Има хора всякакви - според онзи "авторитет", който приемат за определящ действията и решенията им:
Едни се доверяват изцяло на педиатъра.
Други - слушат баби и лели, карат си по древните схеми - сол, мас, дърпане за вратлето и т.н.
Други четат книжки.
Други обменят опит с майките по градинките.
Други питат по форумите. Приемат мненията и опита на другите майки.
Други се информират сами, търсейки всякакви източници, за да сверят и проверят инфото - от извора. Ако е медицински въпрос - търсят се медицински сайтове със статии и публикации.
Аз съм от последния вид (последен като изброявяне, не като "изчезващ" ). Та, като съм поставена пред незнание и проблем, първата ми задача е да потърся информация. После - да я сверя. И ако е здравословен проблем - да обсъдя с педиатърката си. Ако е нещо специфиично - да обсъдя и с друг специалист.
Мисля, че си зависи от типа човек. Аз например съм си такава - и лични проблеми заз решаване да има, не мирясвам, докато не намеря сама решение. Винаги се старая да го направя на база добра информираност за ползи, вреди, алтернативи и т.н.
Пък касае ли здравето на детето ми - още повече ме амбицира да търся информация.
Бих казала, че си падам малко инфоманка. Макар че съпругът ми би предпочел сигурно да съм нимфоманка.
И сега идва отговорът на въпроса ти - дали се пилея...Разсъждавам така: Така или иначе, информацията я имам. При положение, че има хора, които се питат, лутат, колебаят или интересуват, нищо не ми коства, да я предоставя. Да, понякога я повтарям по десетки пъти. Да, понякога всичко изписано не бива прието от поискалия мнение. Но бива полезно за някой друг. А дори да не послужило никому, какво толкова, упражнила съм си паметта и машинопистките умения. Не е загубено време.
А ти не се ядосвай за вече минало нещо.
Само ще кажа аз какво установих досега като майка: Най-ценният родителски урок го дава детето, оставим ли го да ни "води" и учи. Важно е и майката да следва инстинкта си на родител. И да бъде информирана.