Даже да имах рокля, не бих я дала. Не съм суеверна. Смятам, че това е нещо прекалено лично и сантиментално, поне за мен. Егоистка съм (особенно за дрехи и лични вещи), признавам си. 
- Публикувана: 10 май 2007, 20:55 ч.
- Последно мнение: 20 май 2007, 07:24 ч.
Въпрос за сватбената рокля
Аз моята я подарих. Тогава не съжалявах, напротив: бях толкова щастлива, че съм направила щастливо друго момиче, което няма финансова възможност в момента за рокля. С нея дадох и воала, чантата, даже и обувките имах желание да подаря, но не бяха същия номер.
Сега обаче съжалявам! И то не за самата рокля, а за това, че я подарих на човек, който не заслужава и е неблагодарен!
Иначе на въпроса: бих я подарила отново на човек, който обичам. Не ми лиспва с други думи.
Сега обаче съжалявам! И то не за самата рокля, а за това, че я подарих на човек, който не заслужава и е неблагодарен!
Иначе на въпроса: бих я подарила отново на човек, който обичам. Не ми лиспва с други думи.
Смятам, че това е много хубаво, щом друг човек иска роклята, която вече някой друг е носил. 
Първо трябва доста да му е харесала и понякога не опира въпроса само до пари.
Вече отделен въпрос е кой би си дал роклята и кой не.
Аз като бях по-малка 5-10г редовно обличах булчинската рокля на леля ми и по 2-3часа се разхождах с нея и обувките из апартамента и се правех на принцеса. Това ми беше любимата работа.
Първо трябва доста да му е харесала и понякога не опира въпроса само до пари. Вече отделен въпрос е кой би си дал роклята и кой не.
Аз като бях по-малка 5-10г редовно обличах булчинската рокля на леля ми и по 2-3часа се разхождах с нея и обувките из апартамента и се правех на принцеса. Това ми беше любимата работа.
Аз се чудя за какви рокли става въпрос - от моята имаше мизерни останки още след първото хоро (тогава се разлетяха и перлите на колието и токчетата на обувките), а накрая и ... "първата брачна нощ" 
... или предвидливо предварително ги събличате, за да оцелеят
Да не говорим за букета
Нищо не можах да опазя след сватбата, освен една обеца.
... или предвидливо предварително ги събличате, за да оцелеят
Да не говорим за букета
Нищо не можах да опазя след сватбата, освен една обеца.
Аз бих и направила подарък рокля, защото все пак сте роднини и всички ще са я виждали няма да е добре за нея.
Давала съм си абитуриентската и даже не знам къде е в момента, но сега като се замисля за булчинската нещо ме прободе в сърцето, защото за мен това беше роклята на мечтите ми, спомен от един от най хубавите дни в живота, всякаш частица от мен, въпреки това бих я дала, за да не обидя братовчедка си.
Давала съм си абитуриентската и даже не знам къде е в момента, но сега като се замисля за булчинската нещо ме прободе в сърцето, защото за мен това беше роклята на мечтите ми, спомен от един от най хубавите дни в живота, всякаш частица от мен, въпреки това бих я дала, за да не обидя братовчедка си.
Давам я , що не? Роклята ми има сантиментална стойност за мен, и е натоварена с моите положителни емоции, но т'ва е минало, едва ли пак ще ми потрябва старата кожа.. Виж, може би това би бил проблем за брат'чедката, щот' аз на нейно място бих искала нова рокля, ааамаха!! 
Без емоции.
Виж, може би това би бил проблем за брат'чедката, щот' аз на нейно място бих искала нова рокля, ааамаха!! Без емоции. 
Бих я дала, но не на който и да е. Само на някого, който чувствам наистина близък и който смятам, че заслужава.
Бях си дала роклята от бала на една братовчедка - беше много скъпа и ми беше много терсене, че я давам, ама нали съм добра, викам айде, те хората са в затруднение сега. А тя девойката даже едно благодаря не каза.
Бях си дала роклята от бала на една братовчедка - беше много скъпа и ми беше много терсене, че я давам, ама нали съм добра, викам айде, те хората са в затруднение сега. А тя девойката даже едно благодаря не каза.
X
Реклама