През лятото лежах за задържане в Шейново. Една вечер в стаята, в която бях, настаниха момиче в начална бременност с кървене. Спомням си, че беше петък вечер, бяха я прегледали колкото да не е без хич и нищо не й бяха казали. Биха й някакви лекарства, не си спомням чак такива подробности. През нощта кървенето й се усили, но никой не благоволи да я прегледа, защото имали по-спешен случай . Така чак до понеделник сутринта, когато все пак я прегледаха, и й казаха, че плодът е мъртъв и след няколко часа ще й направят абразио. Тя каза, че не е съгласна и си тръгна срещу подпис.
Преди няколко дни водих дъщеря ми на консултация и познайте кой също беше на консултация с прекрасното си бебе - същото момиче. От Шейново отишла при позната лекарка, оказало се, че всичко е наред с бебето и т.н.
Тази история има щастлив край, но колко от нас биха се усъмнили в мнението на лекарите от една от основните акушеро-гинекологични болници в скапаната ни държава и биха си тръгнали? Ами ако тя беше останала? Аз не съм сигурна, че на нейно място бих си тръгнала.
Много мислих за това тези дни и реших да го споделя с вас, защото ми направи много силно впечатление и мисля, че е много важно човек да има възможност за второ мнение, когато става въпрос за нещо толкова сериозно. Но как? Да тръгнем да обикаляме от кабинет на кабинет и от болница на болница ли?