ОСИНОВЕНИ,време е да кажем нещата такива,каквито са!

Аз сигурно мисля за тази жена повече отколкото децата ми за тези три години. Имам нейна снимка, която пазя за някой ден за децата. А мъжа ми е виждал и снимката на човека, който дори името си не е дал на децата и почти на всичките им близки. Тя няма физическа прилика с децата, но други близки имали черти, като на децата. Парадоксалното е, че те започват да приличат много на хора от нашето семейство - особено на брат ми - приликата е изумителна, още повече, че аз го помня като дете.
И аз се питам как точно момчетата и мъжете израстват с този факт. По обясними причини. И си мисля, че особено за тях е много важно да "изплачат" болката си преди да са се научили, че мъжете не плачат /много внимавам да не го казвам на моите мъже, защото виждам всеки ден до себе си мъж,който е научен, че не бива да се плаче/. Мисля, че за мъжете е по-трудно - не зная защо.

   По- трудно е защото смятат че ако покажат слабостта си няма да изглеждат мъжествени, така предполагам де, не мога да бъда сигурна.
  Не мисля за биол ми автор в интерес на истината, не знам защо ,може въобще да не знае за мен...

  Момичета ,моля ви бъдете по - внимателни в подбора на думите си пишейки в др теми, всяка крайност е излишна , стига вече с тия разправии ,на кого са му нужни....не помагат на никого според мен . Тая тема е нашата ,тук можем да си кажем всичко , но моля ви уважавайте хората, за да ни уважават и нас

Прилагам пълния текст на личното писмо.
В изпратения от мен текст нищо не е подчертано.
Курсивът в другата тема е лично на Дерена и е допълнително сложен от нея. Уважавам мамите и не очаквах, че няма да се цитира точно или ще се слага курсив, за който не е казано чии е.
Всеки е достаъчно голям, за да види дали обиждам някого, че имал репродуктивни проблеми и пр.
В полемики няма да взлизам, но да ме "цитират" с прекроени и залепени текстове няма да допусна.
В самото писмо има цитати.


Моето писмо:

Дарена: "Наритана- във всички случаи знаех ,че няа да ти е добре от моят постинг- , както и ти си знаела, че няма да се почувствам добре след твоя. На подигравки съм много чувствителна. Реагирах много меко и премерено, както и да ти изглежда това." -
Аз: Реагира нито меко,нито премерено.
Ти си госпожица, и това има своите много добри страни като възможност за свобода , възможност да отделяш повече времена себе си и на детето, за четене, за съзерцание, за самоусъвършенстване.
Ти грубо нападна момичето с тези изрази"баба ми не ми е баба и т.н.". И аз не ги харесвам. Но никога няма да и го кажа, а пред хора - още по-малко.
Тя е голяма жена, а ти елементарно не я уважаваш и с елегантните и остри токчета - бам по нея.
Разбирам, че това няма да го разбереш, защото си в другия свят  и не зависи от теб да го проумееш. Но поне се опитах да ти го кажа. 
И аз други родители не искам, а за баби и дума не става, но да търпя обидите  ти не смятам.

Мисля, че си наранена, защото за твоето спокойствие се налага да ме изкараш парцал, който пише гнусотии (което знаеш, че никога не си получавала от мен), елементарна, злобна и пр.  У теб няма елементарното ужавение към нас - децата в тела на жени, което е екзистенц минимум за всяка връзка. Хич не те коря. Само споделям.


Дарена : "Където ме видиш и влизаш в конфликт с мен. Защо го правиш? казваш, че ми се възхищаваш, а във форума демонстрираш пренебрежение, неуважение и ми се подиграваш." -

Аз: Не знам защо така ти звучи. Като имам време специално ще потърся местата с изрази, където ти се възхищавам.
За подигравка  - никога с такова сериозно нещо не се подигравам.
На мен ми е подигравателно ти да си мислиш, че аз -жена, която гледа 8 човека семейство ще седне да губи време и емоции да се подиграва, а за неуважението е същото.

Ние говорим на различни езици.

Ти мислиш, че те смятам, че си наранена защото си осиновила, а това мен ме изуми като вариант. Наранена си поради други неща, а това е нещо хубаво, че си осиновила.

Нямам време, а и ми е доста унизително да ти търся и цитирам всички добри думи и възхита от теб, но като ми дойде желанието за това ще го направя. Долавям и друг феномен - думите ми не се четат. Ако пиша за много съшествени неща - опасността от среща и връзка без да знаеш с роднина и пр. - все едно думите ми никой не ги чува или темата е малозначителна. А ако пише мама - много се коментира.
Както и за добрите неща и възхищението - никой не ги е видял.

Да имаш добър ден"[/i][/i]



Това е.  Авторските права върху писмото са мои и никого не притеснявам като gо публикувам.
Големи хора сме и всеки може да чете и да си прави изводите.

Мираета, може ли вече да спрем тези обяснения?
От Дарена няма да получиш разбиране, а на всички останали ни стана пределно ясно всичко.
Защо не продължим по темата, ако има още какво да си кажем?
(Често казано, на мен направо ми се е отщяло да пиша.  при такова отношение.

Простете, че влизам тук, но не искам да пиша на лични, искам всички да го прочетат.

Не целя полемика, а само ще констатирам нещо:

Ако горните думи, бяха казани от когото и да е друг, такава каквато съм  , сигурно бих му казала: Ми не пиши, да не са ти опрели пистолет в слепоочието!

Но знаейки, че това са думи на осиновени дете/жена/мъж, изпитвам само желание да ги погаля и да се впусна в дълги обяснения как, защо, какво... което от своя страна, на дадения етап е кауза пердута, заради това, че много от нас са като оголен нерв и най-вече едни спрямо други.

Сега, кажете ми вие, как приемате това спонтанно отношение?

На дъщеря ми казвам: има време за ласки, има време за сериозни неща.
И е така.
Можем да се задушим от прегръдки, но когато го е ударила на чиста анархия, знае колко строга мога да бъда. И не се сърди, защото всеки път й обяснявам подробно защо.

Кажете вие, къде грешим, според вас, какво не успяваме да кажем или разберем, че между нас "ласките" не се получават? Защо не успяваме да чуем едни други и в сериозните неща?

П.П. Знам, че това е за другата тема, но там засега, никак не ни се получава.

Първо да отговоря на Мина-да прилика има, се едната кака физическа,а с другата емоционална,а с батко също като тип човек.
Даже с едната кака все повече нови неща откриваме, че харесваме и обичаме.
Петя,аз четох полемиката,която се водеше тук и не се намесих, защото всяка една жена си чувства нещата по своему.А може би,няма разбиране, защото порасналите осиновени деца, забравяме,че сме били малки.Нещата през очите на малкото дете са съвсем различни.
Всеки ще си преживее нещата.
 

Мила, Дар, не знам какво да ти отговоря, освен с цитат на Котарака Леополд, който казва:

"Ребята, давайте уважать друг друга."

Ние знаем, че вашето отношение към нас ПО ПРИНЦИП е много добро. Изглежда обаче  Bon ton някъде се загубва, когато трябва надълго и нашироко да се обясняваме, защо сме казали нещо по-така или по-онака (извинявайте за простонаречието). Всяка наша дума и мисъл се изследва под лупа и се търсят всички възможни смисли, даже такива, каквито отсъстват.
Мираетиният изказ, който аз намирам за богат, поетичен и най-точно описващ чувствата, които и аз съм изпитвала или изпитвам, е нарече неразбираем, едва ли не тенденциозно объркан, защото тя се опитва да се представи за по-интересна. 

Общо взето не това очаквах от срещите си с вас в този форум. Не ми е в характера това чоплене и буквално "клюцане" (нар.израз, означава "кълване") по нашите глави, просто защото не отговаряме на вашите представи. 

Моля имайте предвид, че не съм привърженик на обобщенията и по-горе визирам постовете на няколко определени мами. Момичета, работата ми е свързана с решаване на доста конфликтни ситуации, така че това ми идва малко в повече. Затова и казах, че (временно) загубих желание да пиша. То няма и за какво, тъй като и в двете теми текат непродуктивни караници и разяснения.

А темите си ги бива и ние доста ги замърсихме, не мислите ли? Затова, помолих, ако може да спрем, ще можем ли?

ПП Благодаря за "погалването". Аз също те погалвам. (аз съм добър - ти си добър) 

   Не мисля,че нещо др ни остава ,гледам ,че  ДарЗаМен и тук е "раздавала правосъдие", обяснила ни е колко сме разюздани, бясна съм   , затова не пишат осиновени в тоя форум !!!!!

ДарЗаМен е раздала правосъдие?!?!?!

Така да е.

Но нека да бъде само ДарЗаМен, не слагайте под общ знаменател всички. Ние сме личности, индивидуалности, както и вие.
А аз ще продължа да търся къде е проблема, но не тук.
С уважение и пожелания за здраве!

анджък. позна. афферим, евалла. именно затова не пишат осиновените във ФОРУМА. Дарзамен се появява на всеки няколко седмици, раздава правосъдие и ни в ТОЯ ни в ОНЯ форум някой смее да пише. ни осиновен, ни неосинивен, ни разсиновен.
и аз съм бясна, да си кажа де.
и ТУК е раздавала правосъдие. не я е срам. лично аз съм свидетел, като раздаваше правосъдие през първата световна война.
умряха много. ТЯ е виновна.
никой не пише тук. пак ТЯ е виновна.
изоставени, ненамерени, пубуяли, втелясани деца.
ТЯ е виновна.

какво облекчение. най-после да има виновен. иде великден. да распънем един за греховете на всички.

Ето за това отношение говорех.

  Питам с мир!
Моля само ми посочи, къде Дар е посочила, че сте разюздани. Можеш ли само да цитираш изреченията, които те ядосаха.
Моля, наистина искам да знам.

   
"На дъщеря ми казвам: има време за ласки, има време за сериозни неща.
И е така.
Можем да се задушим от прегръдки, но когато го е ударила на чиста анархия, знае колко строга мога да бъда. И не се сърди, защото всеки път й обяснявам подробно защо."

     Казвам ти дъще, сещай се снахо!

   matakosmata , ако си мислеше ,че с иронията си постигна нещо конструктивно, не си!Дали имаш на идея какво във всъщност искаше да кажеш?!Или пък трябваше да ми е смешно, или пък да отбележа, че си остроумна, знам ли 
 

когато нападаш лично, трябва да си готова и ти да отнесеш някоя нападка. не се мисля за остроумна, само че обвинението ти наистина беше преекспонирано. нищо не целя. може би целя да се прекъсне фазата, която е в момента.
на взаимни обвинения, заяжданици и невъзможност за конструктивен диалог.
разберете, че ние имаме нашите деца, борили сме се за тях, будували сме за тях, боли ни за тях.
вие сте също деца, изоставени и наранени. понякога пеминавате границите, минавате в темите и помитате с лека ръка сравнителната хармония, която постигнахме всички с много труд, в името на децата ни.
фуси попота нещо съвсем кротко и спокойно. защо не получи отговор на един толкова прост въпрос. ние сме тук една обшност, за жалост разделени на две групи. нормално е да се защитаваме, когато нападнат лично и недотам обосновано една от нас. вие го правите, ние го правим.
в тази тема всички влизахме на пръсти, създадено беше някакво равновесие. нещата обаче се промениха. нападките се прехвърлиха в други теми и ето го резултата.
какво може да се очаква в подобна ситуация. да си мълчим и да търпим ли. ами не се получава, просто стана много.
защото, освен осиновени сте и възрастни жени и хора, които би трябвало да уважават събеседниците си. и макар децата във вас да имат нужда от огромно внимание, любов и защита, възрастните хора имат нужда от адекватно отношение и третиране като равни. именно това и правим.

няма да пиша повече в темата, нека си остане вашата тема. тя е много полезна за всички. така че, нека загърбим персоналните нападки, дива-не. не се мисля за оргинална, не остроумнича. каквото и да бях написала нямаше да се вземе под внимание, така че, каквото-такова. оттук нататък, каквото и да напишеш за мен, ще остане от моя страна без коментар. няма смисъл.........