Мъжът ми ми предложи брак, когато бях на 22 г. Той е 3 г. по-голям от мен и за тази възраст имотното му състояние нямаше никакво значение за мен. 23 г. по-късно имаме 2 бр. изплатени жилища.
Между 40 и 50, по-приемливо ми е човек вече да е постигнал някаква стабилност, включително собствен имот. Не конкретно заради имота, не ми е нужен, но го тълкувам като способност да мисли разумно, което ми е изключително важно. По-млади няма да станем, човек трябва да си подсигури покрива докато е млад.
В спестяването има сисъл, ако имаш къде да живееш. Но в спестяване + дългогодишен наем не виждам логика. Парите за наем не допринасят с нищо по пътя към придобиване на личен имот.
Ако нямаш намерение да купуваш, тогава няма нищо лошо в наема. Просто трябва да си намериш жена, която мисли като теб.
Накратко, не е задължително материалното да е било водещо при двете дами, а цялостното ви мислене и действия да са разбрани като поведение на човек 20+, което на 40+ е голяма червена лампа.
Между 40 и 50, по-приемливо ми е човек вече да е постигнал някаква стабилност, включително собствен имот. Не конкретно заради имота, не ми е нужен, но го тълкувам като способност да мисли разумно, което ми е изключително важно. По-млади няма да станем, човек трябва да си подсигури покрива докато е млад.
В спестяването има сисъл, ако имаш къде да живееш. Но в спестяване + дългогодишен наем не виждам логика. Парите за наем не допринасят с нищо по пътя към придобиване на личен имот.
Ако нямаш намерение да купуваш, тогава няма нищо лошо в наема. Просто трябва да си намериш жена, която мисли като теб.
Накратко, не е задължително материалното да е било водещо при двете дами, а цялостното ви мислене и действия да са разбрани като поведение на човек 20+, което на 40+ е голяма червена лампа.
