Днес имах екшън, достоен за работен вариант на сцена от Умирай трудно 5-та част аз не съм доволна от времето . Като видях към 15.30, че няма изгледи за разходки по улиците, се метнах в едно такси и 3 часа кръстосвах МОЛ-а. Пих кафета, хапвах, пазарувах ....към 19.00 реших, че на охраната сигурно вече им се виждам подозрителна Поглеждам - навън вали и не мисли да спира Вкъщи няма никой: съпругът ми - на вилата с моите родители - помага за ремонт на покрива..
Следващата ми спирка беше Сити Център:) Като една истинска блондинка, страдаща от шопинг мания (далеч от истината за мен, но корените ми сега не ме издават - прясно боядисана съм )
И там обиколки, кръгчета и докато се усетя - станало 20.30....Излизам - вали като из ведро! Такситата по джи ес ема даже не вдигаха. Отсреща на стоянката имаше 3!! Изчаках да светне зелено и се затичах по "Черни връх" - към най-близкото, под зверски порой. Секунди преди да го стигна, друго такси изневиделица се оказа до мен и ...ме бутна... Наби спирачки, удара не беше много силен, паднах и станах за секунди, но шокът беше....ужасен. Не се страхувах за себе си, аз за ...него, за мъничкото червейче в мен. Мъжът ми звъни следващата минута (аз вече в такси, но сърцето ми - в петите, и нямах сили да гъкна от паника), само казах - не сега, след 15 минути и затворих. Нямах търпение да се прибера и да проверя за кървене, болките си бяха на лице. Слава Богу - нямах кръв. Но.....не мога да повярвам, че дори не спря, не слезе.....да види дали съм ок много безчувсвени хора ражда обърканата ни система.....
Леле, надух ви главата, ама нали съм сама и ми се искаше да споделя. Изводът е: пазете се от комбинацията: ЛОШО ВРЕМЕ И ЗАБЪРЗАН ТАКСИМЕТРОВ "ШОФИОР"
Искам да почерпя всички ви по едно фрешче (друго нямаме право ) за наше здраве - мое, на бебчо, ваше здраве и на мъниците във вас
НАЗДРАВЕ!!!!!