Здравейте бъдещи и настоящи мами,
Искам да помоля тези който са преминали през “нервния етап” на бременноста си за някакъв съвет.
На 26 години съм бременна 12 седмица съм, бебчо се развива много добре засега въпреки силно изявените ми симптоми, а след 4 дни сме на биохимичен скрининг. До тук добре..ясно е, че бременността е микс от емоции хубави и лоши, понякога всички знаем че преобладават неприятните такива. Въпросът ми е следния- как да накарам ММ да разбере, че нося бебе и трябва да промени малко или много отношението си и да стане по-търпелив.
Опитвам се, но хормоните ме мъчат и започнаха да ме дразнят някой дребни битови неща , въпреки това се опитвам да ги премълчавам но нервите явно се изписват на лицето ми. Казвам му като ме види нервна отговаряща троснато да замълчи да се направи, че не вижда, да се засмее просто и след 5 минути ще ми отмине.. напротив сякаш точно това чака. Не ми търпял фасоните. Все едно преминава в него напрежението и се започва и не спира да спори с мен . Стига се до момент да му се моля да спре защото аз трудно се овладявам-не.още по голям скандал става. Казвам хормоните ми бушуват- била съм луда. Той бил също нервен нямало да отстъпи и аз трябвало да се съобразявам.В момента кара вирус с лека температура и хрема- по голям ад не съм виждала. Имам чувството по думите му, че скоро ще умира .💁 Това ме изнервя жестоко защото като знам на мен какво ми е всекидневно с това повръщане и т.н направо си мечтая за хрема и температура.. Прави ме да се скъсам от рев и излиза, да не говорим за думите и пожеланията към мен и бебето. Колкото повече плача, толкова повече се тръшка той и смята, че като ме обижда ще спра. А като му мине все едно не е бил той, умилява се от ехографските снимки и обещава че ще ме пази. Работата му не е свързана с психическо или физическо напрежение.- не отдавам нервността му вследствие на това.
-Реално единственото пазене е да не вдигам тежко. Досега не е бил такъв, преди бебето имаше повече търпение в себе си не се държеше така сякаш дели нещо с мен. Аз винаги съм се старала да се разбираме и да му давам всичко от което има нужда - доверие, спокойствие изслушване.. но в сегашния ми момент ми е малко по трудно да съм като преди. Разбирам че може би му е трудно да приеме промяната в живота ни,но….
Не знам какво да направя за да променя нещата..
Искам да помоля тези който са преминали през “нервния етап” на бременноста си за някакъв съвет.
На 26 години съм бременна 12 седмица съм, бебчо се развива много добре засега въпреки силно изявените ми симптоми, а след 4 дни сме на биохимичен скрининг. До тук добре..ясно е, че бременността е микс от емоции хубави и лоши, понякога всички знаем че преобладават неприятните такива. Въпросът ми е следния- как да накарам ММ да разбере, че нося бебе и трябва да промени малко или много отношението си и да стане по-търпелив.
Опитвам се, но хормоните ме мъчат и започнаха да ме дразнят някой дребни битови неща , въпреки това се опитвам да ги премълчавам но нервите явно се изписват на лицето ми. Казвам му като ме види нервна отговаряща троснато да замълчи да се направи, че не вижда, да се засмее просто и след 5 минути ще ми отмине.. напротив сякаш точно това чака. Не ми търпял фасоните. Все едно преминава в него напрежението и се започва и не спира да спори с мен . Стига се до момент да му се моля да спре защото аз трудно се овладявам-не.още по голям скандал става. Казвам хормоните ми бушуват- била съм луда. Той бил също нервен нямало да отстъпи и аз трябвало да се съобразявам.В момента кара вирус с лека температура и хрема- по голям ад не съм виждала. Имам чувството по думите му, че скоро ще умира .💁 Това ме изнервя жестоко защото като знам на мен какво ми е всекидневно с това повръщане и т.н направо си мечтая за хрема и температура.. Прави ме да се скъсам от рев и излиза, да не говорим за думите и пожеланията към мен и бебето. Колкото повече плача, толкова повече се тръшка той и смята, че като ме обижда ще спра. А като му мине все едно не е бил той, умилява се от ехографските снимки и обещава че ще ме пази. Работата му не е свързана с психическо или физическо напрежение.- не отдавам нервността му вследствие на това.
-Реално единственото пазене е да не вдигам тежко. Досега не е бил такъв, преди бебето имаше повече търпение в себе си не се държеше така сякаш дели нещо с мен. Аз винаги съм се старала да се разбираме и да му давам всичко от което има нужда - доверие, спокойствие изслушване.. но в сегашния ми момент ми е малко по трудно да съм като преди. Разбирам че може би му е трудно да приеме промяната в живота ни,но….
Не знам какво да направя за да променя нещата..
Макар че такива хора като мъжа ти трудно разбират отсрещния, защото не искат да го разберат. На него му е много удобно да бъде обгрижвания, а сега му идва нанагорнище, че трябва да си мръдне малко дупето.
Мисля, че те разбирам, не си сама, има много такива двойки. Но виновните сме ние самите, че сме позволили да се държат така с нас. И не казвам, че трябва да има скандали, обиди, а просто да се научим да отстояваме себеси. Кротко.
