Раздяла

Пепинка, бъди силна и спокойна. Ще мине!
Същия филм го играх преди 12 години. Дете гледах, къща въртях, угаждах. Сама избрах да не следвам кариерния път, който исках, защото просто не смогвах с бебе, къща и т.н. Избрах работа в същия сектор, която ми беше мега лесна и така смогвах. Аз плащах сметки, купувах храна, обличах дете. Той отделяше за големите покупки. Дете не е гледал. Нито докато бяхме женени, нито след това.
Един ден ми каза, че е влюбен. Гледали сме в различни посоки. Не го разбирам и бля, бля. Нито съм очаквала такова нещо, нито е имало признаци.
Пробва да живее при мен и детето, като по 3 дни седмично ходеше при другата. Ми показах му вратата. То не се трае. Не стига, че изведнъж те святка, че е влюбен. Една стотинка не е дал след признанието си. Продължава да е в дома ти. Ами и на полудневки. Не посмя да каже на детето.

Аз не постъпих умно. Исках да се приключва. Съжалих го. Подписах взаимно на минимална издръжка, вярвайки, че ще удържи на казаното и ще помага. Писахме някакъв режим и толкоз.

Е, познай. С месеци не взе детето и издръжка не плащаше. После го взе за една вечер, за да го запознае с новата любов и го върна. А то милото идея нямаше ни за любовници, ни че баща му живее с друга жена и т.н. Когато навремето съм го питала дали няма намерение да увеличи минималната издръжка, ми отговаряше “Иди в съда да ти кажат, че и 100лв са ти много”. Е, отидох и тогава ме обвини, че съм реваншистка. Така и не  разбрах какъв му е проблема.

Общо взето и с онази си любов се разведе и след нея имаше и други връзки. Забелязах нещо: отношението му към нуждите на детето и към мен, зависеше от жената до него. Ако е човек на място нямаше драми, имаше помощ и редовни контакти. Ако е някоя крива слива, я го види два пъти годишно, я не.

Та мисълта ми е: Бъди силна и бъди сигурна, че ще се справиш. Но сега, най - вече бъди умна и не оставяй болката да говори.

Лъвица е права - този не е ставал за сериозни взаимоотношения/ партньорски и родителски, за всякакви/  още от самото начало и е имало всички показатели. Вие сте била и все още сте влюбена, но той не ви е обичал, поне не и с нещо близо до вашата самоотверженост. Такива мъже са егоисти - изискват всичко от жената, за да си живеят те самите живота. Обичащ мъж има съвсем различно поведение. Колкото и да ми е било трудно, когато съм виждала подобно разиграване във връзка, не съм си и помисляла, че мога да оправя подобен тип поведение. Такива мъже са непоправими егоисти. И ако една жена/ хипотетично нали, не че е правилно/ може да преглътне подобно отношение за себе си, ще е жива лудост да го търпи, относно детето. Авторке, много е тежко, особено ако още го обичате, но трябва да изправите любовта ви към него срещу любовта към детето и да сте категорична в избора си, ако този си позволи да почука пак на вратата ви един ден и да ви омайва, че си е взел поука. Любовта към детето над всичко, не само над кариерата, то ще ви е най-големият стимул. Мъжът ви е губещият в случая. Да си имал уникалния шанс за семейство, въпреки че си безотговорно леке, да си имал свястна жена, която те обича и да не си го оценил е самоубийство.