Да така е и на мен ми казаха след месец,и аз незнам защо.Може би такъв им е правилника аз питах за едно изследване и ми казаха че се прави когато плода е на 26 седм.сигурно за всяко изследване трябва да си в подходящата за него седмица.
- Публикувана: 29 март 2007, 20:24 ч.
- Последно мнение: 16 апр. 2007, 14:45 ч.
Седмиците бързо си минават, за НОЕМВРИЙКИТЕ тревогите назад остават
Здравейте мили момичета!
Отдавна ви чета и все не смея да се запиша. Втора бременност ми е, имам 17 год. дъщеря.
Моят термин е на 9 ноември. Чувствам се ужасно - постоянно ми се гади, плача си непрекъснато и имам чувството, че така ще си остане до края. Уж нищо не ми се яде, а постоянно съм обградена с храна и вече съм станала малка топчица. Ох, стига, че пак ще ревна
Лека бременност на всички от мен!
Отдавна ви чета и все не смея да се запиша. Втора бременност ми е, имам 17 год. дъщеря.
Моят термин е на 9 ноември. Чувствам се ужасно - постоянно ми се гади, плача си непрекъснато и имам чувството, че така ще си остане до края. Уж нищо не ми се яде, а постоянно съм обградена с храна и вече съм станала малка топчица. Ох, стига, че пак ще ревна
Лека бременност на всички от мен!
Здравейте мами!Може ли да се запиша при вас за втори път,защото си смених името!Бях деси_вова,а сега съм desi_r.На 34 години съм.това ми е първа бременност,термина ми е на 24ноември.Другата седмица ще ходя на лекар за сърдечен ритъм.Не ми прилошава,по-бързо се уморявам,от време на време имам леки бодежи в корема.явно и хормоните имат значение,защото съм доста по чувствителна,а и настроението ми се мени доста често.Пия фолиева киселина един месец преди забременяването и сега,а също така и витамини ЦЕНТРУМ за бременни-матерна.Аз съм на центрум от пет години,когато ми откриха анемия.сега се чувстам много добре,но се движа повече.пожелавам на всички ви лека бременност!
За изследванията да ви кажа.......
Моята док праща пациентките си в Лора,сестра ми си ги направи наскоро (тя ще ражда през октомври) и са напълно безплатни.ПКК,Васерман,Спин,микробиология и какво ли още беше незнам
Така че това е инфото което имам,на мен скоро ми предстои същото но още се помайвам и не ми се ходи на док,а и честно казано нямам никакво време.Дано бебчо бъде търпелив да дочака мама му да му види сърчицето в скоро време 
Благородно завиждам на отслабналите,браво на вас!Сега всъщност е момента да се свали някой килограм,че после няма как да стане в разгара на бременността.За съжаления аз не съм от този отбор и ми се плачеееееееееееееееееее
Моята док праща пациентките си в Лора,сестра ми си ги направи наскоро (тя ще ражда през октомври) и са напълно безплатни.ПКК,Васерман,Спин,микробиология и какво ли още беше незнам
Така че това е инфото което имам,на мен скоро ми предстои същото но още се помайвам и не ми се ходи на док,а и честно казано нямам никакво време.Дано бебчо бъде търпелив да дочака мама му да му види сърчицето в скоро време Благородно завиждам на отслабналите,браво на вас!Сега всъщност е момента да се свали някой килограм,че после няма как да стане в разгара на бременността.За съжаления аз не съм от този отбор и ми се плачеееееееееееееееееее
Здравейте, бъдещи ноемврийски мамчета! Много сте сладки, 
току що успях да изчета втората ви тема. Май само аз не съм се записала: на 29г. съм, терминът ми е на 9.11. и това ми е първа бременност.
Много ще се радвам да се подкрепяме през оставащите месеци до щастливото събитие, пък и след това. Ето как се получи при нас - беше мъчително и дълго очакване, започнахме да бебеправим с мъжа ми през март миналата година и взе, че уж стана от първия път. Така се радвахме на положителния тест и на всичките недвусмислени симптоми, но се оказа фалшива тревога. След още половин година пак положителен тест, този път без симптоми и пак нищо Смених си гинеколога и новият започна да ме следи отблизо, но все уж всичко наред, а бебе няма 
Минахме през водовъртежи от мънички, опърпани надежди и мноого тъги, докато не се разбра, че мъжът ми има лоша спермограма и само 10% годни за битка плувци 
Казаха ни, че направо ще е чудо да забременея по естествен път и ни пратиха направо на инвитро. Вече беше 12-тият месец от началото на опитите ни, когато тъкмо си чакахме уговорения час за разговор в инвитро-център. Но тогава ни отвяха други тревоги и стресове и въобще не сме се надявали да стане по естествен път, но през февруари ЧУДОТО стана 
и то без изобщо да разберем. Извинявайте, че съм толкова обстоятелствена, но ставането на чудото беше много комично. 
Потънали в стрес и динамично ежедневие, бяхме толкова уморени, че и за секс бяхме забравили и за всичко, а взехме че забравихме да правим и редовните месечни овулационни тестове. Като се сетих аз, се плеснах по челото и си направих в последния момент един, като си викаме: Е, то вече сигурно сме изтървали, пък и да не сме, така и така няма да стане по естествен път. Но единственият овулационен тест беше положителен, т.е. овулацията все пак предстоеше 
Така че, с таткото се приготвихме за един чудесен секс, приготвихме вечерта страхотна обстановка и т.н., гушнахме се и .... сме захъркали - блажено и едновременно 
На другия ден се събудихме и се посмяхме какви сме убийствени бебеправячи 
После нямахме никаква възможност изобщо за нищо и чак в много късната нощ на следващия ден, то направо си беше сутринта на по- следващия успяхме, но пък беше незабравимо След това нищо не сме и чакали, защото бяхме и двамата твърдо убедени, че всичко сме изпуснали, но нали си имахме час за инвитро. После ме натисна една страшна хрема, направо ужас, изпих сума ти аспирини - никакъв ефект. Очаквахме и едно много голямо и желано пътуване, което разбрахме, че се отлага, след като вече си бяхме стегнали куфарите. Както бяхме побеснели и една позната ни вика: "Абе, то не се знае като губите, какво печелите. Може би да не е трябвало да пътувате, той Господ си знае работата." А ние: 
Още не бяхме преживели каръшката ситуация с отложеното пътуване, когато ми закъсня 4 дни. А аз си викам: Е, хубава работа, сега пък и цикълът ми ли ще се размества точно преди инвитрото. Нямах абсолютно никакви симптоми, с изключение на страшно главоболие, което го отдавах на гадната хрема. Направих си тест и хоп - много тлъсти 2 черти 
Таткото още спеше като му казах, а той После на лекар, където на вагинален ехограф нищо не се видя, но кръвният тест беше положителен. След няколко дни се видя и плодното сакче, а на 27.03 видяхме и тупкащо сърчице 
Това е нашата трагикомична история, още веднъж извинявайте за обстоятелствеността, но исках да споделя щастието си с вас. Стана никое време, отивам да спя и се надявам да си пишем често
Между другото, още ни е страх и сме суеверни да кажем на приятелите, казали сме само на родителите ни, а сега и на вас. 
Вие кога споделихте чудесната вест с близки, приятели и околния свят, или кога смятате да я споделяте?
току що успях да изчета втората ви тема. Май само аз не съм се записала: на 29г. съм, терминът ми е на 9.11. и това ми е първа бременност. Много ще се радвам да се подкрепяме през оставащите месеци до щастливото събитие, пък и след това. Ето как се получи при нас - беше мъчително и дълго очакване, започнахме да бебеправим с мъжа ми през март миналата година и взе, че уж стана от първия път. Така се радвахме на положителния тест и на всичките недвусмислени симптоми, но се оказа фалшива тревога. След още половин година пак положителен тест, този път без симптоми и пак нищо
Смених си гинеколога и новият започна да ме следи отблизо, но все уж всичко наред, а бебе няма Минахме през водовъртежи от мънички, опърпани надежди и мноого тъги, докато не се разбра, че мъжът ми има лоша спермограма и само 10% годни за битка плувци Казаха ни, че направо ще е чудо да забременея по естествен път и ни пратиха направо на инвитро. Вече беше 12-тият месец от началото на опитите ни, когато тъкмо си чакахме уговорения час за разговор в инвитро-център. Но тогава ни отвяха други тревоги и стресове и въобще не сме се надявали да стане по естествен път, но през февруари ЧУДОТО стана и то без изобщо да разберем. Извинявайте, че съм толкова обстоятелствена, но ставането на чудото беше много комично. Потънали в стрес и динамично ежедневие, бяхме толкова уморени, че и за секс бяхме забравили и за всичко, а взехме че забравихме да правим и редовните месечни овулационни тестове. Като се сетих аз, се плеснах по челото и си направих в последния момент един, като си викаме: Е, то вече сигурно сме изтървали, пък и да не сме, така и така няма да стане по естествен път. Но единственият овулационен тест беше положителен, т.е. овулацията все пак предстоеше Така че, с таткото се приготвихме за един чудесен секс, приготвихме вечерта страхотна обстановка и т.н., гушнахме се и .... сме захъркали - блажено и едновременно На другия ден се събудихме и се посмяхме какви сме убийствени бебеправячи После нямахме никаква възможност изобщо за нищо и чак в много късната нощ на следващия ден, то направо си беше сутринта на по- следващия успяхме, но пък беше незабравимо След това нищо не сме и чакали, защото бяхме и двамата твърдо убедени, че всичко сме изпуснали, но нали си имахме час за инвитро. После ме натисна една страшна хрема, направо ужас, изпих сума ти аспирини - никакъв ефект. Очаквахме и едно много голямо и желано пътуване, което разбрахме, че се отлага, след като вече си бяхме стегнали куфарите. Както бяхме побеснели и една позната ни вика: "Абе, то не се знае като губите, какво печелите. Може би да не е трябвало да пътувате, той Господ си знае работата." А ние: Още не бяхме преживели каръшката ситуация с отложеното пътуване, когато ми закъсня 4 дни. А аз си викам: Е, хубава работа, сега пък и цикълът ми ли ще се размества точно преди инвитрото. Нямах абсолютно никакви симптоми, с изключение на страшно главоболие, което го отдавах на гадната хрема. Направих си тест и хоп - много тлъсти 2 черти Таткото още спеше като му казах, а той После на лекар, където на вагинален ехограф нищо не се видя, но кръвният тест беше положителен. След няколко дни се видя и плодното сакче, а на 27.03 видяхме и тупкащо сърчице Това е нашата трагикомична история, още веднъж извинявайте за обстоятелствеността, но исках да споделя щастието си с вас. Стана никое време, отивам да спя и се надявам да си пишем често
Между другото, още ни е страх и сме суеверни да кажем на приятелите, казали сме само на родителите ни, а сега и на вас. Вие кога споделихте чудесната вест с близки, приятели и околния свят, или кога смятате да я споделяте?
Добре дошли на новите коремчета
А на болните да оздравяват!
vasiags , тази кашлица много неприятна. Много ми стана интересно това с меда и содата и за ряпата, дано да помогне. Ако стане, кажи ни, за да го ползваме при нужда и ние.
Stela-Maria , браво, много се радвам за вас! Голяма борба е било, но ето че има защо. Стискам палци този път всичко да е наред.
Аз като малка антибиотици не съм пила, нито брат ми, защото един руски професор беше казъл на мама, че антибиотиците са най-лошото лекарство. Благодарение на това боледувахме много рядко.Но като се разболеехме през колко винени чаршафи сме минали не питайте. И всякакви народни медицини.
За яденето, на мен ми се яде САМО българска кухня. Нищо друго. А аз въобще не съм капризна по принцип и всичко обичам. НО сега, само български манджички- грах с картофки, сърми, чушки с ориз, мусака, таратор, ако имаше и шкембе чорба с много чесън щях да ям
. Споделих с една позната и тя ме изгледа съпричастно и каза- "Наистина ли, и на мен ми беше така! Като бях бременна само в МакДоналдс ядях, защото съм израстнала в Алабама и там израстнахме с боклушка храна, а иначе го мразя и никога не ходя". Мисля си, добре чe сме си от България, а не като забременеем да се връщаме във времето в селска Алабама до МакДоналдс да опрем
Протеина е много важен, и защото така сме израстнали си ядем кисело мляко. Аз четох, че за бременни количеството е към 75гр или 2ч.прясно, 2ч кисело мляко, 1 пилешка гърда. Аз пилешката гърда и прясното мляко ги пропускам обикновено, но добавям кисело и други протеини.
Зор голям...но както мама казва "Майка лесно не се става". Онзи ден гледах една майка как чакаше бебето й да се наяде. И докато преди само се захласвах по колко са сладки бебетата, сега докато седях там и едвам не търчах до тоалетната, си помислих за първи път през какво е минала тази жена и наистина колко е героично да си майка
За витамините- аз пия от около 2 месеца преди да забременея. Започнах направо с витамини за бременни- там има всичко, от което има нужда бременна жена. Фолиевата киселина за бременни жени е от 600мгр до 800мгр. Витамините ги изписват като разберат, че си бременна. Не съм питала до кога да се пият, ще питам следващия път и ако ви е интересно ще споделя тук.
А на болните да оздравяват!
vasiags , тази кашлица много неприятна. Много ми стана интересно това с меда и содата и за ряпата, дано да помогне. Ако стане, кажи ни, за да го ползваме при нужда и ние.
Stela-Maria , браво, много се радвам за вас! Голяма борба е било, но ето че има защо. Стискам палци този път всичко да е наред.
Аз като малка антибиотици не съм пила, нито брат ми, защото един руски професор беше казъл на мама, че антибиотиците са най-лошото лекарство. Благодарение на това боледувахме много рядко.Но като се разболеехме през колко винени чаршафи сме минали не питайте. И всякакви народни медицини.
За яденето, на мен ми се яде САМО българска кухня. Нищо друго. А аз въобще не съм капризна по принцип и всичко обичам. НО сега, само български манджички- грах с картофки, сърми, чушки с ориз, мусака, таратор, ако имаше и шкембе чорба с много чесън щях да ям
. Споделих с една позната и тя ме изгледа съпричастно и каза- "Наистина ли, и на мен ми беше така! Като бях бременна само в МакДоналдс ядях, защото съм израстнала в Алабама и там израстнахме с боклушка храна, а иначе го мразя и никога не ходя". Мисля си, добре чe сме си от България, а не като забременеем да се връщаме във времето в селска Алабама до МакДоналдс да опрем Протеина е много важен, и защото така сме израстнали си ядем кисело мляко. Аз четох, че за бременни количеството е към 75гр или 2ч.прясно, 2ч кисело мляко, 1 пилешка гърда. Аз пилешката гърда и прясното мляко ги пропускам обикновено, но добавям кисело и други протеини.
Зор голям...но както мама казва "Майка лесно не се става". Онзи ден гледах една майка как чакаше бебето й да се наяде. И докато преди само се захласвах по колко са сладки бебетата, сега докато седях там и едвам не търчах до тоалетната, си помислих за първи път през какво е минала тази жена и наистина колко е героично да си майка
За витамините- аз пия от около 2 месеца преди да забременея. Започнах направо с витамини за бременни- там има всичко, от което има нужда бременна жена. Фолиевата киселина за бременни жени е от 600мгр до 800мгр. Витамините ги изписват като разберат, че си бременна. Не съм питала до кога да се пият, ще питам следващия път и ако ви е интересно ще споделя тук.
Здравейте! Колко много сме станали само за 1-2 дена и всички имаме едно общо- ще раждаме през ноември, а колко сме различни при симптомите и емоциите си! Аз се улавям да реагирам смешно мелодраматично и на най-тънката емоция, а по принцип не съм такава. Много ме е страх в очите на околните да не изглеждам като ония лигави бремени, нали сте виждали такива- дето искат да се отнасят към тях като към болни 
. И наистина , на кого казахте вече за бремеността си? Ние-на всички, които считаме, че се радват заедно с нас. Сложих си и червен конец на ръката 
. И наистина , на кого казахте вече за бремеността си? Ние-на всички, които считаме, че се радват заедно с нас. Сложих си и червен конец на ръката 
Здравейте и от мен
Ами ние сме казали само на родителите ни, но сме им казали още да не бързат много да го разпространяват...иска ми се да мине още малко време (или поне следващия ми преглед на 25.04) и може би тогава ще кажа на всички....
Аз и на работа не съм казала, но ще трябва, че искам да ме осигуряват на по-висока заплата от април...охх ще видим как ще стане точно
Приятен ден на всички
Ами ние сме казали само на родителите ни, но сме им казали още да не бързат много да го разпространяват...иска ми се да мине още малко време (или поне следващия ми преглед на 25.04) и може би тогава ще кажа на всички....
Аз и на работа не съм казала, но ще трябва, че искам да ме осигуряват на по-висока заплата от април...охх ще видим как ще стане точно
Приятен ден на всички
Привет на всички новодошли мами!Stela-Maria ,изключително се радвам за вас!Дано всичко бъде наред и да изкараш една лека и безпроблемна бременност! 
viki.1981 ,нормално е да те боли кръста.Аз с първата ми бременност такива нетърпими болки имах,които продължават и до днес.Аз продължавам да се чувствам много зле и имам чувство,че това гадене и виене на свят няма да свърши никога.........А между другото и аз съм смъкнала 1-2кг. за 10 дни.Вече не знам кое е нормално и кое не.Мъжа ми казва,че сякаш за първи път съм бременна.По цял ден само мърморя,все нещо ми е криво,дразня се от най-незначителни неща.Как ще ме изтърпят така хората около мен - незнам!По въпроса за казването на новината - почти на всички,които съм сигурна че се радват за нас.
viki.1981 ,нормално е да те боли кръста.Аз с първата ми бременност такива нетърпими болки имах,които продължават и до днес.Аз продължавам да се чувствам много зле и имам чувство,че това гадене и виене на свят няма да свърши никога.........А между другото и аз съм смъкнала 1-2кг. за 10 дни.Вече не знам кое е нормално и кое не.Мъжа ми казва,че сякаш за първи път съм бременна.По цял ден само мърморя,все нещо ми е криво,дразня се от най-незначителни неща.Как ще ме изтърпят така хората около мен - незнам!По въпроса за казването на новината - почти на всички,които съм сигурна че се радват за нас. 
И ние така - за няма и 10 дена успяхме да осведомим близките ни и приятелите.
А за болките просто няма нещо което да не ме боли. А яйцата ми все още водят великденска битка
.
Айде да караме по-лека - петък 13 е, последен работен ден. А утре ще спим до късно ще мързелуваме и т. н.
А за болките просто няма нещо което да не ме боли. А яйцата ми все още водят великденска битка
.Айде да караме по-лека - петък 13 е, последен работен ден. А утре ще спим до късно ще мързелуваме и т. н.
Здравейте на всички,
чета и не мога да повярвам че сте подложени на такива мъки.Аз съм в 8 седмица и се чувствам съвсем нормално,нито ми се гади,нито имам проблем с яденето,само малко ме наболява кръста от време на време.Искрено се надявам и за напред да останат така нещата,а на всички вас пожелавам лека бременност и дано с времето да изчезнат всичките ви неприятни неразположения.
Относно витамините,аз също пия само фолиева киселина и ми казаха че трябва да продължа до четвъртия месец.А изследвания на кръв и урина ми направиха още миналата седмица.
чета и не мога да повярвам че сте подложени на такива мъки.Аз съм в 8 седмица и се чувствам съвсем нормално,нито ми се гади,нито имам проблем с яденето,само малко ме наболява кръста от време на време.Искрено се надявам и за напред да останат така нещата,а на всички вас пожелавам лека бременност и дано с времето да изчезнат всичките ви неприятни неразположения.
Относно витамините,аз също пия само фолиева киселина и ми казаха че трябва да продължа до четвъртия месец.А изследвания на кръв и урина ми направиха още миналата седмица.
Привет и от мен мили мами. За себе си искам отнова да споделя,че общо взето се чувствам ОК. Имам само едно притеснение:Вече съм в 11г.с.- кога да кажа в службата? Аз постъпих от 01.03.2007 г. и предупредих в началота за желанието си за второ дете и ето, че наближава момента да кажа за бебето , а ме е шубе. Даже и най- близките не знаят и на сина си не съм казала и не знам той как ще го приеме. Ами това е. Ако можете дайте съвет.Ако не -здраве да е .