Да направя ли аборт или да го запазя?

Е как какви? Береш пари първо от едното дърво, после от другото и сичко точно. Муцка.

Авторке, правила съм аборт и ти казвам, че това решение не е лесно. Имай предвид, че някои жени цял живот страдат и го преодоляват трудно. Ако ще се обвиняваш цял живот, по-добре роди. Ако смяташ, че можеш да приемеш решението за аборт без да се обвиняваш, тогава го махни. Аз живея без вина, понеже знам каква ми беше ситуацията и за всички беше по-добре да се реша за аборт. Но бях млада, сега ако забременея дори непланирано, аборти няма да правя.

Не разбирам защо правиш секс с мъж, който мразиш? И защо разчиташ той да те пази? Контрацепцията е отговорност на двама ви, ама при теб тоя урок ще го учиш по трудния начин.

Те всички тоя урок го научават по трудния начин. Не една жена познавам забременяла от такова "пазене".
После и спирали слагат и противозачатъчни почват ама преди това са минали през един аборт.

От чужда камбанария е много лесно да се говори... ако пък мъжът на авторката си вижда семейството по друг начин?! В неговите очи пък може тя да е мрънкащата, че няма време заради детето Не мога да дам мнение кое е правилното решение.

Аз лично не бих го махнала, губили сме бебета, налагало се е да правя аборт заради спряла сърдечна дейност, и какво ли още не. Борихме се много да имаме второ дете, имали сме всякакви трудности, от пред развод, до моменти без пари, от моменти на еуфория и щастие до моменти, в който сме имали каквото си поискаме. Всичко е преходно. Преборили сме се заедно, трудно е, но оценявам човека до се себе си. И ако ни се получи трето бебе ще е голямо щастие.

Айде сега, забременил я нарочно. Едва ли, при условие, че първото е било зор да стане, на това е разчитал. Аз недоумявам как някой който за чеп не става е избран за баща на едно, та и лягаш, второ правиш.
Ама извън разбиранията ми за живота, на въпроса - правя аборт с ясното съзнание, че трето чудо може и да няма.

Омъжена ли си за този официално? Ако не си, взимай си куфарите, детето и се махай.
Аз лично не мога да абортирам здраво и право дете, ще ми тежи до живот. Честно казано, в твоя случай, ако не мога да го гледам, бих го оставила за осиновяване, поне да му дам шанс за живот. Толкова двойки биха направили всичко възможно за детенце.

А защо никой не споменява, че трябва да каже все пак на мъжа си, че е забременяла? Не се знае неговото мнение какво ще бъде при проведен сериозен разговор разбира се, а не просто да му го подметнеш по телефона. Ако пък си решила окончателно да прекратиш брака си и не мислиш, че нещата ще се оправят, поговори със семейството си, ако решиш да задържиш детето ще имаш ли помощ от тях? Пък за финансовата част дори да не сте заедно с бащата, той е длъжен да помага. Аз не мога да кажа дали да го махнеш или не, това решение трябва всеки сам за себе си да го вземе, като прецени дали ще може да се справи във всички аспекти.

Тялото и здравето са лично нейни. Тежестта от гледането след това, пак ще падне в/у нея.
Ако реши да прави аборт, по-добре да не му казва. Това ще влоши и без това лошите отношения м/у тя и ще се отрази още по-зле и на вече роденото дете.

Защото, вероятно, никой не го мисли. Иначе щеше да го е написал.
Що се отнася до мен, човек, който " Той в последните години съвсем стана непоносим. Вечно недоволен, мрънкащ и постоянно е изнервен за нещо. Виновната съм аз за всички несгоди и несполуки.  Аз съм едно нищо за него, неспособна на нищо. " е с такова мнение за мен, няма право на какъвто и да било глас в живота ми.

Здравейте отново на всички. Мисля, че съм пропуснала да напиша, че съпругът ми знае че съм бременна. Няма как да скрия подобно нещо от него. Все пак това решение трябваше да го вземем двамата. В началото се зарадва, но веднага започна да коментира как трябвало да работи ден и нощ за да може да ни издържа. Ние живеем в чужбина и той като цяло вече не иска да живеем тук и обмисляше варианти да се местим някъде другаде или в България. Проблемът е там че той един ден казва едно а на другия ден съвсем друго. Аз тук където сме в момента мога да се върна на работа, където не изкарвах много но пък някак ми стигахаи имах опция да работя извънредно и да се издигам на по добра позиция. От работа изобщо не ме е страх и знам, че за детето всичко бих направила. Помощ от родители не мога да чакам, защото те са на години и може след някоя друга година те да имат нужда от мен. Те са категорични да го махам и да фо зарязвам при евентуално завръщане в България. Просто ситуацията е наистина много объркана и сложна. След като му споменах, че може би е по добре на този етап да се откажем от това бебе той ми каза да правя каквото си искам. Просто в неговата схема някак си мен никога не ме е имало той говори за нас като за нещо отделно не като за двойка, в която има двама които сядат и решават заедно. Винаги когато стане напечено се затваря в себе си и спираме да коментираме. С една дума накрая каквото и да реша аз пак ще съм виновна. Просто на него така му е удобно. Иначе сте прави, че беше много глупаво от моя страна да се надявам той да ме пази при положение, че има толкова много методи за това. Това се случи, защото както споменах аз забремнях сравнително трудно, той беше сигурен че има някакъв проблем, който му е останал още от малък. Та затова аз бях една идея спокойна, но ето че се случи. Благодаря на всички за искрените мнения въпреки, че някои са доста остри в изказа си. Все пак не очаквам някой да ме гали с перце и да ми казва, че аз не съм виновна. Напротив изпитвам огромна вина, че допуснах това да се случи. Не съжалявам за дъщеря ми, но допуснах един токсичен човек в живота си и го направих господар на живота ми. Знам че ще изляза от тази дупка, но май наистина няма да е правилно да въвличам още един невинен човек в цялата картинка. Благодаря ви дами за бързите мнения. Бъдете живи и здрави!

С такъв човек, като мъжа ти  няма никаква дилема, как да постъпиш.
Той ти го е казал направо- оправяй се.
Каквото и да решиш,май сама ще носиш тоя хомот. И с едно дете ще ти е много по- лесно, отколкото с две.

Ако се върнеш в България, имаш ли шанс и възможност да живееш добре? Имаш ли жилище, професия, с която да вадиш нормални пари тук?

Това са важни неща, ако решиш да се връщаш трябва да го обмислиш.

В твоя случай роднините ти са твърде категорични. Да махнеш детето ти казват, а защо не ти казват да махнеш мъжа?

Аз бих направила аборт и после бих се развела е него. Едно дете се гледа трудно сама, а две ми се струва невъзможно. Мъж да те пази е голяма грешка, пази се сама другия път.

Дори и да има професия, като се върне какво? Следващите три години ще си стои вкъщи. После уж ще работи ама ще бяга по две деца, в идеалния случай на ясла, в не идеалния вкъщи.

Аборт. Осиновяването в България значи 18г живот в мизерия.