За изневярата, ама от друг ъгъл

Наистина е по лесно да се дават съвети - трудното е да го преживееш 

Ако наистина  обичаш някого безусловно, безрезервно и толкова силно, колкото не си си мислела, че можеш да обичаш, то надали ще си задаваш този въпрос. В ЛЮБОВТА няма нищо за прощаване.

                 Звучи чудесно, но ако и те спуква от бой ежедневно - тогава какво?

ТраЛаЛа - това , което си написала звучи много двусмислено  или поне аз не мога да го разбера 

Според мен...е трудно една връзка да се запази без изневери...Някак си постоянно трябва да изненадваш човека до себе си, да го радваш, да го сваляш, да го предпазиш от проблемите си и сивото ежедневие...който успее да го направи..Евала..Само, че някак си ми се струва, че е много трудно...и, че дори понякога да обичаш безкрайно някого и той да ти дава всичко от което имаш нужда, един флирт може да те изстреля на седмото небе...Да те накара да се почувстваш жив и така, както си се чувствал в началото на собствената си връзка..Никога нищо в този живот не е черно или бяло...Има толкова нюанси на тези два цвята, че може да се изгубиш в тях...Дори и да има някаква забежка, ако тя не прерасне в нещо по - сериозно, според мен това трябва да се забрави и да се продължи напред...Мъжете са си такива...Изневярата за тях е в сърцето, а не в креватната гимнастика...За нас, жените е по - сложно, защото тръгнем ли да изневеряваме, значи нещо в любовта ни към човека до нас се е пречупило...
Не е честно да осъждаме хората, които са го направили, защото може да се случи на всеки...Освен това да се греши е човешко и никой не е застрахован...за съжаление...
"Всяка радост е бременна с мъка.."е казал един поет и е бил много прав...Няма нищо еднозначно, черно или бяло в този живот...Затова той трябва да се живее пълноценно и истински...за да може един ден като се обърнеш назад да си доволен от това, което си видял...
Колкото до изневярата,дано не се случва на никого..но случи ли се...първото се замислете дали поне мънича част от вината не се крие и у вас....

Не си само ти- двусмислено е. Но независимо от тълкуването все не мога да се съглася- който обича прощава... и винаги има какво да се прощава.

Karabela!, на кръшкача ако щеш и на челна стойка да му застанеш, няма да го промениш. И да търсиш вина си е повече от излишно... и най-красивата и любяща жена на света да има- пак ще кривне!

Така е....ако си е крашкач по душа...по-добре бягай надалече...Аз говорех...за някакви мънички изкушения и забежки, които неминуемо идват и си отиват в живота на всеки..........

Ако иска да кръ6ка ...няма проблем.Прав му път         

  Аз няма ся  да се  застрелям ...я 

Но път обратно  към моето сърце НЯМА....НЪЦ : .........То 6те  заклю4ено ...

Права си ,Роза,но лошо е че при мен заключи ли се сърцето-връщане назад няма,а не трябва да бъде така в житейския живот трябва да има и компромиси,но явно не съм се усъвършенствала достатъчно.

Аз не вярвам в това.
Изобщо не вярвам, че тази рана може да заздравее някога и изобщо, че има момент, в който се забравя.
Това, за което питаш, за мен не е "забрава и прошка", а компромис.
Защото има житейски моменти, в които в името на семейството, децата и собствената сигурност и спокойствие един човек казва "забравям и прощавам", но това са само думи за самоуспокоение- зад тях обикновено се крият страхове- от самота, от раздялата, от социално-финансова несигурност и т.н.
Думите за "всепоглъщаща, всеопрощаваща, изумителна и неповторима любов", която прощава едно подобно предателство и лекува всички рани са тотална самозаблуда, поради причините, изброени по-горе и поради фактът, че понятия от подобен характер се градят преди всичко на взаимност и изневярата като предателство незабавно нарушава цялостта на понятието "любов".
Но мога все пак да те успокоя с фактът, че има хиляди жени, които живеят с подобен копромис и с нараненото си сърце, но повечето от тях ги оправдавам.
Но ако все пак имаш достатъчно смелост да го напуснеш овреме, те уверявам, че съдбата обича смелите и ще те компенсира с мъж, който заслужава любовта и доверието ти и ще бъдеш истински щастлива.

Абсолютно . Колко може да издържи една жена , знаейки че я лъжат е въпрос на характер и на това кое и е важно всъщност .
 

Не е компромис да не обръщаш внимание на някоя и друга сексуална забежка при положение, че мъжът ти не те лишава от нищо. Ако е верен, но не се държи много добре с теб по-добър вариант ли е?... В такъв случай какво те топли ако никога не си е позволявал да кривне? В крайна сметка всеки човек си има някакви кусури. И поне според мен е по-добре да е добър съпруг и баща, пък дори и да си позволява неща, които остават извън семейството. Идеални хора просто няма.
п.с. Физическата вярност не е доказателство за любов. Нито пък обратното.

Напълно съм съгласна. Преживях го в началото на връзката ни. Отне ми повече от година да го преживея. Въпросът не е да го обвиняваш в прегрешението, а да разбереш какво го е накарало да го направи, може вина да имаш и ти.
Аз го обичам и той ме обича. Друго няма значение.