Публикувана: 5 авг. 2007, 14:13 ч.
Последно мнение: 31 авг. 2016, 10:06 ч.

Осиновителки отглеждащи сами децата си.

152 347
255
1

1
...
14
15
16
...
18
Всички

# 210 11 авг. 2012, 12:51 ч.

Мнения: 54 474

Цитат на: Черноглав Врабчов кОмар в сб, 11 авг 2012, 12:22

Киара, хубаво е това, което мислиш, но да знаеш че законът не позволява да се избират деца от желаещи да ги осиновят, т.е. дори и да е вземеш дете, което ще ти хареса, вероятността после да осиновиш точно това дете не е много голяма. Не знам дали го обясних както трябва.
От това ще страдате и двамата - и ти и детето, предполагам и твоето дете. Децата за осиновяване не са домашни любимци и не можеш да върнеш, откъдето си ги взел, когато ти омръзнат.
Казвам го с най-добри намерения, без да се заяждам.

Киара не е в БГ и законите там са други . Peace

# 211 11 авг. 2012, 20:58 ч.

Мнения: 4 458

Мерси Хепи Hug

Истината е, че не съм много запозната с този закон тук, но скоро ще се разбере Grinning

Цитат на: Черноглав Врабчов кОмар в сб, 11 авг 2012, 12:22

Киара, хубаво е това, което мислиш, но .....

Много добре те разбирам, това са и моите притеснения. Точно за това ще се срешна с хората от министерството да ми обяснят по-подробно. Знам обаче за случаи в които точно това дете за което са се грижили е станало член на семейството. Предполагам, така е правилно. Ако сте свикнали и си доказал, че може да се разчита на теб, детето иска да е твое, защо да не може да се извърши формалната процедура Thinking

# 212 11 авг. 2012, 21:35 ч.

Мнения: 702

Ами пътят на логиката на закона, е че не трябва да има субективизъм при осиновяването, т.е. да не се избират децата като на битпазар, което ти харесва да си го вземеш, за да няма и дискриминиранее на децата по различни признаци. Затова по закон държавата трябва да ти предложи дете. Разбира се пак можеш да си попълниш някакви изисквания, което от своя страна противоречи на горното, обаче все пак има долу-горе някакаъв обективизъм. Не знам как е в чужбина. Вероятно всяка страна си има различни закони за осиновяването.

# 213 11 авг. 2012, 22:12 ч.

Мнения: 4 458

Не успорвам това което си написала.
Обаче, съгласи се, защо да не се възползвам от положението и закона? Grinning

Дълго време не исках дори да помисля за взимане на дете за празниците или за ден само защото не е добре за самото детенце. Ние да си почешим и повдигнем самочувствието, че сме помогнали на детенце което от друга страна обаче води до негативни чувства от страна на детето - не ме искат за това ме върнаха и прочие. Не удобрявам и това, че децата се третират точно като кученца под наем. Обаче, хора около мен процедират така, помагат поне за празника, това детет да е щастливо, да е нахранено, да види дом... Незнам, ужасно е противоречиво всичко това. До сега това което съм правила за тези деца е да им нося подаръци в дома - дрехи, играчки, книги, дори колела занесохме. Това е за общо ползване.

# 214 11 авг. 2012, 22:39 ч.

Мнения: 702

Аз не оспорвам решението ти и желанието да направиш добро. Hug

В крайна сметка, направи това, което чувстваш за правилно. Изразих само мнение, относно проблем, който ме касае пряко Simple Smile

# 215 12 авг. 2012, 02:17 ч.

Мнения: 4 458

Ще видим какво ще и кажат при евентуална среща. Все още не съм убедена че това е най-правилното решение.
Обаче, ще е хубаво предварително да можеш да опознаеш детето което ще стане постоянен член на семейството ти Grinning

# 216 13 авг. 2012, 11:59 ч.

Мнения: 702

И точно тук идва важният момент - ако не ти хареса, какво? Връщаш го за рекламация?И това дете, ако го върнат от още едно място как ли ще се чувства..
Това ми беше идеята Confused

# 217 13 авг. 2012, 14:03 ч.

Мнения: 1 325

Розмариня

, да не ти пука. Аз мога да се възпроизвеждам и пак не ме взеха Mr. Green

Самотата си е самота, факт. Но, човек трябва да се справя с това, което живота му поднася. Поне на този етап. лесно, трудно, все тая като не можеш да го промениш. Аз не се чувствам самотна, изобщо и в никой смисъл. Не знам защо, но е така. Дори най-близките ми ме карат да се чувствам виновна, защото не се чувствам самотна. Не било нормално, сама жена да не се чувства самотна.
Единствено заради малката ми се иска да имаме тати, аз мога и без. Не съм мъжемразка, напротив, кой не иска да има силно рамо до себе си, но с принца на белия кон нещо се разминахме, а моята госпожица е принцеса, така че...Хубаво е, че престола се унаследява и по женска линия Joy

Киара, истинската магия е да опознаваш детето, когато вече е твое. И независимо дали го харесаш или не - то става твое. Предполагам, че не всички харесваме родителите си, но ги обичаме, нали. Същото е.

# 218 13 авг. 2012, 14:32 ч.

Мнения: 54 474

Цитат на: Черноглав Врабчов кОмар в пн, 13 авг 2012, 11:59

Сложно е ...
Ако пък детето не хареса родителите ? Sad

Говорим за по-големи деца .

Цитат на: sislie в пн, 13 авг 2012, 14:03

Не било нормално, сама жена да не се чувства самотна.

Защо ?

# 219 13 авг. 2012, 14:50 ч.

Мнения: 1 325

Хепи мама, едно е да харесваш, друго да обичаш. Аз самата не харесвам доста черти от характера на моето дете, който вече се оформя, но си я обичам. Има огромна разлика. Децата и родителите рядко се харесват от пръв поглед при осиновяването.Харесването и любовта идват с времето. Сега аз ужасно харесвам детето си, защото не съм обективна, защото то си е моето цвете и е най-хубавото на света. То не става с ден- два, седмица-две, години трябват да се изгради подобна връзка. Това, че в началото не сте се харесали с детето, не значи, че първоначалната ви преценка е правилна. И изобщо как може да харесаш едно непознато дете, което е чуждо и което не познаваш. Нито то теб. И което е отглеждано в институция и далеч няма вида и поведението на домашните деца.
Да, сложно е, но не харесването или нехаресването създават тази сложност.

А защо някои смятат за ненормално сам човек да не се чувства самотен, не мога да ти кажа. Просто така виждат нещата - ей да си имаше някой, да ти помага, да не си сама, детето расте...Мислят ми доброто, което споряд тях е добро.

# 220 14 авг. 2012, 07:57 ч.

Мнения: 712

Цитат на: kiara в сб, 11 авг 2012, 22:12

[...] което от друга страна обаче води до негативни чувства от страна на детето - не ме искат за това ме върнаха и прочие. Не удобрявам и това, че децата се третират точно като кученца под наем. Обаче, хора около мен процедират така, помагат поне за празника, това детет да е щастливо, да е нахранено, да види дом... Незнам, ужасно е противоречиво всичко това...

Имам близка 75 годишна жена, която е отраснала в дом и тя си спомня с много положителни и топли чувства за семейството, с което е прекарвала уикендите и празниците. Каза, че била истински щастлива и не сподели да е имала проблем от това... Наистина, сложно...

Цитат на: sislie в пн, 13 авг 2012, 14:50

Просто така виждат нещата - ей да си имаше някой, да ти помага, да не си сама, детето расте...Мислят ми доброто, което споряд тях е добро.

Аз в друга тема писах, че "свалям шапка" на родителите, отглеждащи сами децата си, защото си давам сметка, колко повече работа и ангажимент имат те в чисто физическия смисъл... Дано не съм обидила някого...

# 221 14 авг. 2012, 11:25 ч.

Мнения: 1 325

Чандричка, как ще ни обидиш, моля те. Ти си един от най-добронамерените хора, които познавам задочно.
Не е само физическия труд и ангажиментите. Най-много тежи, че всяко решение, от това дали да преместиш едно копче от тук там, до това кого да извикаш когато повръща, за да отидеш до аптеката или как да си разпределиш средствата от единствения доход, за да не му липса нищо на детето - всичко това е ежедневно в главата ти. Това понякога ужасно тежи. Че трябва да вземаш всички решения абсолютно сам, без друго мнение. И риска от грешка всеки път е един и същ. Като на олимпиадата - имаш един шанс и ако не изиграеш съчетанието както трябва си аут от почетната стълбичка Wink

А относно вземането на дете по празниците или временно, това не е за мен. Не мога така, после ще умра от угризения, че съм върнала детето обратно, ще гомисля, ще се скапя....не мога да осиновя всички...за съжаление. Sad