Творческо вдъхновение -1

  • 2 171
  • 149
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 18 268
Широкият Троянски проход захваща и криволичи между зелена габърова гора, която облича цялата планина тъдява. Тия гъстаци стават по-високи и по-буйни, колкото се отива нагоре, и заграждат като две стени пътя в многобройните му зигзаги. Из вътрешността на гората се разнасяха весели рулади от песните на славеи. Дръгливите загорски коне бавно, но бодро пристъпваха по каменливия и мъчен път, насеян с трапища, изрити от пороите. Те пърхаха от удоволствие, като поемаха с широките си ноздри прохладния и роден тям планински въздух. Заедно с възвишаването и панорамата на долината се разширяваше, гледката ставаше по-обаятелна. Аз се прехласвах и не можех да се наситя и нарадвам на тия живописни и райски хубави ландшафти между Стара планина и Богдан. За да ми не бърка нищо на съзерцанието аз отпуснах поводника на коня и се оставих на инстинкта му. На места се даже поспирах. Така щото по едно време видях, че дружината ми отминала и се изгубила напред. Аз останах сам в гората. Тогава неволно ми хрумна пак за двамата подозрителни италианци и се се озърнах назад, но пътят оставаше пуст. Стана ми някак неловко, студено. Защото една гора в Турция означава хайдушки вертеп. Всяка гъста шубрака може да изкара едно нападение, всеки шумак — да донесе едно престъпление, да изригне един кръвник, както иидийските лесове — една боа, един тигър или пантера. Горскяте проходи, сиреч най-романтичните места на България, бяха най-опасните: всяко такова място преговаря в шума на листака си не поетически легенди за самодиви и русалки, а кървави истории за убийства и ужаси. Ето защо, когато пътуваше човек сам из тях, гъстаците заприличваха на пусии и шумтенето им ставаше мистериозно-страшно, като шопота на един заговор…


Иван Вазов - Из кривините. Едно възпоминание https://chitanka.info/text/5006-iz-krivinite

Описания на природа спокойно може да се правят от първо лице, както е видно в този разказ как Вазов се запознал с Левски


Също така може да се види и Оцеола - Майн Рид. Описанията на Флорида
Описания да, но да се разгръща пълнокръвен сюжет - не. Представи си примерно "Под игото" само POV Бойчо Огнянов.
Или твоята история, разказана само от Косара.

Майн Рид - Оцеола. Огромни описания на Флорида, включително фортовете и пр., през погледа на главния герой Джордж Рандолф.Но все пак имаме пълнокръвен сюжет. 
Но е рядкост, призвнавам го - защото е много трудно да се изгради пълнокръвна история около само един перносаж.

# 31
  • Мнения: 3 626

Майн Рид - Оцеола. Огромни описания на Флорида, включително фортовете и пр., през погледа на главния герой Джордж Рандолф.Но все пак имаме пълнокръвен сюжет.  
Но е рядкост, призвнавам го - защото е много трудно да се изгради пълнокръвна история около само един перносаж.
Повествование от първо лице /ако не става дума за биография/ е това, което ограничава автора, не броя на героите.

# 32
  • Мнения: 18 268
Умишлено дадох за пример Оцеола. Там имаме съвсем пълнокръвен сюжет, виждаме изграждането на Оцеола като характер през погледа на Джордж Рандолф.
Неудобството в такъв разказ, е че се концентрираш върхе 1-2 герои, които са водещи за разказвача. Пример - Бенковски за З. Стоянов, в някаква степен Стамболов и Волов (доколкото пътя му се пресича с тях) и е стеснен  фокуса на действието. Така че пречупваш цялото действие през очите на един герой.
По разбираеми причини най-вече автобиографиите и пътеписите се пишат в този стил.
Едничкото изключение за което се сещам е "Аз Клавдий" - там Клавдий се съсредоточава върху едно 20-30 героя, но пък признавам, че няма природни описания, а  действието е интересно заради интригите.

# 33
  • Мнения: 18 584
Аз чета  по малко Лий Чайлд - Джак Ричър. Сменям ,че той се забравил да пише. И като почне с описание на оръжие  или друго, припадам. Но не прескачам ,за разлика от други  описания, прави го интересно. До майсторство  е.
 Не ви знам къде си четете скришно творбите ,Брини съм чела някъде, и знае колко много харесвам, но  ви следя да схвана нещо,  аз екстри нямам, телефон свестен не ми трябва , та на една кутийка като компютър каквото докопам. Стига ми и това ,че без него пък хич.

# 34
  • Мнения: 3 626
Аз чета  по малко Лий Чайлд - Джак Ричър. Сменям ,че той се забравил да пише. И като почне с описание на оръжие  или друго, припадам. Но не прескачам ,за разлика от други  описания, прави го интересно. До майсторство  е.
 Не ви знам къде си четете скришно творбите ,Брини съм чела някъде, и знае колко много харесвам, но  ви следя да схвана нещо,  аз екстри нямам, телефон свестен не ми трябва , та на една кутийка като компютър каквото докопам. Стига ми и това ,че без него пък хич.
Това не го схванах.
Според мен първо лице, и то в сегашно време точно до това води, накратко - до постно представена история.
А това вече е идея. Ще трансформирам пролога в трето лице.

# 35
  • Мнения: 18 584
Уф, не схващам всичко от коментарите. Сещам се, че може да добавяте назад скрит текст, не съм се връщала, но ми се стори ,че има  форум или чат някъде да са налични , извинете , ако греша. Това на Брини го запаметих ,че чета в момента ,да не се прекъсвам, като приключа ще видя нова ли е за мен.

# 36
  • Мнения: 3 626
Уф, не схващам всичко от коментарите. Сещам се, че може да добавяте назад скрит текст, не съм се връщала, но ми се стори ,че има  форум или чат някъде да са налични , извинете , ако греша. Това на Брини го запаметих ,че чета в момента ,да не се прекъсвам, като приключа ще видя нова ли е за мен.
В първия пост на темата има линкове, но никой не ви кара да четете насила. Simple Smile

# 37
  • Мнения: 18 584
Права сте , къде се бутам.

# 38
  • Мнения: 10 191
Аниш, определено приветствам новата ти идея за пролога.

# 39
  • Мнения: 3 626
Аниш, определено приветствам новата ти идея за пролога.
Значи след няколко часа ще го сложа тук. Той е кратък - 7000 знака с интервалите.

# 40
  • Мнения: 18 268
Още две части на 4 глава са готови. Онегавон и Безмер. И доколкото с Онегавон ми бе лесно (в качеството на главен антагонист), то главата на Безмер ме измъчи. Той е доброжелателно настроен, но доста мъдър и  същевременно - недоверчим към Елезар. Трудно ми бе да предал тази негова двойнственост,, но мисля че се получи. Първоначало мислех главата да е от гледната точка на Елезар, обаче после се усетих, че тогава няма смисъл сцена 4 да се казва Безмер и съм я предал от негова гледна точка. Също така съм  започнал да отчита фактора "време" защото той ще оказва влияние оттук нататак . Мислено съм подгогвил поне 2 (може би 3) части от гледната точка на Роксана, а после връщаме действието  отново в Даромир.

Едит - не мога да повярвам. 72 страници, а  още не съм написал и половината. Това "чупи" всякакви мои рекорди.

Последна редакция: сб, 20 апр 2024, 15:14 от Лорд Сняг

# 41
  • Мнения: 3 626
Още две части на 4 глава са готови. Онегавон и Безмер. И доколкото с Онегавон ми бе лесно (в качеството на главен антагонист), то с Безмер ми бе трудно. Той е доброжелатетлно настроен, но доста мъдър и  същевременно - недоверчим към Елезар. Трудно ми бе да предал тази негова двойнственост,, но мисля че се получи. Също така съм  започнал да отчита фактора "време" защото той ще оказва влияние оттук нататак . Мислено съм подгогвил поне 2 (може би 3) части от гледната точка на Роксана, а после връщаме действието  отново в Даромир.

Едит - не мога да повярвамм. 72 страници, а  още не съм написал и половината. Това "чупи" всякакви мои рекорди.
Първият ми опит за нещо по-голямо от разказ излезе 188 страници / 282 екрана/.

# 42
  • Мнения: 18 268
За теб може би е нормално, но аз обикновено пиша 12-18 страници. Изключението е Неприятности в Хейвън - 42 стр. Там писах за конкурс имах ограничение от минимум 35 стр. Сивостен се разпадна и конкурс нямаше - но както и да е.
72 страници за нещо на което съм до средата! Почвам да се плаша от себе си. Първият опит да създам многопластово фентътъзи бе провал - написах 28 страници, но нямах никаква идея за сюжет и проекта замря. Обаче в него имаше нещо хубаво - за първи път започнаха да се оформят протитипите на Т'хор Аоб  и К'хара

Специални благодарности на Феникс, че одобри образа на Безмер и ме подтикна да развия този образ. Безмер изобщо не бе предвиден, като самостоятелен герой. Създадох го за да покажа как  изглеждат стандартните местни магове като съм използва прототипите на Ролф мечока (Робин Хоб) и Беорн (Толкин).  Безмер обаче заживя собствен живот и се превърна във важен герой. За пореден път - след Т'хор Аоб - мой поддържащ герой надскача предварително заложените му рамки.
Инак името Безмер не е случайно, това е прякор на брата на Аспарух - (батко) Баян/Безмер

Последна редакция: сб, 20 апр 2024, 15:57 от Лорд Сняг

# 43
  • Мнения: 10 191
Успех, Лорде!
Представянето на Безмер още в началото му, в моите очи подсказваше потенциал за разгръщане на образа до интересен допълващ герой.

# 44
  • Мнения: 226
Права сте , къде се бутам.
Е, чак да се бутате. Simple Smile
Лорд Сняг отвори тази тема, след като в темата за фантастика и фентъзи смелчаци започнаха да споделят личното си творчество. И малко пренесохме тамошната дискусия тук. Simple Smile
Бор_яна, хубаво пишете. Стихотворението ви има и ритъм, и смисъл.

Книга в първо лице, сегашно време не бих могла да понеса. Честно, дори не мога да си представя как ще звучи - "Чувам шум в мастиленото черно отсреща. Настръхвам и бавно, с нежелание се прокрадвам натам.". Явно съм консервативна, но не ми звучи на място някакси.

П.С. И аз много харесах Безмер. Simple Smile

Последна редакция: сб, 20 апр 2024, 22:44 от Gripping

Общи условия

Активация на акаунт