Щуреят ли на воля децата в чужбина?

плюс 4ее нормално да си купи6 " шоколад" пък за тревата да не говорим те и майките им пу6ат с тях . аз като писах горе имах впредвид по малки деца , за "пуберите" даже не се бях и сетила. върви6 си в петък ве4ер покраи дискотеките и един такъв мирис на трева се носи отвсякъде 4е няма и нужда да си купуваш ..само от вдишване го докарваш...еиййййййй то 4овек като проима дете много крити4ен по4ва да става....по рано бих го разказалоа същото ,но с друг емоционален тон      

Ей, това и аз не мога да приема, направо побеснявам, особено за яденето на камъни. Аз всеки ден, когато трия дупе, все камъни и пясък излизат, тукашния е един черен и се отличава. Въобще не им обръщат внимание в детската градина.

Ооо, аз на тревата даже не и обръЩам внимание ве4е. в БГ си спомням, 4е някой като пуШеШе таакова 4удо вси4ки едва ли не го мислеха, за някакъв гангстер, психопат, крадец и ей такива други... ама тук си е неЩо като закон.
И мъжа ми е пуШил, признавам си, ама сега не му давам.    Държа пълен контрол над него хи хи хи

Камъни и пясък са си направо беzобидни. Една наша поzната ни се обади да ни пита какво да прави zащото детето и се нахранило щедро с фасове... докато тя се zабавлявала около открит плувен басейн. И понеже детето и е с по деликатно zдраве, се наложи да го вкарат в болница zа промивки на стомаха.

Ти ме разби,     Ние имаме само едно ходене в Спешно отделение да ни вадят камък от носа, детето цял ден се е мъчело да диша, а спокойните му учителки без да забележат.      

Има ги такива тръшканици и при нас.

Но това е до родителя, дали ще позволи да му се качи детето на главата. Тука си използват боя на общо основание. Само ако прекалят тогава се намесва Отдел Просвета (Jugendamt) и им отнема правата.

По нашия край хората - повечето с малко деца си имат на двора люлка, пързалка и пясъчник.
Има и обществени .
И на двете места се вика и крещи на воля. То ако сега не им се дава да играят, да крещят, кога?

Но все пак трябва да си има граници и те зависят от самите родители. Ама да не ставам много възпитателна.

Но има един случай от първото ми идване тук. ходихме с мъжа ми на сватба на братовчед му. Празненството се проточи до ранни зори и през цялтот време децата бяха там и не спираха да беснеят, крещят и търчат. Бях възмутена не за друго, а защото за мен деца под 8 години трябва да си лягат в нормални часове а не да се оставят безнадзорни до 1 ч
Все пак не бях още майка и бях доста втрещена.

Сега вече като майка на 2 деца, мога да кажа че съм пак на същото мнение и пак ще съм възмутена от тая липса на граници и спазването им тук.

Както Вяра каза то не е свобода а слободия

Тук е различно- от човек до човек. Но по принцип са много свободни и си правят каквото си искат- търкалят се навсякъде, блъскат, чупят, крещят...
Боят в Дания е строго забранен. Независимо в къщи или не. Ако например цапардосаш детето си в къщи и после някой те изклюкари където трябва, могат и да ти вземат детето. За това и никой не смее да удря. Иначе съм чувала много датчанки да крещят на децата си, но повечето деца са на принципа "Пей ли си Пенкеле кой те слуша" Особенно в супермаркетите съм виждала какви ли не сцени- докато не им купят една торбичка с тукашните бонбонки е жив цирк. Виждала съм даже и деца на по 4 години, които псуват родителите си, викат им "глупак" и тн...
Но все пак е различно от човек до човек. Има датчани, на които децата им наистина са много добре възпитани, слушат и уважават родителите си.

Хехе, те нали исландци и датчани се водят за братовчеди, почти нищо не се различава в методите на възпитание. Тук дори учат децата в 1-ви клас номера на полицията, ако случайно родителя набие детето, то да знае къде да се обади за помощ. Един случай - синът на едни наши приятели бил е около 6год. умолявал майка си да му даде телефона на полицията, че да се оплачи от баща си, който забранявал нещо, не че го биел. Приятелката ми вика, цяла седмица сме крили телефона от него.

Ужас...

В Англия не можеш да го биеш на обществено място. Миналата година имаше големи дебати относно физическото наказание. Сега, както казва Хонда, можеш да го наказваш в рамките на разумното и то в къщи. Ако детето се появи с някакви синини, натъртвания, тогава социалните могат да предприемат действия.

Оф, да ви кажа, и на мен това ми е болна тема. Не за друго, а защото свекитата, които са ни на гости, ни изкараха, че сме "държели детето като в затвор". И то защото: не му даваме да бърка в чекмеджетата, да хвърля топки вкъщи, да удря хора и да хвърля играчки по други хора. Аз гледам общо взето как тука холандците си възпитават децата и съм учудена. От една страна, малките деца ги учат точно да същите неща, т.е. да не удрят, да не хвърлят и т.н. Изключително спокойни са, почти не ми се е случвало да видя някой да повдигне тон на детето си, или тези, които са го правили са били откровени простаци. Не е рядкост да видиш дете да се тръшка в магазин (включително и мойто, но напоследък все по-рядко), но майката обикновено спокойно му обяснява защо нещо не може, и че просто не може, не им се угажда току-така, защото "какво ще кажат другите". По този повод и на мен не ми пука, започне ли да се тръшка, оставям го за 30 сек., той после спира и другия път знае, че няма смисъл. Та, като погледна холандците, възпитават си децата, и даже по-строго от нас, бих казала.
От друга страна имам чувстовото, че големите деца са много невъзпитани, никога не се съобразяват, например, че ти буташ количка да се отмести малко, или нещо подобно. Та се чудя, как от тия възпитани 2-3-4 годишни деца стават тия невъзпитани 13-14-15 годишни тийнеиджъри. Но това вече може и да е проблемът "възрастни - тийнеиджъри".
Само се питам, къде е границата, докъде да забраняваме и откъде вече наистина ограничаваме детето да "лудее и да играе на воля". Например, ако играе в пясъчника и се засипва с пясък, бихте ли направили забележка или бихте го оставили да си играе?
Ей, какво дълго съобщение...
Поздрави, Сара

А, забравих да кажа, че наказания от рода на "в коридора за 30сек - 1 минута" са широко прилагани тук. И никой не ти казва, че си малтретираш детето. Аз лично не го прилагам, правили сме го 1-2 пъти, но ми се струва отвратително, а е и до дете и не бих казала, че на нашето му действа добре. Но те го правят.

Хич даже не ме шашкаш
Ако работи при детето, ок. Нашият много се травмира, ама много. Но иначе аз съм против боя, не против възпитанието

Да ви кажа честно, аз съм от привържениците на методите, възпитаващи "невъзпитани" деца     . Имам предвид, че наистина ми се струва безобидно детето да търчи, да се търкаля и да пълзи по земята, да пипа и да се опитва да лапа разни неща (е, може би не чак фасове). Всичко това ми се струва нормално.
Определено не ми беше съвсем спокойно в началото на "мамешката ми кариера", де. Все пак и аз съм възпитавана по традиционния начин.  Много бързо обаче успях да се окопитя или по-точно да ме окопитят. Александър е свръхчувствително дете, а аз се оказах свръхчувствителна мама. Никога забраните, караниците, лишенията, еле пък наказанията, вкл. time-out и пр не са помагали особено. Не че детето не се е изплашвало и не е започвало да прави това, което искам. Просто тези методи потискат всякаква креативност от негова страна и някак си не е същият след подобна намеса от моя страна. За Иван пък, да не говорим! Той е още по-напорист и съответно още по-разочарован, когато не уважа ентусиазма му.
Не оставайте с впечатление, че ги оставям на самотек или, както казвате вие "свободия". Гледам да действам по следния начин:
1. Свела съм забранените неща и ограниченията до минимум - може да пресичат само за ръка; дебна да не лапнат нещо дребно, което има опасност да бъде глътнато (къщата по принцип сме я обезопасили максимално); не им разрешавам да си посягат или да посягат на други деца и още няколко такива работи. Така разминаванията ни са сведени до минимум и е по-ефективно. Това е причината да ги оставям да се търкалят, лапотят и пипотят почти всичко. Отърване от инфекциите така или иначе няма! А за това как ще се държат в обществото един ден, смятам, че личният пример на нас родителите е достатъчен, за да им даде насоките като станат по-големи.
2. Когато не искам да се прави нещо, веднага търся алтеранитва - например, докато са по-мънички и не искам да пипат в шкафовете, веднага "отварям" един шкаф, който е само за тях и могат да правят с него каквото си искат. Като  е още съвсем бебе и не разбира буквално от думи, придружавам обясненията с преместване от нежелания шкаф и поставяне пред неговия си. И това около 200 пъти     Ако сме навън и се тръгва към някой фас, веднага подавам нещо друго, което може - по-голямо камъче, което да не може да се глътне, цветя, листа и т.н. Няма напълно безопасни неща, така че дебна. Вкъщи става лудница през деня. Разни неща летят, всичко се търкаля навсякде и пр., но вечерта заедно събираме всичко и се опитваме да се забавляваме от това (само дето точна сега едвам се влача от шкембето и хич не ми е толкова забавно)
3. Когато се тръшне, просто го гушвам, отнасям го някъде настрани и ичаквам да отмине бурята, но винаги е в мен. Никога не оставям детето да се успокои само. Някакси винаги чувствам, че имат нужда от мен в този момент и ми е трудно да се противя на природата си, пък ще видим какво ще излезе  
Всичко, което ви разказах обаче не важи много, много, когато съм бременна. Мозъкът ми блокира, особено в последните месеци и измислянето на алтернативи и позитивни подходи, хич го няма. В резултат на това в момента имам две ужасно изнервени деца, на които "не-кам" и викам много повече, отколкото са свикнали. Така беше и, когато бях бременна с Иван. Сега имат за майка една търкаляща се нервна топка и това хич не им допада   .
Това е другата причина, която ме кара да вярвам, че "свободията" е по-полезна за моите деца.
Разбирате ли, наблюдавам ги и при единия, и при другия подход. Определено първият е по-успешен за тях, макар и да е по-неприемлив за хората навън.