Мили мами, много интересна тема! 
- Публикувана: 7 май 2007, 13:08 ч.
- Последно мнение: 12 май 2007, 12:55 ч.
Oстава ли Ви време за вас самите?
Не,никакво!
Не ни помага никой.За да свърша нещо мое,решението е единствено да пренебрегна дребито за малко.Не се чувствам виновна,и аз съм човек.Още повече че за да ис изпълнявам функцията на добър,търпелив и съвестен родител имам нужда да релаксирам и да се почувствам и аз отделен индивид,а не само космическа станция"майка"върху която се приземяват летателни обекти.Единственото нещо което правя без присъствието на сина си е да отида на фризёр.Само там няма как да го завлека.Обикновенно събота,когато баща му остава с него за час-два.Останалите инициативи или ги пропускам,като си казвам че не са от толкова голямо значение в дневния ред или ги върша когато спи(лакиране на нокти).
Обикновенно си лягам с мокра коса,а като излиза си правя кок на тила,така че да събера в ред косата,която неизсъхнала правилно е заприличала на разплетена кошница.Гримирам се за ала минут ,скачам в първите дрехи ,които намеря за подходящи за случая(излизане с количка)и излизам,защото вече сина ми е надул гайдата с пълно гърло навън в градината,в количката си и клюкарките съседки са наизлезли по балконите за да видят дали не го малтретирам случайно.
Само че не се оплаквам.В началото беше шокиращо и стресиращо,сега определено свикнах с това ново положение и ред.Мисля че в бъдеще ще става все по хубаво за мен,ще ми остава все повече време,когато започне да се заиграва да гледа филмчета и пр.,така че съм оптимист на ента!
Разбира се ,всичко щеше да бъде по-прекрасно и светло,ако баба му(свекървата)се сещаше да ми помага,така както помага и не оставя никога собствената си дъщеря и децата и,но ты като това не е валидно в нашият случай се научих да еволюирам за да отселея.
Не ни помага никой.За да свърша нещо мое,решението е единствено да пренебрегна дребито за малко.Не се чувствам виновна,и аз съм човек.Още повече че за да ис изпълнявам функцията на добър,търпелив и съвестен родител имам нужда да релаксирам и да се почувствам и аз отделен индивид,а не само космическа станция"майка"върху която се приземяват летателни обекти.Единственото нещо което правя без присъствието на сина си е да отида на фризёр.Само там няма как да го завлека.Обикновенно събота,когато баща му остава с него за час-два.Останалите инициативи или ги пропускам,като си казвам че не са от толкова голямо значение в дневния ред или ги върша когато спи(лакиране на нокти).
Обикновенно си лягам с мокра коса,а като излиза си правя кок на тила,така че да събера в ред косата,която неизсъхнала правилно е заприличала на разплетена кошница.Гримирам се за ала минут ,скачам в първите дрехи ,които намеря за подходящи за случая(излизане с количка)и излизам,защото вече сина ми е надул гайдата с пълно гърло навън в градината,в количката си и клюкарките съседки са наизлезли по балконите за да видят дали не го малтретирам случайно.
Само че не се оплаквам.В началото беше шокиращо и стресиращо,сега определено свикнах с това ново положение и ред.Мисля че в бъдеще ще става все по хубаво за мен,ще ми остава все повече време,когато започне да се заиграва да гледа филмчета и пр.,така че съм оптимист на ента!
Разбира се ,всичко щеше да бъде по-прекрасно и светло,ако баба му(свекървата)се сещаше да ми помага,така както помага и не оставя никога собствената си дъщеря и децата и,но ты като това не е валидно в нашият случай се научих да еволюирам за да отселея.
amymommy, welcome to the club!
И аз съм тъй - без баби, със свекърва дето гледа сина на дъщеря си, нищо че той е тинейджър, пък мойте деца съм си ги донесла от къщи. 
За мен решението бе да плащам на жена, за да имам време иначе нито ти признават усилията и себеотрицанието (таткото) нито пък ти се чувстваш нещо друго освен крава Милка и детегледачка 24/7. 
Да,зависи как се организираш.Ние с бебко се гледаме сами(не ми помага никой,освен тати като се прибере от работа).До като спинка,върша всичко,като Шумахер съм 
(пюренцата му ги правя аз),иначе за себе си отделям повече време вечер,маникюра си го подържам сама,на фризьор също ходя,даже и на солариум няколко пъти(със сестра ми,взимаме племенника от детска,минаваме през солариума и за 10мин го гледа тя)винаги може да намериш начин
(пюренцата му ги правя аз),иначе за себе си отделям повече време вечер,маникюра си го подържам сама,на фризьор също ходя,даже и на солариум няколко пъти(със сестра ми,взимаме племенника от детска,минаваме през солариума и за 10мин го гледа тя)винаги може да намериш начин 
Да,зависи как се организираш.Ние с бебко се гледаме сами(не ми помага никой,освен тати като се прибере от работа).До като спинка,върша всичко,като Шумахер съм (пюренцата му ги правя аз),иначе за себе си отделям повече време вечер,маникюра си го подържам сама,на фризьор също ходя,даже и на солариум няколко пъти(със сестра ми,взимаме племенника от детска,минаваме през солариума и за 10мин го гледа тя)винаги може да намериш начин
(пюренцата му ги правя аз),иначе за себе си отделям повече време вечер,маникюра си го подържам сама,на фризьор също ходя,даже и на солариум няколко пъти(със сестра ми,взимаме племенника от детска,минаваме през солариума и за 10мин го гледа тя)винаги може да намериш начин
. Опитах, но ефекта беше половин прическа и куп обвиняващи около бебо 
. 
А имам кой да ми помага 
Все пак, предпочитам да прекарвам почти всичкото си свободно време с детето, за себе си отдавна съм спряла да мисля. Мъжът ми е склонен на психиатър да ме прати заради това 
Много рядко ми остава...Бабите работят и двете,мъжа ми е на смени,а аз освен това работя от вкъщи на компютъра.За маникюр съм забравила,за косата намирам време един път в месеца,а козметичните процедури засега са само от вкъщи.Толкова исках да ходя на фитнес и масажи,но успях 3-4 пъти и това беше.Малкия е с характер,често не признава никой освен мен и мъжа ми,затова и не мога да го оставя дълго време с бабите му...Но се свиква.Пък и няма да е така завинаги 