Да кажем дружно "Добър час" на нашите деца във първи клас /5/

Нашата родителска пък беше точно преди почивните дни и още нищо не съм пазарувала. Съвсем бях изключила за Метро. Дали от там ще мога да напазарувам всичко? Имат ли хубави раници?

Уж гласим,все купуваме това -онова,а денят наближава и имам чувство,че с нищо не съм готова!
Някаква паника започва да ме обзема,при вас как е????

Не се притеснявам. Не смятам и  да купувам много неща. Ще чакам изискванията на учителката.

Аз станах фен на габолските раници. Има ги в книжарниците. Струват ми се много удобни и точно такава взехме.

Чак паника - не, но и аз уж всичко по-рано да направя и пак ще чакаме последният момент. Бюрото стои сглобено на средата на стаята, защото трябва да изнесем първо една друга маса. Отгоре сме натрупали всичко новозакупено за първокласничката, нищо не е подредено и подвързано. Търсих анцунг и гуменки - анцунг не ми хареса, а гуменки не можах да намеря нейният номер. Вярно, че не много обстойно търсих, но все пак...Сега ще трябва след работа да обикалям.
 Разчитах на родителската среща преди започване на училище - да си кажат изискванията, какво що...а то няма да има. Да не говорим, че още не е ясно дали ще има първи учебен ден...

Ние пък сме точно обратно.
Всичко ни е готово за първият учебен ден-и детска стая направихме и бюрото е факт и раницата и тетрадките, екипа за физическо също. Маратонки, гуменки, цветни принадлежности и пр. и пр. Всичко си имаме...
Ама ни е страх от училището.
Много го е страх, наплашен е нещо и няма така тръпката и желанието за първия учебен ден.
С какво ли не се опитвам да го настроя положително за училището, но той нещо се е притеснил и не очаква с нетърпение първият учебен ден. По-скоро със свито сърце го чака.
Усещам го. Това ме тревожи най-много....

Даниел 1"б" клас, ОУ " Антон Страшимиров"- гр. Варна

Аз днес съм на родителска среща и точно сега, както кротно и напоително си чета темата, се сетих, че сутринта съм забравила всички документи, които бях приготвила, защото съм сигурна, че ще ни ги искат и мислех да си спестя допълнителното ходене или пък блъскането на 15.09. Ще трябва да търча след работа да ги грабна набързо. Добре, че ги приготвих миналата седмица. 

Иначе, аз съм почти напълно готова. В четвъртък добавих последния щрих - купих тоалета на каката, обувките й и на Крисо обувките /за него само това оставаше/ за 15.09. Маратонки има момчето няколко чифта, няма да купувам сега. Чудя се за анцуга. На Наталка купих няколко комплекта, дадох да не си спомням колко пари и така и не опря до тях. Крисо има един /който ни е подарък, аз ненавиждам анцузи/ и сега не съм купила. Ще взема само, ако на род. среща ми се закълнат, че ще го ползва. 

Тетрадките съм подвързала отдавна и на тримата. Останаха ми само помагалата. С тях не знам кога ще смогна.  Сега попълваме с каката читателския дневник, четем с Крисо, захванала съм се с прибирането и почистването на летните обувки и ваденето на есенните, което до края на седмицата изобщо не виждам как ще стане... Ох, честно, леееко започвам да се отчайвам. 

Четох някой по-горе за столовете от офис 1, че пише за гаранцията им. Да, с гаранция са. Но изобщо недейте лежа на таз кълка. Купували сме стол от тях с гаранция. Стола беше доста скъп, счупи се и отказаха да го поправят гаранционно. Дойде един момък и заяви, че не сме стояли "правилно" на стола. Как се седи правилно и неправилно на стол така и не разбрахме. Майка ми не им се даде и поведе дълга и епична битка за да се поеме гаранцията и накрая, с цената на 3 месеца хабене на нерви, разправии и обиди дойдоха, взеха си го, поправиха го и след седмица "неправилно" стоене на стола, той пак се счупи. Толкова за гаранцията на столовете от офис 1.

Не, не съм притеснена, но се вълнувам. За Крисо най-вече. Трета година изпращам първолак и все така се вълнувам. Крисо днес съм го оставила да пише във Вълщебницата и има за задача да прочете няколко страници. Това е с цел да свикне с мисълта за училище и да си настрои нагласите, че неговите са отчайващо безгрижно-безотговорно-весело-несериозни.  Затова съм го настъпила яко. И каката де. Даже сутринта си мислех, че им е последната седмица ваканция, а така съм ги зарила и двамата със задачи, че ще им съсипя последната читава седмичка и маааааалко ми домъчня. Ама не достатъчно, че да им снема задачките. 

Душичка,ще се оправи!
Всеки по-различен начин приема нещата!
Хората са различни,децата също!
Ще му мине,ще му и хареса даже!
Аз снощи на моят се опитах да му разкажа,като приказка какво е училището,той се пули,пули!

А после детето на теб ще ти разказва като приказка и ти ще се пулиш, пулиш... Шегувам се-ще се усмихваш и ще си щастлива. Поне се надявам с всички ни да е така.

И в къщи вълнението от първия учебен ден е повече за мен отколкото за първолака .
В Габрово това лято направиха лятно училище за бъдещи първокласници и беше в училището в което ще ходим. Доста тичах докато го запиша, щото както винаги бях изпуснала срока, но много исках хлапето да се запознае с обстановката, че е ужасно притеснителен. Резултата е, че вече не му е интересно и не иска да ходи на училище .
Вчера му казвам, че му остава само една седмица почивка и в събота е първи учебен ден, а той се разкисна, че нямало да може да си изгледа детските в събота сутрин. Малкия пък се разсърди, че батко му ще ходи на училище, а него не го пускаме  Изобщо лудница.
От списъка който ни бяха дали, май вече всичко купихме. Тетрадките са с "момчешки" рисунки . Остана не-разливната чаша за рисуване, не са ни искали такава, но реших, че идеята е добра. Само дето по книжарниците не видях такава.
Големия ми проблем е облеклото, бях решила да го стъкна с черен панталон и бяла риза, така беше на тържеството в градината, но още не мога да му намеря обувки. А и започвам да се притеснявам, че ще е студено само по една риза да го пусна, а горна дреха официална няма.

Мале колко сте изписали Личи си, че наближава първия учебен ден
Аз още не съм купила панталон и обувки. Онзи ден една продавачка така ме ядоса, че накрая си излязох без нищо да купя, то не че имаше какво. Какви ли не муцуни ми прави заради това, че искам прав едноцветен панталон, НЕ с ластик, а с копчета и цип, без щампи, надписи и 15 джоба по колене и крачоли. Явно и се видяха много изискванията ми, знам ли

Мога да си представя. Аз от години не понасям гореописаните кичести неща. Обикновенно влизам в магазин с много точни изисквания за дреха, но уви очакванията ми рядко се оправдават. Даже тук има една продавачка, на която като изстрелям какво търся направо кимва, че няма.

Аз се сдобих случайно с черен панталон, един ден хванах мой панталон в който отдавна не влизам, изнамерих една кройка от Бурда и реших да се уча да шия. Резултата беше не идеален, но приличен като за първи опит. И нали си е мое дело , реших, че изглежда по добре от описаните по-горе труфила. Така че, черен е по случайност. Ако намеря нещо по-скопосно бих му ги купила, но то май не остана време, а нищо не ми хвана окото.

От това да разбирам, че смяташ да му ушиеш ли? Давай, няма време, ако е така...