Ооооо, светът стана по-добър 
Всички станаха много мили едим към друг в мое присъствие. Чудесно беше!
Всички станаха много мили едим към друг в мое присъствие. Чудесно беше! - Публикувана: 20 апр. 2007, 12:33 ч.
- Последно мнение: 14 май 2007, 22:15 ч.
Промени ли се отношението към вас след като забременяхте?
При мен нищо не се промени, което на моменти леко ме дразни. Не че искам някакво особено или специално внимание, но от време на време никога не е излишно.)
Занимаваме се с нещо като семеен бизнес с моите родители и там напрежението е голямо и нямаме много време, в което да се глезим и обгрижваме. Повече нещата се въртят около работата.
Що се отнася до човека от мен - 2седмици беше шашнат, а сега сякаш вече не му пука. При което и на мен вече започва да не ми пука особено конкретно за него.
Занимаваме се с нещо като семеен бизнес с моите родители и там напрежението е голямо и нямаме много време, в което да се глезим и обгрижваме. Повече нещата се въртят около работата.
Що се отнася до човека от мен - 2седмици беше шашнат, а сега сякаш вече не му пука. При което и на мен вече започва да не ми пука особено конкретно за него.
Ние още не сме бременни , но ми беше интерсно да прочета какво се е променило или не покрай вас. Аз много се страхувам да не се промени към лошото.. т. е. да ме обгрижват повечко все едно сам болна или "един инкубатор' на който всичко трябва да му е добре. Майка ми винаги дава съвети, и винаги е притеснена затова знам и тогава как ще е .
За съпруга предполагам , че и той ще се шашне въпреки че много иска малък човек. но се надяванм да ме обгрижва. Всеки обича да е глезен
За съпруга предполагам , че и той ще се шашне въпреки че много иска малък човек. но се надяванм да ме обгрижва. Всеки обича да е глезен
интересна ми беше темата и реших да прочета .
Може да звучи прехвалено, но моя мъж винаги се е грижил за мен като ми е предоставял всичко най - добро от което се нуждая - сега вече е умножено по 2 или по 3 .
и естесвено е страхотно , защото се чувствам още по - специална и по - сигурна .
Вярно е, не съм болна , а бременна , но усещането, че някой се грижи за теб и че те мисли е невероятно .
Успоредно с това съм била самостоятелна и продължавам да бъда .
Чувствам се добре !
Може да звучи прехвалено, но моя мъж винаги се е грижил за мен като ми е предоставял всичко най - добро от което се нуждая - сега вече е умножено по 2 или по 3 .
и естесвено е страхотно , защото се чувствам още по - специална и по - сигурна .
Вярно е, не съм болна , а бременна , но усещането, че някой се грижи за теб и че те мисли е невероятно .
Успоредно с това съм била самостоятелна и продължавам да бъда .
Чувствам се добре !
Никога не съм била лишена от перфектното отношение на този мой прекрасен Мъж.Понякога чак ми се иска да сляза на земята.А аз сам малко "лоша",даже доста понякога,особенно сега с този хаос от хормончета 
,ама той с удоволствие приема всичко Милия.Просто е Страхотен и ме обожава.Така че, немога да кажа, че нещто кой знае колко се е променило.Аз съм неговото голямо Бебче 
Пък и отношението на семейството му- Мама2 и Тати2....голяма глезотия.Те си ме обичкат като тяхно детенце и треперят милите.
Абе въобще толкова съм щастлива, че всички около мен са толкова готини,добрички и съм свързала Живота си точно с тях!
,ама той с удоволствие приема всичко Милия.Просто е Страхотен и ме обожава.Така че, немога да кажа, че нещто кой знае колко се е променило.Аз съм неговото голямо Бебче Пък и отношението на семейството му- Мама2 и Тати2....голяма глезотия.Те си ме обичкат като тяхно детенце и треперят милите.
Абе въобще толкова съм щастлива, че всички около мен са толкова готини,добрички и съм свързала Живота си точно с тях!
И преди да забременея всички около мен, са се отнасяли грижливо към мен.Когато забременях, негативно настроените към мен, си останаха, че даже и още повече иззлобяха.
Приятеля ми се опита да ме отменя във всичко, да ме "пази" и тн., но бях категорична, че не искам никой да се държи с мен като с инвалид, и че докато мога ще си върша всичко сама, като почна да не мога, да се сещат сами да ми помогнат.Не се наложи да моля за каквото и да било - любимите ми хора просто разбраха, какво съм казала в началото и до края се погрижиха, за нещата, още преди аз да осъзная напълно, че "това вече не е за мен".
Едно от нещата, които се промениха бяха, че с приятеля ми започнахме, по често да провеждаме малките задушевни разговори и прекарвахме повече време заедно от преди(когато забременях, работех като луда и някък не ни оставаше много време да сме един до друг с мъжа до мен;после това се промени)
Приятеля ми се опита да ме отменя във всичко, да ме "пази" и тн., но бях категорична, че не искам никой да се държи с мен като с инвалид, и че докато мога ще си върша всичко сама, като почна да не мога, да се сещат сами да ми помогнат.Не се наложи да моля за каквото и да било - любимите ми хора просто разбраха, какво съм казала в началото и до края се погрижиха, за нещата, още преди аз да осъзная напълно, че "това вече не е за мен".
Едно от нещата, които се промениха бяха, че с приятеля ми започнахме, по често да провеждаме малките задушевни разговори и прекарвахме повече време заедно от преди(когато забременях, работех като луда и някък не ни оставаше много време да сме един до друг с мъжа до мен;после това се промени)
Аз съм от щастливките на която и се обръщаше внимание от всички близки.За мен това е нормално.Особенно от партньора или мъжа,тъй като и той е искал дете!
И преди да забременея винаги са ми обръщали много внимание.Имам добър и грижовен мъж!