Сега предимно ми се спи и нямам сили за нищо, едва наваксвам с работата, но преди да забременея, пак нямах особено. Ходех на тренировки (по бойни изкуства) 7 пъти в седмицата и се прибирах супер скапана вкъщи. Едва имах време да сготвя нещо (и то рядко) и да измия някоя чиния и съм до там. Даже обикновено вечер трябваше да доработвам по някой проект. Така че срещи с приятели - само уикенда и то не всеки уикенд. През останалото време в чата си говорим достатъчно. Аз си признах, че съм от активно чатещите.
Мисля си, че ако живеех в малък град без кина, ресторанти и али-бали, нищо нямаше да ми пречи да ги ползвам два пъти в месеца, както ги ползвам и сега, само че нямаше да се уморявам до смърт от пътуване с часове в трафика, мръсотията и смрадта.
Каквито и катуни да има, едва ли се навират в тебе, а за мен няма по-гадно от блъсканицата в градския транспорт, където двама ти стъпали на краката, трети се хванал за чантата ти, друг ти диша във врата. Което е по-добрия вариант, защото можеше да има и четвърти, който ти диша в лицето. И няма на къде да се завъртиш, понеже блъсканицата е нечовешка.
В София може да има много неща, но не всички са ти достъпни когато си искаш, защото има едни много дълги периоди сутрин и вечер, когато запецваш с часове в трафика и не можеш да се добереш до никъде.
Аз за работа пътувам по Евлоги Георгиев и направо ми се скапват нервите. Там целодневно е непроходимо.
Така че определено ми се струва, че малкото градче е за предпочитане. Лично спрямо моите критерии. Ясно ми е, че има хора, за които тълпата и динамичния живот са привлекателна страна.