Септемврийчето подритва вече, а пък термина е още надалече!

Аз лично всеки месец, много често и по два пъти 😅 но се следя освен АГ и при хематолог заради тромбофилията и ендокринолог заради щитовидната и всеки ми пуска различни неща

Благодаря много!
Тези обиколници са много сладки, благодаря за линка

Да попитам също - има ли тук някой от Варна, който може да препоръча магазин, в който предлагат колички от марките Cybex, Easywalker, Inglesina, Mammas & Pappas, Jane? Ще минавам скоро през града и искам да огледам на място, ако е възможно някои от тях.

Stm99 и аз като ЕМ6632, пускам кръв всеки месец заради тромбофилията, но май си е и така и по ЖК. Просто пускам доста повече неща извън ПКК и урината.

Ellie във Варна има магазин на Рая тойс, които са вносители на Cybex, мисля че предлагат и колички на Jane. За другите две марки не съм сигурна дали ги има аз ходих в магазините им в София специално заради Cybex. Разгледай им сайта и ще се ориентираш, имат и наличност по магазини.

Момичета, усещате ли вече активно бебоците? Моята девойка вчера от сутринта беше много развълнувана, явно знаеше, че ще ходим да я видим. Даже лекаря по време на прегледа се смя, че била щастлива да го види и затова било това лудуване от сутринта.  Мисълта ми е, че вече е много активна в движенията и я усещам доста, което според думите на лекаря било супер, защото било знак, че се чувства добре.

Момичета, не знам колко време не бях влизала, но адски много неща имах да чета 😆
Сетих се да споделя и аз по повод пола. Съгласна съм, че няма как да няма предпочитания и да не се изпита леко разочарование, ако не е конкретен пол. С мъжа ми още първата бременност много искахме момиче, дори си мечтаех за 2 момичета с малка разлика, за жалост тогава завърши с аборт в много ранна седмица, но понеже правихме генетичен тест, се разбра,че е било момиче... е, още по-тъжно ми беше и бях адски гузна. Когато забременях отново, пак се надявах на момиче, но буквално усещах, че явно заради всичките мисли и желания да е момиче, ще е момче 😄 След пренателния тест имахме леко разочарование, но може би, защото загубихме бебче, важното беше, че е здраво и вече сме спокойни и се радваме. Последните седмици дори момчешките дрешки ми станаха много сладки и някак си представяме живота с малко момченце, спряхме се и на име и всичко става реално.
Но надеждата за едно момиченце след това си ни крепи, тъкмо ще има батко да я пази ❤️

П. П. При първа бременност определено по-лесно се приема полът, какъвто и да е, все пак тепърва искаме още поне едно детенце. Така че, Марти, напълно те разбирам и предполагам колко ти е трудно да го приемеш за момента ❤️

И аз доста ги усещам, направо са си ритници.
Бети, така е. Още повече, че при нас е ясно, че повече деца няма да имаме. Имена не харесвам никакви, имам едно любимо мъжко име и това е, но вече даже и за него се колебая. Не мога да го приема и това е. Днес моята приятелка, която е месец след мен ми каза, че ще имат второ момиче... Не разбирам защо на всички желанията се сбъдват, моето не се. Тая някаква минимална надежда, че може да са объркали, ясно ми е, че не е така, но не мога да се примиря и това е. Не са ми сладки дрехите, не ми харесват имена. Гузно ми е, че се чувствам така, но не мога да го променя.

Добро утро момичета!
Имам малко глупав въпрос 😁 казаха ми, че бременните не трябвало да боядисват яйца, някакво суеверие … някоя спазва ли го или са просто остарели виждания? 😅 много се чудя

Аз лично не съм суеверна и не спазвам. 😊 Не виждам логика да не боядисвам яйца.

Абе то и аз попринцип, ама нали имам един задържан аборт миналата година и сега малко ми трябва 😅 но пък много искам да си боядисам яйцата 🫠

За първи път чувам аз. Ще боядисвам

И аз за първи път чувам подобно суеверие.

Поразпитах тук там, оказа се, че никой май не го е чувал, а свекито не ми даде резонно обяснение защо не трябва 😅 та си взех яйца и бои и реших, че ще си боядисам и аз

Марти, не на всички се сбъдват желанията. Дълго време изобщо не харесвах бебета и деца, в някакъв момент почнах да ги харесвам, но откровено само момченцата. 🙄
Когато започнах да обмислям идеята за деца, дори не съм си мислела за момиче. Имаме клип от сватбата от момента с ритането на менчето, в който се провиквам към гостите да стискат палци за момче, до такава степен бях вглъбена в тая идея. Отделно аз съм жена която се занимава с предимно мъжки неща, работата и хобито ми са свързани с коли, приятелите ми, съпруга ми и живота ми се въртят общо взето покрай тях, изобщо не си представях, че може да се наложи да купувам кукли, а не колички. Моя мъж нямаше никакви предпочитания, обаче докато чакахме резултатите от пренаталния тест, все повтаряше, че ще е момиче, за да ме дразни. Еми, здрава госпожица чакаме.Отне ми време докато го осъзная, не стига, че не се чувствах много готова за дете(просто не очаквах, че ще стане от първия опит), не стига, че ми беше ужасно първите три месеца, ами накрая не е и каквото го искам, не беше честно. 10 седмици по-късно, купувам разни сладурски розови(кифленски дето вика мъжа ми😬😒) дрешки и си казвам, каква шматка съм била, да имам предпочитания, важно е да е здрава и щастлива, може пък и да бъда добра женска майка и топ тъща някой ден, знае ли се ❤️🤣
Та много хора може и да те съдят, но дай си време да осъзнаеш и приемеш факта, не се обвинявай за чувствата си, те са напълно нормални. Сигурна съм, че ще бъдеш страхотна мъжка майка, света има нужда от добре възпитани мъже!❤️🌼

О, и на мен не ми се сбъдна желанието, както казах по-рано. Още повече се дразнех от няколко допълнителни неща. Първо, скоро след раждането на дъщеря ми, започнаха препоръките за второ. С мъжа ми винаги сме искали 2 деца, ама досадно е да си с първо бебе на няколко месеца и постоянно да ти напомнят, че имаш норматив за покриване с второ. Да не говорим, че след първата годинка на дъщеря ми минах през доста сериозни здравословно катаклизми, ама на хората не им пука, те си говорят на общо. Положението съвсем избруталя 3 месеца преди да забременея, когато пуснах дъщеря ми на градина. Буквално непознати ми даваха препоръки да правим второ, ако щете ми вярвайте. Повечето препоръки, сладко гарнирани с щедрото пожелание да е “момченце”. Щото нали явно ако имам две момичета няма да съм изпълнила напълно норматива. А аз си исках второ момиче, даже и мъжа ми клонеше повече натам. Та как е да ти скачат по нервите 3 години и накрая твоето желание да не се сбъдне за сметка на хорските “благопожелания”. Просто си направих някои изводи: първо, че хорската простотия е безгранична и по-важният, както се пее в една песен на rolling stones: “ You can't always get what you want
But if you try sometimes, well, you might find
You get what you need”.

Танче, и аз две момичета исках, ама гледай какво стана
Успокояващо е, като знаеш, че не си сам. Мерси, момичета

EM6632 и аз ще си боядисвам яйца, на мен това ми е любимата традиция по Великден.

Аз най-после обиколих малко магазини и мисля, че добих представа какво точно ще търся като количка. Видях и какво е запазил баща ми, имаме си кошче и столче за кола, и за сега няма да бързам да взимам. Остава ми да видя на леля количката каква е  и дали ще ми е удобна.