Естествено, че ще го "пусна". 
- Публикувана: 3 апр. 2007, 00:14 ч.
- Последно мнение: 20 май 2007, 04:31 ч.
Бихте ли пуснали мъжа си сам на ваканцийка?
Ама така де, нали сме затова тука, да си удряме по два шамара, за усещане 
Аз пък бих се засегнала от такова отношение. Според мен е редно да ме попита дали искам да отида с него,
като ми обясни какво ще прави, пък аз ще преценя дали ще ми е скучно или не.
Бих го "пуснала" при положение, че самата аз нямам желание да отида.
НО ако и на мен ми се почива, ако съм била затворена месеци наред вкъщи с малко дете
и имам нужда от глътка въздух, а той самоволно реши да ходи сам на почивка
ами няма да го одобря, дори ще ми стане меко казано обидно.
За мен реакцията на zipur е съвсем нормална.
като ми обясни какво ще прави, пък аз ще преценя дали ще ми е скучно или не.
Бих го "пуснала" при положение, че самата аз нямам желание да отида.
НО ако и на мен ми се почива, ако съм била затворена месеци наред вкъщи с малко дете
и имам нужда от глътка въздух, а той самоволно реши да ходи сам на почивка
ами няма да го одобря, дори ще ми стане меко казано обидно.
За мен реакцията на zipur е съвсем нормална.
Аз на твое място бих се радвала, че има хоби с което да се занимава.И въобще не бих правила проблеми ако иска да отиде някъде заради хобито си.А, я си представи, че вместо да ходи да снима , виси по цяла нощ в кръчмите или играе комар или... Не разбирам някои жени, които искат да са все заедно с мъжете си, на всяка цена.Ами след като на теб не ти е приятно да ходиш с него, естествено е човекът да иска да разтовари сам или пък с приятели.
Не знам защо някои жени сами си усложняват семейния живот.
Опитай се да обърнеш ролите ,т.е. погледни от неговата камбанария и тогава ще го разбереш.
Така, че ''пусни'' го да ходи където е решил и като се върне не му го ''изкарвай през носа''.Посрещни го усмихната, с целувка и му кажи, че ти е липсвал.Толкова е просто!
Не знам защо някои жени сами си усложняват семейния живот.
Опитай се да обърнеш ролите ,т.е. погледни от неговата камбанария и тогава ще го разбереш.
Така, че ''пусни'' го да ходи където е решил и като се върне не му го ''изкарвай през носа''.Посрещни го усмихната, с целувка и му кажи, че ти е липсвал.Толкова е просто!
Ако това му хоби по някакъв начин ви разделя, макар и малко по малко, трябва да помислиш (а и заедно) какво искате всъщност вие двамата от живота. Ако чувстваш взаимност, подкрепа, ако сте щастливи, когато се видите вечер след работа, а хобито му подхранва някаква негова потребност, - нека отиде на екскурзия. Принципите нямат много значение тук. Важно е какво чувстваш ти.
Ако се чувстваш "изоставена" с детето при тенджерите и тиганите, отивате заедно, вземате някоя приятелка, роднина или просто детегледачка, за да ви помага с детето и осъществявате една активна почивка всеки, както му душа иска
а и до голяма степен ще сте заедно.
Ако се чувстваш "изоставена" с детето при тенджерите и тиганите, отивате заедно, вземате някоя приятелка, роднина или просто детегледачка, за да ви помага с детето и осъществявате една активна почивка всеки, както му душа иска
а и до голяма степен ще сте заедно. 
Естествено, че бих го "пуснала". Абе вие какви хора сте бе 
Честно, като чета форума някой път, намирам обяснение за всички мъжки забежки, странности и т.н.
Нищо лично към авторката, ама да "пускаш" мъжа си където и да било, все едно е бебето ти в детската градина, не го намирам за нормално 
Честно, като чета форума някой път, намирам обяснение за всички мъжки забежки, странности и т.н.
Нищо лично към авторката, ама да "пускаш" мъжа си където и да било, все едно е бебето ти в детската градина, не го намирам за нормално 
Мисля, че мъжете и сами могат да взимат решения. Аз може би бих изказала мнение, но решението си го взима той.А да заявя "Пускам те", "Не те пускам" звучи ужасно обидно. Нали не бихте искали някой да се отнася с вас така?
За момента моя съпруг никога не е имал подобни желания - да ходи някъде без мен. Винаги, навсякъде, сме били заедно. И то не защото единия не пуска другия а защото не ни е интересно по сами. Винаги сме споделяли и хубави и лоши моменти заедно. И точно тогава ни е било най-забавно и най-приятно.
Не съм сигурна как ще реагирам ако някой ден той реши да ходи сам във ваканция. Незная!
Не съм сигурна как ще реагирам ако някой ден той реши да ходи сам във ваканция. Незная!
Българските семейства, в които никой никога не ходи никъде сам сигурно са чудесни, но аз така не мога. Слава Богу, и мъжът ми, и аз сме нормални хора, случва се да отидем някъде сами и не си правим харакири от тази трагедия. Добрев, че съм се омъжила точно за него, че не мога дори и да си представя как се моля на мъж да ме пусне някъде за 2 дена сама
Е, какво се хванахте за думите "пускам" - "не пускам". Не мисля че става въпрос за това с какви думи си разрешавате подобни забежки с половинките си. По-скоро как бихте се почувствали и реагирали в тази ситуация. Аз лично не бих го приела ок. Когато двама дущи са заедно и са семейство е хубаво да се съобразяват един с друг или най малкото да обсъждат най удачните и за двете страни варианти. Верният подход за мен е - искам да направя това и това, искаш ли да отидем заедно и ако не какво предлагаш. А не аз съм си го планирал, че и твоите планове за това време съм направил. Ми аз може да не искам да ходя точно тогава при родителите си. Има много варианти - отиваме заедно, като през деня той си обикаля да снима, аз се пека или се разхождаме с детето/децата или ако не ми се ходи въобще, отива за 2-3 дни и след това отиваме някъде заедно:) Но важното е двамата да стигнем до решението за да не се чувства после единия от двамата зле и изоставен.
Цялата тема навява на мисълта, че единствено и само мъжете ЕВЕНТУАЛНО понякога биха могли да изпитат необходимост да мръднат някъде без жените си. Е, аз съм жена и обичам да се видя с приятелки без мъжко присъствие и не разбирам какво толкова странно има в това човек да остане за 2 дена без мъжа си /жена си. Абсолютно недоумявам и това си е. Не мога да си представя навсякъде да ходим двамата залепени като сиамски близнаци.
Да "пусна" ли? Че той да не ми е собственост, за да го пускам някъде? Не разбирам жените, които задушават така мъжете си. Аз нямам нищо против моя мъж да ходи където си иска, сам или с мен. Понякога аз също имам нужда да отида някъде без него, ако щеш дори да изляза и да се шматкаме с приятелка ей така, по улиците.
По принцип с него често се движим в комплект, но понякога обстоятелствата пречат - когато единият иска да иде някъде, а другия примерно не може да го придружи (напр. лятото аз работех и през седмицата не мога да мръдна никъде, а той отиваше за по няколко дни на палатка). Не виждам нищо лошо в това. За мен много важно е доверието и да няма ревност, защото именно тя може да погуби връзката. Лично мнение, подплатено с горчив опит.
По принцип с него често се движим в комплект, но понякога обстоятелствата пречат - когато единият иска да иде някъде, а другия примерно не може да го придружи (напр. лятото аз работех и през седмицата не мога да мръдна никъде, а той отиваше за по няколко дни на палатка). Не виждам нищо лошо в това. За мен много важно е доверието и да няма ревност, защото именно тя може да погуби връзката. Лично мнение, подплатено с горчив опит.