Публикувана: 5 авг. 2007, 14:13 ч.
Последно мнение: 31 авг. 2016, 10:06 ч.

Осиновителки отглеждащи сами децата си.

152 367
255
1

1
...
4
5
6
...
18
Всички

# 60 11 ноем. 2008, 18:28 ч.

Мнения: 604

Здравейте момичета!
Искам да споделя с вас един много вълнуващ разказ, който докосна сърцето ми! Дано ви допадне!

Честит светъл празник днес! Св. Мина да Ви закриля вас и прекрасните ви рожби bouquet

http://vkonstantinov.hit.bg/authors/kaestner/mutter.htm

# 61 17 ноем. 2008, 08:17 ч.

Мнения: 38

Цитат на: darena в пт, 07 ное 2008, 22:20

Цитат на: lottus в чт, 16 окт 2008, 15:17

лелее толкова много се гордея с вас! bouquet

и аз имам такива намерения!и смятам след като мине (живот и здраве ) другото ми запланувано нещо да си осиновя и аз едно детенце.
искам да ви попитам-трудно ли е сам човек да си осинови?имам в предвид сравнение с това при осиновяване от семейство?

Добре дошла, lottus!
Не е по-трудно в сравнение със семействата. Ако си решила- няма значение трудностите. Важен е резултата!
Успех! bouquet

благодаря ти за куража! bouquet

имам някои неща за доуправяне в личния си живот-за доизглаждане и смятам и аз да предприема тази съдбоносна крачка Peace

# 62 27 ноем. 2008, 19:02 ч.

в сърцето на моето дете
Мнения: 64

Вече четири месеца откакто сме заедно с моята малка принцеса.
Толкова щастие и вълнения покрай всички първи за нея и мен неща , от първото зъбче до ........първата думичка..... ТАТИ.
Толкова се вълнувах от това кога ще произнесе първата думичка , а когато се случи - се разплаках.
Да , зная че тя още не влага смисъл в тази дума , но всеки път когато ме погледне / доволна и щастлива от постижението си да произнася нещо, с усмихнати очи от звуците излизащи от устата й/, и казва ТАТИ.
Сърцето ми се къса, тъжно ми е , може би повече заради мен самата, тъжно ми е че не можах да изпитам пълното щастие от точно това първо нещо, първата думичка. Гордея се и в същото време ме стегна.
Споделих, но май не ми олекна.

# 63 30 ноем. 2008, 16:52 ч.

София
Мнения: 16 070

Дива, такова хубаво дете имаш. Не бива да си тъжна с такава красавица. Детето само издава звуци, то не осъзнава какво произнася. След време ще започне да казва и МАМА, и много други думи. Ще дойде момент, в който ще искаш да говори и пита по-малко, да има поне 10 мин. тишина. Радвай се, че расте, че е здраво. След време двете заедно ще си изберете баща. Който търси - намира.
Моето дете е родено от мене, но никога не е имала баща. Е - тя ми намери мъжа, тя ни събра. Ние бяхме само колеги и в обща компания. Тя ми отвори очите и така вече 5 г. сме трима. Разбират се, в нов блок сме и никой от съседите не може да предположи, че не са баща и дъщеря. Постепенно ще се наредят нещата само не се натъжавай.

# 64 4 дек. 2008, 15:32 ч.

Мнения: 1 325

Здравейте и от мен. От почти 4 месеца съм "мам" (както казва дъщеря ми) на една страхотна двугодишна калпазанка. Все още, обаче не мога да приема че думата "мама" се отнася за мен. Много ми е странно усещането - хем от една страна не си спомням вече кога съм била без нея, хем от друга още не се приемам като майка. Много обичам детето си. То е центъра на живота и ежедневието ми. Гледаме се сами и понякога е изтощително. Всяка домакинска работа минава през ръцете ми. Няма кой и една вилица да премести. Това ми отнема от времето за игри и забави с малката. Тя от своя страна недоволства от положението, но все пак нещо трябва да се сготви, малко трябва да се почисти, малко да се простре прането и т.н. - да не ви обяснявам, знаете си. Ако някой може да даде съвет как решава тови проблем с липсата на достатъчно време (ходя и на работа, разбира се) за забавления, песни и танци на народите с детето си, моля да сподели. Имайте предвид, че тя не заспива много рано и е абсурд да заспи без да съм я прегърнала, т.е. през седмицата не мога след 10,00 часа тепърва да започвам с готвене (гледам винаги да има разнообразна храна и много често готвя), чистене и т.н. През деня сме с детегледачка и много цапотят! Е, как се справяте вие?

# 65 4 дек. 2008, 17:39 ч.

Мнения: 1 327

sislie, и аз съм така, сега откакто съм с две имам малко повече време вечер да изчистя, сготвя, изпера и тн, просто защото децата си играят заедно. Имах един ужасен период, когато Ати беше на година и половина, когато не ме оставяше изобщо - искаше през цялото време да я гуша или да я занимавам, а тогава още и баба ми беше жива и брат ми беше в нас и работих и едвам смогвах... Мойте през деня са на градина, но вечер повярвай ми цапотят и разхвърлят като за 10 души....
Пробвай с пластелини, мозайка и тн, с които можеш да я оставиш за 10 минути сама.. Или и давай да готви с теб, при мен минаваше номера брашно и вода и започваше да готви и тя, или и подавам прането тя го пъха в пералнята и тн.. Като започнех да чистя ми взимаше моп-а от ръцете и се мъчише тя, което ти освобождава още 5 минути... Играчките ги прибираме заедно и тн..
Не можеш ли да се договориш с детегледачката да ти помага поне в прибирането? Мойте са на градина и каквото оставиме - такова заварваме...

# 66 5 дек. 2008, 10:09 ч.

Мнения: 1 325

Елито, благодаря за съветите. За чистенето не е голям проблем, защото тя се мотае около мен с един парцал и бърше подред. Обикаля прохосмукачката и и е интересно. Обаче това трае точно 2 секунди. Много бързо и минава интереса към каквото и да било и се чуди каква да я свърши. В къщи няма място за мен от купища различни играчки - дъски за писане, серзиви за готвене, топки, кукли и т.н, обаче тя предимно ги разхвърля и ги зарязва. Сега е на етап искам всичко и то веднага, ама веднага, иначе надувам гайдата. Най-лошо е когато съм в бокса (той е част от всекидневната, така че сме в една стая) и готвя нещо. Идва при мен, върти копчетата на печката, дърпа сушилника за чинии и т.н. Голямо "некане" пада от моя страна, но докато не свърша и не я взема на ръце - не мирясва. Май голяма глезана завъдих в къщи. А детегледачката прибира жената, но то цяла армия прибирачи не могат да и насмогнат. Не търпим подредено. Надявам се само като расте да започне да разбира повечко и да можем да си обясняваме по-резултатно, кое може и кое не. Сега много малко говори и не можем да проведем никакъв "разговор". Но живот и здраве - всяко нещо с времето си Simple Smile

# 67 9 дек. 2008, 16:04 ч.

София
Мнения: 117

Здравейте мами! Надявам се по скоро да бъда една от вас, минах етапа на проучване, утре ще отида да ми връчат уведомително писмо /или каквото там е/. Очертава се сама да се справям с отглеждането, мисля че психически вече съм готова, но един въпрос не ми дава спокойствие - как премина първия ден от новия ви живот? Как се държахте, какво говорихте, детенце беше ли стресирано, как го приспахте... много ме е страх от този ден. Все си мисля, че няма успея да реагирам адекватно, ще съм непохватна, няма да имам майчински инстинкт все още и моята неувереност може да се предаде на детето. Че до сега само котки и кучета съм отглеждала, а децата на приятелките ми са поотраснали, а и аз никога не съм имала подход към децата, все ми се струваше, че като гушна някое детенце и ще го нараня. Дали някой е имал същите притеснения?

# 68 9 дек. 2008, 17:34 ч.

Мнения: 1 325

Здравей Кери Ем! Дано по-скоро се присъединиш към нас. Нормално е да си притеснена. Аз три дни преди и три след като взех дъщеря си от дома умирах от болки в стомаха. От притеснения. При все, че майка ми беше с мен първите три седмици. За месец отслабнах със 7 кг. Тъй че - да не се плашиш. Първия ден малката беше като препарирана. Хранеше се добре, но наведена на 2 см. от чинията - явно така са ги хранили в дома. Заспа много лесно - лапаше си пръста и сама се приспиваше. Всичко това мина много бързо, за има няма 10 дни. Сега не сядаме на маса и се приспиваме по 1 час. Просто нещата идват от само себе си и детето ще ти покаже най-добре как да се грижиш да него. Успех и смело напред!

# 69 9 дек. 2008, 19:24 ч.

Мнения: 1 327

Kari-em, имай предвид, че и детето не е свикнало също да има майка... така че взаимно ще се учите Grinning

Ивана не можеше да се гушка даже. Вдига ръце и вика гуши, ама като я вдигнеш се стяга, изпъва тялото назад и ръцете настрани.
Всичко зависи на каква възраст ще е детето....
При мен детето беше спокойно заради биологичната ми дъщеря...

# 70 19 дек. 2008, 17:02 ч.

Мнения: 1 325

Дива, завиждам ти, че ще бъдеш до детето си, до този бонбон сладък при почти всички първи неща, които ще направи. Аз вече съм пропуснала първото зъбче, първите стъпки, първите думички. Даже не знам как е изглеждала като бебе. Не се разстройвай излишно, нали сте заедно. Успех!

# 71 10 ян. 2009, 01:16 ч.

Мнения: 1 484

Искам само да ви кажа ,че ви се възхищавам момичета.Целувки и преградки на всички.

# 72 12 ян. 2009, 16:12 ч.

Мнения: 1 325

Благодаря Кики, но аз лично не се категоризирам като "мама за възхищение". Понякога даже си мисля, че май не се справям много добре, но се старая да се "усъвършенствам". Дано да успея.