Аз турци християни или от друга религия не съм срещала, освен ако не говорим за единици, приели християнството/другата религия.
Наистина едното е етнос, а другото - религия, но се разбира, не е като да кажеш "аз съм французойка/нигерийка/виетнамка, а той - християнин".
Освен това ако се каже "мюсюлманин", сигурно ще трябва да се уточнява за целите на питането още дали помак, т.е. българоезичен, или турчин. Нищо, че у нас турците, поне онези, които контактуват с българи, знаят свободно и български. "Турчин" показва едновременно и религията.
Т.е. не мисля, че това е съмнително за пързалка. Много по-невероятен ми се вижда такъв отказ две седмици преди сватба, ама шантави секакви. Може теоретично и да е предлог, а иначе историята да е истинска.
АКО е истинска и ако ергенът не размисли и не се върне, авторката просто да си знае, че раздяла (зарязване) от любим на младини боли, но с времето минава. Нищо, че като сме млади и ни се случи, всички го знаем само на теория, а на практика ни се вижда безкрайно и мъчително чакане да мине.
Наистина едното е етнос, а другото - религия, но се разбира, не е като да кажеш "аз съм французойка/нигерийка/виетнамка, а той - християнин".
Освен това ако се каже "мюсюлманин", сигурно ще трябва да се уточнява за целите на питането още дали помак, т.е. българоезичен, или турчин. Нищо, че у нас турците, поне онези, които контактуват с българи, знаят свободно и български. "Турчин" показва едновременно и религията.
Т.е. не мисля, че това е съмнително за пързалка. Много по-невероятен ми се вижда такъв отказ две седмици преди сватба, ама шантави секакви. Може теоретично и да е предлог, а иначе историята да е истинска.
АКО е истинска и ако ергенът не размисли и не се върне, авторката просто да си знае, че раздяла (зарязване) от любим на младини боли, но с времето минава. Нищо, че като сме млади и ни се случи, всички го знаем само на теория, а на практика ни се вижда безкрайно и мъчително чакане да мине.
