И Дали и Ешер мога да представя, но незнам дали да чакам. Мислех, че някой друг иска да го прави. Само кажете, няма проблем 
аз съм като магарето-мога да тегля много товар,
но като опре до писане и мислене
ме хваща паника и започвам да ритам:)
- Публикувана: 12 май 2007, 16:19 ч.
- Последно мнение: 4 авг. 2007, 20:58 ч.
Картинна галерия
би ли представила Дали?
аз съм като магарето-мога да тегля много товар,
но като опре до писане и мислене
ме хваща паника и започвам да ритам:)
Салвадор Фелипе Хасинто Дали и Доменеч
Дали е роден в 8:45 ч. на 11 май 1904 г. във Фигерас, Каталония, Испания в семейството на проспериращ нотариус. Фигерас е селскостопанско градче, намиращо се в подножието на Пиренеите, на 16 мили от френската граница. Дали прекарва детството си във Фигерас и в лятната къща на семейството в крайбрежното рибарско селце Кадакес. В Кадакес е първото му студио, построено от неговите родители. По-късно, вече като възрастен, заедно с жена си Гала си построяват къща в близкото градче Порт Йигат. Много от творбите на Дали отразяват любовта му към тази част на Испания.
Дали получава първоначалното си художествено образование в Общинското художествено училище. През 1916 г. открива съвременната живопис по време на лятна ваканция в Кадакес със семейството на местния художник Рамон Пичот, който редовно пътува до Париж.
През 1917 г. бащата на Дали организира в семейната им къща изложение на рисунките му с въглен. През 1919 г. Дали прави своята първа публична изложба в общинския театър във Фигерас. През 1921 г. майка му почива от рак, а баща му се жени за неговата леля, от което Дали е леко възмутен.
През 1922 г. Салвадор Дали се мести в Мадрид, където учи в Академията по изящни изкуства "Сан Фернандо". Там той веднага става известен с ексцентричния си външен вид: дълга коса, бакенбарди, облекло в стил 19 век. Привличат внимание и неговите експерименти в кубизма, въпреки че той не разбира напълно това движение поради оскъдната информация и липсата на кубисти в Мадрид по това време. Дали експериментира също и в областта на дадаизма, което се отразява на цялото му по-късно творчество. Става близък приятел с Федерико Гарсия Лорка и Луис Бунюел. През 1924 г. е затворен за 35 дни в Жирона по обвинение в подривна дейност. През 1925 г. прави самостоятелна изложба в Барселона, която привлича общественото внимание и получава противоречиви отзиви. През 1926 г. е изгонен от Академията малко преди последните си изпити заради изявление, че никой от факултета не е компетентен да го изпитва. През същата година посещава за пръв път Париж, където се запознава с кумира си Пабло Пикасо. Пикасо вече е получил положителни отзиви за младия Дали от Жоан Миро. През следващите няколко години Дали рисува, вдъхновен от произведенията на Пикасо и Миро, все още в процес на създаване на собствен стил.
1927 г. – Призован е на 9-месечна военна служба. Занимава се с театрален дизайн, включително на "Мариана Пенида" от Лорка. Често е посещаван от Миро, който го убеждава да се установи в Париж. Сътрудничи на списания за изкуство.
1928 г. – Второ посещение на Дали в Париж. Миро го въвежда в кръговете на дадаистите и сюрреалистите. Заедно с Луис Монтаня и Себастия Гаш публикува в Мадрид "Жълтият манифест" (Manifest Groc). Участва в Международната художествена изложба в Института Карнеги в Питсбърг, Пенсилвания, където представя известната си творба “Кошница хляб” (която е откупена). Прави поредица колажи, в които се чувства влиянието на Пикасо, Миро, Хуан Гри, Макс Ернст, Ханс Арп и други съвременници.
1929 г. е много важна в живота на Дали. Той среща Гала Елюар и съпруга й, френският поет Пол Елюар, през лятото в Кадакес. Тя става негова любовница и муза, а по-късно и съпруга. Същата година съвместно с Луис Бунюел правят късометражния филм "Андалуското куче" ("Un chien andalou"). Премиерата на филма е във филмовото студио Ursulines в Париж и преминава "между скандала и сензацията". Има изложби в Цюрих. Заради връзката си с Гала се скарва с баща си и е изгонен от своя дом. През тази година официално е приет в кръга на сюрреалистите в парижкия квартал Монпарнас.
1932 г. – За пръв път излага "Персистенция на паметта" на сюрреалистична ретроспектива в галерията на Жулиен Леви в Ню Йорк. Пише сценария "Бабауо", който никога не е филмиран.
1933 г. – Галеристът Жулиен Леви организира първата самостоятелна изложба на Дали в Ню Йорк.
1934 г. – Салвадор Дали сключва граждански брак с 11 години по-възрастната от него Гала, с която живеят заедно от 1929 г. Картината му "Енигмата на Вилхелм Тел" обижда средите на сюрреалистите и води до конфликт с Андре Бретон. Изключен е от сюрреалистичния кръг, но запазва контактите си с него. Прави първа самостоятелна изложба в Лондон (в галерията "Цвемер").
1936 г. – Дали изнася лекция на Международната сюрреалистична изложба в Лондон, облечен във водолазен костюм. В Испания избухва гражданска война и той напуска страната. Сключва контракт с английския колекционер Едуард Джеймс, който го субсидира през следващите няколко години. През декември се появява на корицата на списание "Таймс". Рисува "Есенен канибализъм" и "Мека конструкция с варен боб: предчувствие за Гражданската война".
1937 г. – Дали посещава Харпо Маркс в Холивуд по повод написването на сценария за "Giraffes on Horseback Salad". Написва “Метаморфозите на Нарцис”. Прави три пътувания до Италия, където изучава Андреа Паладио и се вдъхновява от ренесансовите и бароковите живописци. Дизайнер е на дрехи и шапки за Елза Шапарели. Андре Бретон и сюрреалистите осъждат коментарите му за Адолф Хитлер.
1938 г. – Стефан Цвайг го запознава с болния Зигмунд Фройд в Лондон. Тогава Дали прави много портрети на известния психоаналитик. Участва в Международната сюрреалистична изложба в Париж, където излага картината "Дъждовно такси" и окончателно се дистанцира от сюрреалистите, заявявайки: “Сюрреализмът, това съм аз!” ("Lе’Surréalisme—C’est moi!").
Дали е роден в 8:45 ч. на 11 май 1904 г. във Фигерас, Каталония, Испания в семейството на проспериращ нотариус. Фигерас е селскостопанско градче, намиращо се в подножието на Пиренеите, на 16 мили от френската граница. Дали прекарва детството си във Фигерас и в лятната къща на семейството в крайбрежното рибарско селце Кадакес. В Кадакес е първото му студио, построено от неговите родители. По-късно, вече като възрастен, заедно с жена си Гала си построяват къща в близкото градче Порт Йигат. Много от творбите на Дали отразяват любовта му към тази част на Испания.
Дали получава първоначалното си художествено образование в Общинското художествено училище. През 1916 г. открива съвременната живопис по време на лятна ваканция в Кадакес със семейството на местния художник Рамон Пичот, който редовно пътува до Париж.
През 1917 г. бащата на Дали организира в семейната им къща изложение на рисунките му с въглен. През 1919 г. Дали прави своята първа публична изложба в общинския театър във Фигерас. През 1921 г. майка му почива от рак, а баща му се жени за неговата леля, от което Дали е леко възмутен.
През 1922 г. Салвадор Дали се мести в Мадрид, където учи в Академията по изящни изкуства "Сан Фернандо". Там той веднага става известен с ексцентричния си външен вид: дълга коса, бакенбарди, облекло в стил 19 век. Привличат внимание и неговите експерименти в кубизма, въпреки че той не разбира напълно това движение поради оскъдната информация и липсата на кубисти в Мадрид по това време. Дали експериментира също и в областта на дадаизма, което се отразява на цялото му по-късно творчество. Става близък приятел с Федерико Гарсия Лорка и Луис Бунюел. През 1924 г. е затворен за 35 дни в Жирона по обвинение в подривна дейност. През 1925 г. прави самостоятелна изложба в Барселона, която привлича общественото внимание и получава противоречиви отзиви. През 1926 г. е изгонен от Академията малко преди последните си изпити заради изявление, че никой от факултета не е компетентен да го изпитва. През същата година посещава за пръв път Париж, където се запознава с кумира си Пабло Пикасо. Пикасо вече е получил положителни отзиви за младия Дали от Жоан Миро. През следващите няколко години Дали рисува, вдъхновен от произведенията на Пикасо и Миро, все още в процес на създаване на собствен стил.
1927 г. – Призован е на 9-месечна военна служба. Занимава се с театрален дизайн, включително на "Мариана Пенида" от Лорка. Често е посещаван от Миро, който го убеждава да се установи в Париж. Сътрудничи на списания за изкуство.
1928 г. – Второ посещение на Дали в Париж. Миро го въвежда в кръговете на дадаистите и сюрреалистите. Заедно с Луис Монтаня и Себастия Гаш публикува в Мадрид "Жълтият манифест" (Manifest Groc). Участва в Международната художествена изложба в Института Карнеги в Питсбърг, Пенсилвания, където представя известната си творба “Кошница хляб” (която е откупена). Прави поредица колажи, в които се чувства влиянието на Пикасо, Миро, Хуан Гри, Макс Ернст, Ханс Арп и други съвременници.
1929 г. е много важна в живота на Дали. Той среща Гала Елюар и съпруга й, френският поет Пол Елюар, през лятото в Кадакес. Тя става негова любовница и муза, а по-късно и съпруга. Същата година съвместно с Луис Бунюел правят късометражния филм "Андалуското куче" ("Un chien andalou"). Премиерата на филма е във филмовото студио Ursulines в Париж и преминава "между скандала и сензацията". Има изложби в Цюрих. Заради връзката си с Гала се скарва с баща си и е изгонен от своя дом. През тази година официално е приет в кръга на сюрреалистите в парижкия квартал Монпарнас.
1932 г. – За пръв път излага "Персистенция на паметта" на сюрреалистична ретроспектива в галерията на Жулиен Леви в Ню Йорк. Пише сценария "Бабауо", който никога не е филмиран.
1933 г. – Галеристът Жулиен Леви организира първата самостоятелна изложба на Дали в Ню Йорк.
1934 г. – Салвадор Дали сключва граждански брак с 11 години по-възрастната от него Гала, с която живеят заедно от 1929 г. Картината му "Енигмата на Вилхелм Тел" обижда средите на сюрреалистите и води до конфликт с Андре Бретон. Изключен е от сюрреалистичния кръг, но запазва контактите си с него. Прави първа самостоятелна изложба в Лондон (в галерията "Цвемер").
1936 г. – Дали изнася лекция на Международната сюрреалистична изложба в Лондон, облечен във водолазен костюм. В Испания избухва гражданска война и той напуска страната. Сключва контракт с английския колекционер Едуард Джеймс, който го субсидира през следващите няколко години. През декември се появява на корицата на списание "Таймс". Рисува "Есенен канибализъм" и "Мека конструкция с варен боб: предчувствие за Гражданската война".
1937 г. – Дали посещава Харпо Маркс в Холивуд по повод написването на сценария за "Giraffes on Horseback Salad". Написва “Метаморфозите на Нарцис”. Прави три пътувания до Италия, където изучава Андреа Паладио и се вдъхновява от ренесансовите и бароковите живописци. Дизайнер е на дрехи и шапки за Елза Шапарели. Андре Бретон и сюрреалистите осъждат коментарите му за Адолф Хитлер.
1938 г. – Стефан Цвайг го запознава с болния Зигмунд Фройд в Лондон. Тогава Дали прави много портрети на известния психоаналитик. Участва в Международната сюрреалистична изложба в Париж, където излага картината "Дъждовно такси" и окончателно се дистанцира от сюрреалистите, заявявайки: “Сюрреализмът, това съм аз!” ("Lе’Surréalisme—C’est moi!").
И Дали и Ешер мога да представя, но незнам дали да чакам. Мислех, че някой друг иска да го прави. Само кажете, няма проблем
аз съм като магарето-мога да тегля много товар,
но като опре до писане и мислене
ме хваща паника и започвам да ритам:)
Хареса ми това с магарето - и при мен случая е горе-долу такъв, само дето прекалено много мисля, а дойде ли ред да се изразя писмено или говоримо ... Стой та ми гледай сеира 
mystic, ако може ще се радвам да представиш и Ешер, че в момента съм доста заета
Не е зазадължително да е веднага - когато имаш възможност 
mystic
благодаря
Не само за представянето ,но и за името на картината ,
"Мека конструкция с варен боб: предчувствие за Гражданската война".
което аз мъченически се опитвам да преведа от руски:)
В албума ми има много картини без имена за съжаление
dujdets,
от как се почувствах магаре станах природозащитник:))
благодаря
Не само за представянето ,но и за името на картината ,
"Мека конструкция с варен боб: предчувствие за Гражданската война".
което аз мъченически се опитвам да преведа от руски:)
В албума ми има много картини без имена за съжаление
dujdets,
от как се почувствах магаре станах природозащитник:))
Ето продължението по хронологични дати за Салвадор Дали :
През 1940 г. Втората световна война обхваща Европа. Дали и Гала напускат Франция малко преди нацистката инвазия и заминават за САЩ, където живеят през следващите 8 години. През 1942 г. Дали публикува своята романизирана автобиография, озаглавена “Тайният живот на Салвадор Дали” ("The Secret Life of Salvador Dalí"). През 1943 г. прави своята първа колекция бижута за дук Де Вердура. През 1946 г. работи с Уолт Дисни върху проект за анимационен филм, озаглавен "Дестино", който никога не е реализиран. В същата година илюстрира Дон Кихот и Макбет и прави декори за филма на Алфред Хичкок “Омагьосан”. През 1950 г. излага "Изкушението на Свети Антоний" в Института "Карнеги" в Питсбърг.
1951 г. – Пише "Мистичен манифест", за да обясни своя ядрен мистицизъм.
1958 г. – Дали и Гала сключват нов, този път църковен брак, в Жирона, Испания.
1960 г. - Започва работа върху Театъра-музей "Гала Салвадор Дали" във Фигерас. Това е неговият най-голям самостоятелен проект, който запълва по-голямата част от времето и енергията му до 1974 г.
1964 г. – Салвадор Дали е награден с едно от най-големите отличия в Испания – Големия кръст на Изабела Католичката. Публикува “Дневникът на един гений”, продължение на автобиографията му.
1965 г. – Създава своята първа значима скулптура – "Бюст на Данте".Прави поредица илюстрации за ново издание на библията. Рисува “Апотеозът на долара” и публикува “Отворено писмо до Салвадор Дали”. Прави изложба в Галерията за модерно изкуство в Колумбовия фонтан, Ню Йорк – голяма ретроспектива, включваща 370 творби, включително цялата колекция на Рейнолдс Морз.
1970 г. – Завършва картината "Халюциногенният тореадор". Има важна ретроспективна изложба в музея "Бойманс-ван Бюнинген" в Ротердам.
1972 г. – Галерията "Нийдлър" в Ню Йорк излага холограмите на Дали.
1973 г. – BBC заснема в Порт Лигат филма "Здравей, Дали!".
1974 г. – Във Фигерас е открит Театър-музей Дали.
1976 г. – Започва да работи върху стереоскопични инсталации. На английски език е публикувана книгата му “Неописуемите признания на Салвадор Дали”.
1978 г. – Излага първата си хиперстереоскопична картина “Дали повдига кожата на Средиземно море, за да покаже на Гала раждането на Венера” в музея Соломон Р. Гюгенхайм в Ню Йорк.
1979 г. – Става член на Френската академия на изящните изкуства. Прави голяма ретроспективна изложба в центъра "Жорж Помпиду" в Париж.
1982 г. испанският крал Хуан Карлос удостоява Дали с титлата Маркиз на Пубол.
На 10 юни 1982 г. съпругата му Гала почива и Дали губи до голяма степен желанието си за живот. Започва целенасочено да обезводнява организма си – може би опит за самоубийство или желание да изпадне в летаргия като някои видове животни. През 1984 г. в спалнятя му в замъка Пубол избухва пожар при неизяснени обстоятелства, но Дали е спасен, макар и с тежки изгаряния, и се завръща във Фигерас.
Умира в родния си град на 23 януари 1989 г. от сърдечна недостатъчност.
Погребан е в криптата на своя театър-музей във Фигерас.
На негово име е кръстен астероидът 2919 Dali (открит през 1981 г.).
През 1940 г. Втората световна война обхваща Европа. Дали и Гала напускат Франция малко преди нацистката инвазия и заминават за САЩ, където живеят през следващите 8 години. През 1942 г. Дали публикува своята романизирана автобиография, озаглавена “Тайният живот на Салвадор Дали” ("The Secret Life of Salvador Dalí"). През 1943 г. прави своята първа колекция бижута за дук Де Вердура. През 1946 г. работи с Уолт Дисни върху проект за анимационен филм, озаглавен "Дестино", който никога не е реализиран. В същата година илюстрира Дон Кихот и Макбет и прави декори за филма на Алфред Хичкок “Омагьосан”. През 1950 г. излага "Изкушението на Свети Антоний" в Института "Карнеги" в Питсбърг.
1951 г. – Пише "Мистичен манифест", за да обясни своя ядрен мистицизъм.
1958 г. – Дали и Гала сключват нов, този път църковен брак, в Жирона, Испания.
1960 г. - Започва работа върху Театъра-музей "Гала Салвадор Дали" във Фигерас. Това е неговият най-голям самостоятелен проект, който запълва по-голямата част от времето и енергията му до 1974 г.
1964 г. – Салвадор Дали е награден с едно от най-големите отличия в Испания – Големия кръст на Изабела Католичката. Публикува “Дневникът на един гений”, продължение на автобиографията му.
1965 г. – Създава своята първа значима скулптура – "Бюст на Данте".Прави поредица илюстрации за ново издание на библията. Рисува “Апотеозът на долара” и публикува “Отворено писмо до Салвадор Дали”. Прави изложба в Галерията за модерно изкуство в Колумбовия фонтан, Ню Йорк – голяма ретроспектива, включваща 370 творби, включително цялата колекция на Рейнолдс Морз.
1970 г. – Завършва картината "Халюциногенният тореадор". Има важна ретроспективна изложба в музея "Бойманс-ван Бюнинген" в Ротердам.
1972 г. – Галерията "Нийдлър" в Ню Йорк излага холограмите на Дали.
1973 г. – BBC заснема в Порт Лигат филма "Здравей, Дали!".
1974 г. – Във Фигерас е открит Театър-музей Дали.
1976 г. – Започва да работи върху стереоскопични инсталации. На английски език е публикувана книгата му “Неописуемите признания на Салвадор Дали”.
1978 г. – Излага първата си хиперстереоскопична картина “Дали повдига кожата на Средиземно море, за да покаже на Гала раждането на Венера” в музея Соломон Р. Гюгенхайм в Ню Йорк.
1979 г. – Става член на Френската академия на изящните изкуства. Прави голяма ретроспективна изложба в центъра "Жорж Помпиду" в Париж.
1982 г. испанският крал Хуан Карлос удостоява Дали с титлата Маркиз на Пубол.
На 10 юни 1982 г. съпругата му Гала почива и Дали губи до голяма степен желанието си за живот. Започва целенасочено да обезводнява организма си – може би опит за самоубийство или желание да изпадне в летаргия като някои видове животни. През 1984 г. в спалнятя му в замъка Пубол избухва пожар при неизяснени обстоятелства, но Дали е спасен, макар и с тежки изгаряния, и се завръща във Фигерас.
Умира в родния си град на 23 януари 1989 г. от сърдечна недостатъчност.
Погребан е в криптата на своя театър-музей във Фигерас.
На негово име е кръстен астероидът 2919 Dali (открит през 1981 г.).
Накратко и от мен нещо за 1 интересна за мен жена - Фрида Кало:
Фрида Кало
1907 – на 6 юли в Койоакан, предградие на Мексико сити, се ражда третата дъщеря на мексиканката Матилде Калдерон де Кало и на германеца Вилхелм Кало – Магдалена Кармен Фрида Кало Калдерон.
1923 – разболява се от полиомиелит.
Въпреки физиотерапевтичните упражнения, десният й крак и стъпало остават деформирани.
1922 – желанието й е да учи естествени науки, с надеждата да стане доктор.
Възхищава се на работата на Диего Ривера по фреската “Сътворението”.
1925 – на 17 септември Фрида е тежко ранена при катастрофа. Цял месец докторите се борят за живота й.
След година отново е приета в болница. Установяват изместване на гръбначните прешлени и през следващите девет месеца Фрида трябва да носи гипсови корсети. През тези месеци тя започва да рисува – дотогава няма никакъв опит в областта на изкуството. Майка й поръчва специален статив, пространството под балдахина на леглото й покриват с огледала, за да може Фрида сама да си бъде модел. Това поставя началото на автопортретите й.
1928 – в началото на тази година Фрида се запознава с Диего.
Кало се присъединява към движението за възстановяване на мексиканската култура, чиято цел е постигане на равноправно положение и културна интеграция на индианското население. Става член на Мексиканската комунистическа партия и отново среща Диего Ривера. Влюбват се. Диего изобразява Фрида във фреската си “Балада за революцията”.
1929 – Фрида Кало и Диего Ривера (1886 – 1957) сключват брак на 21 август. Кало напуска комунистическата партия, след като Диего е изключен от нея.
1930 – прекъсната е първата бременност на Фрида. Предлагат на Ривера работа в САЩ и през ноември двойката се премества в Сан Франсиско.
1931 – болката и деформацията на десния й крак се увеличават. През април двойката се връща за кратко в Мексико.
1932 – двамата се преместват в Детройт, където Ривера е получил предложение за работа. Със спонтанен аборт завършва втората бременност на Фрида. На 15 септември майката й умира по време на операция на жлъчката.
1933 – семейството се премества в Ню Йорк, където Ривера рисува фрески в Рокфелер център. Завръщат се в Мексико към края на годината и се преместват да живеят в нова къща в Сан Анхел.
1934 – прекъсната е третата бременност на Фрида. Десният й крак е опериран и няколко от пръстите му са отрязани. Диего Ривера има връзка с по-малката сестра на Фрида, Кристина.
1935 – Фрида напуска къщата в Сан Анжел за няколко месеца и се настанява в собствен апартамент. Среща се и има връзка със скулптора Исаму Ногучи. С няколко свои приятелки пътува до Ню Йорк.
1936 – Фрида претърпява трета операция на крака. Ангажира се в комитета за солидарност с испанските републиканци. Работата й по политическа линия я сближава отново с Ривера, който симпатизира на лигата на Троцки.
1937 – Леон Троцки и Наталия Седова пристигат в Мексико. Фрида им предоставя Синята къща в Койоакан. Кратката й връзка с Троцки приключва през юли 1937, когато на своя рожден ден тя му подарява “Автопортрет, посветен на Леон Троцки”.
1938 – първа самостоятелна изложба в галерията на Жулиен Леви в Ню Йорк. Огромен успех. Започва бурна връзка с фотографа Николас Мърей.
1939 – Фрида излага творбите си в галерията Renou & Colle в Париж. Нейният “Автопортрет: Рамката” е първата творба на мексикански творец от 20 век, закупена от Лувъра. В края на годината бракът й с Диего Ривера завършва с развод.
1940 – През септември пътува до Сан Франсиско за лечение. На 8 декември Фрида се омъжва за втори път за Диего Ривера.
1941 – на 14 април от сърдечен удар умира баща й. Оттогава Кало и Ривера заживяват в Синята къща в Койоакан. Диего продължава да използва къщата в Сан Анжел за ателие.
1943 – в училището по изкуства “La Esmeralda” й предлагат професорско място. Поради влошено здраве, започва да провежда часовете си в Синята къща. 1946 – получава национална награда от Министерството на образованието. Заминава за Ню Йорк за операция на гръбначния стълб.
1948 – отново се присъединява към Мексиканската комунистическа партия.
1950 – за деветте месеца в болница Фрида претърпява общо седем операции на гръбначния стълб.
1951 – принудена е да прекарва по-голямата част от времето си в инвалидна количка.
1952 – Фрида помага при събирането на подписи в подкрепа на движението за мир. Така я рисува Диего Ривера във фреската си “Кошмара на войната и мечтата за мир.”
1953 – първа самостоятелна изложба в Мексико. Фрида отива на откриването й в леглото си. Десният й крак е ампутиран под коляното.
1954 – разболява се от пневмония. Пренебрегвайки съветите на докторите, взима участие в демонстрациите против интервенцията на САЩ в Гватемала. Фрида умира на 13 юли в Синята къща.
1958 – музеят на Фрида Кало е открит и предоставен на мексиканския народ, както е пожелал Диего Ривера.
Къщата, в която Фрида се ражда, е известна като Синята къща (La Casa Azul) и след смъртта ѝ е превърната в музей.
Тук може да се видят някои от произведенията й - http://oseculoprodigioso.blogspot.com/2006/11/kahlo-frida-surrealismo.html.
Съжалявам за набързо скалъпеното представяне, но утре пътувам, а още стягам багаж.
Желая на всички едно спокойно и слънчево лято и много красота, на която да се наслаждавате!
Фрида Кало
1907 – на 6 юли в Койоакан, предградие на Мексико сити, се ражда третата дъщеря на мексиканката Матилде Калдерон де Кало и на германеца Вилхелм Кало – Магдалена Кармен Фрида Кало Калдерон.
1923 – разболява се от полиомиелит.
Въпреки физиотерапевтичните упражнения, десният й крак и стъпало остават деформирани.
1922 – желанието й е да учи естествени науки, с надеждата да стане доктор.
Възхищава се на работата на Диего Ривера по фреската “Сътворението”.
1925 – на 17 септември Фрида е тежко ранена при катастрофа. Цял месец докторите се борят за живота й.
След година отново е приета в болница. Установяват изместване на гръбначните прешлени и през следващите девет месеца Фрида трябва да носи гипсови корсети. През тези месеци тя започва да рисува – дотогава няма никакъв опит в областта на изкуството. Майка й поръчва специален статив, пространството под балдахина на леглото й покриват с огледала, за да може Фрида сама да си бъде модел. Това поставя началото на автопортретите й.
1928 – в началото на тази година Фрида се запознава с Диего.
Кало се присъединява към движението за възстановяване на мексиканската култура, чиято цел е постигане на равноправно положение и културна интеграция на индианското население. Става член на Мексиканската комунистическа партия и отново среща Диего Ривера. Влюбват се. Диего изобразява Фрида във фреската си “Балада за революцията”.
1929 – Фрида Кало и Диего Ривера (1886 – 1957) сключват брак на 21 август. Кало напуска комунистическата партия, след като Диего е изключен от нея.
1930 – прекъсната е първата бременност на Фрида. Предлагат на Ривера работа в САЩ и през ноември двойката се премества в Сан Франсиско.
1931 – болката и деформацията на десния й крак се увеличават. През април двойката се връща за кратко в Мексико.
1932 – двамата се преместват в Детройт, където Ривера е получил предложение за работа. Със спонтанен аборт завършва втората бременност на Фрида. На 15 септември майката й умира по време на операция на жлъчката.
1933 – семейството се премества в Ню Йорк, където Ривера рисува фрески в Рокфелер център. Завръщат се в Мексико към края на годината и се преместват да живеят в нова къща в Сан Анхел.
1934 – прекъсната е третата бременност на Фрида. Десният й крак е опериран и няколко от пръстите му са отрязани. Диего Ривера има връзка с по-малката сестра на Фрида, Кристина.
1935 – Фрида напуска къщата в Сан Анжел за няколко месеца и се настанява в собствен апартамент. Среща се и има връзка със скулптора Исаму Ногучи. С няколко свои приятелки пътува до Ню Йорк.
1936 – Фрида претърпява трета операция на крака. Ангажира се в комитета за солидарност с испанските републиканци. Работата й по политическа линия я сближава отново с Ривера, който симпатизира на лигата на Троцки.
1937 – Леон Троцки и Наталия Седова пристигат в Мексико. Фрида им предоставя Синята къща в Койоакан. Кратката й връзка с Троцки приключва през юли 1937, когато на своя рожден ден тя му подарява “Автопортрет, посветен на Леон Троцки”.
1938 – първа самостоятелна изложба в галерията на Жулиен Леви в Ню Йорк. Огромен успех. Започва бурна връзка с фотографа Николас Мърей.
1939 – Фрида излага творбите си в галерията Renou & Colle в Париж. Нейният “Автопортрет: Рамката” е първата творба на мексикански творец от 20 век, закупена от Лувъра. В края на годината бракът й с Диего Ривера завършва с развод.
1940 – През септември пътува до Сан Франсиско за лечение. На 8 декември Фрида се омъжва за втори път за Диего Ривера.
1941 – на 14 април от сърдечен удар умира баща й. Оттогава Кало и Ривера заживяват в Синята къща в Койоакан. Диего продължава да използва къщата в Сан Анжел за ателие.
1943 – в училището по изкуства “La Esmeralda” й предлагат професорско място. Поради влошено здраве, започва да провежда часовете си в Синята къща. 1946 – получава национална награда от Министерството на образованието. Заминава за Ню Йорк за операция на гръбначния стълб.
1948 – отново се присъединява към Мексиканската комунистическа партия.
1950 – за деветте месеца в болница Фрида претърпява общо седем операции на гръбначния стълб.
1951 – принудена е да прекарва по-голямата част от времето си в инвалидна количка.
1952 – Фрида помага при събирането на подписи в подкрепа на движението за мир. Така я рисува Диего Ривера във фреската си “Кошмара на войната и мечтата за мир.”
1953 – първа самостоятелна изложба в Мексико. Фрида отива на откриването й в леглото си. Десният й крак е ампутиран под коляното.
1954 – разболява се от пневмония. Пренебрегвайки съветите на докторите, взима участие в демонстрациите против интервенцията на САЩ в Гватемала. Фрида умира на 13 юли в Синята къща.
1958 – музеят на Фрида Кало е открит и предоставен на мексиканския народ, както е пожелал Диего Ривера.
Къщата, в която Фрида се ражда, е известна като Синята къща (La Casa Azul) и след смъртта ѝ е превърната в музей.
Тук може да се видят някои от произведенията й - http://oseculoprodigioso.blogspot.com/2006/11/kahlo-frida-surrealismo.html.
Съжалявам за набързо скалъпеното представяне, но утре пътувам, а още стягам багаж.
Желая на всички едно спокойно и слънчево лято и много красота, на която да се наслаждавате!
Браво на Бабъл за Фрида Кало, аз лично много я харесвам.
А сега за Мориц Корнелис Ешер.
Мориц Корнелис е най-малкият син на строителния инженер Георг Арнолд Ешер и неговата втора жена, Сара Глейхман. През 1903г. семейството се премества в Арнем, където младият Ешер взима уроци по дървообработка и пиано до тринадесетгодишна възраст.
Още докато е студент в Академията Ешер е запленен от темата за ритмическите повторения в графиката. През 1922 г. той рисува картината "Осем глави", в която идеално допълващите се контури на четири женски и четири мъжки глави плътно запълват равнината на платното. Завършвайки образованието си, Ешер вече е изградил и особен афинитет към една определена графична техника - ксилография (дърворез), на която го е научил Мескита. По-късно - през 1929 и 1931 г. той прави и първите си литографии и гравюри върху дърво. При всичките си картини на мозайки и покрития на равнината обаче се придържа към по-фината техника на дървореза.
През периода 1922 - 1935 г. Ешер се увлича по техниките на печатната графика в опит да достигне съвършеното им овладяване. В амбицията си да постигне съвършенство в овладяването на техниката стига дотам, че подчинява избора на тематика само на нуждата да изследва някакъв аспект на техниката. За този период той създава около 70 дървореза и гравюри и около 40 литографии. По-късно Ешер сам ще признае: "Повечето от тях днес нямат почти никаква стойност, тъй като в основната си част представляват упражнения за придобиване на умения. Поне сега така ми изглеждат."
Достигайки до това осъзнаване, а и в следствие на затворения живот, който води след напускането на Италия, Ешер бива споходен от идеи, които нямат нищо общо с изкуството на графиката - ментални картини, които не могат да бъдат предадени словесно, а могат да бъдат разбрани само ако бъдат въплътени във визуални образи. Картините му са класифицирани в следните категории:
"Покрития на равнината"
"Безгранично пространство"
"Пространствени окръжности и спирали"
"Огледални изображения"
"Инверсии"
"Многостени"
"Относителности"
"Противоречия между плоскост и обем"
"Невъзможни сгради"
Първата си гравюра на тема невъзможна действителност "Натюрморт с улица" ("Still Life with Street") Ешер прави през 1936 г. Сред известните му картини от "Покрития на равнината" са "Въздух и вода" ("Sky and Water", 1938, дърворез), "Освобождаване" ("Liberation", 1955, литография) и "Вербум" ("Verbum"1942, литография), сериите "Кръгов лимит" ("Circle Limit", 1958-60, дърворез), "Квадратен лимит" ("Square Limit", 1964, дърворез) и "Метаморфози" ("Metamorphoses", 1939-40, 1967-68, дърворез). Особено популярни са картините му в категорията "Невъзможни сгради": "Белведере" ("Belvedere", 1958, литография), "Изкачване и слизане по стълби" ("Ascending and Descending", 1960, литография), "Водопад" ("Waterfall", 1961, литография).
В последствие само веднъж Ешер се връща към старата си страст към овладяване на графични техники. През 1946 г. той експериментира с мецотинто - дълбок печат върху медна плоча. Техниката обаче е твърде времеемка и след пет години и седем създадени графики Ешер я изоставя.
През юли 1969 г. Ешер рисува последната работа преди смъртта си - "Змии"
А сега за Мориц Корнелис Ешер.
Мориц Корнелис е най-малкият син на строителния инженер Георг Арнолд Ешер и неговата втора жена, Сара Глейхман. През 1903г. семейството се премества в Арнем, където младият Ешер взима уроци по дървообработка и пиано до тринадесетгодишна възраст.
Още докато е студент в Академията Ешер е запленен от темата за ритмическите повторения в графиката. През 1922 г. той рисува картината "Осем глави", в която идеално допълващите се контури на четири женски и четири мъжки глави плътно запълват равнината на платното. Завършвайки образованието си, Ешер вече е изградил и особен афинитет към една определена графична техника - ксилография (дърворез), на която го е научил Мескита. По-късно - през 1929 и 1931 г. той прави и първите си литографии и гравюри върху дърво. При всичките си картини на мозайки и покрития на равнината обаче се придържа към по-фината техника на дървореза.
През периода 1922 - 1935 г. Ешер се увлича по техниките на печатната графика в опит да достигне съвършеното им овладяване. В амбицията си да постигне съвършенство в овладяването на техниката стига дотам, че подчинява избора на тематика само на нуждата да изследва някакъв аспект на техниката. За този период той създава около 70 дървореза и гравюри и около 40 литографии. По-късно Ешер сам ще признае: "Повечето от тях днес нямат почти никаква стойност, тъй като в основната си част представляват упражнения за придобиване на умения. Поне сега така ми изглеждат."
Достигайки до това осъзнаване, а и в следствие на затворения живот, който води след напускането на Италия, Ешер бива споходен от идеи, които нямат нищо общо с изкуството на графиката - ментални картини, които не могат да бъдат предадени словесно, а могат да бъдат разбрани само ако бъдат въплътени във визуални образи. Картините му са класифицирани в следните категории:
"Покрития на равнината"
"Безгранично пространство"
"Пространствени окръжности и спирали"
"Огледални изображения"
"Инверсии"
"Многостени"
"Относителности"
"Противоречия между плоскост и обем"
"Невъзможни сгради"
Първата си гравюра на тема невъзможна действителност "Натюрморт с улица" ("Still Life with Street") Ешер прави през 1936 г. Сред известните му картини от "Покрития на равнината" са "Въздух и вода" ("Sky and Water", 1938, дърворез), "Освобождаване" ("Liberation", 1955, литография) и "Вербум" ("Verbum"1942, литография), сериите "Кръгов лимит" ("Circle Limit", 1958-60, дърворез), "Квадратен лимит" ("Square Limit", 1964, дърворез) и "Метаморфози" ("Metamorphoses", 1939-40, 1967-68, дърворез). Особено популярни са картините му в категорията "Невъзможни сгради": "Белведере" ("Belvedere", 1958, литография), "Изкачване и слизане по стълби" ("Ascending and Descending", 1960, литография), "Водопад" ("Waterfall", 1961, литография).
В последствие само веднъж Ешер се връща към старата си страст към овладяване на графични техники. През 1946 г. той експериментира с мецотинто - дълбок печат върху медна плоча. Техниката обаче е твърде времеемка и след пет години и седем създадени графики Ешер я изоставя.
През юли 1969 г. Ешер рисува последната работа преди смъртта си - "Змии"
Бабълче, не си внимавала в час, ще ти дърпаме ушите 
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=189698.msg3930808#msg3930808
Благодаря за хубавите пожелания! Прекрасно лято и на теб
Мистик, светкавична си
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=189698.msg3930808#msg3930808
Благодаря за хубавите пожелания! Прекрасно лято и на теб
Мистик, светкавична си
Имам желание да науча нещо и да поразгледам картини на добри портретисти. Дайте ми следа, моля.... 
Рембранд, Веласкес от по-старите.
Мой любим е Модиляни.
Имам желание да науча нещо и да поразгледам картини на добри портретисти. Дайте ми следа, моля....
Рембранд, Веласкес от по-старите.
Мой любим е Модиляни.
Реалистичен някакъв стил. Дето са като на снимка.
Ям се отвътре!Едно, че имам доста работа тези дни, тъкмо се засрамих и реших да кача някои от живописите на Хундертвасер, и,скенерът прибран!
имам четири албума на автора.Освен архитектурните проекти плакати, пощенски марки, гвашова живопис и текстил.толкова свежи и екпресионистични.Някога учителката ми по живопис казваше, че имал лека форма на шизофрения и оттам товасъчетание на крещящо биещи се тонове, но какво да кажем ние, всеки творец трябва и е малко лудПо тази логика аз мога да се мисля за творец
имам четири албума на автора.Освен архитектурните проекти плакати, пощенски марки, гвашова живопис и текстил.толкова свежи и екпресионистични.Някога учителката ми по живопис казваше, че имал лека форма на шизофрения и оттам товасъчетание на крещящо биещи се тонове, но какво да кажем ние, всеки творец трябва и е малко луд
По тази логика аз мога да се мисля за творец
Ям се отвътре!Едно, че имам доста работа тези дни, тъкмо се засрамих и реших да кача някои от живописите на Хундертвасер, и,скенерът прибран!
имам четири албума на автора.Освен архитектурните проекти плакати, пощенски марки, гвашова живопис и текстил.толкова свежи и екпресионистични.Някога учителката ми по живопис казваше, че имал лека форма на шизофрения и оттам товасъчетание на крещящо биещи се тонове, но какво да кажем ние, всеки творец трябва и е малко лудПо тази логика аз мога да се мисля за творец
имам четири албума на автора.Освен архитектурните проекти плакати, пощенски марки, гвашова живопис и текстил.толкова свежи и екпресионистични.Някога учителката ми по живопис казваше, че имал лека форма на шизофрения и оттам товасъчетание на крещящо биещи се тонове, но какво да кажем ние, всеки творец трябва и е малко луд
По тази логика аз мога да се мисля за творец Толкова е хубаво ,когато може да с е види една картина ,
сканирана с по-голяма резолюция.
Доста гении са били леко луди,казано по народному.
Някои са имали маниакално -депресивна психоза,
характеризираща се с фази на голяма подтиснатост и фази на възбуда.
Такива са били Виктор Юго,Шарл Бодлер,Теодор Рузвелт,Уинстън Чърчил,
Балзак,Чайковски ,Винсент ван Гог.
Последният всъщност е бил малко по-сериозен случай- бил е шизофреник.
Това се забелязва в картините му рисувани в периода 1888-1890г./т.е в края на живота му/
,когато вече е бил обхванат от психозата,която го е довела и до самоубийство
Те според мен са най-добрите му , характеризиращи се с пастьозното нанасяне/какво ли значи?/ на боите
, ярките цветове и цветовата символика.
И много ,много неспокойни ,хаотични и тревожещи.
Ето сайт- галерия с негови творби -може би най-богатата.
http://www.vggallery.com/international/russian/misc/languages.htm
Преведен е на 15езика.
Съответно не и на български,но при добро желание някой ще направи голямо добро ,ако го преведе:)
/Извинявам се ,ако вече е бил даден при представянето на художника,пиша за него като представител
на по-различните художници:) Във следващата тема ще систематизираме представянията/
А това е линк към моят албум
http://filipias.multiply.com/photos/album/23
Естествено отклоненията от нормалното би могло да с е забележи само от психиатър,
а и в наши дни ,когато представите за нормално са претърпяли
развитие и изменения може би не се смята вече за отклонение
от нормите на психическото здраве:)
Друг художник-шизофреник е бил французина Шарл Мерион /Charles Meryon/ 1821-1868/
Роден на 23 ноември в Париж и починал в Сент Мориц на 13 февруари 1868г
За него не с е знае кой знае колко. Бил е морски офицер ,
след време подава оставка и едва през 1849г започва да изучава гравюра.
Първите му значителни творби са създадени в периода 1850— 1854 година и
именно тогава се появява психическото му заболяване,което и през 1858г го принуждава да влезе за
пръв път в психиатрия т.е лудница.
Картините му са изпълнени с халюцинации,преследвания/от йезуити в случая/
и други симптоми,характеризиращи шизофренията.
През 1866г отново влиза в лудницата,където и през 1868г умира.
Аз лично от гравюрите му ,които видях не разбрах ,че има психически проблем.
Това е Вампира- 1861 г
Тази тук не мога да я преведа ,нов името се споменава църквата Нотр Дам в Париж
Малката кула се казва тази
Моргата 1854г
Морското министерство 1865/не помня кой е българският еквивалент/
И един художник,за когото не е известно дали е бил шизофреник,но е
създал творби във време ,когато стилът на подобно рисуване не е бил модерен
и навява мисли за шизофрения:)
Одилон Редон/Redon, Odilon/(1840–1916)
Френски художник и критик ,един от основателите на символизма
Ранните му творби са черно- бели гравюри и литографии ,изпълнени с изображения сякаш дошли от нечии халюцинации.
В последствие песимизма му изчезва и картините му стават спокойни,но озарени с ярки цветове.
Особено известни са неговите пастели и натюрморти с цветя
Ето няколко негови картини.
Главата на Орфей 1905г/вероятно/
Андромеда 1912
Битка между жената и кентавъра
Профил на жена с цветя
Офелия
Глава на мъченик
Тази тук е продадена лани на аукциона Кристи'с за 948.148$
Казва се Le regard/Поглед?/ 1910г
Това ,естествено не значи ,че трябва да имаш шизофрения примерно ,за да твориш изкуство.
Но май е желателно,ако искаш да останеш незабравим и разтърстващ.
Нормалното е скучно , незабележимо и стерилно.
Говоря за изкуство - да не се разбира погрешно:)
Съжалявам ,ако досадих,но забележката на soft е причината да направя това представяне
))
Време беше да въведа малко ред или поне да с е опитам да го направя:)
До сега представени са следните творци:
1. Айвазовски И.К
2. Брак , Жорж
албум
3. Ван Гог, Винсент
Информация в нета
wikipedia
Галерия
Албуми
1
2
4 Вламенк, Морис
представяне има и на втора страница от темата
албум
5. Гоген, Пол
Уикипедия
Албум
6. Дали,Салвадор
Албум
7. Ешер, Мориц Корнелис
8. Моне,Клод
албум
9. Мерион Шарл
10. Кало,Фрида
и тук
11. Каналето
12. Крана, Лукас(баща)
13. Редон, Одилон
14. Сезан, Пол
албум
15. Фройд, Люсиен
албум
16.Фукуда,Сигео
албум
И двама непредставени,но за които се е споменало тук:)
Хундертвасер
информация от нета
тук и
тук
Мане,Едуард
албум
Има и други споменати ,но не и представени художници и
поради тази причина не ги отбелязвам тук.
Поста го написах само за ориентир
В новата тема ще трябва да се направи една по-обстойна систематизация
До сега представени са следните творци:
1. Айвазовски И.К
2. Брак , Жорж
албум
3. Ван Гог, Винсент
Информация в нета
wikipedia
Галерия
Албуми
1
2
4 Вламенк, Морис
представяне има и на втора страница от темата
албум
5. Гоген, Пол
Уикипедия
Албум
6. Дали,Салвадор
Албум
7. Ешер, Мориц Корнелис
8. Моне,Клод
албум
9. Мерион Шарл
10. Кало,Фрида
и тук
11. Каналето
12. Крана, Лукас(баща)
13. Редон, Одилон
14. Сезан, Пол
албум
15. Фройд, Люсиен
албум
16.Фукуда,Сигео
албум
И двама непредставени,но за които се е споменало тук:)
Хундертвасер
информация от нета
тук и
тук
Мане,Едуард
албум
Има и други споменати ,но не и представени художници и
поради тази причина не ги отбелязвам тук.
Поста го написах само за ориентир
В новата тема ще трябва да се направи една по-обстойна систематизация