 10
  • Мнения: 6 533
Значи все пак нещо те е човъркало и си се оказала права, че няма да си с този човек дълго.

В сватбения ми ден (в далечната 1987) се ужасих, че мислено се питах с него ли ще прекарам следващите поне 50 години от живота си. Въпреки че бях много влюбена. Но ми се стори някак скучно и страшно.
Животът ме опроверга.
Прекарах само 5 години.
To be continued Kissing Smiling Eyes

# 11
  • Мнения: 2 595
С присъщия ми цинизъм, придобит с годините, съм убедена, че човек трябва да разделя живота си на периоди.
И бракът съвсем не заема челно място.
Животът е един и е нормално в крайна сметка да намерим работещото за нас.

# 12
  • Мнения: 7 485
Аз с такива мисли никога не съм си блъскала главата. Всмисъл, живееш го тоя живот, бориш се  с изникнали проблеми, ситуации, гледаш деца, работа, някаква въртележка.
И като се обърнеш, 20 години минали.
Сега какво ще се случи и дали ще преминем отново заедно, наистина не мога да кажа.
Но, за първия ми за който щях да се женя, бях сигурна и нещо ме чоплеше,  че по- добре да се разделим, не беше моето и отдавна щях да съм разведена.

# 13
  • Пловдив
  • Мнения: 14 675
Питанката не е дали сте допускали, че няма да останете заедно, а дали сте започвали/продължавали брак или сериозна връзка, бидейки сигурни, че ще се разделите.

# 14
  • Мнения: 7 485
Питанката не е дали сте допускали, че няма да останете заедно, а дали сте започвали/продължавали брак или сериозна връзка, бидейки сигурни, че ще се разделите.

За връзка може и да дадеш шанс. Но, чак да се обвържеш с брак, с човек, с който имаш усещане, че не сте един за друг е много глупаво, според мен. То затова се пробва.

# 15
  • Мнения: 731
Брак не, но имах връзки, за които абсолютно знаех, че няма да продължат дълго. От къде знаех? Трябваше да се боря за тях. Човек не се бори в любовта и във връзките си. Те са спокойствие, сигурност, взаимност. Като дишането: вдишваш и издишваш без да мислиш колко вземаш и колко даваш.
Усещаш кога с човекът до теб гледате в една посока, имате химия и взаимно разбиране с половин поглед.
Най-важното, което усещаш и знаеш е до колко този човек е готов да живее с тебе! Защото влюбените обикновено се кълнат, че са готови да умрат в името на любовта. На мен ми трябва някой, който е готов да живее с мен. (И като го намерих се омъжих за него.) Мре се лесно 😜 , трудно се живее.

# 16
  • Мнения: 7 409
Въпросът е странно категорично формулиран. Как би могъл човек да е сигурен за такова нещо? Освен ако не е брак по сметка/ интерес, за който да е било важно да се сключи без значение за колко време или за точно определено време.

# 17
  • Мнения: 6 533
Аз също се чудя, но според прочетеното там някои са вярвали, че бракът им няма да изтрае дълги години макар и да не е имало проблеми. Може би изначално са се взели с партньори, които не харесват чак толкова много, не са влюбени, няма я химията, знам ли и аз.

# 18
  • Мнения: 7 485
А може просто интуицията да им е прошепвала.
Аз съм на мнение, че големите любови не  са всъщност гаранция за успех. По- скоро стигат до крах, в един момент.
По- скоро е обратното, когато подходиш  с разум нещата могат да бъдат доста по- стабилни и дългосрочни.
И сега не скачайте,  но лично за мен по- успешни са връзките в които мъжа повече обича и дава.

# 19
  • София
  • Мнения: 35 207
Да, имала съм такава връзка. Обичала съм много, но съм знаела, че не искам брак с него, деца, бъдеще. На интуитивно ниво някак се самопредпазвах, може би предусещах проблеми, макар и в тотално безгрижно време в животите и на двамата.

След години всичките ми вътрешни спирачки за развитие ги пишеше жена му в свекървенската Laughing

# 20
  • Melmak
  • Мнения: 3 179
А ако няма никакви признаци на токсичност, но въпреки това си с убеждението (не да смяташ, че е възможно, а да си убеден), че ще има развод в даден момент?

Е, чак с убеждението.. не. Сигурно има такива случаи, аз не съм от тях. Може би наистина хора, които се хващат с някого само, за да не останат сами и да имат деца. Има такива връзки, не са точно по сметка, защото не е за финансова изгода. По-скоро с годините не всеки среща любовта и намира съмишленик, човек с когото си пасва, изглежда добър баща/ добра майка и просто вижда, че е опция за семейство. В някои случаи това не сработва и с годините се разделят, но пък си правят деца.

# 21
  • Мнения: 940
Всичките ми (малък брой) сериозни връзки съм ги "предсказвала". Първата, в късно тийнейджърство, още докато се сваляхме с въпросния предчувствах, че ще достигнем сериозност (поне 2-3 години, запознаване с роднини и т.н.), но предвид крехката възраст ми беше ясно, че до семейство няма да стигнем. Връзката, която беше токсична за мен, защото само аз се борех за нея, за трохи внимание, бях вечно виновна за щяло и нещяло, затварях си очите за пороци, и плачех през ден за дребни и не толкова дребни скандали, още при първите прояви на негативите на характера на въпросния знаех, че ще е до време... просто силното влюбване в началото (да не се бърка с любов) и донякъде илюзорното виждане на позитивите на характера му, някак ме спираха да прекратя по-рано... може би от страх, че раздялата ще ме нарани повече отколкото самата връзка. Та 4 години по-късно, и то след една конкретна случка, която и до днес помня, просто се пречупи нещо в мен и си казах това беше.

Мъжа ми между другото, също на много ранен етап предчувствах, че ще създадем семейство. Дано и за бъдещето не съм объркала.

# 22
  • У дома... някъде
  • Мнения: 2 371
Винаги съм имала силна интуиция.
Започвала съм връзки със ясната представа ,че  още от ден първи знаех и усещах,че този човек не е *моят* човек.
Но след това обстоятелства...бременност и последвал брак.
Била съм сигурна дали ще се разделя/разведа!

Сега съм сигурна в точно обратното ...
Не пускам и вярвам,че това си  е *МОЕТО*.!
Но времето ще покаже.Innocent

# 23
  • Мнения: 1 035
Да, когато се запознах с ММ знаех, че ще е до време. Беше твърде хубаво за да е за мен, и за да е истина. Той ми показа, какво е да бъдеш обичан за първи път, но знаех че не е за мен (10г разлика). Все пак не се отказа и аз се пречупих, 11г сме заедно все още, държи се по същият начин. Е, на моменти имаме своите скандали, но...  не се оказах права.

# 24
  • Мнения: 6 202
Да, имал съм такава връзка както писах в другата тема. Ся пак ще ми наскачат няколко потребителки по традиция, ама да отговаря на зададения въпрос. Първата ми приятелка беше такава връзката с нея, знаех че ще е за временно ползване още почти от самото начало. Заради съмнения в изневяра, или по точно в паралелна връзка, които доста по късно разбрах, че са били основателни. И не само, като цяло не беше хубав човек, но пък секса беше готин, тя самата беше супер мацка и така. Усещах, че ме лъже ( и за други неща, не само за горното ), за това не влагах почти никакво старание в тези отношения, разделяли сме се няколко пъти по нейно желание, но всеки път се връщаше. Дори след последната ни раздяла пак искаше да се събираме, но този път сложих аз края. Изкарахме около 6 години с всичките паузи, имаше си готини моменти, на много неща се научих покрай нея, имаше си и кофти моменти, естествено. Не съм и изневерявал докато сме били заедно, както предполагаха някои потребителки в другата тема, но пък не и останах изобщо длъжен. Нямам лоши чувства към нея, от време на време се засичаме на улицата и си сменяме по някоя приказка.

# 25
  • София
  • Мнения: 38 660
Как да го кажа. Беше като ангелчето и дяволчето.
Ангелчето: Това е човекът за теб, виж колко е точен, подкрепя те, обичаш го и пр. Трябва да сте заедно.
Дяволчето: Погледни го какъв е нервак, твърде бързо се събрахте, прецака се. Трябва да се разделите.
И така почти 20 г, докато дяволчето се оказа право.

# 26
  • Мнения: 142
И сега не скачайте,  но лично за мен по- успешни са връзките в които мъжа повече обича и дава.
Това и аз го мисля. А по темата, да. За всяка връзка досега съм знаела как горе-долу ще свърши..
И ако се събираш с някого и постоянно си мислиш как ще се разделите, това според мен е индикация за проблем. Той може да е всякакъв, или е самонавиване (страх да си щастлив, самосаботиране), или наистина усещаш,че това не е човекът (различни сте), или си влязъл в отношенията много прагматично (да не си сам, да се позабавляваш, някой да те гледа) и т.н.

# 27
  • София
  • Мнения: 38 660
Или виждаш повече положителни качества, отколкото притежава реално. И се самонавиваш, че няма да се откажеш и не пускаш..
Някак сме възпитани, че трябва да държим всичко, само за да повишим собствената си стойност. И държим пълни боклуци - работа, отношения с приятели, връзка. Аз тепърва се уча да пускам, трудно е, но се уча.

# 28
  • Мнения: 654
Не бих казала, че съм усещала такава сигурност. Е, особено за първите връзки не съм очаквала, че ще са доживот, но винаги съм влизала с идеята, че това е правилното нещо за мен тук и сега. И не съм мислила за края.

Иначе и около мен виждам това, за което говори Рокстар. За много хора е висша ценност да не се отказваш въпреки трудностите, всичко да "довършваш", каквото и да значи това. Когато съм искала да прекратя нещо неработещо, с което дори нямаше важна причина да се занимавам - повечето съвети са били все пак да го избутам, нали съм почнала. Да, редно е да не даваш на заден при първото сътресение, но трябва все пак да има здравословни граници.

# 29
  • Мнения: 142
Не бих казала, че съм усещала такава сигурност. Е, особено за първите връзки не съм очаквала, че ще са доживот, но винаги съм влизала с идеята, че това е правилното нещо за мен тук и сега. И не съм мислила за края.

Иначе и около мен виждам това, за което говори Рокстар. За много хора е висша ценност да не се отказваш въпреки трудностите, всичко да "довършваш", каквото и да значи това. Когато съм искала да прекратя нещо неработещо, с което дори нямаше важна причина да се занимавам - повечето съвети са били все пак да го избутам, нали съм почнала. Да, редно е да не даваш на заден при първото сътресение, но трябва все пак да има здравословни граници.
Така наречената борба за любовта. 😅
А то като не става, не става.

# 30
  • София
  • Мнения: 12 361
Човек не знае утре какво ще стане, чак да гадае за цял живот какво ще е ми е много странно. Не съм започвала никога връзки с мисъл колко ще изкарат, даже и изобщо с идеята дали ще бъдат връзки или нещо краткотрайно.
Аз по-скоро нямах намерение да се женя никога и съм учудена, че се ожених. Не съм планирала да се разведа от самото начало, но се разведох. Живот.

# 31
  • Мнения: 598
Аз познавам мъж, който се ожени с идеята, че ще се разведе и се подготвяше за това още преди брака и по време на брака. Разведе се.
Познавам хора, които се застраховат предварително, че това може да им се случи един ден независимо, че взаимоотношенията с партньора са добри.
Както и познвам хора, които встьпиха в брак с идеята, че това ще им е парньорът за цял живот.

# 32
  • София
  • Мнения: 38 660
Аз съм сигурна, че ще имам още поне една дълга връзка. И съм сигурна, че повече не подписвам.

# 33
  • Пловдив
  • Мнения: 14 675
Аз познавам мъж, който се ожени с идеята, че ще се разведе и се подготвяше за това още преди брака и по време на брака. Разведе се.
Т.е. че със сигурност ще се разведе? Ако да - защо се ожени, ако знаеш?

# 34
  • София
  • Мнения: 35 207
Такъв познавам и аз. Не искаше жената, не искаше бебето, натиснаха го техните, нейните, тя ред сълзи, ред сополи...

# 35
  • Мнения: 7 974
аз сънувах края на брака си, което първоначално ми се стори като просто гаден кошмар, понеже привидно нямаше грам индикации за вероятност да се случи същото в реалността..
след година някъде пророческия сън се сбъдна ..  Joy

# 36
  • Мнения: 6 617
Що за риторична тема във форума на разведените?

# 37
  • Мнения: 20 026
То като цяло има ли човек "неразведен"? Рядко са тези с един човек до себе си цял живот.
За сигурни не, но никога не съм мислила с перспектива "за цял живот" с този човек. Нито за определен срок. Имала съм 2 многоого дълги и 2 сравнително къси връзки. Не исках да се омъжвам, защото ми се струваше като начин да ме завържат за себе си. Тримата са ми предлагали брак, отказвала съм. Нещо ме е спирало, интуиция, скептицизъм, несигурност, не знам.
Не съм предубедена и не се фокусирам върху връзка на всяка цена или с определен срок. Очакванията за нещо кратко и временно са прераствали в дългогодишни отношения и обратно.
//
Покрай мен има хора с мераци от ученическата скамейка за брак и са още с ученическата си любов, други по няколко пъти се разведоха, трети на дърти години сключиха брак чак. Та – няма сигурно – живот шарен.

# 38
  • Мнения: 452
На мнението на наивница на средна възраст съм - голяма част от хората сме скептични по отношение на идеята "цял живот с един човек". Моите наблюдения за двойките около мен са: една част от тях са си много походящи и определено са с идеята, че ще остареят заедно. Има обаче и такива, които открито си признават, че се обвързват колкото да направят едно-две деца, а нататък вече нямат против да се разделят с половинките си. Също все по-често чувам мисли от сорта на: "Ех, 5 години изкарахме заедно, изгубено време, поне едно дете да си бяхме направили, сега щеше вече да е ученик и да сме си минали по реда с родителството." Та щом се чуват такива реплики, не виждам нищо странно в това, че хората си планират връзка и раздяла едновременно.

# 39
  • Мнения: 361
Ако човек още от началото е с такава нагласа, няма как да не се раздели. Почнеш ли да търсиш причина за раздяла или какво не ти харесва в другия все ще намериш достатъчно неща и рано или късно ще се разделите. Затова трябва да се концентрираме върху хубавите черти на половинката ни, какво ни дава и тн.

# 40
  • Мнения: 13 866
Ако имам усещане, че ще се разведа, никога не бих се омъжвала за същия този човек. Защо да си го причинявам...

Ако човек още от началото е с такава нагласа, няма как да не се раздели.

По същата причина не мога да разбера и предбрачните споразумения и разделената собственост. Тогава е по-добре такива партньори да не се женят. Да поживеят и да се разделят. Да започваш да живееш с някого с мисълта че ще се разделите и материалната собственост ще ви бъде проблем за решаване ми е странна. Това няма общо с мисълта-  "за цял живот в добро и лошо". Както хората се женят така се и разделят, както трупат така ще се наложи и да поделят.

Последна редакция: пн, 08 апр 2024, 19:55 от _re_ge

# 41
  • Мнения: 12 416
Аз пък бях абсолютно и безусловно убедена, че това е голямата ми любов и ще прекараме живота си заедно, че това е изключителна връзка и каквото там още се сетите Grinning
Нямаше ни знаци, ни флагове, никакво съмнение. Бях много щастлива и след 25 години заедно, сега пък съм щастливо разведена Joy

# 42
  • Мнения: 6 703
Пффф не! Мислех си, че е сродната ми душа, че ще остареем заедно и бла бла. Такава заблуда... Толкова ме е яд на себе си, че не съм видяла, не съм разбрала, не съм се осъзнала по-рано.. ама квото такова. Това ми е бил урока явно. Сродна душа ама в обратния смисъл. Да ме научи да обичам себе си и да се ценя, и да си вярвам, и да се справям сама, да се защитавам. Нищо, де, станало квото трябвало. Ама ако знаех в началото... Ехх ако знаех... Щях да си остана на "здрасти и чао". Ама пък детето нямаше да го има... Явно човек не може да избяга от кармата си. Много труден урок.

# 43
  • Мнения: 7 485
Аз пък се разминах със сродната ми душа.
Да си призная честно, когато бяхме гаджета с мъжа ми, толкова много ме ядосваше, че съм си казвала ,за това келеме никога няма да се оженя.  Ще види той с кой си има работа.
Господи, като куче и котка се гонехме.
И накрая какво стана? Ма, той коренно си промени отношението.
Всичко е писано, за всеки. Но, наистина си казвах, че е само временно и няма начин да го изтърпя.

# 44
  • Мнения: 148
Пффф не! Мислех си, че е сродната ми душа, че ще остареем заедно и бла бла. Такава заблуда... Толкова ме е яд на себе си, че не съм видяла, не съм разбрала, не съм се осъзнала по-рано.. ама квото такова. Това ми е бил урока явно. Сродна душа ама в обратния смисъл. Да ме научи да обичам себе си и да се ценя, и да си вярвам, и да се справям сама, да се защитавам. Нищо, де, станало квото трябвало. Ама ако знаех в началото... Ехх ако знаех... Щях да си остана на "здрасти и чао". Ама пък детето нямаше да го има... Явно човек не може да избяга от кармата си. Много труден урок.

Същото и при мен, даже не малко пъти съм си мислила, че това ми е кармичен партньор, точно за да ме научи да Обичам себе си. Защото всичко тръгва именно от нас самите. И да, научих се да се обичам и ценя себе си повече, в следствие на което загубих всякакви чувства и емоции към него, а пък той 10 години по-късно осъзна, че аз съм му сродната душа. Ама ето на, разминаваме се и то доста. Определено не ми е сродна душа на мен, защото съм теглила най-много от него. A един отговорен мъж не би допуснал това. Надявам се с времето хората да успяват да нацелват правилния човек спрямо енергията им и да не се налага да бъдат в такива заплетени ситуации заради децата.

Последна редакция: пн, 08 апр 2024, 21:51 от Fiore6767

# 45
  • Мнения: 598
Аз познавам мъж, който се ожени с идеята, че ще се разведе и се подготвяше за това още преди брака и по време на брака. Разведе се.
Т.е. че със сигурност ще се разведе? Ако да - защо се ожени, ако знаеш?

Майка му искаше деца т.е внуци.

# 46
  • Мнения: 12 857
Ами не, на мен не ми е идвало такова нещо на ума, когато сме се женели, но съм малко фитилджийка и съм предлагала на мм да се разведем, по най-различни поводи, някои доста глупави. Но той не се е съгласявал, а на мен ми е минавало и ей на, заедно сме си докато смъртта ни раздели. Или докато не ми приеме някое поредно тъпо предложение. Smile

# 47
  • София
  • Мнения: 38 660
Аз също съм предлагала да се разведем, като запаля. Но с времето се оказа, че господинът е плел някакви имотно финансови кошници зад гърба ми, което ме остави дълбоко разочарована. Демек, докато аз съм се заканвала "по детски", той го е мислил на сериозно. Но после нещата се извъртяха в моя полза де.

# 48
  • София
  • Мнения: 12 361

По същата причина не мога да разбера и предбрачните споразумения и разделената собственост. Тогава е по-добре такива партньори да не се женят. Да поживеят и да се разделят. Да започваш да живееш с някого с мисълта че ще се разделите и материалната собственост ще ви бъде проблем за решаване ми е странна. Това няма общо с мисълта-  "за цял живот в добро и лошо". Както хората се женят така се и разделят, както трупат така ще се наложи и да поделят.
Не можеш да ги разбереш, защото или няма какво да ти вземат или не можеш да си представиш, че и когато няма можеш да осъмнеш разведена и с огромен кредит, който трябва да изплащаш, докато сама си издържаш децата. Романтиката е хубаво нещо, но ти самата не знаеш на какъв акъл ще си след 10 или 20 години, за да разчиташ, че на принцът няма да му се вмиришат чорапите и няма да опита да ти вземе каквото може.

# 49
  • Мнения: 13 866
Не можеш да ги разбереш, защото или няма какво да ти вземат или не можеш да си представиш, че и когато няма можеш да осъмнеш разведена и с огромен кредит, който трябва да изплащаш, докато сама си издържаш децата. Романтиката е хубаво нещо, но ти самата не знаеш на какъв акъл ще си след 10 или 20 години, за да разчиташ, че на принцът няма да му се вмиришат чорапите и няма да опита да ти вземе каквото може.

Мисля че този прекрасен принц не сяда на главата на жена за едно денонощие. Освен ако тя не е била в период на умопомрачение, а за да имат и деца явно е било по-длъжко като период. Романтиката романтика но като поживееш с някого няколко години , така че на всеки да му се видят треските за дялкане в ежедневната проза, става ясно ще теглите ли заедно каруцата на съпружеството или всеки по пътя си. Няма такива хора които да са чак в такава мимикрия че да не бъде разпознати след първи 2-3  форс -мажорни ситуации на битуването. Съществува криза на средната възраст но тя минава всички наред. И ние не сме застраховани от принцеси да станем жаби.
Разбира се ситуации всякакви, но вашата тъжна история не е повод да се слага кръст на всеки принц и още от началото всичко да се дели на мое и твое, като и моята за сега положителна да се издига принца на пиедестал. Ако моят принц мислеше за разделено имущество от началото нямаше да стане мой. Реципрочното е разбираемо.

Заедно с принца сме от 32 години, в брак от 26. Стана малко по-мърморлив но и аз не съм онази принцеса. каквото имаме е отишло или ще отиде при децата. Ако на някой от нас му се "подпали" чергата няма да си тръгне с нещо особено.

# 50
  • София
  • Мнения: 12 361
R _re_ge, къде видяхте да имам тъжна история? Просто за почти 50 години живот съм видяла всякакви неочаквани обрати в чуждите животи и не виждам лошо човек да се подсигури и на златната сватба да скъса предбрачния договор ритуално. То по вашата логика хората няма и за какво да се женят щом се обичат, но и това си е документ за официално уреждане на отношенията, включително финансово.

# 51
  • Мнения: 7 974
никога не се знае как ще се завъртят нещата при един развод..
моята бивша свекърва от страх да не ѝ докопаме великите иманета с детето, беше накарала бившият ми мъж всичко що има на негово име да се прехвърли на друг преди развода, макар да живяхме на квартира..
неприятно изненадана остана горката когато след това установи, че имам повече от него.. Joy

# 52
  • Мнения: 5 261
Да. Аз бях сигурна, че ще се разделим с бащата на дъщеря ми. Точно за това и не приех, когато ми предложи брак.

# 53
  • Мнения: 49
Когато съм се омъжвала, не не съм го мислела, но с течение на времето -  да. Разочаровах се, променихме се. Не виждам никаква страшна трагедия от една раздяла. Светът не спира да се върти, ако двама души не са съквартиранти повече. Децата не губят родителите си. Аз се разделям с мъжа си, не децата ми с баща си. И те така те Simple Smile

# 54
  • София
  • Мнения: 12 361
Светът не спира да се върти, ако двама души не са съквартиранти повече. Децата не губят родителите си. Аз се разделям с мъжа си, не децата ми с баща си. И те така те Simple Smile
Доста често ги губят. Една приятелка много хубаво въведе термина бивши деца, защото често се случва и това. Не би трябвало, но се случва.

# 55
  • Мнения: 49
Това зависи от човека. Ако е читав ще е до децата си, ако не, то той не би бил пълноценен родител, а присъствен в общото помещение на обитаването и без раздяла.

# 56
  • София
  • Мнения: 12 361
Това зависи от човека. Ако е читав ще е до децата си, ако не, то той не би бил пълноценен родител, а присъствен в общото помещение на обитаването и без раздяла.
То поне половината разводи се случват, защото се оказва, че човекът не е читав. Затова уточнявам. С читав човек може и да не се стигне до развод. Принципно.

# 57
  • Мнения: 49
И да и не Simple Smile Един човек като родител може да е ок, като съпруг/съпруга - не. Странно, но факт, има го.

# 58
  • Мнения: 6 202
Много жени също използват децата като средство за отмъщение срещу бившия и от там също се случват кофти неща. Особено ако децата са малки, а силната връзка с другия родител се изгражда и поддържа, не е даденост. И когато достъпът бива ограничаван, а децата настройвани, не всички би имал нервите и търпението да продължава да се опитва да бъде родител.

# 59
  • София
  • Мнения: 12 361
Много жени също използват децата като средство за отмъщение срещу бившия и от там също се случват кофти неща. Особено ако децата са малки, а силната връзка с другия родител се изгражда и поддържа, не е даденост. И когато достъпът бива ограничаван, а децата настройвани, не всички би имал нервите и търпението да продължава да се опитва да бъде родител.
Все чета за такива неща, но никога не съм ги виждала в реалността. В реалността бащата може да дойде и с полиция, и майката подлежи на наказателна отговорност ако не спазва режима и не подготви детето, че ще ходи при баща си. В реалността е пълно с бащи-жертви, на които не им стига, че не си гледат децата, но трябва и да са жертва на това. Нервите и търпението нямали...Като на човек не му пука естествено, че няма да има.

# 60
  • Пловдив
  • Мнения: 14 675
В реалността полицията често казва на бащите, че това е граждански спор и да се обърнат към съда, или нещо от сорта. Полицай може и да се яви на място, но достъп до детето няма да осигури.

# 61
  • Мнения: 6 202
Ти взимай едно 4-5 годишно с полиция няколко пъти, ревящо и пищящо, после след като не те е виждало няколко месеца да ти се тръшка щото си лош татко ( както го е чувало от майка си) и ела след тва пак да обясняваш дали няма да ти се отще

# 62
  • София
  • Мнения: 35 207
За същаление аз съм виждала целенасочено отчуждаване, криене, недаване, социални, разпри, полиция....и накрая мъжете се отказаха.
Губещите са децата и майките, но късно го разбраха.

# 63
  • София
  • Мнения: 12 361
В реалността полицията често казва на бащите, че това е граждански спор и да се обърнат към съда, или нещо от сорта. Полицай може и да се яви на място, но достъп до детето няма да осигури.
Преди да се стигне до полиция се ходи със свидетел и като не се вземе детето се отива при социалните. Или при адвокат и от там в съда. Процедурата е много проста и основният родител подлежи на наказателна отговорност, не просто да е в нарушение. Това са приказки под шипковия храст с лошите майки, които не си дават децата. Обикновено ако има изкукали майки децата са наистина много малки и това е временно. Масово да е пълно с откачалки, които не искат да имат и един свободен уикенд месечно, не е реалност, а в главите на бащи, на които не им се занимава. И удобен случай бившата за пореден път да излезе адска сатана.


Ти взимай едно 4-5 годишно с полиция няколко пъти, ревящо и пищящо, после след като не те е виждало няколко месеца да ти се тръшка щото си лош татко ( както го е чувало от майка си) и ела след тва пак да обясняваш дали няма да ти се отще
Ама ти го предавай ревящо с полиция и да видим на теб дали няма да ти се отще колкото и изкукуригала да си. И тук се намесват социалните, техни психолози, обследват и на всички им се ще да се бяха разбрали по нормален път. И не си говоря наизуст. Не се занимава само, който не желае. Децата реват и като ги оставяш на детска градина и после свикват. Не съм видяла някой да не ги пуска на детска, защото му се е отщяло.

# 64
  • Мнения: 6 202
Да да, на теория е точно така. На практика обаче е друго и всички знаем дали жена решена на всичко да си отмъщава на бившия може да я спре някое от гореизброените. А самият баща като вижда, че всичките циркове само вредят на детето, естествено ще се откаже вместо да продължи да му руши психиката.

# 65
  • Пловдив
  • Мнения: 14 675
Процедурата е много проста, обаче никой баща не се е сетил или не иска да я приложи, а отчуждаващи майки няма, има незаинтересувани бащи. Няма майка, която да не си даде детето да контактува с бащата, освен ако няма ама много основателна причина, или както казват във форума - "майката си има причина", подразбира се - основателна не само в нейните очи и с оглед нейното желание. Щото копнее да си освободи уикенда и в никакъв случай не да разкара от живота ИМ с детето оня, лошия, или да привърже детето в бъдеще към новия си партньор.
Мъжете имат навик да изкарват бившите адски сатани, жените - не.
Правдоподобно ли звучи? На мен - не.
Разбира се, че има много незаинтересувани бащи, точно както има и много отчуждаващи майки, не непременно, но възможно на едно и също дете. Има и отчуждаващи бащи, а по-рядко - и незаинтересувани майки.

# 66
  • София
  • Мнения: 12 361
Да да, на теория е точно така. На практика обаче е друго и всички знаем дали жена решена на всичко да си отмъщава на бившия може да я спре някое от гореизброените. А самият баща като вижда, че всичките циркове само вредят на детето, естествено ще се откаже вместо да продължи да му руши психиката.
Съвсем и на практика е така. А цирковете вредят на детето и колкото и да е изкукала майката, защото има и такива, се осъзнава като опре ножа до кокала.
Иначе уродщини сме виждали всякакви. Преди сто години съм виждала и дете, което стояло месец при бившата свекърва, която го убедила, че тя му е майка и то на три години и повярвало. Но ако не е отвлечено в друга държава и в детските градини, и в училищата могат и го предават на бащата в петък по режим, ако майката не ще да го даде от у тях. И за два дни детето запомня, че има и баща.
Но у нас се разсъждава като в по-горните постове – майката и детето били губещи, явно бащата нищо не е изгубил и си продължава напред, а детето му бившо.
Ама сега е модерно бащите да са жертви, та няма да споря. Само вметнах, защото е хубаво понякога и някой да казва, че това са градски/селски легенди, не реалност.

# 67
  • София
  • Мнения: 38 660
Аз лично в момента искам само спокойствие. Установила съм си някакъв режим с "децата" - те са големи и си общувам само с тях.
БМ е този, който е настроен на отмъщение, дела, заплахи и прочие драма.
Впрочем, не познавам жена тип отмъстителка. Всички разведени приятелки си гледат живота и нямат време за излишна драма.

# 68
  • София
  • Мнения: 3 448
Е, как да няма бивши деца, има и още как.
Нов/а /съпруг/а, ново семейство, нови деца, твърде често и едно малко излишно дете/деца, които пречат на щастието и спокойствието на младото семейство.
И бавно и постепенно, неусетно почти детето се отдалечава, защото се чувства бившо, нежелано и необичано и просто ей така стават нещата в този живот понякога.

Иначе по темата- бракът е договор и съм срещала твърде много кандидати да го подпишат с твърдото намерение, че е временно и възмезно, просто работа, която трябва да се свърши, в името на някаква цел.

Също така, съм срещала твърде много титани на юридическата мисъл, които не са наясно с нормативната уредба, СИО, лична собственост и разликата между двете.

Последна редакция: ср, 10 апр 2024, 14:20 от Azzy

# 69
  • Мнения: 7 974
виждала съм един единствен случай майка умишлено да отчуждава дете от баща си доста упорито и накрая успешно.. въпреки, че ми беше много грозно сега се замислям, че имаше основание, защото бащата трезвен не е бил никога на срещите с детето преди прекъсване на контакта и до сега си е вечно напушен и неадекватен..

# 70
  • София
  • Мнения: 38 660
Имам един приятел, само раздуваше - бабата такава, майката онакава, не му го давали, били го лишили от права. Преди месец ми се похвали, че е подписал споразумение с майката. Викам му: Ще вземеш ли детето този уикенд /примерно/?
Ми не, имал друга работа.
Ах, горкия....

# 71
  • Пловдив
  • Мнения: 14 675
Ако кажа да съм виждала един-единствен случай мъж да удря жена си, и то защото тя замахнала към него с тигана, следва ли от това, че бити жени няма?
Ей, на - сега е модерно жените да са насилвани, да се твърди, че всяка трета ли, втора ли беше, е жертва на насилие (последното, без ирония, е изсилване и отвъд него, и да, модерно е)...

А, да не забравя - терминът "основният родител" ми направи впечатление. Неосновният родител допълнителен ли е, второстепенен ли?

Последна редакция: ср, 10 апр 2024, 15:55 от Магдена

# 72
  • Мнения: 142
Има много манипулативни жени. Нека не се лъжем.
Но поне от това , което виждам отстрани, има защо майките да не искат детето да има особен контакт с бащата в голям процент от случаите.Например, той е пияница, комарджия, проблемен човек като цяло, прави много скандали или детето може да е в риск в неговата компания. Нерядко самите бащи не желаят контакта с детето след един развод.
Не казвам, че всеки път е така, нито,че всички жени са светици, казвам само какво аз съм наблюдавала.

# 73
  • Мнения: 49
Малко се поизмести фокуса на темата, но то винаги така се случва. Ето, например моят не е добър съпруг и тнт, но е чудесен баща, разбира се, че вижда децата, когато иска/те искат (големи са и това все пак има значение, не са 2-3-4-5 годишни, могат да си кажат, абе искам да видя тате и да го виждат, никога не правя проблем). Пак казвам, ние се разделяме като мъж и жена, не се разделяме с децата си, както и децата никога не бива да са инструмент за манипулация. В един момент порастват, сами си правят изводи и хващат пътя.

# 74
  • Мнения: 11 959
Аз имам професионални наблюдения върху много ситуации, при които майките не дават децата си и ги настройват срещу бащите. И да не мислите, че казват "Няма да го дам", не.... Било болно, било на много специален рожден ден, имало да учи и тн или просто не отварят и не пускат бащата. Бащите пишат жалби, търсят съдействие, но институциите не могат да направят много. Как се взема дете със съдия-изпълнител, това не е вещ. И бащите понякога наистина се отказват. Обикновено отмъщението е когато раздялата е по вина на бащата, ако той си е имал любовница и майките се изкушават да отмъщават чрез децата. Което е глупаво. Разбира се има незаинтересовани бащи но никак не са изолирани случаите, в които майките съзнателно отделят бащите от децата.

# 75
  • Мнения: 1 447
Питанката не е дали сте допускали, че няма да останете заедно, а дали сте започвали/продължавали брак или сериозна връзка, бидейки сигурни, че ще се разделите.
За връзка може и да дадеш шанс. Но, чак да се обвържеш с брак, с човек, с който имаш усещане, че не сте един за друг е много глупаво, според мен. То затова се пробва.
Понякога хората имат усещане, но понеже не отговаря на "общоприетото" или на това, което искат, не обръщат внимание. Други пък от препускане или от характер, не се заслушват в такива усещания. Някои хора са големи прагматици. До време.
За мен няма нищо по-прагматично от това да се усещаш добре и да си влюбен в човека, с който си женен. Но хора разни.

Последна редакция: чт, 11 апр 2024, 15:43 от Linda*kiss

# 76
  • Между гори и планини
  • Мнения: 9 398
Когато бях бременна с големият ми син, баща му и родителите му дойдоха официално да ме искат от нашите и да говорят за нашето бъдеще. Аз отклоних идеята за брак с едно извинение, но вътре в мен крещеше - няма да се омъжа, за да не се развеждам. Слушайте шестото си чувство, хора! Когато детето беше на година и половина, напуснах баща му. Сигнали е имало и преди детето, но истинското лице се показа след раждането. Да кажем, че съм била млада - на 21, наивна, но не и глупава, още по- малко толерантна към определена патологии.
По същия начин, след години още при запознаването със съпруга ми, знаех, че искам да се омъжа за него. И не съм сбъркала.
Така, че да, инстинкт за самосъхранение, шесто чувство, вътрешен глас, каквото и да е - благодаря му!

# 77
  • София
  • Мнения: 38 660
Абсолютно. Аз също имах някакви предчувствия в началото, но бях доста умело манипулирана, тъй като бях направила някои неща погрешно предния път и след това всичко трябваше да е "правилно". Пък той уж не искаше да подписваме, пък аз настоях. Ай, ай, в каква схема съм се вкарала като патица в блато!

# 78
  • Мнения: 1 447
Това зависи от човека. Ако е читав ще е до децата си, ако не, то той не би бил пълноценен родител, а присъствен в общото помещение на обитаването и без раздяла.
То поне половината разводи се случват, защото се оказва, че човекът не е читав. Затова уточнявам. С читав човек може и да не се стигне до развод. Принципно.
Всеки мисли, че е много обективен, но най-малкото с настроението си влияе на децата си и настройва. Хората понякога просто не са съвместими.

Знам за мъже, които са си знаели, че ще се разведат, но се женят "защото е време". Предполагам се надяват да нямат главоболия и затова пробват. Човек дори и да е сигурен в нещо, допуска или да се надява, че бърка. Като с изневерите.

# 79
  • София
  • Мнения: 12 361
Опитвам да ви кажа, че отношенията с другия родител понякога по обективни причини – алкохолизъм, наркомании, хазарт, престъпления, личностови разстройства и  прочее – не могат да бъдат нормални. И е еднакво лошо ако този родител е баща или майка, случва се и при двата пола. Това не е причина да зачертаваме тези деца, нито да си измисляме, че 70% от престъпниците са отгледани само от майка си. И ако в някой американски щат е такава статистиката, то е от бедност, не от друго.
Липсата на мъжка и женска оригинална фигура се попълва с други хора от същия пол и детето може да израсте съвсем нормално.
А всеки родител сам си гради отношенията с децата. Дори престъпници има с добри отношения с децата, защото в ролята на родители са обичливи и грижовни. Това никога основно отглеждащият родител не може да го промени, освен ако детето не е под 3-4 и не го е отмъкнал в чужбина. И тогава детето един ден ще потърси другия родител. Дори осиновените деца търсят биологичните си родители.
И ако ще коментираме грешките на разведените родители – всеки родител, който говори против другия сам си копае гроба. В главата на детето родителите са едно цяло и не може само един от тях да бъде лош. Тогава другият го е избрал и е виновен, също лош. Та ако една майка или баща е опитвала да изкара другия родител черен детето е пострадало не от липса на мъжка или женска фигура, а защото и двамата му родители отсъстват. Хора, които опитват чрез децата си да си разчистват сметките с бившите половинки губят и децата си, и децата им губят родителска фигура на стабилност. И за двата пола важи, и сме го виждали и при двата пола с идентични щети.
Но пак да кажа, нека не зачертаваме тези деца, и в от най-лошите семейства излизат чудесни хора. Познавам много такива. Както и обратното.

Последна редакция: чт, 11 апр 2024, 21:37 от Бoяна

# 80
  • Мнения: 148
Здраво семейство означава да има мъж и жена, които се разбират и уважават. Не приемам и уважавам хора, които са останали само заради децата и са търпяли ред години тормоз- психически и физически ( да не изключваме и изневерите)  и седят и ми обясняват какво е семейство!
Всичките ми познати, които имат такива родители са психически повредени, както и познавам деца на "разведени" родители, които са невероятни родители в момента.
Хора, които слагат етикети на другите според статута им са хора с мнооого тежки комплекси. И в момента, в който им го кажеш се обижда и се отбраняват. Виждам, че в този форум ги има в бая количество.
Внимавайте в другия живот да не се окажете някоя разведена жена само...

И за протокола, ако си проклет човек няма значение дали си женен или разведен, все ще си пробемен където и да си.

# 81
  • Мнения: 39 465
Аз знаех, че няма да ни бъде. Но не съжалявам. Сигурна съм, че със сегащният ми мъж ще умра. Дай боже де.
Но се усещат тия работи.

# 82
  • Мнения: 472
Ох, каква сложна тема, наистина, започвала съм такава връзка и аз, знаех, че няма да ни бъде, той беше от другия край на България, някъде около Петричко, запознахме се в заведение, излизахме няколко пъти, харесваше ни да си говорим, да се мотаем безцелно сами, имаше едно хубаво привличане и както казват химия, но и двамата знаехме, че нямаме бъдеще. Но се насладихме максимално на времето заедно, около два месеца някъде си беше едно диво приключение, и след това като едни зрели хора се разделихме, в началото си пишехме, имаше идеи да се съберем някак, но живота ни повлече и загубихме контакти. Не съжалявам, сега имам две деца, нямаме брак, но вече 15г се слушаме и гледаме.

# 83
  • Мнения: 83
Аз пък никога не съм мислила дали някога ще се разделим с някой или ще останем завинаги... И какво значи "завинаги", тия равносметки се правят в края на живота Simple Smile С мъжа ми сме вече 20 години заедно, не сме имали сътресения, живеем си в мир и любов, но какво от това - бъдещето е пред нас, никой от нищо не е застрахован Simple Smile А и, поне за мен, има много по-страшни и драматични неща от раздели и разводи, така че, нека сега, днес, тази нощ да е истинско и споделено, пък утре квото дойде Wink

# 84
  • Мнения: 1 447
Скрит текст:
Опитвам да ви кажа, че отношенията с другия родител понякога по обективни причини – алкохолизъм, наркомании, хазарт, престъпления, личностови разстройства и  прочее – не могат да бъдат нормални. И е еднакво лошо ако този родител е баща или майка, случва се и при двата пола. Това не е причина да зачертаваме тези деца, нито да си измисляме, че 70% от престъпниците са отгледани само от майка си. И ако в някой американски щат е такава статистиката, то е от бедност, не от друго.
Липсата на мъжка и женска оригинална фигура се попълва с други хора от същия пол и детето може да израсте съвсем нормално.
А всеки родител сам си гради отношенията с децата. Дори престъпници има с добри отношения с децата, защото в ролята на родители са обичливи и грижовни. Това никога основно отглеждащият родител не може да го промени, освен ако детето не е под 3-4 и не го е отмъкнал в чужбина. И тогава детето един ден ще потърси другия родител. Дори осиновените деца търсят биологичните си родители.
И ако ще коментираме грешките на разведените родители – всеки родител, който говори против другия сам си копае гроба. В главата на детето родителите са едно цяло и не може само един от тях да бъде лош. Тогава другият го е избрал и е виновен, също лош. Та ако една майка или баща е опитвала да изкара другия родител черен детето е пострадало не от липса на мъжка или женска фигура, а защото и двамата му родители отсъстват. Хора, които опитват чрез децата си да си разчистват сметките с бившите половинки губят и децата си, и децата им губят родителска фигура на стабилност. И за двата пола важи, и сме го виждали и при двата пола с идентични щети.
Но пак да кажа, нека не зачертаваме тези деца, и в от най-лошите семейства излизат чудесни хора. Познавам много такива. Както и обратното.
Никой никого не зачертава, Бояна. Точно обратното. В началото вашият коментар ми се стори едностранен. Оригиналният ми коментар, на който вие първончално реагирахте остро, беше именно "Понякога храта просто не са съвместими". Не е нужно някой да е лош сам по себе си. И мъж и жена. Светът е шарен. Една сфера на живота или една черта на характера не значи, че се проявява и в други отношения. И вие самата казвате, че дори престъпници може да са добри родители.
Липса на стабилна бащина фигура не значи хората да не са разведени. Означава детето да знае кой е баща му и разбирането, че не е изоставено и вид внимание. И това може да се случва 2 дни в седмицата или веднъж месечно. Прекараното време не прави връзката. Справка, учителите и колегите.

Внимавайте в другия живот да не се окажете някоя разведена жена само...

Grinning много сте ербап, с това пенявене, но то си идва от ваши страхове и може би вашето разбиране, че разведените са втора категория - аз  черно на бяло съм писала, че никой не е по-лош или по малко ценен, защото е женен или разведен. Явно това е някаква супер заплаха Grinning

Според мен половината хора си усещат, че ще се разведат, и това са често точно хората, които още в началото са имали съмнения и не са били влюбени, а са се оженили от "прагматизъм" - времето, социалния натиск и внушения тип "достатъчно е симпатичен, перфектни хора няма" и така. Това са моите впечатления.

Последна редакция: пт, 12 апр 2024, 12:31 от Linda*kiss

# 85
  • София
  • Мнения: 12 361
Скрит текст:
Опитвам да ви кажа, че отношенията с другия родител понякога по обективни причини – алкохолизъм, наркомании, хазарт, престъпления, личностови разстройства и  прочее – не могат да бъдат нормални. И е еднакво лошо ако този родител е баща или майка, случва се и при двата пола. Това не е причина да зачертаваме тези деца, нито да си измисляме, че 70% от престъпниците са отгледани само от майка си. И ако в някой американски щат е такава статистиката, то е от бедност, не от друго.
Липсата на мъжка и женска оригинална фигура се попълва с други хора от същия пол и детето може да израсте съвсем нормално.
А всеки родител сам си гради отношенията с децата. Дори престъпници има с добри отношения с децата, защото в ролята на родители са обичливи и грижовни. Това никога основно отглеждащият родител не може да го промени, освен ако детето не е под 3-4 и не го е отмъкнал в чужбина. И тогава детето един ден ще потърси другия родител. Дори осиновените деца търсят биологичните си родители.
И ако ще коментираме грешките на разведените родители – всеки родител, който говори против другия сам си копае гроба. В главата на детето родителите са едно цяло и не може само един от тях да бъде лош. Тогава другият го е избрал и е виновен, също лош. Та ако една майка или баща е опитвала да изкара другия родител черен детето е пострадало не от липса на мъжка или женска фигура, а защото и двамата му родители отсъстват. Хора, които опитват чрез децата си да си разчистват сметките с бившите половинки губят и децата си, и децата им губят родителска фигура на стабилност. И за двата пола важи, и сме го виждали и при двата пола с идентични щети.
Но пак да кажа, нека не зачертаваме тези деца, и в от най-лошите семейства излизат чудесни хора. Познавам много такива. Както и обратното.
Никой никого не зачертава, Бояна. Точно обратното. В началото вашият коментар ми се стори едностранен. Оригиналният ми коментар, на който вие първончално реагирахте остро, беше именно "Понякога храта просто не са съвместими". Не е нужно някой да е лош сам по себе си. И мъж и жена. Светът е шарен. Една сфера на живота или една черта на характера не значи, че се проявява и в други отношения. И вие самата казвате, че дори престъпници може да са добри родители.
Липса на стабилна бащина фигура не значи хората да не са разведени. Означава детето да знае кой е баща му и разбирането, че не е изоставено и вид внимание. И това може да се случва 2 дни в седмицата, или всяка седмица или веднъж месечно. Прекараното време не прави връзката. Справка, учителите и колегите.

Синдромът на отсъстващия баща го има и при наличен баща без развод.
И разбира се, че хората се разделят по несъвместимост, не защото са лоши хора, но доста случаи има и такива. Бракът е нещо сериозно и много хора търпят, дори алкохолизъм и насилие с надеждата човека да се оправи и да се запази семейството. Понеже разводът е крайност се иска или крайност в отношенията, т.е. крайна несъвместимост, или крайност в един от двамата. Не зачертавам и разведените хора като лоши или бивши на лоши, но се случва и това, и не е толкова рядко.
И съм съгласна, че и тогава трябва с децата да се подходи много внимателно и да не се чертае лош образ на другия родител, защото това е едно от най-вредните за детската психика неща. Този родител е част от тях, ако ще да е пълен психопат.
Криво е като въпросният друг отказва да се грижи за това дете, понякога и да общува с него. Имах навремето позната, която имаше дете, когато още нямах и се учудвах на подхода и. Още докато била бременна бащата изчезва в чужбина и никога не е виждал детето. То плачеше по рождени дни защо го няма татко, а тя му казваше, че той много я обича, но просто е много далеч и няма как да дойде. Предполагам това е по-правилно, особено при малко дете, отколкото истината или някакви грозни думи, които са си проблем чувствата на майката, дори да са напълно оправдани.

Но исках и вчера да ти кажа, че децата си търсят и обичат родителите, кой каквото ще да им говори. Виждала съм истерясала майка, хванала мъжа с любовница, соли го с години пред детето, но бившия е чудесен баща, загрижен, почти ежедневно вижда детето, води го по почивки и дали с годините не стана тя лоша в очите на детето? И изгуби авторитет. То пак лошо за самото дете най-вече, но това си е правило. Децата не бива да се замесват в проблемите между възрастните. Пък който ще да присъства, но поне да присъства нормално. И в брак, и в развод. В много бракове вървят ежедневни драми и циркове с триангулиране на децата, пък дали после стават престъпници не знам, но си е травма и това.

# 86
  • Мнения: 198
Много жени, бързат да се омъжат за първият с пари, за да не останат стари моми и защото мама им казала - тоя вземи, има пари а ти цял живот ще си клатиш краката

# 87
  • Мнения: 20 026
А много мъже какво правят?

# 88
  • Мнения: 49
Абе вижте сега. Моето мнение е, че докато се охка, ахка и ихка колко страшно, хипер невероятно нещо е разводът, ще има нещастни хора и от двата пола, заклещени в изчерпали се бракове, такива с насилие и тнт, поради страх и олеле нали, ами какво ще кажат хората.
След като пред очите ми, моя много близка приятелка, буквално за месеци си отиде от рак, млада жена, разбирате ли, в разцвета на силите си и просто бам! Няма я, всички други битови и ежедневни събития и неща ми се виждат преодолими. Както е казал Булгаков: "Да, човекът е смъртен, но това не е най-страшното. Лошото е, че той понякога е внезапно смъртен, това е неприятното!” Така че  - живейте го тоя живот, един ни е!

# 89
  • Мнения: 1 447
Синдромът на отсъстващия баща го има и при наличен баща без развод.
И съм съгласна, че и тогава трябва с децата да се подходи много внимателно и да не се чертае лош образ на другия родител, защото това е едно от най-вредните за детската психика неща. Този родител е част от тях, ако ще да е пълен психопат.
Криво е като въпросният друг отказва да се грижи за това дете, понякога и да общува с него. Имах навремето позната, която имаше дете, когато още нямах и се учудвах на подхода и. Още докато била бременна бащата изчезва в чужбина и никога не е виждал детето. То плачеше по рождени дни защо го няма татко, а тя му казваше, че той много я обича, но просто е много далеч и няма как да дойде. Предполагам това е по-правилно, особено при малко дете, отколкото истината или някакви грозни думи, които са си проблем чувствата на майката, дори да са напълно оправдани.

Но исках и вчера да ти кажа, че децата си търсят и обичат родителите, кой каквото ще да им говори. Виждала съм истерясала майка, хванала мъжа с любовница, соли го с години пред детето, но бившия е чудесен баща, загрижен, почти ежедневно вижда детето, води го по почивки и дали с годините не стана тя лоша в очите на детето? И изгуби авторитет. То пак лошо за самото дете най-вече, но това си е правило. Децата не бива да се замесват в проблемите между възрастните. Пък който ще да присъства, но поне да присъства нормално. И в брак, и в развод. В много бракове вървят ежедневни драми и циркове с триангулиране на децата, пък дали после стават престъпници не знам, но си е травма и това.
И аз не знам и не твърдя, че със сигурност на някой му се отразява зле развода. Напротив, понякога е решение. Има си деца с проблеми заради триангулации и в самия брак. Казах само, че има информация за ефекта на мъжката фигура и на отчуждаването/чувството на изоставяне при децата. Това е различно от идеята за развод. Както казвате и в брак може да се случи. Една идея по-трудно, заради живеенето под един покрив. Но е възможно.

Съгласна съм с горния ви цитат.

Последна редакция: пт, 12 апр 2024, 12:35 от Linda*kiss

# 90
  • София
  • Мнения: 12 361
Както казвате и в брак може да се случи. Една идея по-трудно, заради живеенето под един покрив. Но е възможно.

Синдромът на отсъстващия баща няма нищо общо с отчуждаването. Просто има мъж в семейството, който не изпълнява ролята си на баща, дори когато присъства. Има цели книги по въпроса, щом ти е интересно като тема по този начин е формулирано в научната литература. Някои свързват и прояви на СХДВ с това.
Другият родител трудно може да отчуждава, дори на теория. Ако нещо успее е временно и се обръща срещу него. Затова казвах, че дори осиновените деца търсят биологичните си родители, дори да се знае, че са били кретени, а и най-малкото са ги изоставили.
И, още по-тежко е за децата отсъстващата майка – дори да е присъствала безсърдечно, даже цяла тема пуснах преди години и още е активна (Невъзможните хора), за дете на майка психопат. Но и други личностови разстройства, дори особености на характера, могат да повредят завинаги детето, защото майчината любов е символ на оцеляването, всеки се ражда с нуждата да е безусловно обичан от майка си. А после одобряван от баща си, т.е. бащината фигура оценява, обича условно и дете с отсъстващ баща развива чувство за малоценност. Иначе моралният му компас може да се образува правилно и от други хора, затова не е правило децата без баща да са с девиантно поведение. Но трябва да имат други мъжки фигури в живота си – дядо, чичо, треньор, учител.
Баща ми е сирак, отгледала го е майка му и много от приятелите му са с поне един починал родител, пък и да не са представителна извадка, всички са изключително добри хора, някои и доста успешно реализирани.

# 91
  • Мнения: 49
На бащата на моите деца, баща му е бил точно някакво присъствие. Той нито е играл с него, нито разговарял като баща със син, нито се е интересувал от образованието му и прочее. Бил все изморен от работа и нервен. Майка му, по-ниска от тревата, цял живот се е пренебрегвала, мир да е. Заявявала ми е, че децата си ги раждала, да ги гледа в семейство. Но те са такова на книга и по адресна регистрация. Моите са разведени. Винаги сме били близки, до ден днешен. А като тийн споделях проблемите си на тях. Много силна емоционална връзка. Докато моят мъж говори с техните основно какво ще се яде, като им ходи на гости.

# 92
  • Мнения: 12 416
Моите деца също имат много силна връзка с мен и с баща си, независимо че сме разделени. За разлика от тях аз нямам никаква емоционална връзка с моите неразведени родители, въпреки че са чудесни хора и са се опитали да дадат най-доброто от себе си, отглеждайки ме. Каква връзка ще имат децата с родителите си зависи от нивото на тяхната емоционална зрялост (на родителите), а не на това дали са заедно или не. Даже и на зрялост не знам дали е въпрос, бившият ми мъж е безкрайно емоционално незрял, но много всеотдаен и привързан родител и децата понякога се ядосват не чепатия му характер, но го обичат безкрайно и са много привързани към него.

# 93
  • София
  • Мнения: 3 448
Абе вижте сега. Моето мнение е, че докато се охка, ахка и ихка колко страшно, хипер невероятно нещо е разводът, ще има нещастни хора и от двата пола, заклещени в изчерпали се бракове, такива с насилие и тнт, поради страх и олеле нали, ами какво ще кажат хората.
След като пред очите ми, моя много близка приятелка, буквално за месеци си отиде от рак, млада жена, разбирате ли, в разцвета на силите си и просто бам! Няма я, всички други битови и ежедневни събития и неща ми се виждат преодолими. Както е казал Булгаков: "Да, човекът е смъртен, но това не е най-страшното. Лошото е, че той понякога е внезапно смъртен, това е неприятното!” Така че  - живейте го тоя живот, един ни е!
Нещастна ли беше?

# 94
  • Мнения: 2 167
Бях сигурна, да. Много силна любов, но и много скандали, които убиха любовта с времето. Слава богу, имаме сина ни. Сега го гледаме споделено, по равно и се разбираме добре. Никога не съм говорила на детето срещу баща му и не бих го направила, ако не се появат разни патологии. Момчетата особено имат нужда от мъжка фигура в живота си. За БНД мога да кажа-лош за партньор, страхотен баща.

# 95
  • София
  • Мнения: 38 660
По отношение на ролята на бащата - там нещата седят много сложно при БНД. Баща му е отсъствал от живота му още от ранна възраст - все по командировки. И той последва стъпките му. И тези стъпки водеха далеч от мен и децата.

# 96
  • Мнения: 400
Брак не,но съвместно съжителство да бях 50/50 дали въобще да тръгвам на 2-рия месец от връзката да живея с този човек.
След много говорене и обсъждане се решихме че ще живеем заедно,до 6 тия месец от съжителството и въобще заедно нещата бяха що годе добре(имало е скандали ,но не се е стигало до екслалирване на нещата.) след 6 тия месец ми се стъжни живота!
Просто разбрах че няма да ни бъде,аз се чуствах изцедена от всякъде,недоспана и т.н. При опит да проведа разговор, винаги се стигаше до някакви крайни действия от негова страна "Аз ще те остава" беше короната реплика която чувах,няма желание да се прибирам нито да живея.
В един момент,реших че не мога да продължавам така и че трябва да взема мерки,естествено когато му казах че не желая повече да живеем под един покрив,видях как взе да заеква и от" Аз ще те остава" минахме на "НЕ МЕ ОСТАВАЙ" и отново бях 50/50 дали да му простя или не.
Ами, не съжалявам че го оставих. Просто бяхме много токсични и предпочетох да не си тровя живота с такъв човек.
Просто някой мъже оценяват всичко, след като вече си затворила вратите за тях,по-добре сам/а от колкото с токсични хора.

# 97
  • Мнения: 2 167
По-добре ужасен край, отколкото ужас безкрай.

# 98
  • Мнения: 372
Аз винаги съм била сигурна че с ММ ще прекараме живота си заедно. 11 години сме заедно от които 5 брак. Преди да се роди детето беше много грижовен, романтичен, винаги ме е чувал като капка вода, помагаше вкъщи с всичко. След раждането на синът ни имаше един скандал с родителите му относно името на бебето и след това той коренно се промени. Да подчертая че главно той настояваше за дете и доста ме чакаше и аз да бъда психически готова за това. Имахме и 2 години мъка докато забременея. Вече няколко месеци нямаме никакви отношения, постоянно е на работа или с приятели, имаме вкъщи скандали. Така че и аз не съм сигурна вече във това завинаги. Вече гледам нашия край...

Последна редакция: нд, 14 апр 2024, 20:29 от Summer.23

# 99
  • Мнения: 6 703
Мммдаа, за съжаление масово мъжете се "променят" след появата на дете. Казвам го в кавички, защото всъщност те не са се "променили", а просто са си показали истинското лице, защото си мислят, че като имате дете и вече сте вързана за него и зависима и лесна за манипулиране. Затова и им избива всичката лошотия тогава, която до него момент, преди детето,е била подтискана, защото са искали да ви се харесват и вкарат в капана. Да, ама сега вече времвната са други. Сега вече жените са независими и могат сами да си гледат детето и без токсичния баща. И там вече сметките на подобни комплексари не излизат. И после идва агресията като видят, че вече не им се връзваш. И те така. Растат едно поколение деца с нечитави бащи... Жалко е.. и тъжно.. ама това е обективния ход на събитията в частност, и като цяло в обществото... Ще видим до какво ще доведе тази масовост напоследък.

# 100
  • Мнения: 3 788
Моите родители са се развели, докато съм била съвсем малка и никога не съм живяла с двамата. С майка си не съм близка и никога не съм била, въпреки че тя беше отглеждащия родител. Това вероятно е оставило следи, защото аз дори и като момиче никога не съм започвала връзка с идеята, че ще е завинаги. Подсъзнателно знам и съм подготвена, че краят на връзката, както и краят на всяко нещо изобщо рано или късно ще настъпи.

Затова аз гледам себе си, аз съм центъра на моята вселена, компромиси правя рядко и малки, втори-трети шансове не давам и никой на тоя свят не може да се похвали, че ме е правил на маймуна. Така че да, аз винаги съм знаела, че връзките ми ще приключат. Изобщо не вярвам, че ще живея с някого, докато смъртта ни раздели, дори самият израз ми носи вътрешен дискомфорт, все едно съм хваната в капан, от който искам да избягам час по-скоро.

# 101
  • Мнения: 406
Някои по природа сме си малко фаталисти или си носим багаж от родителското семейство. "Цял живот заедно", "докато смъртта ни раздели" ни звучи ограничаващо, наивно, неприятно, като капан. Всичко се случва в този живот.
Не може да си сигурен, че ще продължи до смъртта, но не е нормално да влизаш в брак с мисълта, че ще си късметлия, ако издържи 10-тина години. По-добре да изчакаш на съвместно съжителство да се изтърколят, че да е по-безболезнено да си вземе всеки багажа и по-живо, по-здраво... И без деца, що пък след 10 години да гледам сама деца, вместо да се хвана да си живуркам със следващия мъж за следващите безгрижни 10 години на семейни начала? Joy

# 102
  • Мнения: 2 167
Babri, и аз мисля като теб. Смятам, че няма нищо вечно на тоя свят, още по-малко пък любовните връзки. Особено в днешно време, в сегашния век, материалът е много, много зле. При първия скандал всеки се врътва и изчезва, смята, че тревата на съседа е по-зелена. С лека ръка се развалят семейства, дори и да има деца в тях.
Три дни яли, пили и се веселили и заживели щастливо до края на дните си-това нещо е невъзможно в 21 век.

# 103
  • София
  • Мнения: 12 361

Три дни яли, пили и се веселили и заживели щастливо до края на дните си-това нещо е невъзможно в 21 век.
Чак пък толкова. Близките ми приятелки са семейни, някои по повече от 20 години, съвсем ок са си и не се развеждат, не мисля и, че ще се разведат. Някои бракове се разпадат, други си стоят. Хубаво е, че при изчерпана връзка, тотално несходство или непоправимо лоши отношения хората могат да се разделят, вместо всички да се мъчат.

# 104
  • Мнения: 49
Темата ме подсети за един виц Simple Smile

Баба и дядо, на 105 и 108 години, тръгват да се развеждат. Оправят документите , облачат са, фащат рейса и отиват при съдията. Оня гледа, гледа - всичко Ок. Мотка се, върти се, пък ги пита:
- Добре де, всичко е наред с документите, ще ви оправим. Ама защо чак сега? На тия години сте тръгнали да се развеждате?
- Е що, що … чакАхме децата да умрат, че да ги не разстройваме

# 105
  • Мнения: 6 202
Аз се сетих за един друг виц, даже и виц не мога да го нарека, защото си е съвсем вярно.
Внучка пита баба си как нейното поколение и те самите с дядото карат цял живот заедно, а днешните връзки са ден до пладне.
Бабата отговорила - навремето нещо като се счупеше или повредеше, винаги търсихме начин да го поправим, сега всичко се изхвърля и се взима ново. С връзките по същия начин.

По назад в коментарите се вижда защо моделът се възпроизвежда, самотни майки създават самотни майки, деца на разведени родители също трудно създават трайни връзки. Грешните избори и по начало, са едно на ръка, но и в повечето случаи нещата са поправими при достатъчно желание и от двамата. Но когато изначало се влиза с такава нагласа, лесно идва края при първия скандал както някой написа по горе, или при първите проблеми.
 Жените също се променят след детето, особено тези с нагласата за златното яйце.
При мъжете вече е коментирано, някои искат да си гледат живота както преди бебето и се чудят после кво става. И резултата е този

# 106
  • Мнения: 20 026
Някои ръсите тотални глупости, с апломб иначе.
Преди-сега-възпроизвеждане-модели. 🤔

# 107
  • София
  • Мнения: 38 660
Пълни глупости. Дядо ми и баба ми живееха в отделни стаи и не можеха да се понасят. Още хиляди хора са живяли така, което за мен е много по-гадно от развода. Истински ад - да де печеш ежедневно на газовото огънче на тихата омраза.

# 108
  • Мнения: 6 202
За една наука наречена статистика обаче не са глупости. Децата на разведени родители чисто статистически има много по голяма вероятност също да бъдат разведени или изобщо да не създадат свои семейства, а за самотните майки мисля че беше в пъти по висока вероятността за същото при момиче, а при момчетата имаше други проблеми. Това се вижда и от по горните коментари, ся че на някои им се иска да е друго, не променя фактите.

# 109
  • Мнения: 49
Моите родители са разведени, но вторите им бракове са много успешни и щастливи. Това за коя категория е? Simple Smile

# 110
  • София
  • Мнения: 12 361
За една наука наречена статистика обаче не са глупости. Децата на разведени родители чисто статистически има много по голяма вероятност също да бъдат разведени или изобщо да не създадат свои семейства, а за самотните майки мисля че беше в пъти по висока вероятността за същото при момиче, а при момчетата имаше други проблеми. Това се вижда и от по горните коментари, ся че на някои им се иска да е друго, не променя фактите.
дай някоя статистика и ако може да не е от СССР през 1978-ма. Като социолог съм втрещена от увереността, с която тук се твърдят подобни, да не казвам какво…

# 111
  • Мнения: 20 026
Чисто логически подобно твърдение издиша.
Тъй като поколението на родителите ни е рядко с разводи. Понеже тежката ръка на разведен в соца и прехода, е още силна.
В такъв случай сега по тази логика повечето от нас трябва да са в брак и то почти доживотен. Не се отчита, че всъщност още не е настъпил плода на поколението от избора на семейни начала и без брак. Както и тепърва се проявява модела на самотен родител, който предпочита да има дете от някого проформа и да го отглежда сам.
Изобщо, проветрява се тук РФ.

# 112
  • Мнения: 6 202
По темата има правени много изследвания, статистически и психологически, отваряте си Гугъл и намирате каквото е нужно. Дори няколко коментара назад го потвърждават. Деца на разведени родители, деца с един отсъстващ или изцяло липсват родител получават редица трудности в най добрия случай, травми и дефицити, както и много често възпроизвеждат същия модел като възрастни.
Не казвам, че трябва да се стои в скапани или направо токсични отношения, с насилие и всякакви подобни, но поне не го представяйте като най прекрасното или най нормалното нещо на света, защото си има съответната цена.

# 113
  • София
  • Мнения: 12 361
Дай пример с едно от тези научни заключения, за които училите не сме и чували.
И наистина, всички соц деца трябваше да сме не наркомани и различни видове развалини, а нови свръхчовеци. Дори ненаучно погледнато, за научно мисля, че няма да сколасаме тук.

# 114
  • Мнения: 49
Има много гледни точки и различни съдби. Ето например бащата на моите деца, неразведени родители, привидно всичко ок, но никаква емоционална връзка, никакви житейски, как да се изразя, насоки. Резултатът - емоционално незрял и плосък. Моите са разведени, винаги сме били близки, споделяли сме, смятам, че точно тази връзка с тях ме изгради да съм човекът, който съм. Та не е въпросът кой как съжителства, а как отглежда едно дете.

# 115
  • Бургас
  • Мнения: 1 134
Мдааа, дългите и здрави уж бракове от соца са такава бутафория, че направо не ми се подхваща. Най- счупеното поколение се създаде тогава, с най-грешните модели, нищо че ни отглеждаха по двама родители на хартия.
Самотните родители сами по себе си не са проблема в онези уж проучвания за лошите модели при децата им. Проблем може да е самият отглеждаш човек, като личност. И това важи и за не самотните. Не е черно и бяло тука и всякакви такива уж проучвания са пълен шит, защото изобщо не се взимат предвид много други фактори, които имат влияние при формирането на даден модел. Нещо като в онзи виц, в който според едно такова проучване краставицата била смъртоносна, понеже всички умрели през последните 100 години, били яли краставици.

# 116
  • София
  • Мнения: 38 660
90те години разказаха играта на бумърите. Не знам как са оцелели като бракове.
Обаче имаше някъде някаква статистика за скок на разводите /или разделите/ след Ковид. Сума народ изтрещя. Какво ще стане с нашите деца, не смея да гадая.Да са ни живи и здрави наборите след 2000, пък ще видим.

# 117
  • Мнения: 7 485
Това, че някои са израснали в разведени семейства, не маркира цяло поколение, като негодно. И напротив, днешните деца много по- често растат в разделени семейства, отколкото едно време.
И причината е ....жените се оправят сами, успешни са, имат вече глас,мнение и нетърпимост към некачествени партньори.

# 118
  • Мнения: 6 703
А какви са дефицитите и травмите на хората, израстнали в токсични семейства?!
Да те светна, много по-дълбоки Wink
По-добре самотна майка, но щастлива, отколкото изтомозена женица жертва. То няма база за сравнение. И всеки трезво мислещ и с някаква минимална мозъчна дейност, го знае..

# 119
  • Пловдив
  • Мнения: 14 675
Две забележки.
1. Не всички развеждащи се са жертви на тормоз. Особено днес се стига до развод и защото "любовта вече я няма" и т.н. В миналото, естествено, по-рядко е било така - колкото по-малко разводи има в едно общество, толкова по-сериозни са очевидно причините на онези, които все пак се развеждат. Но горното пак важи в някаква по-малка степен - и в миналото не винаги алтернативата на развод е тормоз и мъка.

2. Соцът няма нищо общо.

# 120
  • Мнения: 148
Всичко опира с какъв характер е детето-емоционално или непукист и след това в каква среда го отгледаш-спокойна или травмираща. Няма какво да ми размятате статистки и глупости да говорите като не сте били там да броите всяко семейство какво е… Децата имат нужда от двама родители, които да са емоционално интелигенти и достъпни за тези деца. Дали сте заедно или не, ако родителят ти е абсолютен емоционален инвалид и егоист спрямо чувствата на детето, ТО ще има травма за това, че не е получило тази близост. И в такъв случай няма никакво значение какъв е статута на семейството след като този човек така или иначе отсъства. Това са логически неща, мислете малко с тия глави, а не размятайте разни ви статистки.

# 121
  • Между гори и планини
  • Мнения: 9 398
Моите родители по време на соца живяха 7 години разделени, заради пиенето на баща ми. Така и никога семейно не отидохме на разходка, ресторант, почивка... Завиждах на приятелките ми, които в събота следобед ме оставяха, за да си облекат спретнатите рокли и да излязат семейно на разходка и ресторант. Тогава се зарекох, че някой ден и аз ще имам хубаво семейство.
Моите родители после пак се събраха, но по- добре да не бяха. Колко съм молила майка ми да се разведе. Не! Какво ще кажат хората?! Заради тия хора и тя нещастие 40 години, и баща ми.
На 20 аз избягах и заживях с първият льольо който ми се стори свестен, защото не пие. Да , ама с други патологии. Както и да е, след като го оставих и се съвзех, открих моят мъж. И да съм имала травма, тя е подействала по два начина - никога няма да търпя живот като този на майка ми, второ - ще осигуря семейство на децата си, каквото аз съм нямала. Семейни почивки, семейни разходки, семейни гости, семейни вечери, семейни закуски по време на почивните дни... Аз и съпругът ми много държим на тях, изградихме ритъм и навици на нашето си малко семейство. В събота и неделя се правят големи закуски, на вечеря всички задължително сядаме заедно на масата. Големият ми син сега живее в Англия, но в почивният си ден, вечер си знае - прави си вечеря, пускаме Месинджър и той е подпрян на неговото място на масата и вечеряме пак заедно, говорим, обсъждаме. Та това е направила моята детска травма с мен.
П.п имам само 1 приятелка разделена с мъжа си. И тя с травма като моята, но без късмет да намери подходящ партньор. Всички други мои близки и приятели са с над 20 годишни бракове, с по 2,3 деца и изглеждат нормални и добри семейства.

# 122
  • Мнения: 49
Та по повод на "здравите" семейства. Това на бащата на децата ми, когато разбрах, че ме е лъгал и се е виждал с бившата си и други неща, нали, те и той ме изкараха мен едва ли не луда, емоционално нестабилна и прочее дивотии, защото видите ли, не съм го била приела и какво толкова. Да си седя на задника и да си гледам децата. Така ме смачкаха, че дълго време си мислех, че аз наистина съм лудата и не у ред, щото видите ли, това се било случило преди сватбата ни (само дето аз разбрах след сватбата, ако не бях разбрала кой знае още колко щеше да продължи и тнт). Дори баща му, този човек от "здравото" семейство ми се обади да ме нарича боклук и тнт, защото съм изгонила синковеца му от, забележете моето жилище. Докато майка ми и баща ми не са се държали лошо с него, но ми казаха, че са зад мен, каквото и да реша. Баща ми, с хубав втори брак ми заяви, че където е той, аз винаги ще имам дом. До хора е, не до нещо друго.

# 123
  • Мнения: 20 026
Макар да не съм била в брак, смятам семейството за особено важно и здравословно. Но не на всяка цена и като панацея. Или залог за добър живот.
Живяла съм и възпитана в много здраво семейство с всичките му салтанати – уважение между съпрузите, обич, грижа, съответно невероятна грижа и обич, внимание към мен. Това беше семейството на баба ми и дядо ми, обаче.
Майка ми и баща ми са ме проимали по на 19 години и във времето на соца няма хън-мън - жениш се и раждаш. Те ми бяха пример, че любовта и привличането не са залог за успешно семейство. Първо - малки и неопитни, второ, изобщо не им е било време за семейност. Баща ми свободолюбив, буен, властен, грам спокойствие нямаше покрай него. Атмосферата беше винаги на тръни. С времето се стиковаха и много се обичаха, бяха до последно заедно (до смъртта на баща ми). Ето, два примера за семейства, които са били цял живот заедно. Много различни и като атмосфера, и като ценности. По тази логика аз тогава в коя категория трябва да попадна – на създаващите здрави семейства или на тези, които са самотни родители или стари моми?
//
Демек – статистиките могат да се прилагат към количествени изследвания, но при такива свързани с психологически моменти, са доста ограничени и специфични. Ако има такива, както твърди РФ. Предвид, че се менят постоянно условията и обстоятелствата покрай нещо толкова сложно като човешките взаимоотношения, да се говори за модели, е чиста спекулация и смехотворно. За 1 месец се менят джаджи, начин на живот, хранене, работа, даже сексуалност, камо ли да се твърди цели поколения какво създавали като тенденция.

# 124
  • София
  • Мнения: 38 660
По линия на майка ми са все уж здрави семейства, заедно до края. По линия на баща ми - рано починали съпрузи.
Общо взето, аз бях с убеждението за брак до края и ми костваше много да го превъзмогна, когато осъзнах че бракът ми е гнил отвътре.

# 125
  • София
  • Мнения: 12 361
Ние и такива статистики не видяхме досега, само чуваме за тях, пък като съм учила социология все някъде щеше да се промъкне из предметите подобна информация ако я имаше. Но дори да има някакви данни трябва да се анализира било ли е решаващ фактор това или не. В САЩ е много разпространено единия родител да си вдигне чуковете и никой никога да не чуе за него. Неработеща майка с няколко деца оставена сама – това е всякаква възможна криза, но на първо място финансова. Тук нито имаме по 4-5 деца, жените работят от десетилетия, съвсем друг филм е и семействата винаги се състоят и от дядовци, баби, други роднини.
Иначе е ясно колко е хубаво човек да расте в здраво семейство, но има вече наистина в психологията и феномена на нереалистичните очаквания. Аз съм израсла в семейство на изключителна любов между родителите ми, които вече 50 години са заедно и просто са родени един за друг. Това попречило ли ми е да съм разведена? Не. Вероятно е допринесло да имам очаквания, че това изключение е норма, която е по-разпространена, отколкото е. Например.

# 126
  • Мнения: 6 202
Като разбираш от статистика, направи един анализ само на споделените истории в последните страници и ела обяснявай тогава. За другото питай чичко Гугъл, няма да си губя времето да ти вадя линкове

# 127
  • Мнения: 7 409
Абе хубаво, че се споменават семейни модели и статистики, ама всичко си е до късмет. Имаш ли късмет да си намериш правилния партньор, живееш, нямаш ли- жална ти майка...

# 128
  • София
  • Мнения: 12 361
Като разбираш от статистика, направи един анализ само на споделените истории в последните страници и ела обяснявай тогава. За другото питай чичко Гугъл, няма да си губя времето да ти вадя линкове
Ти твърдиш нещо, което не е вярно. И статистическите методи са малка част от всяка друга наука, не се интерпретира някаква таблица на голо. Но все пак трябва да имаме представа за каква статистика, по какъв повод и от кои години и държави идва. Иначе са си приказки под шипковия храст данните, за които говориш, които сега ще търся в интернет, при положение, че съм учила в университет и анализите са били не с уикипедия достъп, а за научните среди.

# 129
  • Мнения: 20 026
А, сега пък и ние анализите да ги правим хахах. Ама и хитреци се извъдихте мъжорята вече. Има викаш гугъл, свърши ми работата.
//
Какви анализи – живеем в 21 век. Животът е на турбо обороти. Имаш достъп до инфо светкавичен, стандартът на живот е друг, условията, мобилност, ресурс. Разбира се, че хората няма при подобна динамика да са с 1 човек цял живот. Това по-скоро става изключение, а не норма. Не ти е силна страна аналитичността, РФ.
Звучиш като пенсиите дето мрънкат - еййй колко хубаво беше едно време, еййй преди какво масло/сирене имаше. Застиналост и липса на развитие/адекватност към настоящето.

# 130
  • Пловдив
  • Мнения: 14 675
Бояна, а с научни методи ли се установи, че соцът е причина за негативно отношение към разводите в миналото? Мисля, че и ти го твърдеше.

_____
Цитат
Разбира се, че хората няма при подобна динамика да са с 1 човек цял живот. Това по-скоро става изключение, а не норма.
Днес не е вече норма, утре - патология. Wink

# 131
  • Мнения: 6 202
Такам, разбрах. В 21-ви век всичко е така, както ни изнася. Особено в бг мама. Съгласен съм, реалността обаче може да не е съгласна и тогава леко боли при сблъсък с нея, но всеки сам си преценя

# 132
  • Мнения: 20 026
А?
Ти разбра ли се? Щото аз теб не.

# 133
  • Мнения: 49
Познавам много щастливи и реализирани деца на разведени родители и такива на неразведени, но неразбрани, с бъгове и проблеми. Пак казвам - до хора е, не до бракове.

# 134
  • София
  • Мнения: 12 361
Такам, разбрах. В 21-ви век всичко е така, както ни изнася. Особено в бг мама. Съгласен съм, реалността обаче може да не е съгласна и тогава леко боли при сблъсък с нея, но всеки сам си преценя
Нищо подобно. Обяснявам ти научно защо каквото си намерил в нета е така и то е, защото действието се развива с САЩ. Цитирам ""One generation passes on its marital instability to the next.35) Sons of divorced parents with less educated mothers have an increased tendency to forgo marriage.36). Т.е. там е разпространено майките да не работят, да не учат и да имат много деца. Напускането на бащата може да остави цялото семейство на улицата буквално, да нямат ни храна, ни образование. Но няма да пиша повече, защото не съм тук да водя лекции по логика при обработка на статистически данни в социалната сфера.



Бояна, а с научни методи ли се установи, че соцът е причина за негативно отношение към разводите в миналото? Мисля, че и ти го твърдеше.
С какви методи? Шегуваш ли се? По време на социализма не беше прието да се разведе човек и дете на разведени родители беше клише за всичко най-лошо възможно. Това си е част от строя, както и сред други общности не се толерира развода, например, религиозните общности. Не е нужно да се проучва, за да се установи, защото им е в правилата за това как трябва да се живее.

# 135
  • Мнения: 20 026
Соцът си беше като секта с догми – някой да се разведе, да направи аборт, да роди извънбрачно, си беше равнозначно на публичен позор. Неписани закони. Как да не е повлияло това – колко хора са останали в брак поради това, въпреки неудовлетвореност, омраза, тормоз и домашно насилие дори.

# 136
  • София
  • Мнения: 38 660
Доколкото аз съм ползвала статистика в образованието и работата ми, съм установила, че в България не сме много силни в тази област. Ползвала съм международни източници и статии, но там трябва много старателно четене с разбиране и отбиране на точната информация, която може да се използва за целите на конкретна научна работа, която ще се публикува в България.

Последна редакция: нд, 21 апр 2024, 12:36 от Rockstar

# 137
  • Пловдив
  • Мнения: 14 675
И не е нужно сравнение нито с преди соца у нас, нито със Запада по време на нашия соц (Тексас през 1981, Италия, където по това време няма разводи изобщо, не се допускат, или Канада през 1977, примерно), за да се докаже, че това е така - веднага се вижда, че на споменатите места по споменатото време отношението е съвсем различно. Wink
Точно тая сутрин гледах - нали знаете как Ютюб предлага тематично свързани неща - американски, австралийски и т.н. клипове за хора, които от ДНК-тестове разбират, че биологичният им баща не им е баща, или кои са биологичните им родители, оставили ги за осиновяване. Едната жена заявяваше, че никой в обкръжението и не е знаел, вкл. тя, че е извънбрачно дете на майка си, осиновено от мъжа, за когото после тя се омъжила. Жена около 40 години вероятно, не обърнах внимание на възрастта. Под клиповете имаше коментари как това криене е разбираемо, защото, нали, едно време беше позор да имаш извънбрачно дете. Повтарям - коментари от хора, непомирисвали соц.

Последна редакция: нд, 21 апр 2024, 12:41 от Магдена

# 138
  • София
  • Мнения: 12 361
Отделно в патриархалните общества винаги се смята, че ако семейството не е ок е виновна жената. Няма да вадя инструкциите за съпруги нито от соц-а, нито от щатските традиционни семейства. Дори напусната жена е позор, явно не става за нищо. Очевидно, че не може да отгледа свестни деца, според тях, като добавим и финансовата изнемога, липсата на образование и отдалечеността от по-широкия роднински кръг и това си е съвсем друг филм.
Тук не живеем така. И самотната майка не е сама, почти винаги има цяла рода наоколо, около децата има мъже роднини, дядо, чичо и тн. Ако ще си говорим за у нас, дори не можем да смятаме изобщо разводите, защото над половината нови семейства в последните 20 години са в съжителство без брак, съответно и разделите са без развод.

# 139
  • Мнения: 11 959
Дали по някаква случайност, но и в квартала, и в училище родители на съученици, имаше много разведени на възрастта на родителите ми(родени 30-те,40-те).Имаше и понятие "милиционер ски брак" - живеене на съпружески начала без брак. Иначе, не толкова заради морала, колкото заради закона хората се страхува ха да демонстрират извънбрачни връзки. Ако си в брак и за живееш съпружески с друго лице, се носеше наказателна отговорност, поне до 1990г,не помня кога се декриминализира.

Имаше и фиктивни разводи-в случай на придобиване на второ жилище в семейството. По ред причини не бяха рядкост разводите в соца. Има един много хубав детски роман от 70-те "При никого", за децата на разведени родители. Май и филм имаше.

Съдейки по мои приятели и съученици, както и по приятели и съученици на сина ми, соц или не, демокрация или не, децата изживяват едни и същи травми от раздялата.Но при отровни отношения по-добре раздяла, отколкото тормоз, а децата все някак ще го преработят.

# 140
  • Мнения: 6 202
Интересно обаче, след като всичко е точно, нали разводите са нещо напълно нормално и дори хубаво, няма проблем децата да се отглеждат от един родител и т.н., защо коментара ми, че е много вероятно да видите същото при децата си предизвика такива негативни реакции? От отричане до нападки

# 141
  • София
  • Мнения: 12 361
Сега вече ставаме и любители психоаналитици, не само статистици. И не вярвам някой да е искал да се развежда, но се случва. И баба ми не е искала на 27 да е вдовица с две деца, но и такива неща се случват

# 142
  • Мнения: 20 026
Защото просто не е вярно. Никой не те напада, а ти казва, че гледаш нереалистично и ограничено.

# 143
  • София
  • Мнения: 38 660
Най мразя хора с кристално кълбо!
Между другото, какво ли не са ми предсказвали, само не и развод.
Тъй че, въобще не смея да предсказвам и на децата ми.

# 144
  • Мнения: 406
Абе хубаво, че се споменават семейни модели и статистики, ама всичко си е до късмет. Имаш ли късмет да си намериш правилния партньор, живееш, нямаш ли- жална ти майка...
Намирането на партньор не е хвърляне на зарове, че да е въпрос на късмет. За разлика от родителите и съседите, човек може сам да си избере партньора. Късметът трябва да е мноооого малък процент от нещата, като най-често се усеща като дойдат кризи - бебета, финансови и професионални кризи, кризи на средната възраст и т.н. Обаче трябва да си го избираш тоя партньор с горната, а не с долната глава. Няма 100% гаранции никога, но да оставиш всичко на случайността и после да ревеш с оправданието "Ами аз нямах късмет, затова се оказа такъв/такава..." си е липса на разум.

# 145
  • Мнения: 400
С това "какво ще кажат хората" са развалили страшно много семейства,който живеят за хорското мнение,което е напълно погрешно.
И едно време е било прието да живееш с свекърва,ама ся всеки иска да е самостоятелен и никой да не му се бърка в живота.

# 146
  • София
  • Мнения: 928
Аз пък, когато се омъжвах през 2010 г., никога не съм си мислила, че някога можем да се разделим. Естествено, през брачния живот сме преживели какво ли не и много пъти през главата ми са минавали мисли за развод, но след като ми попремине яда и си казвам, че той е моят човек и само с него  виждам старините си. Даже си представям как децата ни са вече големи и самостоятелни и ние си живеем живота и се радваме един на друг. Не знам какъв е смисълът на брачните клетви, ако човек още в началото мисли за раздели.

# 147
  • София
  • Мнения: 38 660
Между другото, сега се сетих за една моя мини "статистика". Всички деца на самотни или скоро разведени майки покрай мен, са много самостоятелни, вече работят и имат успехи.

# 148
  • пустинята Гоби
  • Мнения: 7 389
По времето на соца имаше разведени хора, които не са били дамгосани. Хайде да не бъркаме селското обкръжение с хорските решения.

# 149
  • Мнения: 12 416
Интересно обаче, след като всичко е точно, нали разводите са нещо напълно нормално и дори хубаво, няма проблем децата да се отглеждат от един родител и т.н., защо коментара ми, че е много вероятно да видите същото при децата си предизвика такива негативни реакции? От отричане до нападки
Силно се надявам, че не си мислиш, че разводите са ненормални. Grinning
Неприятни са и никой не ги иска, но се случват.
Травмиращи са и децата ги преживяват тежко, но крайният резултат за тях може да бъде положителен, защото живота им с двамата родители в тежка семейна обстановка е още по-травмиращ.
Това е като лекарството - преценяваш ползите и вредите и взимаш решение.
Освен това разводът не означава децата да бъдат отгледани от един родител. И много повече усилия трябва да се хвърлят в това хората да бъдат научени, че все така остават родители и след развода и имат отговорност към своите деца.
Моите деца се отглеждат еднакво и от мен, и от баща им. Практикуваме споделеното родителство, пълноправни родители сме и те не са останали нито без майка, нито без баща. Останаха без едно семейство, което беше счупено и в момента виждам едни много по-щастливи и спокойни деца.

# 150
  • Мнения: 6 533
Ако някога се разведа (което вътрешно усещам, че рано или късно ще се случи), бих искала също да практикуваме споделеното родителство. Според мен така е по-добре за едно дете и е максимално щадящо.

# 151
  • Мнения: 6 617
Почнете с разделеното хранене от сега, да привиквате, че от веднъж ще е трудно. Може и други разделени неща да практикувате за упражнение.

# 152
  • Мнения: 13
Аз съм се замислял на няколко пъти. Не защото не се обичаме или нещо от сорта, напротив всички си е ОК. Каряме се нормално често, отделяме си време колкото позволят децата, изглежда за сега е достатъчно. Дири не сме в конкретно моногамна връзка, като и двамата сме наясно с това, та няма ревности и гадости.
Работата е там, че на няколко пъти когато сме говорили с приятели за сватби, брак и т.н., тя споменава, че нишо не се знае. Което е странно. Аз знам, ако не знаех, не бих се оженил.
Та колкото и малко да звучи, за мен е голяма спънка и с времето започнах да гледам по друг начин на нещата и да осъзнавам ясно, че е много вероятно да бъда зарязан, щом тя мисли, че ей така от нищото,може да спреш да обичаш някого.

# 153
  • Мнения: 6 703
Охх мъжете сте все изненадани как ви зарязали "от нищото" Joy
Тя жената, че обяснявала, обяснявала с години къв ви е проблема... Ама не, то "от нищото" уаууу каква изненада като ти бият шута накрая като й писне и се осъзнае, че нЕма смисъл...

# 154
  • Мнения: 13
Охх мъжете сте все изненадани как ви зарязали "от нищото" Joy
Тя жената, че обяснявала, обяснявала с години къв ви е проблема... Ама не, то "от нищото" уаууу каква изненада като ти бият шута накрая като й писне и се осъзнае, че нЕма смисъл...

За съжаление трябва да се съглася,но същото се отнася и за жените да си признаем.
Няма ли разговори със слушане и разбиране, някрая някой е зарязан от нищото.

# 155
  • София
  • Мнения: 12 361

Та колкото и малко да звучи, за мен е голяма спънка и с времето започнах да гледам по друг начин на нещата и да осъзнавам ясно, че е много вероятно да бъда зарязан, щом тя мисли, че ей така от нищото,може да спреш да обичаш някого.
То така от нищото заобичваш някой и от нищото можеш и да спреш да го обичаш. Любовта не е рационална, важи и за теб, колкото и за жена ти. Семейството вече е отговорност, не е до влюбване, и е и грижа, та зарязването не е точно от нищото.

# 156
  • София
  • Мнения: 3 448
.... Дири не сме в конкретно моногамна връзка, като и двамата сме наясно с това, та няма ревности и гадости.
....
Е, няма да е съвсем изведнъж.
Иначе нямам съмнения, че сте Голямата любов.

# 157
  • Мнения: 3 752
Абе хубаво, че се споменават семейни модели и статистики, ама всичко си е до късмет. Имаш ли късмет да си намериш правилния партньор, живееш, нямаш ли- жална ти майка...
А дали собственият ти живот те е подготвил да бъдеш правилният партньор за някого изобщо или, като цяло, девизът на 21ви век е някаква бизнес стратегия,  да вземем максимума, а да дадем минимума?
 Покрай споделеното родителство и останалите пълноценни семейни връзки  взех да се замислям, че хипи комуната трябва да е някакъв идеал,  все пак всеки обича всеки, а  децата растат обградени от грижи отвсякъде. 😁

Общи условия

Активация на акаунт