Домакините, които аз познавам (включая и себе си) са обикновено жени с образование и професия, които ВРЕМЕННО се отдават на домакинстване. След определен период от време се връщат на работа - понякога директно, понякога след кратки опреснителни курсове, понякога започват да учат наново магистратура или нещо различно от предишната им професия. Аз лично не познавам домакини, които избират да бъдат такива "доживот".
- Публикувана: 11 март 2005, 11:41 ч.
- Последно мнение: 16 март 2005, 09:21 ч.
Професия ДОМАКИНЯ
Лаура, какъв е шанса, след няколко годишно прекъсване да се върнеш на работа? в Германия поне не е цветущо положението като цяло да си намериш работа, като прибавим и проблемите докато си намериш кой да ти гледа детето- имам чувството, че държавата прави всичко възможно образованите жени, които искат да си работят по специалността, направо да не им се дава шанс да станат майки, особено ако искат някога пак да работят. тъжно, но май предпочитат да си импортират чужденци, които да им подсигуряват пенсийте на застаряващото общество, вместо да стимулират раждаемостта на образованото население...
иначе, радвам се, че поне в някои държави жената-домакиня е защитена. В Германия доколкото съм чувала, след евентуален развод жената има право на до три години издръжка /и половината от имуществото, придобито по време на брака/, а детето до 16 или 18 години /ако учи/. Това добре, ама какво прави след като й изтекат трите години издръжка, не знам, а издръжката за детето едва ли ще стига и за нея-пък и то като порасне, после...
Както и да е, не пожелавам такова положение на никого. А що се отнася до това, как те кара да се чувстваш мъжа ти- аз самата не се чувствам добре /той ми се радва, че просто може да сме заедно/, когато знам, че той ми плаща примерно почивката, защото иначе аз не мога да си я позволя. Просто вътрешно ми е едно такова- не мога на един сладолед да го поканя-тъпо ми е-толкоз учене и все чакам светлото бъдеще...
Е, мисля, че ще е друго, ако съм майка и си гледам малкото дете вкъщи, но пак някак... Уф, не знам, на всеки пожелавам положението, в което се чувства най-добре за себе си, пък и за семейството си.
иначе, радвам се, че поне в някои държави жената-домакиня е защитена. В Германия доколкото съм чувала, след евентуален развод жената има право на до три години издръжка /и половината от имуществото, придобито по време на брака/, а детето до 16 или 18 години /ако учи/. Това добре, ама какво прави след като й изтекат трите години издръжка, не знам, а издръжката за детето едва ли ще стига и за нея-пък и то като порасне, после...
Както и да е, не пожелавам такова положение на никого. А що се отнася до това, как те кара да се чувстваш мъжа ти- аз самата не се чувствам добре /той ми се радва, че просто може да сме заедно/, когато знам, че той ми плаща примерно почивката, защото иначе аз не мога да си я позволя. Просто вътрешно ми е едно такова- не мога на един сладолед да го поканя-тъпо ми е-толкоз учене и все чакам светлото бъдеще...
Е, мисля, че ще е друго, ако съм майка и си гледам малкото дете вкъщи, но пак някак... Уф, не знам, на всеки пожелавам положението, в което се чувства най-добре за себе си, пък и за семейството си.
И аз жените които познавам по-скоро са домакини по принуда. Всяка която има шанс да почне някаква работа не се отказва.
Тук обаче е район с голяма безработица и много малко свободни работни места.
Ако си французин има някакьв шанс , но ако си чужденец и не говориш сьвьршено и префектно френски нямаш особени шансове.
Около столицата е далеч по-добре ситуацията.
Аз за нищо на света не бих била просто домакиня- все пак помощите са едно нещо , а заплатата сьвсем друго.
И после ми се струва срамно като пораснат децата и ги питат какво работя (а навсякьде често питат това) да кажат че сьм домакиня. Е ние сме за кратко тук- но ако останем още малко и втората красавица стане поне на годинка( а може и по-рано-както се получи), ще почна усилено да си тьрся някаква работа.
Тук обаче е район с голяма безработица и много малко свободни работни места.
Ако си французин има някакьв шанс , но ако си чужденец и не говориш сьвьршено и префектно френски нямаш особени шансове.
Около столицата е далеч по-добре ситуацията.
Аз за нищо на света не бих била просто домакиня- все пак помощите са едно нещо , а заплатата сьвсем друго.
И после ми се струва срамно като пораснат децата и ги питат какво работя (а навсякьде често питат това) да кажат че сьм домакиня. Е ние сме за кратко тук- но ако останем още малко и втората красавица стане поне на годинка( а може и по-рано-както се получи), ще почна усилено да си тьрся някаква работа.
Цитат на: E_lena
Лаура, какъв е шанса, след няколко годишно прекъсване да се върнеш на работа? в Германия поне не е цветущо положението като цяло да си намериш работа, като прибавим и проблемите докато си намериш кой да ти гледа детето- имам чувството, че държавата прави всичко възможно образованите жени, които искат да си работят по специалността, направо да не им се дава шанс да станат майки, особено ако искат някога пак да работят. тъжно, но май предпочитат да си импортират чужденци, които да им подсигуряват пенсийте на застаряващото общество, вместо да стимулират раждаемостта на образованото население...
иначе, радвам се, че поне в някои държави жената-домакиня е защитена. В Германия доколкото съм чувала, след евентуален развод жената има право на до три години издръжка /и половината от имуществото, придобито по време на брака/, а детето до 16 или 18 години /ако учи/. Това добре, ама какво прави след като й изтекат трите години издръжка, не знам, а издръжката за детето едва ли ще стига и за нея-пък и то като порасне, после...
Както и да е, не пожелавам такова положение на никого. А що се отнася до това, как те кара да се чувстваш мъжа ти- аз самата не се чувствам добре /той ми се радва, че просто може да сме заедно/, когато знам, че той ми плаща примерно почивката, защото иначе аз не мога да си я позволя. Просто вътрешно ми е едно такова- не мога на един сладолед да го поканя-тъпо ми е-толкоз учене и все чакам светлото бъдеще...
Е, мисля, че ще е друго, ако съм майка и си гледам малкото дете вкъщи, но пак някак... Уф, не знам, на всеки пожелавам положението, в което се чувства най-добре за себе си, пък и за семейството си.
иначе, радвам се, че поне в някои държави жената-домакиня е защитена. В Германия доколкото съм чувала, след евентуален развод жената има право на до три години издръжка /и половината от имуществото, придобито по време на брака/, а детето до 16 или 18 години /ако учи/. Това добре, ама какво прави след като й изтекат трите години издръжка, не знам, а издръжката за детето едва ли ще стига и за нея-пък и то като порасне, после...
Както и да е, не пожелавам такова положение на никого. А що се отнася до това, как те кара да се чувстваш мъжа ти- аз самата не се чувствам добре /той ми се радва, че просто може да сме заедно/, когато знам, че той ми плаща примерно почивката, защото иначе аз не мога да си я позволя. Просто вътрешно ми е едно такова- не мога на един сладолед да го поканя-тъпо ми е-толкоз учене и все чакам светлото бъдеще...
Е, мисля, че ще е друго, ако съм майка и си гледам малкото дете вкъщи, но пак някак... Уф, не знам, на всеки пожелавам положението, в което се чувства най-добре за себе си, пък и за семейството си.
Ще ти кажа след няколко месеца, когато започна да се занимавам активно с търсене на работа. Моето положение е малко по-сложно, защото аз нямам трудов стаж в Канада, а само 4 години работа в Университет, които се броят по-скоро за специализация отколкото за стаж и съм малко пре-квалифицирана, та ще видим.
Иначе съм била "домакиня" само 1.5 години.
Лаура и Ружа72, пожелавам ви бързо да си намерите работа, която да ви харесва, и да си имате време и за детенцето! 
не е никак лека задача да се съчетаят дете и кариера, както виждам, възхищавам се на всеки, който успява да го направи, както и на домакините, които са се посветили на семейството си... аз все още търся истината за себе си.
не е никак лека задача да се съчетаят дете и кариера, както виждам, възхищавам се на всеки, който успява да го направи, както и на домакините, които са се посветили на семейството си... аз все още търся истината за себе си.
Eлена, затова сте семейство в краина сметка, сега той сте ти плаща по4ивката, не се знае след време дали ти няма да пе4елиш главно парите в семейството. Не виждам ли4но аз при4ини затова да се притесняваш - животът е пълен с изненади ( и аз о4аквам да изненадам мъжа ми с някоя работа, по - добре платена от неговата 
)
А май като гледам само аз познавам домакини, които са станали такива по собствено желание...
)А май като гледам само аз познавам домакини, които са станали такива по собствено желание...
А пък аз си мисля Че каквато и да е издръжката след развод, на една жена която не работи с деца ще и бъде трудно да се справя. Говоря за слуЧаите в които мъжът и не изкарва милиони, а средна заплата. Със средна заплата все е трудно да се храни цяло семейство, ами ако я поделят на 2 и с едната половинка жената трябва да живее барабар с 2 деца... Хм, нещо не си го представям много комфортен тоя живот.
А това с браЧния договор, добре звуЧи, ама първо трябва да имате нещо. Ако като жена преди да склюЧите брак си нямате много, браЧният договор може само да ви е в ощърб. А и я да си говорим истината, колко от нас имат браЧни договори. Аз нямам. Мъжът ми притежаваше повеЧе неща от мен когато се оженихме и не постави въпроса за браЧен договор, тъй Че и на мен не ми дойде на ум.
Лаура, аз познавам много жени които никога не са работили. От време на време изкарват по някой курс, но той им е по-скоро за забавление и продължават да си домакинстват. В това Число много от тях нямат и деца. Просто не им се ходи на работа. В Германия данъЧната система мотивира такъв наЧин на живот. Честно казано много ми е Чудно с какво се занимават по цял ден и как не се Чувстват непълноценни, но там обществото е свикнало с това и като Че ли не се и замислят много. А пък за жените с деца, Елена е абсолютно права, в Германия е много трудно да се върнат на работа. Аз съм имала колежки които след като родят са се принуждавали да напуснат работа. И това са хора с много висока квалификация. Много е жалко, но за тях поЧти няма път назад към професията и професионалното развитие.
Елена, аз винаги съм си милела Че ще се Чувствам като тебе и ще ми е неудобно да съм зависима финансово от мъжа ми. Истината е Че понякога съм имала по-ниски доходи, но съвсем без доходи не съм оставала. Но ние имаме една банкова сметка, така или инаЧе един от нас плаща когато излизаме, тъй Че с теЧение на времето спрях да се замислям с Чии пари съм в момента. Те всиЧките са си наши и аз не се Чувставам в тежест, въпреки Че неговата заплата е доста над моята.
А това с браЧния договор, добре звуЧи, ама първо трябва да имате нещо. Ако като жена преди да склюЧите брак си нямате много, браЧният договор може само да ви е в ощърб. А и я да си говорим истината, колко от нас имат браЧни договори. Аз нямам. Мъжът ми притежаваше повеЧе неща от мен когато се оженихме и не постави въпроса за браЧен договор, тъй Че и на мен не ми дойде на ум.
Лаура, аз познавам много жени които никога не са работили. От време на време изкарват по някой курс, но той им е по-скоро за забавление и продължават да си домакинстват. В това Число много от тях нямат и деца. Просто не им се ходи на работа. В Германия данъЧната система мотивира такъв наЧин на живот. Честно казано много ми е Чудно с какво се занимават по цял ден и как не се Чувстват непълноценни, но там обществото е свикнало с това и като Че ли не се и замислят много. А пък за жените с деца, Елена е абсолютно права, в Германия е много трудно да се върнат на работа. Аз съм имала колежки които след като родят са се принуждавали да напуснат работа. И това са хора с много висока квалификация. Много е жалко, но за тях поЧти няма път назад към професията и професионалното развитие.
Елена, аз винаги съм си милела Че ще се Чувствам като тебе и ще ми е неудобно да съм зависима финансово от мъжа ми. Истината е Че понякога съм имала по-ниски доходи, но съвсем без доходи не съм оставала. Но ние имаме една банкова сметка, така или инаЧе един от нас плаща когато излизаме, тъй Че с теЧение на времето спрях да се замислям с Чии пари съм в момента. Те всиЧките са си наши и аз не се Чувставам в тежест, въпреки Че неговата заплата е доста над моята.
Цитат на: Vjara
Лаура, аз познавам много жени които никога не са работили. От време на време изкарват по някой курс, но той им е по-скоро за забавление и продължават да си домакинстват. В това Число много от тях нямат и деца. Просто не им се ходи на работа. В Германия данъЧната система мотивира такъв наЧин на живот. Честно казано много ми е Чудно с какво се занимават по цял ден и как не се Чувстват непълноценни, но там обществото е свикнало с това и като Че ли не се и замислят много.
Мога да ти кажа с какво се занимават по цял ден, защото ако нямах грижи по деца и животни изобщо нямаше да се оплаквам! Ще чета книги, ще ходя на фитнес, на кафе, на разходки, по музеи, на басейн, ще намеря как да си уплътня времето. Ще мога най-после да си направя градинка както отдавна си мечтая, ще си правя декоративни топки (
), ще си купя бои и платно и ще рисувам, въпреки че нямам никакви артистични способности - ей така, за удоволствие. Ще се записвам в различни клубове и ще се науча да танцувам, да свиря на нещо, ще се запиша в някакъв хор (това и сега мисля да го направя), ще участвам в благотворителност - изобщо има какво да се прави. аз познавам много пенсионерки - над 60- годишни мацки, които нямат свободна минута и изглеждат адски щастливи! За самочувствието - не зная. Моето е нулево, най-вече поради това, че "паднах от високо", но аз съм оптимист и се надявам в скоро време да се възстановя както професионално, така и физически. Поне в момента "правя нещо по въпроса", което ме кара да се увствам умерено пълноценна. А пък и детето ми се развива добре, което е смисъла на занятието и това ме прави неимоверно щастлива! Цитат на: Laura
Домакините, които аз познавам (включая и себе си) са обикновено жени с образование и професия, които ВРЕМЕННО се отдават на домакинстване. След определен период от време се връщат на работа - понякога директно, понякога след кратки опреснителни курсове, понякога започват да учат наново магистратура или нещо различно от предишната им професия. Аз лично не познавам домакини, които избират да бъдат такива "доживот".
И аз така
Мога за момента обаче само по едната си професия да започна работа и то след като и сина тръгне на детска градина.
Иначе съчетавам майчинство и работа от къщи и то в съвсем друга от изучаваните от мен професии насока - купувам и продавам акции на борсата и така издържам в момента семейството си.
Цитат на: debelanata
Иначе съчетавам майчинство и работа от къщи и то в съвсем друга от изучаваните от мен професии насока - купувам и продавам акции на борсата и така издържам в момента семейството си.
И я препоръЧай някакви акции. Че на мен това ми е третата професия след тая за която ми плащат заплата и домакинската. Макар Че аз се занимавам повеЧе с фондове, но имам все пак и няколко акции. В момента нещата не вървят добре обаЧе...
Цитат на: Vjara
Цитат на: debelanata
Иначе съчетавам майчинство и работа от къщи и то в съвсем друга от изучаваните от мен професии насока - купувам и продавам акции на борсата и така издържам в момента семейството си.
И я препоръЧай някакви акции. Че на мен това ми е третата професия след тая за която ми плащат заплата и домакинската. Макар Че аз се занимавам повеЧе с фондове, но имам все пак и няколко акции. В момента нещата не вървят добре обаЧе...
Аз работя по често като дейтрейдър и ако искаш да работиш така изисква много време и следене на графики и технически анализ. Много е изтощително.
Предполагам че на теб ти вършат работа по дългосрочни инвестиции.
Ама ако искаш пиши на лични да не разводняваме темата
Цитат на: meri_ark
Ами не знам до колко е професия, но тук например по формулярите понякога питат дали работиш, безработен ли си или домакиня
Освен това до навършване на 10 год на детето на майките, който не работят им тече трудов стаж за минимална пенсия.
Освен това до навършване на 10 год на детето на майките, който не работят им тече трудов стаж за минимална пенсия.
За моята специалност на Острова изискват да нямаш прекъсване повече от 2 години 
А моето е значително повече. Освен пак да уча друго не виждам. Ако намеря работодател склонен да ме вземе на работа и същевременно с това да съчетая и обучението ще е супер, само дето не знам какво ще стане с децата и къщата 
А моето е значително повече. Освен пак да уча друго не виждам. Ако намеря работодател склонен да ме вземе на работа и същевременно с това да съчетая и обучението ще е супер, само дето не знам какво ще стане с децата и къщата
Привет,
за USA- много е популярно майката да си гледа децата,но обикновено това е сценария когато не е инвестирала много в образование.По повод коментарите по-горе-аз познавам ТУК редица ДОМАКИНИ к не си намират работа,макар и да са с добри дипломи от БГ.Никои БГ,поне от тези к аз познавам, взел диплома тук не си е оставал в кьщи по желание.Относно моята професия- 6м не-работа и за жалост бих изостанала много.Лаура преди време писа че ако си в началото на кариерата си не губиш много-не съм съгласна,тук поне баш в началото трябва да бачкаш 60ч седмици за да те видят кой си.в USA не е е лесно с работа,броят ти годините от завьршване и питат какво си праивл и макар че дете-гледането е НАПЬЛНО уважавана причина в моите среди не познавам ни една жена к да го е ползвала повече от 6 седмици..За Канада знам че са далеч по-човекол'биви..
Анна
за USA- много е популярно майката да си гледа децата,но обикновено това е сценария когато не е инвестирала много в образование.По повод коментарите по-горе-аз познавам ТУК редица ДОМАКИНИ к не си намират работа,макар и да са с добри дипломи от БГ.Никои БГ,поне от тези к аз познавам, взел диплома тук не си е оставал в кьщи по желание.Относно моята професия- 6м не-работа и за жалост бих изостанала много.Лаура преди време писа че ако си в началото на кариерата си не губиш много-не съм съгласна,тук поне баш в началото трябва да бачкаш 60ч седмици за да те видят кой си.в USA не е е лесно с работа,броят ти годините от завьршване и питат какво си праивл и макар че дете-гледането е НАПЬЛНО уважавана причина в моите среди не познавам ни една жена к да го е ползвала повече от 6 седмици..За Канада знам че са далеч по-човекол'биви..
Анна
Лаура,не съм сигурна,дали е необходимо да имаш пенсионни осигуровки за да получаваш пенсия в Канада.Достатъчно е да си живяла тук 10 години,а може да не си работила и нито ден...Друг е въпросът,че тази пенсия не е особено голяма,но напълно достатъчна за възрастен човек,който вече е изплатил и къща и кола...Но повечето работещи си правят допълнителните пенсионни застраховки,които са отчасти инвестиция,а освен това намаляват и данъците....Не съм проучила напълно въпроса,защото нямам никакви шансове да се пенсионирам скоро,пък докато стана на 63- "Я камилата,я камиларя..." 
Напълно съм съгласна с казаното дотук от момичетата в Канада...Истина е също,че тук си беден,ако имаш къща,която изплащаш;2 коли,които също изплащаш;внасяш си парите в допълнителна пенсионна осигуровка и в такава за образованието на децата си,а в банковата си сметка държиш не повече от 2000 $ за текущи разходи...Тогава дори можеш да разчиташ на помощ от държавата,примерно да ти плаща процент от таксата за детската градина на детето ти...Това е политика на държавата,да ти прибира голяма част от това,което печелиш,ако не си го влагаш доброволно във фондове,от които печели и тя... 
Напълно съм съгласна с казаното дотук от момичетата в Канада...Истина е също,че тук си беден,ако имаш къща,която изплащаш;2 коли,които също изплащаш;внасяш си парите в допълнителна пенсионна осигуровка и в такава за образованието на децата си,а в банковата си сметка държиш не повече от 2000 $ за текущи разходи...Тогава дори можеш да разчиташ на помощ от държавата,примерно да ти плаща процент от таксата за детската градина на детето ти...Това е политика на държавата,да ти прибира голяма част от това,което печелиш,ако не си го влагаш доброволно във фондове,от които печели и тя...