Книги или филми?

А, недей така...

Дъщеря ми е на 3г. и 8м. и има около 30 детски книжки + големи томове с приказки. Не минава ден без да й се прочетат многоооо приказки. Ми и тя обича да гледа детски филмчета, но не ми казва "Не ми чети за Пепеляшка, пусни ми филмчето." Естествено, че ще чете книги когато порасне - тя поне знае какво аджеба представлява книгата и какво удоволствие й дава.

С това, че четенето се възпитава, исках да кажа, че деца, на които родителите не четат (примери колкото щеш), няма как да развият привързаност към книжките. У мен и брат ми четенето е възпитано в много ранна възраст и това си е - без книги не оставаме и досега! Точно така и ще възпитам децата си. Ако искаш провери пак след 3-4 години, за да видиш дали съм успяла .

О, и аз го вярвах това! 
Даже съм се заричала, купувайки поредната книга, че ако детето ми някой ден не чете, ще го бия с тях по главата. Мъжът ми често ми напомня тези мои думи. 
На три поколения книгите са събрани вкъщи, но на четвъртото не му се чете.
Но като се позамисля - ние четяхме най-вече от скука и от глад за информация. Навикът дойде по-късно. А децата ни днес разполагат с много по-интересни занимания, а и източниците на информация растат с всеки изминал ден. А денонощието все си е 24 часа и човешката възможност за възприемане - все така ограничена.
Та недей казва голяма дума и ти.  Любовта към книгите не идва насила.

ПП Аз също му четях редовно и по много.

Бе то 100% сигурност за нищо не мога да дам, но пък 98% съм убедена, че децата ми ще обичат да четат . Уи'л сии...
И изобщо не става дума насила да ги карам да четат - така само обратното мога да постигна .

И аз съм чела всеки ден и то по много на големия си син, но сега винаги аз го сещам да започне да чете. Не му е първа любов. Това, че на детето са четени книжки е добре, но не означава, че то ще заобича четенето така, както аз навремето. То, навремето, освен Канал 1 и втора програма и то за по няколко часа, нямаше друго, така че при лошо време или ако приятелчетата ти не излязат на вън да играят си хващахме книжките, но сега има доста по- голям избор от занимания.
Искам да кажа, че е невъзможно усещането за книга от преди 20 години да е същото като сега.

Кака ти Сийка е права. Чети му колкото щеш на детето, купувай му книги колкото щеш и пак може да се окаже нечетящо.
И у нас книги колкото щеш. Като малка четях нон стоп и на моята от малка и купувах и четях книги. Е да ама тя не е от най четящите. Може за един ден цяла книга да прочете, но това не става често. Повечето пъти чете с подканяне и гледам не с такова удоволствие както аз четях.
В началото се ядосвах и все си виках как пък не се пръкна като мене. А след време стигнах до прозрението  , че и аз ако съм имала компютър и кабелна на времето, от където да черпя информация надали и аз щях да съм от толкова четящите. Така, че спрях да се ядосвам и да и опявам. Не знам дали това, че се кротнах доведе до по-добри резултати, но моята щерка почна да си купува сама книги със спестените си парички, за сметка на гримовете. Явно има напредък 

Еееееее, ама вие сега за очевадни неща спорите... Ми много ясно, че няма от 14 съзнателни часа, 12 да четат книги, я. Много ясно, че сега децата имат много повече занимания в срв. с нас навремето. Не е в това идеята - въпросът е дали детето ще развие умението да чете, дали ще разбере разликата м/у това да изгледа един филм и да прочете една книга. И дали ще асоциира думата "книга" с някакво неприятно задължение или с няколко приятно прекарани часа.

Четенето изисква някакви усилия и впрягане на въображението, а консумативното гледане на монитора- не, което прави последното занимание по- приятно и кара децата да не приемат четенето като удоволствие.
Говоря по принцип, разбира се че при всеки е индивидуално, но това ми е обяснението, което първо ми изниква в ума, тъй като всеки мисля е съгласен, че четенето не е най- обичаното занимание на съвременните хлапета.

Спор не виждам 
Постингите след твоя бяха провокирани от идеята ти, че четенето се възпитава с положителния пример на родителите и с това на детето от малко да му се чете. Това обаче не винаги е така. Детето може да знае колко хубаво е да се чете(както моята примерно знае), но това пак да не значи, че ще седне да чете така както ние на времето сме чели. И то не защото не обича книгите, а защото времето е такова . Технологично 

Опитваш се да ме убедиш в моята собствена теза !

И аз да кажа още веднъж това, което мамите на поотраснали дечица забелязват: живеем в ерата на масовата информация и даже би било страшно, ако нашите деца си прекарват времето само с книги...
Но факт, че книгите развиват мисленето и въображението като нищо друго. Телевизията и филмите поднасят информацията смляно, и т.н.
Мисля, че по този въпрос всички сме съгласни.
Затова и се опитваме все пак да " възпитаме" у децата си любов към книгата!
Аз на голямата си дъщеря бях изчела де що имаше - вкл. и Хари Потър+ всички класики или каквото там намеря по книжарниците, преди да стане първи клас.
И тя обожаваше да й чета!
Познавам много възрастни хора, които не са чели и половината от нещата, които съм й изчела.
Да де, ама като й дойде време да си чете сама, нещата се попромениха...
Заради технологичното време ли, що ли...
Без да се заяждам, Eiphnh, просто и аз на времето бях така идеалистично настроена като теб... затова ти разказвам личния ми опит... при тебе може и да е различно, ама няма да е заради възпитанието!
Между другото, дъщеря ми чете. Но много повече виси в скайпа, гледа филми и телевизия и се шлаяе с приятелки... намирам го за нормално.
Пък и понякога, когато книгата е все още трудно смилаема за детето, да гледа филма е добра идея!

Забелязах и нещо друго при моя син, не знам при вашите деца дали е така. Нежеланието му да чете българските класици, особено възрожденците, идва от голямата вече разлика между тогавашния език и съвременния. За нас някак си бяха по-познати турцизмите и русизмите, с които тази литература изобилства, но днешното дете не ги разбира. Като че ли чете книга на чужд език и оттам идва отегчението и трудността да навлезе в сюжета.
За сметка на това пък англицизмите, все по-масово навлизащи в езика ни, са им като майчин език. Равносилно ще бъде да накарате прабабите си да четат съвременна литература, с днешните термини и жаргон... 
Навремето четох една статия, която ми помогна да понеса по-леко и да се примиря донякъде с нечетенето на сина ми. Накратко идеята беше, че ние досега сме живели в ерата на словото като носител на информацията, а нашите деца ще живеят в ерата на образа. Дядовците ни научаваха новините от вестниците, бащите ни - от телевизията, ние - от Интернет. Кой знае откъде ще черпят информация децата ни? Технологиите се развиват така бурно, че на 40 години виждам "наживо" неща, които като дете са ме удивлявали във фантастичните книги и въпреки, че съм вярвала, че някога ще ги има, никога не съм подозирала, че ще е през моя живот (клониране, холограмата, отглеждането на органи и мн., мн. др.). Мисля, че е въпрос на време една щуротийка с размер на кибритена кутийка да обедини всичко - и книгите, и телевизията, и телефона, и интернет. И ние всички да преминем във Виртуалната реалност.
Хубаво ли е, лошо ли е, не знам, но вярвам, че това е бъдещето.  И то съвсем близкото бъдеще.

Как`Сийка, не знам Патиланци дали за класика се брои  , но моята не можеше в началото дори да разчете думите. В началото трябваше аз да и чета и да и казвам коя какво значи и лека полека тя я зачете. Наистина за децата този начин на говорене е труден и странен. Може и за това да ги отблъсква четенето на по старите ни автори.

А иначе за технологиите....  Преди малко си мислих, че след няколко години няма дори и да се чудим и маем, защо децата не четат. Просто всичко ще се вкарва в главата с програми както в Матрицата и всичко писано на хартия ще изчезне 

Охххххх, дано не .

Като дете мразех четенето, при все че родителите ми, баба, дядо, лели- всички четяха и се опитваха да ме накарат да заобичам четенето. Това стана в тийнейджърска възраст, първоначално не исках да хвана книга. Мисля, че четящите родители все пак дават пример на децата си и някой ден те се обръщат към книгите по собсвено желание. В един руски филм "Москва не вярва на сълзи"- един от героите, работещ в телевизия казваше, че след 20 години няма да има театър , нито кино, всичко ще е само телевизия. След 20 години продължи да говори същите неща, а и до днес хората ходят на театър, четат и книги.

Това се забелязваше дори по времето, когато аз бях ученичка. Намирам го за нормално. Фен съм на литературата- и нашата и чуждата, като под "чужда" разбирам далеч не само "западна". Въпреки това мисля, че часовете по литература следва да се поизменят от към съдържание, да се поосъвременят. Не може едно съвременно дете да разбере и осмисли съдържанието на старата българска класика. Непознати са не само редица от думите, а по- скоро отношенията, описани в този тип книги. Човек бързо губи интерес към нещо, което му е непонятно в по- голямата си част и това е установен факт. Отнася се до всичко, не само до литературата. Чела съм книги по психология, според които ако се надхвърли определен процент на непознатото в даден текст той просто не се възприема като цяло.
Когато се готвех да кандидатствам с БЕЛ, литература и история най- ми хареса възможността да ми се падне тема по избран от мен български поет или писател /имаше такава вероятност по конспект/. Избрала си бях предварително Ст. Цанев и Г. Марков- нормално е, бяха много близо до моето време с идеите си, нищо, че Марков е писал няколко години преди това. Определено не бих избрала автори, писали през ІХ век, усещането ми за поезия и проза, за светоусещане въобще беше много далеч от тяхното.